Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 183 28.07.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина Д.
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Д. въззивно гражданско дело № 448 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на Главна Дирекция „Национална полиция“ – МВР – главен юрисконсулт
Адриана Каракашева против Решение № 3058/14.11.2019 г. постановено по гр.д. № 5847/2019
г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР, е осъдена да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.*** сумата от 1679,14 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от общо 245,53 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 22.07.2016
година до 21.07.2019 година нощен труд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 22.07.2019 година
до окончателното й плащане; сумата 215, 03 лева, представляваща общ размер на
лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от 1 679, 14 лева, поотделно, от последно число на месеца,
следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ
датата на подаване на исковата молба - 21.07.2019 година, както и сумата 350
лева, представляваща разноски, направени по водене на делото. Със същото
решение Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да плати по сметка
на Бургаски районен съд разноски в размер от 297,17 лева.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната
уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР). Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142 ал. 1,
т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 ЗМВР уреждала служебните правоотношения между страните,
определяла статутът на три категории служители: държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни
служители и лица, работещи по трудово правоотношение като статутът на
държавните служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението се уреждал със ЗМВР, статутът на държавните служители се
урежда със ЗДСл, а статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се
уреждал при условията и по реда на КТ и ЗМВР. С оглед специфичните дейности и
функции на служителите в МВР законодателят бил създал специален ред, който се отнасял
само за тази категория служители и били предвидени допълнителни възнаграждения,
които не се следвали на служителите по трудово правоотношение. Според
въззивника разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изключва възможността по
отношение на държавните служители в МВР да се прилагат КТ и ЗДСл като съгласно
посочената разпоредба материята по отчитане и компенсиране на работата на
държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи. Счита за неприложима разпоредбата на чл. 9 от
НСОРЗ като не били налице кумулативно предвидените в нея предпоставките: 1)
подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Счита, че в настоящия случай предпоставките по т.
3 и 4 не били налице, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Поддържа аргументите си за
неприложимостта на НСОРЗ, изложени още пред първата инстанция. Позовава се на писмена
правна консултация на проф. Мръчков. Моли да се отмени обжалваното решение и да
се отхвърли исковата молба. Няма искания по доказателствата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
представител на въззивната страна не се явява. Несвоевременно, след обявяване
на делото за решаване, е постъпила молба от въззивника, с която се иска да бъде
уважена въззивната жалба и присъждане на разноските за въззивната инстанция,
съгласно представен списък на разноските.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
поради което съдът я намира за допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия Д. на 06.01.2020 г, чрез адв. Ели Димова като в законовия срок по чл.
263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание е постъпила писмена молба
от адв. Димова,
с която се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено и в полза на
въззиваемия да бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски, представят се писмени бележки, договор за правна защита и съдействие,
и списък на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК
по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:
Бургаският
окръжен съд, след извършена служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 ГПК намира, че
същото е валидно и допустимо. Като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона, съдът намира, че
същото е правилно и законосъобразно.
С
исковата молба ищецът В.Д.Д., ЕГН **********, е предявил срещу Главна Дирекция „Национална
полиция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ №1 иск с правно основание: чл. 178, ал. 1
т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 738 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 123 часа за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху дължимата главница от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 90 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя – ответник суми,
явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, преизчислен
с посочения по – горе коефициент, от момента, в който същите са станали
изискуеми.
Ищецът
заявява, че през процесния период от време е полагал труд на длъжността „старши
полицай, младши инспектор в група 1 ППД /патрулно постова дейност/ към СООРЖТ
/Сектор „Охрана на обществения ред, железопътен транспорт/ в Зонално
жандармерийско управление град Бургас – звено към Дирекция „Жандармерия“, която
е на структурно подчинение към Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР.
За
процесния период от 22.07.2016 г. до 22.07.2019 г. ищецът Д. работил на 12
часови смени, като полагал труд и през нощта съгласно утвърдени графици, като
през летния период е полагал 4 или 5 нощни смени месечно, а през зимния 2 или 3
месечно. Общо положеният от него нощен труд за този период бил 864 часа, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 987 часа дневен труд.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водило до извод за положен
извънреден труд от 123 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника като общо дължимата сума възлизала в размер на 738 лева. За
установяване на изложените в исковата молба обстоятелства, е направено искане
за назначаването на ССчЕ.
Ответната
страна Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР е депозирала отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Намира, че спорния въпрос по делото е свързан с преизчисляването
на нощния труд в дневен, като отговора на този въпрос е обусловен от
приложението на специалните наредби, приемани от Министъра на вътрешните работи
и действали последователно във времето. Сочи, че за процесния период от време
са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /действала до 01.04.2015 г./;
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /от 01.04.2015 г. –до 29.07.2016г/, Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /от 29.07.2016 г до 02.08.2016 г.; Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи /от 02.08.2016 г./ и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. /в сила от 14.08.2014г./. Наличието на
специална уредба, приложима към служебното правоотношение с ищеца, води до
неоснователност на извода за приложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В
хода на първоинстанционното производство е направено изменение на исковата
претенция на основание чл. 214 ГПК, което е прието
и в резултат на това, главният иск се счита предявен за сумата от 1679,14 лв.,
за положени 245,53 часа извънреден труд през заявения с исковата молба период,
а претенцията за мораторна лихва е увеличена до размер от 215,03 лева съобразно
заключението на вещото лице.
Пред Районен съд Бургас е предявен иск е с правно
основание чл.178, ал. 1,
т. 3
вр. чл.187, ал. 5,
т. 2
ЗМВР
и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД
По
делото няма спор, че за процесният период от време ищецът е полагал труд като
служител на ГД "Национална полиция", което налага извода, че страните
са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът В.Д.Д. е държавен служител и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл - арг.
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма
спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд на смени по график, включително и през нощта (22. 00часа - 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен
въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и
следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От
заключението на вещото лице Тонка Джалева по допуснатата съдебно-икономическа експертиза,
се установява, че за процесния период от време: 22.07.2016г. до 22.07.2019г.
ищецът е положил общо 1717 часа нощен труд, които приравнени с коефициент
1,143, се равняват на 1962,53 часа за целия период. Разликата между двете
величини е 245,53 часа положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1679,14 лв. Дължимата мораторна лихва върху
отделните допълнителните месечни възнаграждения, считано от 30 – то число на
съответния месец е в общ размер на 215.03 лева.
От
правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. До измененията в ЗМВР, обнародвани в ДВ бр.
60/2020 г. в закона изрично е регламентирана само нормалната продължителност на
полагания през деня труд от държавните служители в МВР - 8 часа, съответно 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. С измененията в чл. 187, ал. 1 ЗМВР
от 07.07.2020 г. изрично бе предвидено, че и нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8 часа, като не е предвидено обратно действие на
новоприетите с ЗИЗЗМВР текстове. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като до
сега действащата уредба предвиждаше, че работните часове през нощта не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5,
т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл.187, ал.9
от ЗМВР).
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015
г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4
от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1
от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора
подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков
период от са действали, както следва: 1) за периода от 22.07.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г.;
3) за периода от 02.08.2016 г. до 22.07.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/15.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/15.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2
от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Съгласно чл.46,
ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Неоснователно е разбирането
на въззивника, че по отношение на държавните служители в МВР е приложима само
уредбата по специалния закон, тъй като законодателят не е целял да постави една
група обществени отношения и работниците и служителите, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, в по-лошо положение от това на останалите
работници и служители. Изрично разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса
на труда. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда
и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
На
следващо място, Конституцията на РБ утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава като основен принцип равенството
в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната организация
на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Както
се посочи, размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав
намира за правилен извода на районния съд, че нормативната празнота следва да
се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
/7 часа/ работно време. ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер
на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. Ето защо, съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно
неприложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В
допълнение, аргумент за правилността на изложените по – горе изводи е и
приетото изменение в разпоредбата на чл. 187 на ЗМВР и въвеждането на нова ал.
4 от същия текст с ЗИДЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. С посоченото
изменение, както вече бе упоменато, изрично е уредено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 – часов
период, като нощен труд е този, който се полага между 22:00 часа и 06:00 часа.
А в нововъведената ал. 4 за първи път на законодателно ниво изрично се урежда,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефицент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта, която продължителност на свой ред е регламентирана в изменената ал. 1
като 8 часа за всеки 24- часов период. В мотивите към законопроекта, предвиждащ
изменението и допълнението в чл. 187 на ЗМВР е посочено, че в досегашната
уредба е уредена само максималната продължителност на работното време през деня
и седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица, като спецификата на
работата на служителите в ЗМВР, свързана
с полагане на труд на смени (24 часа), обуславя необходимост от регламентиране
и на нормалната продължителност на работното време през нощта за тези
служители. Целта на посоченото изменение
е налагане на „еднаквост при прилагането
на разпоредбите , регламентиращи полагането на нощен труд и допълване на
празнотата в специалния закон“. Използваната от законодателя техника чрез
допълнение и изменение на действащия ЗМВР,
ясно посочва, че в действителност до обнародването на последния ЗИДЗМВР
в ДВ бр. 60 от 2020 г. , е била налице празнота в специалната нормативна
уредба, каквато правилно и първоинстанционния съд е приел за съществуваща. За
сравнение при съществуваща, но неясна или непълна нормативна уредба,
приложимата законодателна техника е различна, а именно чрез задължителното
тълкуване, предвидено в чл. 50 от Закона за нормативните актове, в който случай
закона за задължително тълкуване по правило действа от първоначалния момент, от
който има действие тълкувания акт. Ето
защо с оглед установената непълнота на нормативната уредба, действаща по време
на исковия период и приложима при разрешаването на настоящия спор, приложение
следва да намерят разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, каквито са
разпоредбите на КТ и на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Същата е доказана и
по размер с приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза, която се кредитира и от въззивният съд. От експертизата е
установено, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в
размер на 1717 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 1962,53 часа, като разликата от
245,53 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно - не е изплатена.
Изрично в заключението си вещото лице е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 1679,14 лева. Изчислена и е
дължимата мораторна лихва за процесния период в размер на 215.03 лева.
По горните съображения Бургаският
окръжен съд счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК.
Ето защо и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното
първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната
страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е направено
възражение по чл.
78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При
разглеждането на същото, съдът следва
да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея
процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като
съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското
възнаграждение не може да бъде намалено. Предвид отмяната на тази наредба с
Решение № 5419 по
адм. дело № 14384/2019 г. на ВАС, II колегия, считано от
15.05.2020г., и то в частта на чл. 7, ал. 2 т. 2, в която са определени минималните
прагове на адвокатските възнаграждения за представителство по граждански дела с
материален интерес, съдът за да определи какъв е в настоящия случай минималния
размер на адвокатското възнаграждение намира, че следва да приложи посочената
наредба в редакцията й преди отмяната й с цитираното решение на Върховния
административен съд. Основание за този извод, съдът намира в
естеството на отговорността за разноски и момента на нейното възникване, който
се свързва с този на възникване на процесуалното правоотношение между страните.
Доколкото се претендират разноски за въззивното производство, съдът намира, че
процесуалното правоотношение между страните пред въззивната инстанция възниква
с момента на връчване на въззивната жалба на въззиваемия /в случая това е
сторено на 06.01.2020 г. чрез адв. Е.Д./, за
упражняване на предоставените му от закона процесуални права и именно към този
момент възниква и отговорността за разноски за съответния етап от
производството, която следва да бъде понесена от страната, за която решението
по делото е неблагоприятно. В настоящия случай при липса на
посочена дата в договора за правна помощ, наличието на каквото би могло да
обоснове различен извод за приложимата в случая редакция на Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира, че минималният праг под
който не може да бъде намалено
адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е именно визирания в чл.
7, ал. 2 т. 2 от Наредбата, в редакцията й преди 15.05.2020 г. Това е била действащата наредба към момента
на възникването на процесуалното правоотношение между страните във връзка с
подадената въззивна жалба по настоящото дело, който момент е обуславящ за възникването на отговорността за разноски за
този етап от производството. В настоящия случай при материален интерес,
определен от сбора на претендираната главница и лихва в размер на 1894.17 лева
/доколкото и двете претенции са за защита на един интерес/, минималният размер
на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция, определен по реда на чл. 7, ал. 2 т. 2, във връзка с чл. 2, ал. 4 от
Наредба №1/2004г./ в редакция преди изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./, е в
размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Претендираното от въззиваемата
страна адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лева и същия се явява
съобразен с минимално предвидения в посочената наредба размер, като това
обуславя извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В допълнение съдът намира възражението на
въззивната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно и с оглед заявената от самата нея претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в идентичен размер от 300 лева, съгласно
представения списък на разноски. Претенцията за присъждане на направени от
въззивника разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер, еквивалентен на
този, на който е оценен труда на процесуалния представител на въззиваемия,
съдържа имплицитно признание на налично съответствие между фактическата и
правна сложност на делото и уговорения адвокатски хонорар от 300 лева. В този
смисъл Определение №143/17.06.2020 г. по гр.д. № 3451/2019 на IV ГО на ВКС.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3058/14.11.2019г.
по гр.д. № 5847/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция “НАЦИОНАЛНА
ПОЛИЦИЯ“ МВР, с адрес: гр. София, бул.“Александър Малинов“ № 1, да заплати на В.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата в
размер на 300 (триста) лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.