№ 1691
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110162766 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„САВАЯ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
„ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, ЕИК *********, с която са предявени
искове за установяване недължимост, поради изтекла погасителна давност, на сумите по
изпълнителен лист от *** г., издаден след влизане в сила на Решение № *** г., постановено
по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. ***, а именно - на сумата от 16950,96 лв., от
които главница в размер на 5707,63 лв., законна лихва в размер на 8751,94 лв., дължима за
периода от 15.05.2008 г. до 23.09.2022 г., присъдени разноски в размер на 514,24 лв.,
разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в
размер на 1551,29 лв., публични държавни вземания в размер на 275,86 лв., присъединени
към изпълнителното дело с Удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП-***, които суми са предмет на принудително
изпълнение по изп.д. № *** по описа на ЧСИ С., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд- ***.
В исковата молба ищецът твърди, че против него било образувано изп.д. № *** по
описа на ЧСИ С., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- ***, въз основа на
изпълнителен лист от *** г., издаден след влизане в сила на Решение № *** г., постановено
по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. ***, с взискател- ответното дружество. Сочи,
че на 03.11.2022 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение, видно от която
задълженията му възлизали на обща стойност от 16 950,96 лв. Поддържа, че не дължи
процесната сума, поради изтекла погасителна давност. Твърди, че първоначално спрямо него
1
било образувано изп.д. № *** по описа на ЧСИ С., като по делото са били провеждани
принудителни действия, като последното от тях било искане от взискателя, депозирано с
молба от 03.12.2013 г., за прилагане на конкретен изпълнителен способ. Посочва, че считано
от 04.12.2013 г. започнала да тече нова давност по отношения на вземанията- предмет на
изпълнителния лист, като същата изтекла на 04.12.2018 г. Поддържа, че ответникът
депозирал молба за предприемане на изпълнителни действия и на 30.12.2015 г., но същата не
била от естество да прекъсне давността, тъй като към този момент изпълнителното дело
било прекратено по силата на закона, защото в продължение на 2 години не били
извършвани/ поискани конкретни изпълнителни действия. С оглед изложеното обосновава
правен интерес за завеждане на исковата молба и моли за уважаване на предявения с нея,
иск. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ
„ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, ЕИК *********, е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва процесните вземания,
обективирани в изпълнителен лист от *** г., да са погасени по давност. Поддържа, че
давността е била многократно прекъсвана с предприемане на различни изпълнителни
действия след образуване на изп.д. № *** г. до спирането на новообразуваното изп.д. № ***
г. Посочва, че след депозиране на молбата от 03.12.2013 г. за подновяване на изпълнителните
действия по изп.д. № *** г. била изготвена резолюция от 03.12.2013 г. от ЧСИ С. за
извършване на справки и изпращане на призовка за принудително изпълнение с дата за опис
на движими вещи по седалището на ищеца. С призовката за принудително изпълнение бил
насрочен опис за 12.03.2014 г., получена от ищеца на 10.03.2014 г. Били отправени искания
за справка до НАП-*** за движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки и МПС, с оглед
което бил наложен запор на 26.02.2014 г. върху 2 броя МПС- собственост на ищеца. Било
изпратено уведомление за наложения запор с изх. № 1996/21.02.2014 г., получено на
25.02.2014 г. На 30.12.2015 г. била депозирана молба от ответника като взискател по
изпълнителното дело за подновяване на изпълнителното дело и ново цялостно проучване на
имущественото състояние на ищеца, както и за налагане на запори върху вземания,
движими вещи или възбрани върху недвижими имоти на длъжника. Били извършени
необходимите справки за движими вещи, недвижими имоти, банкови сметки и МПС. Била
направена резолюция от 19.01.2016 г. да се връчи призовка за принудително изпълнение за
преоценка на описаното МПС за извършване на публична продан. Сочи се, че на 05.06.2017
г. ответникът депозирал отново молба за подновяване на изпълнителните действия и
проучване на имущественото състояние на длъжника, като с оглед резултата поискал да се
наложат съответните изпълнителни способи. В резултат на извършените справки и
резолюция на частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение с изх. №
7311/18.07.2017 г., получено на 24.07.2017 г. до ***, запорно съобщение с изх. №
7312/18.07.2017 г. до ***, запорно съобщение с изх. № 7314/18.07.2017 г. до „***, запорно
съобщение с изх. № 7315/18.07.2017 г. до ***. Било изпратено съобщение до длъжника за
наложените запори с изх. № 7316/18.07.2017 г., получено на 26.07.2017 г. Били получени
уведомления от банките за приемане на запорите- от „***“ на 27.07.2017 г. за 1 брой банкова
сметка, от „***“ на 27.07.2017 г. за 2 броя банкови сметки, от *** на 27.07.2017 г. за 1 брой
банкова сметка с предходен запор, от „*** на 29.09.2017 г. за 1 брой банкова сметка с
предходен запор. На 27.12.2018 г. била депозирана молба от ответника за подновяване на
изпълнителните действия, вследствие на което било изпратено запорно съобщение до „***“,
получено на 18.02.2020 г. Последната молба от ответника била депозирана на 06.04.2022 г. за
подновяване на изпълнителните действия, като последвало уведомление от ЧСИ с изх. №
2733/06.04.2022 г., че е настъпила перемпция, тъй като последното изпълнително действие
било предприето с подаване на молба от 27.12.2018 г. Било издадено постановление за
прекратяване на изп.д. № *** г., влязло в сила на 07.06.2022 г. Ответникът депозирал нова
молба от 07.06.2022 г. за образуване на ново изпълнително дело, в резултат на което било
2
образувано висящото към момента изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ С., рег. № 739 на КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд- ***. Били изпратени запорни съобщения до *** и „***“
АД, като били получени уведомления от банките за приемане на запорите на 20.09.2022 г. и
на 19.09.2022 г. Бил насрочен опис на движими вещи за дата 24.11.2022 г. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски. С отговора на исковата молба ответникът също е
представил писмени доказателства, които са приети по делото. По негово искане към
производството са изискани и приложени заверени преписи от изп.д. № **** и изп.д. № ***,
образувани при ЧСИ С., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- ***.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че „САВАЯ“ ЕООД, ЕИК ********* не дължи на ДП „НАЦИОНАЛНА
КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕИК ********* сумата от общо
16 950,96 лв., от които главница в размер на 5707,63 лв., законна лихва в размер на 8751,94
лв., дължима за периода от 15.05.2008 г. до 23.09.2022 г., присъдени разноски в размер на
514,24 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лв., такси по Тарифата към
ЗЧСИ в размер на 1551,29 лв., публични държавни вземания в размер на 275,86 лв.,
присъединени към изпълнителното дело с Удостоверение за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП-***, които суми понастоящем
са предмет на принудително събиране по Изп.д. № *** по описа на ЧСИ С., рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- ***, а преди това и на ИД № *** по описа на ЧСИ
С., прекратено на 07.06.2022 г., поради настъпила перемпция, с твърдение, че вземанията по
ИЛ от *** г. са погасени поради настъпила 5 годишна давност за принудителното им
изпълнение.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с
оглед наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Съгласно принципа за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже
фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на
чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите,
от които произтича вземането, т.е. да докаже, че вземането му е възникнало и съществува. В
този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения
(вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173
от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК и др.). В хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на парични вземания, предявен при наличие на
образуван изпълнителен процес, ответникът-взискател трябва да докаже съществуването на
изпълняемото право, оспорено от ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в исковата
молба, неоспорени от ответника и обявени за такива с доклада по делото, а именно относно
правопораждащия процесните вземания факт - за процесните суми срещу ищеца има
издаден изпълнителен лист от *** г. по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. ***, въз
3
основа на което били образувани изп.д. № *** и изп.д. № ***, образувани при ЧСИ С., рег.
№ *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд- ***.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, в т.ч.
приложените във вид на заверени преписи две изпълнителни дела, образувани пред ЧСИ С..
От приложените в същите документи се установяват в хронологичен ред извършените
от ответника, в качеството му на взискател действия по образуване на изпълнителните дела,
както и за предприетите от него сезирания на съдебния изпълнител, с искане за извършване
на конкретни изпълнителни действия към длъжника, насочени към принудително събиране
на процесните вземания.
Установява се по делото, че след снабдяване на ответника с изпълнителен лист от *** г.,
по негово искане е било образувано първото изпълнително дело с № *** по описа на ЧСИ
С. С., с рег. № *** в КЧСИ, което е било прекратено на 07.06.2022 г., с Постановление за
прекратяване, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /поради настъпила перемпция/. След връщане
на изпълнителния лист на взискателя още на същия ден - 07.06.2022 г. било образувано
изпълнително дело № ***, по описа на ЧСИ С., изпълнението по което понастоящем е
спряно, след допуснато от настоящия съд обезпечение на предявения от ищеца иск.
Видно от приетото изп. дело № *** г., в хода на изпълнението по него са извършени
следните релевантни за спора по делото изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността: на 27.10.2011 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца по открити
негови банкови сметки в „***“ и „***“ АД, изпращайки запорни съобщения. В отговор е
получено уведомление от 10.11.2011г. от „***“ АД, че са блокирани 2 броя банкови сметки
на ищеца към 02.11.2011 г. С изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
8778/09.12.2011г., длъжникът е бил уведомен, че на 25.01.2012г. се насрочва опис на
движими вещи, находящи се в сградата по седалището и адреса му на управление в гр. ***,
***, получена лично от управителя С. С. на 10.01.2012 г. В отговор, управителя на
задълженото лице е изразил готовност да прави вноски по 1000 лв., считано от 01.02.2012 г.
Нова призовка за принудително изпълнение била изпратена на длъжника на 18.07.2012 г.
/получена на 03.08.2012 г./, с която бил насрочен повторно опис на движими вещи за
22.08.2012 г. В отговор длъжникът извършил частично плащане в размер на 200 лв., като
поискал спиране на изпълнителното дело. Взискателят поискал подновяване на
изпълнителните действия с молба от 03.12.2013 г. и ново цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, като в зависимост от резултата от изисканите
справки и получената информация, посочил конкретни изпълнителни способи – да се
наложат запори върху вземания и движими вещи, и се наложат възбрани върху
установените недвижими имоти на длъжника. Още същия ден, 03.12.2013 г. ЧСИ разпоредил
извършване на справките и изпращане на призовка за принудително изпълнение с дата за
опис на движими вещи по седалище на длъжника. С Призовка за принудително изпълнение
от 09.01.2014г. /получена на 10.03.2014 г./ бил насрочен опис за 12.03.2014г. След получената
информация от КАТ за притежавани от длъжника МПС, с резолюция до „Пътна полиция“
ЧСИ разпоредил налагане на запор върху 2 бр. МПС, като запорът е наложен към
26.02.2014г. /видно от изпратено Уведомление за наложен запор с изх. № 1996/21.02.2014г.,
получено на 25.02.2014г./. На 12.03.2014г., бил извършен опис на движимо имущество на
длъжника. От НАП пък постъпила информация, че длъжника няма декларирани доходи за
последната изминала данъчна година, т.е. за 2013 г.
Взискателят поискал подновяване на изпълнителните действия и ново цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника и през следващата година, с Молба с
вх. № 07009/30.12.2015г., като с оглед резултатът от същите са посочени и конкретни
изпълнителни способи - да се наложат запори върху вземания, движими вещи или възбрани
върху недвижими имоти на длъжника. С резолюция от 04.01.2016г. на ЧСИ е разпоредено
извършване на справките, а с резолюция от 19.01.2016 г. е разпоредено връчване на нова
4
Призовка за принудително изпълнение и за преоценка на описаното МПС за извършване
на публична продан.
С молба от 05.06.2017 г. за подновяване на изпълнителните действия и ново цялостно
проучване на имущественото състояние с необходимите за това справки, взискателят
поискал продължаване на действията по принудително изпълнение срещу длъжника. ЧСИ
разпоредил на 05.06.2017 г. да се извършат справки в НАП, Служба по вписванията и БНБ.
С оглед получената информация, на 07.07.2017 г. е разпоредено да се наложат запори в
„***“, „***“, „*** и ***. Изпратени са запорни съобщения с изх. № 7311/18.07.2017г.,
получено на 24.07.2017г. до „***“ АД, запорно съобщение с изх. № 7312/18.07.2017 г. до
„***“, запорно съобщение с изх. № 7314/18.07.2017 г. до „*** АД, и запорно съобщение с
изх. № 7315/18.07.2018г. до ***. Длъжникът е бил уведомен за наложените му запори със
съобщение, получено на 26.07.2017 г. Получени са уведомления от банките за приемане на
запорите.
През следващата 2018 г., с нова молба от 27.12.2018г., взискателят поискал от ЧСИ
подновяване на изпълнителните действия и ново цялостно проучване на имущественото
състояние с необходимите за това справки, като с оглед резултатът от същите посочил и
конкретни изпълнителни способи – налагане на запори върху вземания, движими вещи
и/или възбрани върху недвижими имоти на длъжника. На 09.01.2019г., съдебния изпълнител
разпоредил да се извършат справки в НАП, КАТ, БНБ, ИКАР /видно от отправени искания
за справки: изх. № 328/11.01.2019г. до Сектор „Пътна полиция“ *** за МПС; изх. №
325/11.01.2019г. до НАП, ; справка от регистъра на БНБ с изх. № 329/11.01.2019г. и отговор с
вх. № 00813/06.02.2019г. за налични банкови сметки на длъжника. С оглед получената
информация било изпратено запорно съобщение до „***“ АД, получено на 18.02.2020 г.
Следва двугодишен период, в който взискателят не е искал от съдебния изпълнител
никакви действия по изпълнението, като едва на 06.04.2022г. с нова молба е заявил искане за
подновяване на същите и ново цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, с необходимите за това справки, като с оглед резултатът от същите посочил и
конкретни изпълнителни способи - да се наложат запори върху вземанията, движимите вещи
и/или наложат възбрани върху установените недвижими имоти на длъжника.
С уведомление от 26.04.2022 г., ЧСИ С. е уведомил взискателят, че по образуваното
пред него ИД № *** е настъпила перемпция, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и същото
подлежи на прекратяване, тъй като последното валидно изпълнително действие, поискано от
него било на 27.12.2018 г., но ако желае продължаване на изпълнителното производство
срещу длъжника, следва да се образува ново ИД, въз основа на същия изпълнителен лист.
Издадено е Постановление за прекратяване на ИД № ***, което е влязло в сила на 07.06.2022
г.
С молба от същата дата взискателят е изразил желание да продължи изпълнителното
производство и поискал да бъде образувано ново изпълнително дело.
С депозирана молба вх. № 02510/10.06.2022г. било образувано висящото понастоящем
Изпълнително дело № ***г. при ЧСИ С. С., per. № *** от КЧСИ с район на действие ОС -
*** за принудително събиране на дължимото по горецитирания изпълнителен лист от *** г.
вземане.
С молбата взискателят отново поискал да бъде изпратена ПДИ, както и в случай на
липса на доброволно изпълнение, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, е възложил на съдебния
изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, с извършване
на справки от компетентните органи, касаещи негови вземания, движимо и недвижимо
имущество, банкови сметки, /от НАП, КАТ, Служба по вписвания и др./ и да избере най-
подходящия начин за удовлетворяване на вземането - чрез запори на движими вещи,
вземания от трети лица, вкл. такива по банкови сметки, и/ или наложи възбрана върху
5
установените като собствени недвижими имоти на длъжника. С Разпореждане от
10.06.2022г. на ЧСИ било образувано ново изпълнително дело № *** г. и съответно
изискани справки и информация относно имущественото състояние на длъжника от ТД на
НАП – гр. ***; от БНБ и КАТ. Във връзка с получените отговори, били изпратени и запорни
съобщения от 09.09.2022г. до *** и „***“ АД. Получени са уведомления от банките за
приемане на запорите, съответно от 20.09.2022г. от *** и от 19.09.2022 г. от „***“.
С покана за доброволно от 09.09.2022г., бил насрочен и опис на движими вещи по
седалището и адреса на управление на длъжника в гр. ***, ***, за дата 24.11.2022г. от 14,30
часа.
С издадената в хода на настоящото производство обезпечителна заповед №
1218/16.12.2022 г. изпълнителното производство е спряно до приключване на настоящото
исково такова.
Други доказателства за релевантни по делото факти не са събрани.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погасяват с
предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те
произтичат от влязло в сила на 20.04.2011 г. съдебно решение, постановено по гр. д. №
866/2008г. по описа на Районен съд - гр. ***, потвърдено с Решение № 26 от 08.03.2011г. по
в. т. д. № 255/2009г. по описа на Окръжен съд ***. От тази дата (20.04.2011г.) е започнала да
тече 5-годишната погасителна давност по чл. 117 от ЗЗД, която е прекъсната за първи път с
молбата за образуване на изпълнително дело от 11.10.2011г. и в която взискателят е
извършил възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ и е посочил конкретни изпълнителни способи с
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана върху вземания и
имущество на длъжника.
Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт. В най-новото Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г., постановено
по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е възприето, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемане на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При съобразяване на изложеното и доколкото първото изпълнително дело № № *** на
ЧСИ С., е образувано към момента на действие на ППВС № 3/18.11.1980 г., давността за
процесните вземания по ИЛ от *** г., е била прекъсната с образуването на изпълнителното
дело през м.10.2011г., като нова петгодишна давност е започнала да тече едва от датата на
приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС – т.е. от 26.06.2015 г.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост ищецът
цели да установи в настоящото производство, е прекъсната с образуване на първото ИД №
*** г., а нова е започнала да тече едва на 26.06.2015 г., независимо от предприетите до
момента по него изпълнителни действия.
Независимо от горното обаче, в хода на изпълнително дело № *** г. взискателят е
предприел множество изпълнителни действия, валидно прекъсващи давността за
вземанията му, като са налагани запори върху вземанията на длъжника по установени
негови банкови сметки, насрочвани са описи на движими вещи, налагани са запори върху
установени като собствени на длъжника МПС, всички предприемани в периода от 2012 г. до
27.12.2018г ., когато според ЧСИ е предприето последното валидно изпълнително действие
от страна на взискателя по първото изпълнително дело.
6
Видно от получено Уведомление с изх. № 2733/26.04.2022г. до взискателя, ЧСИ приема,
че е настъпила перемпция, и че последното валидно изпълнително действие е подадената
молба с вх. № 09660/27.12.2018г.
В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от
върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила се
обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен тези
относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на
длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети задължени
лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция
изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното
валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от
издаването или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването,
което има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на висящността на
изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г.
на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на
цитирания тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД
"прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ".
С оглед горното, дори и да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е
молбата на взискателя с вх. № 09660/27.12.2018г., от този момент е започнала да тече нова 5
- годишна погасителна давност, и следователно с молбата с вх. № 02510/10.06.2022г. за
образуване на ново изпълнително дело - № ***г. при ЧСИ С. С., в която са посочени
конкретни изпълнителни способи - да се наложат запори върху вземания, движими
вещи или възбрани върху недвижими имоти на длъжника, и са били изпратените
запорни съобщения с изх. № 5610/09.09.2022г. до *** и с изх. № 5609/09.09.2022г. и до
„***“ АД, давността е валидно прекъсната отново, преди да изтече на 27.12.2023г. Тук е
мястото да се отбележи, че съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/2015г.
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебния изпълнител е
получил на основание чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, също представлява валидно действие по налагане на запор.
Съгласно последно постановеното пък Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по
тълкувателно дело № 2/23г. на ОСГТК на ВКС във връзка с изпълнителния процес, на
поставения в т. 3 въпрос „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ е даден отговор, че
същата се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на
изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните
способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от
7
прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. С
приемането на т. 10 от ТР № 2/26.03.2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК става по право и също така по право се обезсилват и предприетите по делото
изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите обезсилване на предприетите
изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася
до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто
е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Нова давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Прекратяването
на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва
докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се отнася към основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд
и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни
действия, дължаща се на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Молбата за проучване на имущественото състояние не прекъсва сама давността,
както е изяснено в т.10. на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 22013г. на ОСГТК на ВКС,
но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебния изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 от ГПК и прекъсва давността.
Съгласно възприетото правно разрешение от ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес
давността бива прекъсвана многократно и по време на висящ изпълнителен процес
погасителна давност не спира да тече. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за делата образувани за вземания
преди 26.06.2015г., не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение
№ 2 /26.06.2015г. по тълк.д. № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания е
започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за
спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ППВС №3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в
исковия процес“, и изпълнителното производство да е висящо.
С оглед на гореизложеното, може да се обобщи, че в процесният случай от
образуването на изпълнителното дело през 2011 г. до 26.06.2015г. давност не е текла. От
8
26.06.2015г. започва да тече нова давност, която е валидно прекъсната с депозираната Молба
е вх. № 07009/30.12.2015г. от взискателя за подновяване на изпълнителните действия, в
която са посочени конкретни изпълнителни способи - да се наложат запори върху вземания,
движими вещи или възбрани върху недвижими имоти на длъжника, като на 19.01.2016г. е
направена резолюция да се връчи Призовка за принудително изпълнение за преоценка на
описаното МПС за извършване на публична продан.
В този смисъл възраженията и твърденията изложени в исковата молба, че действията
извършени след 03.12.201З г., конкретно подаването от взискателя на молбите от 30.12.2015
г., 05.06.2017 г. и 27.12.2018 г., с искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия,
не могат да бъдат взети предвид, тъй като същите са депозирани в рамките на прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради настъпила перемпция, са абсолютно
неоснователни.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след настъпила
перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй
като той дължи подчинение на намиращия се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по разпореждане на закона. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
тъй като той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес - длъжникът търпи ограничение в правната си сфера и
неговите актове на разпореждане са непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори. В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на самото действие за принудително изпълнение.
Перемпцията от своя страна е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е
имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд,
тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
С оглед на всичко гореизложено от фактическа и правна страна, в процесният случай 5-
годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за правото на принудително
изпълнение по издадения в полза на ответника изпълнителен лист за процесните вземания,
не е изтекла по отношение на ищеца, защото погасителната давност е многократно
прекъсвана с предприемане на различни изпълнителни действия след образуване на
изпълнително дело № *** г. и до спирането на новообразуваното дело № ***г., с
обезпечителната заповед, издадена в хода на настоящото исково производство.
Твърденията изложени в исковата молба са неоснователни и недоказани, същите се
опровергават категорично от приетите писмени доказателства и не съответстват на
действителната фактическа обстановка, на закона и задължителната съдебна практика.
9
Следва да се подчертае, че не само исканията на взискателя да се приложи
изпълнителен способ прекъсват давността, както е изложено в исковата молба, но и
извършените конкретни изпълнителни действия на съдебния изпълнител свързани с
прилагането му. Взискателят не е бездействал в хода на изпълнителния процес по ИД № ***
г. - депозирал е искания да бъдат приложени конкретни изпълнителни способи и са
извършвани такива, като изпращане на запорни съобщения до банки за налагане на запори
върху банкови сметки, запори върху МПС, опис на движими вещи и др., които са прекъсвали
давността. В периода, посочен от ищеца в исковата молба - от 03.12.201Зг. до 30.12.2015г.,
давността е валидно прекъсната първо с налагане на запор върху установените като
собствени на длъжника МПС на 26.02.2014 г., както и с извършване на опис на движимо
имущество на 12.03.2014г. Както по-горе бе отбелязано, дори и да не се зачете ефекта на
тези изпълнителни действия като годни да прекъснат давността за вземането, до
постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/201Зг. на ОСГТК
на ВКС, давност не е текла.
Перемпцията на изпълнително дело № ***г. през 2020г. (27.12.2020г.) е настъпила преди
да е изтекла 5 - годишната давност, започнала да тече от последното валидно изпълнително
действие (поисканите за прилагане от съдебния изпълнител, с молба с вх. №
09660/27.12.2018 г. изпълнителни способи) и приложените от ЧСИ такива - наложени запори
върху вземанията на длъжника по установените му банкови сметки (от 09.09.2022г.) по вече
новообразуваното ИД № ***г. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение № 2/23г.
погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
От горното се налага извод, че в периода от образуване на ИД № 649/2011 г. до
26.05.2015 г., давност не е текла при висящ изпълнителен процес, а след тази дата до
прекратяване на делото, поради настъпилата перемпция на 23.08.2016 г., също не е изтекъл
срок по-голям от 5 години и съответно вземането не е погасено по давност към този момент.
След образуване на второто ИД № *** г. по описа на ЧСИ С. С., с молба на кредитора
от 03.06.2022 г., както се установи в настоящото производство, по молба на взискателя и по
инициатива на съдебния изпълнител, по възлагане от взискателя на осн. чл.18 от ЗЧСИ, са
предприемани множество изпълнителни действия, всяко от които годно да прекъсне
погасителната давност за процесното вземане и след всяко едно от тях е започвала да тече
нова петгодишна давност, която към датата на образуване на настоящото исково
производство (на 18.11.2022 г. ) не е изтекла.
С оглед изложеното се налага изводът, че предявеният отрицателен установителен иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат само на ответника, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, а съдът определя
дължимото му се такова в минимален размер на 100, 00 лева, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск по чл. 439 от ГПК от „САВАЯ“
ЕООД, ЕИК ********* срещу НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ ДП, ЕИК *********, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите по Изпълнителен лист от *** г., издаден след влизане в сила на
10
Решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на Районен съд- гр. ***, а именно:
общо 16 950,96 лв., от които главница в размер на 5707,63 лв., законна лихва в размер на
8751,94 лв., дължима за периода от 15.05.2008 г. до 23.09.2022 г., присъдени разноски в
размер на 514,24 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 150 лв., такси по
Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1551,29 лв., публични държавни вземания в размер на
275,86 лв., присъединени към изпълнителното дело с Удостоверение за наличие или липса
на задължения и обезпечителни мерки, издадено от ТД на НАП-***, които суми са предмет
на принудително изпълнение по изп.д. № *** по описа на ЧСИ С., рег. № *** на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд- ***, по което ищецът е в качеството на длъжник, а
ответникът, в качеството на взискател, поради погасяване на вземанията по давност,
настъпила в хода на висящ изпълнителен процес.
ОСЪЖДА „САВАЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК,
да заплати на „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ „ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
ДП, ЕИК ********* сумата от 100, 00 лв. (сто лева), представляваща дължимо на ответника
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11