Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 29.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                     

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 

при участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15399 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове съответно с правно основание чл.226, ал.1, чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищците – Д.С.З., Д.Ц.З., и П.И.З., твърдят, че на 22.11.2007 г. е настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на С.Д. З., който е баща на първия ищец и син на втория и третата ищци. При управление на товарен автомобил марка „Скания”, peг. № ****** с ремарке, peг. № ****** водачът А.Н.Ц. е нарушил правилата за движение по пътищата, като при силна мъгла и неработещ ляв фар, предприел маневра „обратен завой”, не видял, че на пътното платно лежи с гръб на терена пешеходец – пострадалият С. З., в резултат на това товарният автомобил прегазил пешеходеца и причинил смъртта му. Претърпели са неимуществени вреди от загубата на техния родственик. Твърди се, че към датата на ПТП за посочения товарен автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с първия ответник „ДЗИ - О.З.” ЕАД. Молят съда да постанови решение, с което да осъди първия предпочитан ответник да им заплати сумата от по 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2007 г. до окончателното изплащане. При условията на евентуалност претендират, ако не бъдат уважени исковете, предявени срещу първия ответник, съдът да разгледа и се произнесе срещу втория ответник - „Г. Ф.”, доколкото виновният водач не е имал към момента на ПТП валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Претендират и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съобразно представения с писък на разноските.

Ответникът - „ДЗИ – О.З.” ЕАД, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради липса на валидна застрахователна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния товарен автомобил. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който е лежал на пътното платно и се е намирал в тежко алкохолно опиянение. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер, както и че не дължи заплащането на лихва, поради изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

Ответникът - „Г. Ф.”, е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на процесния товарен автомобил. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия, който се е намирал в тежка степен на алкохолно повлияване, легнал по гръб на пътното платно. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, както и че не дължи заплащането на лихва от момента на делкикта. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък на разноските.

Третото лице – помагач на ответника Г. Ф. – А.Н.Ц., е депозирал по делото писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е установено по безспорен начин действията му да са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. Прави възражение за съпричиняване от пострадалия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 218 от 26.06.2013 г., постановена по НОХД № 1979/2012 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, А.Н.Ц. е признат за виновен в това, че на 22.11.2007 г. около 20.35 ч. в гр. С., на ул. „*****”, с посока на движение от ул. ”*****” към ул. ”*****”, в района на кръстовището с ул. „*****”, при управление на товарен автомобил марка „Скания” с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, като не спрял управляваното от него МПС, въпреки опасността за движението - лежащия с гръб на терена пешеходец и чл. 39 от ЗДвП и в района на кръстовището между ул. ”*****” и ул. ”*****” в непосредствена близост до пешеходна пътека, означена с пътен знак № Д-17, направил обратен завой с управляваното от него МПС, въпреки че видимостта била намалена от гъстата мъгла до под 30 метра, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.Д. З., настъпила на 22.11.2007 г., поради което е ангажирана наказателната му отговорност.

С решение о № 481 т 16.12.2013 г., постановено по ВНОХД № 1056/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд е изменена горепосочената присъда, като е намален размера на наказанието и е потвърдена в останалата и част.

С решение № 148 от 07.05.2014 г., постановено по н. д. № 414/2014 г. по описа на ВКС, ІІ НО, е оставено в сила решението на въззивния съд.

Видно от представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки ищците Д.Ц.З. и П.И.З. са  родители на пострадалия, а ищецът Д.С.З. е негов син.

От представената справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф., на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се установява, че към 22.11.2007 г. за товарен автомобил марка „Скания”, peг. № ******, няма активна застраховка „Гражданска отговорност”. Представената от ищците справка на стр.13 от делото се отнася за автомобил с друг регистрационен номер, поради което няма отношение към подлежащите на доказване факти.

С молба вх. № 24-01-478/01.11.2011 г. ищците са отправили искане до Г. Ф. за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди по 100 000 лв. за всеки един от тях, във връзка с процесното ПТП.

От заключението на вещото лице д-р М.М. по изслушаната съдебно – медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че при пострадалия С.Д.З. към момента на ПТП -  22.11.2007 г., аутопсионната находка е типична за остра алкохолна интоксикация. Състоянието на вътрешните органи не позволява да се разпознаят белези на поражения от хронична злоупотреба с алкохол, ако такива са били налични. Установената с газхроматографско изследване концентрация на алкохол в кръвта от 2, 7 промила  отнася състоянието към тежка степен на алкохолна интоксикация. Вещото лице приема, че алкохолната концентрация в кръвта на починалия С.Д. З. към момента на ПТП отговаря на, или е близка до тази, установена при изследване на кръвна проба от трупа му. Установената концентрация на алкохол в кръвта отнася състоянието на пострдалия към тежка степен на алкохолна интоксикация. При тежка степен на алкохолно опиване е характерно количествено потискане на съзнанието в различна степен - сомнолентност, сопор, кома, невъзможност за възприемане на заобикалящата среда и липса на реакция към външни фактори, стимули и опасности.

По делото е изслушана авто – техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. А.М. се установява, че механизмът на ПТП е следният: в района на Т-образно кръстовище, пред пешеходна пътека, водачът на товарния автомобил марка „Скания” с полуремарке, извършвал маневра „обратен завой” със скорост около 5 км/ч. Пешеходецът легнал на пътното платно в ляво в района на кръстовището пред пешеходната пътека, в платното за насрещното движение. След завиване на влекача обратно, на около 150 градуса в ляво, предното колело преминало пред тялото на пешеходеца и влекача продължил движението си обратно на посоката на движението си преди маневрата. Пешеходецът е бил разположен в района на кръстовището, на 12, 40 м. в ляво от десния тротоар по посока движението на автомобила и 32 м. преди пешеходната пътека тип зебра, на около 10 м. преди левия тротоар на пътното платно. Водачът на товарния автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП при видимост вляво 10 м. преди започване на маневрата „обратен завой”, когато е могъл да види пешеходеца отляво на автомобила. При видимост напред вляво, при неработещ ляв фар повече от 3, 20 м. водачът може да спре автомобила. При видимост напред вляво на повече от 3, 50 м. може да отклони автомобила надясно, респ. предно ляво колело на 1, 92 м. и да предотврати пътния инцидент.

Експертното заключение на вещото лице инж. М. е оспорено от ответника „ДЗИ – О.З.” ЕАД, по съображения, че на вещото лице не са предоставени всички необходими материали.

След обезпечаване материалите на вещото лице по искане на посочения ответник е допусната комплексна експертиза, изготвена от вещите лица инж. А.М. и д-р А.М.. От заключението им, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено се установява, че участъкът от пътя е прав с ширина 8 м. Пътното покритие е асфалт влажен, гъста мъгла, видимост около 30 м., нощно време, тъмнина и улично осветление. От двете страни на пътното платно има тротоари, като десният е с ширина 3, 20 м., а левият - 3, 90 м. Вертикална сигнализация знак Д 17. Хоризонтална маркировка е пешеходна пътека тип зебра. По отношение на пътната маркировка, указваща възможността за извършване на маневра „обратен завой” в района на ПТП, няма вертикална и хоризонтална сигнализация в района на кръстовището със забрана за ляв завой на МПС по посока движението на автомобила. Механизмът на ПТП е следният: на 22.11.2007 г. в района на Т - образно кръстовище пред пешеходна пътека водача на т.а. „Скания” с полуремарке извършва маневра обратен завой със скорост около 5 км.ч. Пострадалият пешеходец е легнал на пътното платно в ляво в района на кръстовището преди пешеходната пътека в платното за насрещно движение. След завиване на влекача обратно на около 150°, предно ляво колело преминава през тялото на пешеходеца и влекача продължава движението си обратно на посоката на движението си преди маневрата. Пешеходецът е бил разположен на 12,40 м. в ляво от десния тротоар посока движението на автомобила и 32 м. преди пешеходната пътека тип зебра. Водачът на товарния автомобил е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като при видимост от 10 м в ляво, преди започване на маневрата обратен завой, същият е могъл да види пешеходеца от ляво на автомобила. При видимост напред в ляво при неработещ ляв фар повече от 3,20 метра, водачът е могъл да спре автомобила, а при видимост напред в ляво на повече от 3,50 метра, същият е могъл да отклони автомобила надясно респективно предно ляво колело на 1,92 м. и да предотврати произшествието. Вещите лица приемат за скорост на товарния автомобил при обръщането 5 км. ч., която е възможно най - стабилната скорост за движение на влекача. При извършване на маневра „обратен завой” е възможна само скорост от 5 км. ч. на товарния автомобил, за да се впише в траекторията на завоя. С оглед траекторията на автомобила, когато същият е бил перпендикулярно на пътното платно, пешеходецът е бил на около 2, 7 м. в ляво от кабината и при работещ фар на къси светлини, водачът е могъл да възприеме легналия пешеходец преди 3, 5 м. При неработещ ляв фар и мъгла, е изключено водачът да види пешеходеца от светлината на десния фар. Получените травматични увреждания от пострадалия се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да се дължат на притискане между такива, каквито и с оглед на описаните следи от грайфери по кожата се получават при прегазване от МПС на тяло лежащо по гръб. Вещите лица не дават еднозначен отговор на въпроса дали травматичните увреждания при пострадалия се отнасят и за блъскане от МПС, защото от една страна при ниска скорост на движение на превозното средство е напълно възможно да не останат видими травматични увреждания по тяло на пострадал, а от друга - в конкретния случай поради множеството тежки увреждания, може да има припокриване между тези от блъскане и прегазване, което не позволява интерпретация и диференциацията им.

В проведеното на 13.05.2015 г. съдебно заседание вещите лица са пояснили, че в конкретния случай при пострадалия има сигурни данни за прегазване. В случаите, когато един пешеходец е блъснат от превозно средство и после е прегазен от него, има два варианта. Единият вариант е да има припокриване на следите от блъскането и прегазването и да не може да се определи дали се касае за блъскане и къде са локализирани уврежданията от блъскането. Вторият вариант е блъскане на пешеходец при ниска скорост на движение на превозното средство, при който прегазване е възможно в три случая: ако превозното средство е с висока предница от типа на автобуси и камиони, понеже ударът се нанася над центъра на тежестта на тялото, което се поваля напред в посоката на движение на автомобила и той в последствие го прегазва. При втория случай прегазване настъпва, когато пешеходецът лежи на пътното платно по някаква причина, като най - често това са алкохолно повлияни пешеходци и третият случай е, когато превозното средство се движи бавно, като по този начин то не възкачва пешеходеца на капака, а го събаря и после го прегазва. По тази причина, при ниска скорост на движение на автомобила, той не оставя травматични увреждания по тялото или може да остави незначителни такива, които да не могат да индицират място на контакт от  блъскане за да се определи последващо прегазване.

От показанията на разпитания по делото свидетел В.И.В. се установява, че си спомня за произшествието, случило се през зимата на 2007 година. Не е видял самото ПТП. Приближавайки се към кръстовището, на около 200 - 300 метра видял силует на камион, който правил „обратен завой”. Там кръстовището било широко и позволявало това. Свидетеля бил в движение, като водач на лек автомобил „Пежо 406”. Същият не знаел имената на улиците, на които настъпил пътният инцидент. Камионът предприел маневра „обратен завой”. След това, приближавайки се, свидетелят видял, че на пътя лежи човек по гръб и спрял. Не е видял човек да пресича пред камиона или камиона да блъска човек. Не е видял номера на камиона. Две - три минути след като спрял, вече имало и други коли. Решили, че трябва да извикат полиция, но не помни кой точно сигнализирал полицията. Запазили мястото на произшествието, като го заградили. Времето било тъмно, градско, имало лека мъгла. Свидетелят сочи, че мястото не било нормално осветено, но имало осветление.

Съдът възприема показанията на свидетеля, който има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които е разпитан, както и същите изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.М. С.ова се установява, че познава ищците от около 20 години, тъй като е съпруга на брата на пострадалия. През това време често контактували, като се виждали по няколко пъти в месеца. С. З. живеел с майка си П., баща си Д. и сина си Д.. През целия период, в който свидетелката ги познава, живеели заедно. Съпругата на пострадалия не живеела с него. Свидетелката се запознала с нея много по-късно, като за периода на познанството им я била виждала само 4 или 5 пъти. Синът на пострадалия живеел с баща си в едно домакинство. С. З. се грижил за сина си, полагал много големи усилия да замести липсата на майката, синът му да расте в нормално семейство. Отношението към сина му било изключително грижовно. Родителите му П. и Д. били загрижени за семейството и за дома. Пострадалият работил преди инцидента и подкрепял материално синът си и родителите си. Живеели в едно домакинството, с общи разходи. В деня след инцидента, свидетелката видяла Д., П. и синът на пострадалия – Д., които били изключително променени. Майката на пострадалия била на силни лекарства, а баща му изглеждал абсолютно неспособен да прави каквото и да било, макар по принцип да е много силен и деен човек. Не можел да проумее ситуацията. Към момента на произшествието синът на С. З., бил на 20 години, като няколко месеца преди това завършил училище. Същият имал намерения да продължи образованието си. Свидетелката лично го подкрепяла, а и баща му също имал такива намерения. Ищците още не са преодолели загубата на пострадалия и към момента.

Съдът възприема показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като същите са логични и последователни. Свидетелката има преки наблюдения относно обстоятелствата, за които е разпитвана. Показанията й изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.

По иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ:

Спори се между страните в производството дали към момента на ПТП е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за товарния автомобил марка „Скания”, рег. № ****** или не. От представената поделото справка от Г. Ф. се установи, че към момента на настъпване на ПТП21.11.2007 г., за товарния автомобил – влекач не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

В случая товарният автомобил е влекач с ремарке, като вредите са причинени от общата композиция. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Решение № 180/01.12.2011 г. по т. д. № 70/2011г. на ВКС, II ТО; Решение № 65/03.07.2012 г. по т. д. № 211/2011 г. на ВКС, I ТО;  Решение №  74/20.07.2009 г. по т. д. № 726/2008 г. на ВКС, I ТО и други, постановени по реда на чл.290 ГПК, когато вредите са причинени от обща композиция  на влекача и свързаното функционално с него ремарке, на основание чл.14, ал.1 от Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и т.2 КЗ (отм.), действала към момента на ПТП и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС, изрично е изключена отговорността по застраховка „Гражданска отговорност” на ремаркето. С оглед на това е без значение за разглеждания случай дали е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” за ремарке рег. № ****** или не, доколкото вредите са причинени от общата композиция.

По изложените съображения и доколкото към момента на ПТП не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между виновния водач и ответника „ДЗИ – О.З.” ЕАД, последният не е надлежно материално – правно легитимиран да отговаря по предявения спрямо него искове. С оглед на това същите се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

По иска с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ:

Предвид обстоятелството, че искът спрямо предпочитания от ищеца ответник е неоснователен, следва да се приеме, че въведеното от ищеца вътрешно процесуално условие се е сбъднало, поради което съдът следва да разгледа и се произнесе по предявените в условията на евентуалност искове спрямо ответника Г. Ф..

На 21.11.2007 г.  е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил марка „Скания”, рег. № ******. В резултат от него е причинена смъртта на С.Д. З. – баща на Д.С.З. и син на Д.Ц.З. и П.И.З.. По делото се установи, че към датата на ПТП виновният водач не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. 

Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ  Г. Ф. изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Отговорността на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД. Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона отговорността на причинителя на вредите.

Във връзка с настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач посредством влязла в сила присъда, обсъдена по - горе. Съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските  последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С присъдата е установена вината на водача на товарен автомобил марка „Скания”, рег. № ******, участието му в настъпилото на 21.11.2007 г. ПТП, както и противоправността на деянието.

Ищците са съответно син и родители на починалия в резултат от процесното ПТП С. З. и като такива попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди (ППВС № 4/25.05.1961 г., допълнено с ППВС №5/24.11.1969 г.). Ето защо същите са надлежно материално - правно легитимирани да предявят иска, предмет на делото.

Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството, че ищците са имали близки отношения с С. З.. Живеели са в едно домакинство, взаимно са се подкрепяли, нямали са конфликти в семейството. Загубата на техния съответно баща и син е преживяна тежко от ищците и още не е превъзмогната. Същите са загубили морална опора и подкрепа. Пострадалият е бил на 45 г. Синът му Д.С.З. е бил на 20 години – възраст, в която силно се е нуждаел от бащината обич и подкрепа. Възнамерявал е да продължи образованието си и е разчитал на подкрепата на своя баща. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с установените застрахователни лимити и икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на по 90 000 лв. за сина на пострадалия и по 60 000 лв. за неговите родители, което ще ги възмезди в най - пълна степен за претърпените от тях болки и страдания във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на техния съответно баща и син С.Д. З..

С писмения отговор ответникът Г. Ф. е релевирал възражение за съпричиняване от пострадалия, който е бил алкохолно опиянен, с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 7 промила и е лежал на пътното платно преди настъпване на инцидента. В хода на производството това възражение на посочения ответник се доказа. Пострадалият е имал посочената концентрация на алкохол в кръвта, което съставлява тежка форма на алкохолна интоксикация, при която количествено се подтиска съзнанието и е налице невъзможност за възприемане на заобикалящата среда, липсва реакция към външни фактури, стимули и опасности. Като е легнал на пътното платно, пострадалият сам се е поставил във висока степен на опасност и риск за неговото здраве и живот. С оглед на това съдът счита, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо следва да се приеме, че възражението на ответника е основателно, като участието на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат възлиза на 1/2. С оглед на това определеното от съда обезщетение също следва да се намали с 1/2.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен за сумата от 45 000 лв. за ищеца Д.С.З. и по 30 000 лв. за всеки един от ищците Д.Ц.З. и П.И.З..

По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:

Задължението на ответника е парично и за периода на забавата дължи заплащането на мораторна лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.288, ал.7 КЗ Ф.ът изплаща обезщетения по реда, определена с правилника за устройство и дейността на Ф.а и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал.9 от същата норма. В правилника за устройство и дейността на Гаранционния Ф. - чл.31, ал.7, е предвидено, че срокът за произнасяне по претенцията на увредените лица е 15 дни от датата на представяне на необходимите доказателства, но не може да бъде по – дълъг от 3 месеца от дата на завеждане на претенцията. Съгласно ал.9 от посочената норма  Г. Ф. уведомява увреденото лице за взетото решение и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията.

В случая претенцията е заведена от ищците пред ответника на 01.11.2011 г. с молба вх. № 24-01-478 от същата дата. По делото няма данни кога са представени всички необходими доказателства пред ответника във връзка с образуваната пред него щета, поради което следва да се съобрази установеният 3 – месечен, който изтича на 01.02.2012 г. С оглед на това върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди законната лихва, считано от 01.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците следва да се присъди сумата от 63 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на ищците им е оказал безплатна правна помощ и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК на адв. И.Й. следва да се присъди сумата от 2 550 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на упълномощаването редакция – 11.10.2013 г.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника „ДЗИ – О.З.” ЕД следва да се присъди сумата от 8 190 лв., представляваща сторени по делото разноски, в това число сумата от 7 740 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника Г. Ф. следва да се присъди сумата от 117 лв.

Предвид обстоятелството, че ответникът Г. Ф. е защитаван по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 ГПК на същия следва да се присъди сумата от 4 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на уполномощаването редакция – 18.12.2012 г.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от  4 200 лв., представляваща държавна такса. Доколкото в предмета на делото се включва частно държавно вземане, ответникът – държавно учреждение, не е освободен от внасянето на държавна такса, съгласно нормата на чл.84, т.1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от Д.С.З., ЕГН **********, Д.Ц.З., ЕГН ********** и П.И.З., ЕГН **********, всички с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис * – адв. И.Й., срещу „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. С., ул. „*********” № *, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 100 000 (сто хиляди) лв. за всеки един от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за настъпилото на 21.11.2007 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2007 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.С.З., ЕГН **********, Д.Ц.З., ЕГН ********** и П.И.З., ЕГН **********, всички с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис * – адв. И.Й., да заплатят на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. С., ул. „*********” № *, сумата от 8 190 (осем хиляди сто и деветдесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

 ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати Д.С.З., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис * – адв. И.Й., сумата от   45 000 (двадесет и шест хиляди) лв., на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 21.11.2007 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати Д.Ц.З., ЕГН ********** и П.И.З., ЕГН ********** и двамата с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 4 – адв. И.Й., сумата от по   30 000 (тридесет хиляди) лв. на всеки един от тях, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 21.11.2007 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2012 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати Д.С.З., ЕГН **********, Д.Ц.З., ЕГН ********** и П.И.З., ЕГН **********, всички с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 4 – адв. И.Й., сумата от 63 (шестдесет и три) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.С.З., ЕГН **********, Д.Ц.З., ЕГН ********** и П.И.З., ЕГН **********, всички с адрес *** и със съдебен адрес ***, офис 4 – адв. И.Й., да заплатят на Г. Ф., с адрес *** сумата от 117 (сто и седемнадесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 4 350 (четири хиляди триста и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.   

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати на адв. И.Г.Й., САК, ЕГН **********, с адрес ***, офис 4, сумата от 2 550 (две хиляди петстотин и петдесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. с78, ал.1 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 4 200 (четири хиляди и двеста) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника А.Н.Ц., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                        

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: