О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………… 30.06.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІII-ти въззивен наказателен състав на тридесети
юни две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
КАЛОЯН ГЕРГОВ
като разгледа докладваното от съдията Гергов ВНЧД № 419
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.345 от НПК.
С Определение от 12.06.2020г., постановено по НОХД №2155/2019г.,Плевенски
районен съд е изменил на основание чл.66,ал.1 от НПК взетата спрямо подсъдимия М.И.Н.
мярка за неотклонение от „Подписка“ в „Гаранция в размер на 1000 лева”.
Недоволен
от горецитираното определение е останал защитникът на подсъдимия М.И.Н. – адв. А.Д.
от ПлАК,който го е обжалвал пред Плевенски окръжен съд. В жалбата се навеждат
обстойни доводи за липса на предпоставки за изменение на актуалната мярка за
процесуална принуда с оглед наличието на уважителни причини за неявяване на
подсъдимия в насроченото съдебно заседание в предвид трудовата му ангажираност
извън пределите на страната като международен шофьор и необходимостта от
осигуряване на средства за издръжка на семейството,наличието на друга причина
за отлагане на насроченото на 12.06.2020г. съдебно заседание, свързана с
непредставяне в срок на изготвеното експертно заключение.В допълнение са прави
обстоен анализ на хронологията на съдебното производство и участието на
подсъдимия Н. в него,изследва се създадената колизия между правото на лична
защита,ролята на мерките за процесуална принуда и конституционно
регламентираното право на труд като се отправя искане за изменение на мярката
за неотклонение в „Подписка“ или се приеме,че подсъдимия няма такава с оглед
изтъкнатите съображения в тази насока.
Съдът, след като обсъди доказателствата по
делото, развитите в жалбата съображения и правилността на атакуваният съдебен
акт, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице,поради което се
явява допустима,а разгледана по същество е частично основателна.
Районен
съд – Плевен практически се е произнесъл с определение по реда на чл.270 от НПК
като е приел,че не може да пристъпи към разглеждане на делото с оглед
неявяването на подсъдимия,а отсъствието му в изпълнение на трудовите му
задължения не може да се счете за уважителна причина.Трудовата ангажираност на М.Н.
действително не може да бъде пречка за развитието на пеналната процедура,но и
участието на подсъдимия в нея не е самоцелно,а се подчинява на различни
изисквания,които са сведени от първоинстанционния съд до дефинитивното
изискване на нормата на чл.269,ал.1 от НПК.Без да се впуска в по-задълбочен
анализ на съдопроизводствените действия,а и тук според настоящия съдебен състав
не му е и мястото за това,следва да се съобрази,че практически по насроченото
съдебно заседание за 12.06.20г. не се набелязва възможно доказателствено
постъпление - изслушване на заключението по назначената повторна експертиза е
невъзможно с оглед неспазване на срока за депозирането му по чл.149,ал.3 от НПК
и направеното възражение от защитата,а и липсва изявление в посока възможността
да се ангажират гласни доказателства посредстовом даването на обяснения,което е
право на предаденото на съд лице.
РС-Плевен
наистина,както правилно се отбелязва в частната жалба не е посочил как е
определил този размер на гаранцията,каквото изискване поставя чл.61,ал.2 от НПК
като при липсата на сведения за по-високо материално положение /наличните копия
на трудови договори,не удостоверяват такова,бел.с.с./ следва да се приеме,че
размера на гаранцията не е съобразен с имущественото положение на подсъдимия Н.
и следва да бъде снижен до 300 лева.Изводът на защитника,че по отношение на Н.
липсва взета мярка за неотклонение с оглед изтъкнатите пороци на
съдопроизводството не се споделя – такава има дори и при абстрахирането от
възможното им допускане и тя е тази,която е взета на досъдебното производство,а
именно „Подписка“.Ето защо атакуваното определение следва да се измени в
горепосочения смисъл,а РС-Плевен следва да определи и срок за внасяне на
паричната гаранция,доколкото не е определил такъв по реда на чл.61,ал.4 от НПК.Допълване на определението в тази посока от въззивния съд е недопустимо.
Воден
от горното Плевенски окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.345 от НПК Определение от 12.06.2020г., постановено по НОХД №2155/2019г.
по описа на РС-Плевен, с което е изменена
взетата спрямо подсъдимия М.И.Н.,ЕГН ********** мярка за неотклонение от „Подписка“
в „Парична гаранция” като НАМАЛЯВА
размера на гаранцията от 1000 /хиляда/ лева на 300 /триста/ лева.
ВРЪЩА делото на РС-Плевен за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.