Определение по дело №917/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260922
Дата: 16 септември 2021 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20183100900917
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

……………….…../ 16.09.2021 г.

Гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

                                       

като разгледа докладваното от съдията,

т.д.917/2018 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Морска градина Варна“ЕАД срещу „Морско казино“АД (в несъстоятелност) при задължителното участие на синдика на ответника, с която са предявени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.

С определение 3628 от 15.10.2018г. производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК до окончателното приключване на производството по т.д. 934/2018г. по описа на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т. 4 от ГПК.

Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 27.05.2021г. решение 510/10.06.2019г., с което е отхвърлен предявеният от „Петрол Холдинг“ АД /в н./, ЕИК *********, гр.Стара Загора, чрез синдика Иво Велчевски срещу „Морско казино“ЕАД /в н./, ЕИК *********, Варна и „Морска градина Варна“ЕАД, ЕИК *********, Варна, при задължителното участие на синдика на Морско казино ЕАД, Т.И., иск за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС по отношение на Морско казино ЕАД /в н./, вземане на кредитора „Морска градина Варна“ЕАД, в размер на 278 777 лева, представляващи платена от този кредитор главница за погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника „Морско казино“ ЕАД, обективирана във фактура №188 и фактура №189, съответно от 25 и 26.02.2015г., установено в Ревизионен акт от 21.03.2016г., вкл. лихвата след решението за откриване на производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018г., на основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ.

С определение №260770/20.07.2021г. производството по делото е възобновено, като на ответника „Морско казино“АД (в несъстоятелност) са дадени указания по чл.101 от ГПК чрез синдика на „Франсис Резидънс“ЕООД (в несъстоятелност) – Т.И. или органен/упълномощен представител на „Петрол Холдинг“АД, с писмена молба с препис за ищеца и синдика да заяви изрично дали потвърждава действията по подаване на отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК 24447/21.08.2018г.

Съдът намира, че дадените указания по реда на чл.101 от ГПК са неправилни, тъй като не е отчетено, че Галина Чолакова в лично качество като физическо лице е заличена като представляващ „Морско казино“АД (в несъстоятелност) едва на 04.02.2019г. В този смисъл подаденият на 21.08.2018г. отговор на искова молба се явява депозиран от надлежно упълномощен от нея процесуален представител, легитимиращ се с пълномощно от 09.07.2018г. С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.253 от ГПК за отмяна на определение №260770/20.07.2021г., в частта относно дадените указания на ответника по чл.101 от ГПК. Постъпилите в изпълнение на неправилно дадените указания писмени изявления следва да се считат неизвършени.

С оглед формирания извод за допустимост на процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба 24447/21.08.2018г., съдът намира, че размяната на книжа е извършена надлежно и не следва да бъде преповтаряна. Двойна размяна на книжа по делото не е извършена поради липсата на подадена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК допълнителна искова молба.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

В предоставения от съда срок ответникът не е изразил становище по обективираното в молба 266322/10.06.2021г. от ищеца искане за разглеждане на делото по реда на чл. 376, ал.1 от ГПК, поради което съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът констатира, че считано от 09.08.2021г. като синдик на „Морско казино“АД (в несъстоятелност) е вписан Георги Даниелов Минов, който следва да бъде конституиран като задължителна страна в производството вместо предходния синдик Т.Д.И. и първоначалния синдик Л.М.Б..

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определение №260770/20.07.2021г., в частта, с която на ответника „Морско казино“АД (в несъстоятелност) са дадени указания по чл.101 от ГПК чрез синдика на „Франсис Резидънс“ЕООД (в несъстоятелност) – Т.И. или органен/упълномощен представител на „Петрол Холдинг“АД, с писмена молба с препис за ищеца и синдика да заяви изрично дали потвърждава действията по подаване на отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК 24447/21.08.2018г.

 

УКАЗВА на страните, че подаденото в изпълнение на отменените указания становище 268159/10.08.2021г. от синдика Т.Д.И. няма да бъде зачетено.

 

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с преписи за ответника и синдика:

1. да посочи окончателния размер на претенцията по т. 2 - 29511.86 лева (съгласно уточнителна молба № 19666/29.06.2018г.) или 24558.36 лева (съгласно уточнителна молба №20638/09.07.2018г.),

2. да уточни крайната дата на претенцията по т. 3 – 26.02.2018г. или 28.02.2018г., като съобрази, че за периода след 26.02.2018г. вземането му е установено по аргумент от противното с решение по т.д. 934/2018г. на ВОС,

3. да посочи размер на претенцията по т. 3 за законна лихва за периода от 31.01.2017г. до 26/28.02.2018г.

При неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без движение.  

 

ЗАМЕНЯ предходните последователни синдици Л.М.Б. и Т.Д.И., с вписания в ТР към настоящия момент синдик на „Морско казино“АД (в несъстоятелност) - Георги Даниелов Минов, в качеството му на задължителна страна в производството.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

 

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният иск за допустим.

 

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 19.11.2021г. от 15.00  часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

 

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от „Морска градина Варна“ЕАД, гр.Варна, с ЕИК *********,  представлявана от П.И.Т., срещу „Морско казино“ЕАД (в несъстоятелност), гр.Варна, с ЕИК *********, представлявано заедно и поотделно от „Франсис Резидънс“ЕООД и „Петрол Холдинг“АД – с прекратени правомощия, при задължителното участие на синдика на „Морско казино“ЕАД Георги Даниелов Минов, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, както следва:

1./ за приемане за установено, че приетото с определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 278777.00 лева - главница произтичаща от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника и обективирана във ф.№188/25.02.2015г., ф.№189/26.02.2015г., установено с РА от 21.03.2016г., е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ,

2./ за установяване съществуването на неприето от съда по несъстоятелността с определение №1848/29.05.2018г. по т.д.№1495/2016г. на ВОС вземане в размер на 29511.86 лева (съгласно уточнителна молба № 19666/29.06.2018г.), представляващо дължима законна лихва върху приетата главницата от 278777.00 лева за периода 22.03.2016г. – 30.12.2017г. (съгласно уточнителна молба №20638/09.07.2018г.), с право на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ и

3./ за установяване съществуването на вземане за законна лихва върху приетата главницата от 278777.00 лева от откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяване на вземането – от 31.01.2017г. до 28.02.2018г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че подаденото от ищеца възражение по чл.690 от ТЗ срещу неприемане на вземането му е било уважено само частично от съда по несъстоятелността до размера от 278777 лева, представляващо необезпечено вземане, произтичащо от погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника, обективирана във фактура №188/25.02.2015г. и фактура №189/26.02.2015г., установено с Ревизионен акт от 21.03.2016г. и законната лихва върху главницата считано от 26.02.2018г. до окончателното изплащане, които вземания са включени в списъка на приетите вземания с Определение №1848/29.05.2018г. по т.д. 1495/2016г. на ВОС, обявено в ТР на 30.05.2018г., с поредност на удовлетворяване съответно по чл.722, ал.1, т. 8 от ТЗ  и по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ, а за разликата над 278777 лева до пълния предявен размер от 308288.86 лева, а именно за сумата 29511.86 лева, представляваща начислена законна лихва за периода 22.03.2016г. - 31.12.2017г., възражението е отхвърлено, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.  Предявеното от ищеца главно вземане се сочи да произхожда от осъществена между него и ответника облагаема доставка /покупко-продажба на недвижим имот/, по която продавачът – длъжник не е изпълнил задължението си за внасяне на начисления ДДС и последващо ангажирана на основание чл.177 ЗДДС солидарна отговорност на получателя по сделката /купувач/, като с РА № Р-03000315010250-091-001/21.03.2016 год. за „Морска градина Варна“ ЕАД са определени задължения в размер на 252 695.79 лева и лихви в размер на 26 081.21 лева, начислени за периода 17.03.2015-21.03.2016 год. Така вместо да получи дължимия ДДС от НАП, поради ангажираната солидарна отговорност по чл.177 ЗДДС, към ищеца е приложен механизмът на прихващане с АПВ от 12.04.2016г. и РА от 09.05.2016г. по отношение на дължимата от ответника сума. По този начин ищецът е заплатил дълга на ответника към бюджета. С извършеното от ищеца плащане ищецът се е суброгирал в правата на НАП срещу ответника, с което се е променил само титулярът на вземането, но не и неговия произход. Публичноправният характер на вземането, в което ищецът е встъпил, предопределя поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ, а не по т. 8, както е приел съдът по несъстоятелността. От друга страна данъчното задължение е лихвоносно, поради което законната лихва е дължима от момента на възникване на задължението към НАП въз основа на РА от 21.03.2016г., когато същото е станало изискуемо и се разделя на два периода: до откриване на производството по несъстоятелност – 31.01.2017г. с поредност по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ и от откриване на производството до окончателното изплащане с поредност по чл.722, ал.1, т. 9 от ТЗ. Датата на откриване на производството по несъстоятелност е 31.01.2017г. и именно тя е обявена в ТР, тъй като се определя от датата на постановяване на Решението по чл.630, ал.1 от ТЗ, по аргумент от чл.634а от ТЗ. Спирането на производството по несъстоятелност няма отношение към датата на откриване на производството.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Морско казино“АД (в несъстоятелност) е депозирал отговор, в който счита предявените искове за основателни и моли за уважаването им, като признанието на иска за законна лихва е до първоначално посочения в исковата молба размер от 24558.36 лева, преди същият да бъде уточнен с молба 19666/29.06.2018г.

Задължителната страна в производството, Синдикът Т.И., е депозирал писмено становище, в което поддържа доводи за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че лицата, чиято отговорност се ангажира по реда на чл.177 от ЗДДС, не стават носители на данъчното задължение, а солидарни длъжници за чуждо данъчно задължение. В случай на плащане, регресната отговорност се реализира по общия гражданскоправен ред. Суброгацията не е настъпила в условията на предявено от НАП публичноправно вземане, поради което не може да се обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 6 от ТЗ. НАП не е кредитор в производството по несъстоятелност за това вземане и изпълнилият чуждо публично задължение не може да се ползва с привилегиите на погасеното публично вземане. Отделно от това ищецът е знаел, че ответникът не е заплатил и няма намерение да заплаща дължимия ДДС, видно от сключения тристранен Анекс 3 от 13.03.2015г. За да бъде поставен ответникът в забава в случая е необходима покана, каквато е представена едва с исковата молба. Същата е връчена на 31.12.2017г., поради което ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2018г., т.е. след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което вземането следва да се приеме като такова с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 9 от ГПК.  

 

УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните обстоятелства:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност по т.дело №1495/2016г. на ВОС, ТО; да установи, че е изпълнил чрез прихващане публичноправни задължения на ответника към НАП в твърдяния размер; да установи датата, на която вземането му към ответника е станало изискуемо, както и размера на претенцията си за законна лихва за процесния период.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, от които черпи изгодни правни последици.

 

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: факта, че чрез извършено с Акт за прихващане или възстановяване №П-03000316049764-004-001/12.04.2016г. и РА №Р-03000315008375-091-001/09.05.2016г. прихващане ищецът е погасил публичноправно задължение на ответника в размер на 278777.00 лева, включващо 252695.79 лева главница и 26081.21 лева лихви за периода 17.03.2015г. – 21.03.2016г., установено с РА № Р-03000315010250-091-001/ 21.03.2016 год.

 

ДОПУСКА до приобщаване по делото всички представени от страните писмени доказателства.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на синдика за допускане на ССЕ, доколкото за изчисляване на законна лихва по размер не са необходими специални знания.

 

ОБЯВЯВА на страните, че обявените и вписани в Търговски регистър обстоятелства по партидите на страните, вкл. относно несъстоятелността на Морско казино ЕАД, са служебно известни на съда и на осн.чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

 

ОБЯВЯВА на страните, че влязлото в сила решение по т.д. 934/2018г. на ВОС е задължително за страните и съда на основание чл.297 и чл.298 от ГПК.

 

ОБЯВЯВА на страните, че на съда са служебно известни обстоятелствата по т.д. №1495/2016г. на ВОС, ТО.

 

УКАЗВА на страните възможността да разрешат спора чрез спогодба или посредством медиация на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията. Указва на същите, че чрез медиатор могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.

УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва да информират съда за участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова участие.

 

УКАЗВА на основание чл.101, ал.1 от ГПК на ответника „Морско казино“АД (в несъстоятелност), че в случай, че желае връчването на съдебните книжа по делото да се извършва на адрес различен от вписания в ТР адрес на управление, следва да посочи три имена на съдебния адресат, а не само адрес за кореспонденция, съобразно изискването на чл.39 от ГПК.

 

Препис от определението да се връчи на страните, като на ответника „Морско казино“АД (в несъстоятелност) съобщението да се изпрати по вписания в ТР адрес на управление на дружеството, както и на посочения в молба 268298/15.08.2021г. съдебен адрес, като указва на връчителя, че при неоткриване на канцелария или служител/работник на „Морско казино“АД и неговите представители „Петрол Холдинг“АД и „Франсис Резидънс“ЕООД, следва да залепи уведомление по чл.47 от ГПК след еднократно посещение на адреса в работно време.

Предупреждава длъжностното лице, че при неизпълнение на служебните му задължения и на указанията на съда, ще му бъде наложена глоба, за това, че с поведението си затруднява хода на производството в размер от 100 до 1200 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ във ВОС: