Р
Е Ш Е Н И Е
№ 262747
гр.Варна, 3.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав, в публично съдебно заседание проведено на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №7130/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовото дружество „В. и к. В.“ ООД сочи, че в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, предоставя В и К услуги на
ответника А.Я.С. за имот на адрес ***, а последния в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида абонатен номер **, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което
длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той
изпада в забава.
На 16.07.2020г. В и К операторът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу С., въз основа на което било образувано ЧГД № 8227/2020г. по описа на
ВРС, ГК-31 състав.
На 17.07.2020г. съдът издал заповед № 3567 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на С. да
заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 251,33лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.04.2015г. до
06.11.2019г.; сумата от 45,49лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 06.11.2015г. до 13.07.2020г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.07.2020г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
На 09.12.2020г. заявителят (сега ищец) е
уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си.
На 14.11.2020г. по партида с абонатен номер
1342297 е платена сума в общ размер на 200.00лв., в това число главница в
размер на 154,43лв.
Претендираната сума за главница за абонатен номер **, представлява цена на реално доставени и
отчетени В и К услуги за имот в гр.Варна, ** чрез използването на електронен карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД се поражда правен интерес от
предявяване на настоящите искове и затова моли съд да признае за установено, че
А.Я.С., в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по
партида с абонатен номер **,
дължи на „В.и к." ООД сума в общ размер на 96,90лв. (деветдесет и шест
лева и 90ст.), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 06.02.2019г. до 06.11.2019г. на адрес
гр.Варна, **; сума в общ размер на
5,24лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 10.05.2019г. до 13.07.2020г.; както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-16.07.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
от 17.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8227/2020г. по
описа на ВРС и да се присъдят съдебно-деловодните разноски по заповедното и по
исковото производства.
Ответника в даденият му срок по чл.131 от ГПК
е депозирал отговор, в който сочи че оспорва иска, като неоснователен и
недоказан.
Признава се от ищеца постъпило плащане в
размер на 200лв., извършено от ответника на 14.11.2020г., за което не е
представен платежния документ. Такова задължение безспорно не съществува за
ищеца/кредитора, напротив, доказването на извършено плащане е изцяло в тежест
на ответника/длъжника. Формираният от ищеца петитум относно размера на претендираните главница и лихви, не съвпада с признанието
за получено плащане в размер на 200лв. от страна на длъжника, от една страна, и
осъдителния диспозитив на Заповед № 3567/17.07.2020г. по ч.гр.д.№8227/2020г. на
ВРС, 31 ви състав, от друга страна.
Също така счита, че относим
към въпроса за дължимост на цена за потребена питейна вода е въпроса за начина на измерването
й, респ. годността на средството за техническо измерване - съобразно
нормативните изисквания, въведени в Закона за измерванията, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, поднормативните актове, издадени въз основа на
тях, както и отделни клаузи от тях, възпроизведени в Общите условия, приложени
от ищеца.
Оспорва годността на измервателния уред, в
смисъл, че по отношение на него не са изпълнени изискванията на чл. 42 за
първична проверка, респ. че не е била извършена повторна/периодична проверка
срока по чл. 16, ал. 4 от ОУ.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
По делото е приложено ч.гр.д.№8227/2020г. на ВРС в рамките на което по заявление на настоящия ищец е осъден ответника да му заплати
251.33лв. главница за времето от 27.04.2015г. до 6.11.2019г., 45.49лв. лихва за забава за времето от 6.11.2015г. до 13.07.2020г. и разноски.
Ищцовата страна още при предявяване на претенцията си е посочила, че ответника е извършил частично плащане на присъдените суми макар, че последният не е представил по заповедното дело такива доказателства и дори не е бил открит за връчване на съобщенията по него.
Отново ищеца в рамките на производството по установителния иск е представил доказателства за пълно погасяване на задълженията от страна на ответника под формата на разпечатка от който се установява, че след завеждане на иска ответника е продължил да погасява задълженията си.
Предвид настъпилото в хода на производството пълно погасяване на задължението по заповедното производство вкл. и на разноските, съдът намира, че е безпредметно да се обсъжда въпроса за доказаност по основание и размер на предявеният иск и той следва да се разглежда като доказан при условията на косвено признаване чрез погасяване на задължението и поради последния факт следва да се отхвърли поради настъпилото плащане.
Ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца само сумата от 800лв. представляваща сторени по настощото дело разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ”В. И К.” ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Я.С. ЕГН********** *** иск за приемане за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумите от
96,90лв. (деветдесет и шест лева и 90ст.), представляваща остатък от сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.02.2019г. до 06.11.2019г. на адрес гр.Варна, **; сума в общ размер на 5,24лв., представляваща остатък от сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 10.05.2019г. до 13.07.2020г., отчитани по партида с абонатен номер ** присъдени по ч.гр.д.№8227/20г. на ВРС, 31 състав на осн.чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК поради извършено в хода на производството погасяване на задълженията от страна на ответника.
ОСЪЖДА А.Я.С.
ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ”В. И К.”
ООД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 800лв. разноски в исковото
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: