№ 12773
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110174635 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „ЮЛ срещу И. С. С., като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба страните са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от 14.45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правна квалификация с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 от
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от „ЮЛ срещу И. С. С. с искане спрямо ответника да
бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2800лв.,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит от 11.09.2018
г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
1
29.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва за
забава върху главницата в размер на 1035.57 лв. за периода от 11.09.2018 г. до
26.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от
03.04.2024 г. по гр. д. № 12480/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на дата 11.09.2018 г. между ЮЛ и И. С. С. бил сключен
договор за потребителски кредит № ***********. Сочи, че договорът е
сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
предложението до сключването на самия договор страните за използвали
средства за комуникация от разстояние. Поддържа, че ако съдът приеме, че
договорите не са сключени по електронен път по силата на ЗПФУР, то моли да
приеме, че договорът за паричен заем е реален договор и същият се счита за
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Заявява, че
видно от приложените ОУ и процесния договор за потребителски кредит по
безспорен начин се установявало сключения между страните договор. Счита,
че процесният договор бил действителен, тъй като е сключен съобразно
нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Твърди, че длъжникът бил
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „ЮЛ“, като за
целта бил попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което
попълнил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Сочи, че
цялата преддоговорна информация относно кредита била налице чрез
хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора
за кредит, ведно с Приложение № 1 към него, както и погасителен план.
Изтъква, че тази информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя,
като след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо
електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на
бутон, като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало,
че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и
подписани от кандидатстващия. Поддържа, че след електронното изявление,
договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени
на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за
сключване на договора за кредит и приложенията към него. Сочи, че при
кандидатстването за кредита ответницата била избрала да обезпечи
изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „ЮЛ“, като
договорът за предоставяне за поръчителство не е бил задължителен за
сключване. Счита, че разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допуска
страните да се съгласят в отношенията си да придадат на обикновения подпис
стойността на саморъчен. Поддържа, че длъжникът получил сумата от
2800лева, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски по 406.26 лева в
срок до 20.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска. Бил уговорен и
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50%. Изтъква, че в Раздел X, чл. 2 от ОУ за
предоставяне на кредити на Заемодателя, страните се съгласили, че при
забавяне на плащането на погасителна вноска, длъжникът ще дължи
2
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за събиране на
вземането, извършени от ЮЛ. Твърди, че на дата 11.09.2018 г. ответникът И.
С. С. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„ЮЛ“, като по силата на този договор дружеството се задължило да сключи
договор с трето за процеса лице – „ЮЛ“ и да отговаря солидарно с
ответницата за всички задължения по Договора за кредит с „ЮЛ“ така, както
са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Твърди, че
съгласно чл. 3 от Договора за поръчителство, Дружеството се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от „ЮЛ“. Поддържа, че на
дата 11.09.2018 г. „ЮЛ“ и „ЮЛ“ са сключили договор за поръчителство, по
силата на който „ЮЛ“ се е задължило спрямо „ЮЛ“ за всички задължения на
ответницата по Договора за кредит. Твърди, че ответникът не е изпълнил в
срок задълженията по процесния Договор за кредит. Заявява, че „ЮЛ“ е
поканило „ЮЛ“ да плати всички изискуеми задълженията на ответницата по
Договора за кредит на дата 18.02.2021 г., като за това обстоятелство „ЮЛ“ е
изпратило уведомление до Длъжника на дата 18.02.2021 г., в което е посочило
всички дължими суми и предстоящо плащане от „ЮЛ“. Поддържа, че на дата
23.02.2021 г. „ЮЛ“ е погасило дължимите от ответницата на „ЮЛ“ суми,
както следва: 2800 по договор за кредит и 1035.57 лева (обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава). Твърди, че на същата дата „ЮЛ“ е
уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно
уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за поръчителство, за встъпването на
„ЮЛ“ в правата на кредитора „ЮЛ“. Заявява, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 02.03.2021 г. „ЮЛ“, като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „ЮЛ. Твърди, че длъжникът бил уведомен
за цесията на посочената в договора електронна поща. Счита, че съобразно
константната съдебна практика няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. В случай, че
уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е
извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на
уведомлението, извършено с настоящата искова молба. Заявява, че ответника
не е изпълнил в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент
задължението все още не е погасено. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените
установителни искове. Оспорва да е сключил с ЮЛ Договор за потребителски
кредит № ***********/11.09.2018 г. по електронен път при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Счита, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
3
ЗПК. Сочи, че приложените към исковата молба документи не обвързват
ответницата, тъй като последната не е заявявала съгласие с тях и не съдържат
неин подпис. Твърди, че не е участвала в описаната в исковата молба
процедура по отпускане на потребителски кредит от разстояние. Поддържа, че
не е сключвала и Договор за предоставяне на поръчителство с „ЮЛ“ ЕООД на
дата 11.09.2018 г. Твърди, че не е получавала никаква сума. Намира
горепосочените договори за нищожни на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 – ро
ЗЗД, поради липса на съгласие. Посочва, че Договора за потребителски кредит
с „ЮЛ“ е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, чл. 12, ал. 1, т. – 9 от ЗПК. Също така счита, че
Договорът е написан на сложен и неразбираем език, което представлява
нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, както и че не е посочен начина
на усвояване на кредита, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т 7 от ЗПК.
Заявява, че не е посочено какво включват посочените в договора 50 % ГПР,
въпреки изричното изискване за това на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заявява, че
видно от Договор за предоставяне на поръчителство от 11.09.2018 г. на „ЮЛ“
като поръчител се дължи възнаграждение в размер на 218,20 лева на месец за
периода на действие на договора за кредит или общо 1745,60 лева, като
посочената сума се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е пряко свързано с договора за кредит. Твърди, че това
възнаграждение не е включено в ГПР по кредита. Счита, че посочения в
договора за потребителски кредит лихвен процент на кредита в размер на
41,24 % противоречи на добрите нрави и е основание за нищожност по чл. 26,
ал. 1, предл. III ЗЗД, тъй като е повече от четири пъти над основния лихвен
процент. Твърди, че нормативно установената горна граница в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК за ГПР на кредита в размер на 50% от получената сума, е многократно
надвишена, което представлява съществено нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че възнаграждението на поръчителя
е било уговорено с цел несправедливо обогатяване на кредитодателя – ЮЛ.
Твърди, че възнаграждението на поръчителя е разход по кредита, който не е
включен в ГПР по кредита. Заявява, че е налице съществено нарушение на чл.
19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК. Счита, че процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради
нарушение на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9,
т. 9а, т. 10 от ЗПК. Също така смята, че Договорът за поръчителство между
ЮЛ и „ЮЛ“ ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо и
предложение четвърто от ЗЗД, тъй като е сключен на основание нищожен
Договор за потребителски кредит, с оглед на което не произвежда действие и
счита, че не може да легитимира поръчителя като носител на права. Посочва,
че нищожността на Договора за потребителски кредит с ЮЛ и на Договора за
поръчителство между ЮЛ и „ЮЛ“ ЕООД обуславя и нищожност на Договора
за продажба на прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., тъй като няма
валидно вземане, спрямо длъжника, което да бъде прехвърлено. Прави
4
възражение за нищожност на Договор за потребителски кредит от 11.09.2018 г.
с ЮЛ, Договор за поръчителство от 11.09.2018 г. с „ЮЛ“ ЕООД, Договор за
поръчителство от 11.09.2018 г. между ЮЛ и „ЮЛ“ ЕООД, както и Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. между „ЮЛ“ ЕООД и
„ЮЛ. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за кредит
№ *********** от 11.09.2018 г., сключен между ЮЛ и И. С. С., чрез
средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на
ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР,
както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, въз
основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне същата в претендираните размери; че
претендираното вземане за главница е станало изискуемо, наличието на
валидно облигационно отношение между ЮЛ и „ЮЛ“ ЕООД по договор за
поръчителство за обезпечаване задълженията на ответника по договор за
потребителски кредит № *********** от 11.09.2018 г., датата на отправяне на
искане от ЮЛ към „ЮЛ“ ЕООД за плащане на задълженията на ответника по
процесния договор за потребителски кредит, уведомяване на ответника от
„ЮЛ“ ЕООД за отправеното към него, в качеството му на поръчител, искане за
плащане, плащане от „ЮЛ“ ЕООД на задълженията на ответника по
процесния договор за потребителски кредит, , прехвърлянето на вземанията
по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на
ответника за това прехвърляне. С оглед възражението за изтекла погасителна
давност – и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване
на давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
по чл. 143 ЗЗП на клаузите от договор за кредит № *********** от 11.09.2018
г., както и че ищецът има възможност да представи доказателства, от които да
е видно, че тези клаузи са индивидуално договорени.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
5
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6