Решение по дело №662/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260146
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Черкезова
Дело: 20204500500662
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е №260146

гр.Русе, 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на  17 ноември две хиляди и двадесета година,в състав:

                                                             Председател:   АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                                       Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                                     НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 662 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Сдружение с нестопанска цел „Българо-румънски трансграничен институт по медиация „ е обжалвало Решение № 260071/03.09.2020г., постановено по гр.д.№5602/2019г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният против него от  Г.С.М. иск за заплащане на сумата от  4 459,92 лева, представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа по граждански договор № 02-0033/09.05.2016г., и анекси към него, ведно със законна лихва от завеждането на иска, и деловодните разноски –1 118,40 лева.

В жалбата се твърди  неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение и се иска отмяната му.Претендират се разноски за производството.

Ответникът по жалбата взема становище за неоснователността й, иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено следното :

  Съгласно граждански договор №02-0033/09.05.2016г., сключен между ищцата Г.С.М. и ответното дружество - Сдружение с нестопанска цел „Българо-румънски трансграничен институт по медиация „, първата следвало да извършва дейност като счетоводител във връзка с изпълнението на проект BG05М9ОР001-1.002-0033-С01 „Активиране за заетост", финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2014-2020. Срокът за изпълнение на възложената работа бил определен до 31.12.2017г. Договорено било възнаграждение в размер на 6120 лева, дължимо на месечни вноски, определяеми въз основа на предаден месечен доклад за отработеното време и месечен отчет за извършената работа. Към договора  било приложено и работно задание за дейностите, извършвани от счетоводител.

С анекс №1/10.05.2016г. към договора били допълнени клаузи по отношение на отговорността, която носи ищцата за изпълнение на възложената работа; с анекс №2/15.12.2017г. срокът за изпълнението на дейността бил удължен до 31.08.2018г.; с анекс №3/11.07.2018г. договореното възнаграждение било увеличено на 8500 лева, а срокът за изпълнение на работата бил удължен до 30.11.2018г.

По делото са приложени сметки за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ, за сума в общ размер от 4459,92 лева, както следва:

- Сметка № 43-0033-С01 от 31.07.2017г. за сумата от 245,72 лева;

- Сметка № 45-0033-С01 от 30.10.2017г. за сумата от 307,16 лева;

- Сметка № 47-0033-С01 от 30.03.2018г. за сумата от 890,76 лева;

- Сметка № 51-0033-С01 от 31.05.2018г. за сумата от 552,88 лева;

- Сметка № 54-0033-С01 от 31.07.2018г. за сумата от 737,18 лева;

- Сметка № 57-0033-С01 от 28.09.2018г. за сумата от 890,76 лева;

 

- Сметка № 59-0033-С01 от 30.11.2018г. за сумата от 835,46 лева.

Въз основа на така установеното, районният съд приел за доказано твърдяното от ищцата, че не е подписвала първите пет от посочените сметки в графа : „Подпис на лицето, на което е предоставена сметката", както и сметките за м.септември и м.ноември 2018г., служебните бележки, придружаващи седемте сметки, и разходните касови ордери (с изключение на ордерите за м.септември и м.ноември 2018г.), потвърждаващо се и от заключението на приетата графологична експертиза. Съответно, при липсата на ангажирани от ответника доказателства, че ищцата не е изпълнила задълженията си по гражданския договор, и при наличие на подписани от управителя на ответното дружество отчети за извършена работа, с които се приема работа и определя възнаграждението, предадени и приети в ИСУН, това възражение се явява недоказано. Нещо повече, не се констатира и неизпълнение на задълженията на ищцата по отношение на счетоводната отчетност от самото сдружение пред приходната администрация / като част от задълженията й по договора/, тъй като ответникът признава, че няма неподадени декларации и справки и/или имуществени санкции за неизпълнение на задължения по данъчното законодателство. След като ответното сдружение е декларирало пред ТД на НАП процесните суми като изплатени, ищцата е била длъжна да подаде данъчна декларация за деклариране и плащане на дължимия по чл.50 от ЗДДФЛ данък             / каквото задължение има и като изпълнител по договора - чл.4/, т.е. това също не е аргумент, че декларираните от нея суми са й реално изплатени.

 Изложеното е обосновало извода на първоинстанционния съд, че предявеният иск се явява основателен и доказан по размер, и ответното дружество следва да заплати на ищцата  сумата от 4459,92 лева, представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа по граждански договор №02-0033/09.05.2016г. и анексите към него.

Този извод е правилен и законосъобразен, и почива на доказателствата по делото и на закона, поради което въззивната инстанция го възприема изцяло, като препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първата инстанция.

Не се доказват твърденията на жалбоподателя за необоснованост на съдебния акт, тъй като, както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е изложил изчерпателни мотиви, обосноваващи решението му, анализирайки ангажираните по делото гласни, писмени доказателства и експертно заключение, като въззивната инстанция не констатира твърдяната едностранчивост или превратност в анализа на доказателствения материал.

Ето защо,решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено, и жалбата като неоснователна се отхвърли.

При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, искане за присъждане на такива от насрещната по жалбата страна не е направено.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от  ГПК, Окръжният съд

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260071/03.09.07.2020г., постановено по гр.д.№ 5602/2019г. на Русенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: