№ 3625
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110208121 по описа з***023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от К. М., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 23-4332-007421 от 26.04.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер н***000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се,
че не било доказано по категоричен начин жалбоподателят М. да е управлявал
процесното МПС, а освен това към момента на съставянето на акта все още не му е бил
предоставен талонът за медицинско изследване, поради което нямало как при
съставяне на акта да е бил налице отказ от такова изследване.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.
Акцентира на това, че към момента на съставянето на акта все още не е бил
предоставен на М. талонът за медицинско изследване, поради което нямало как при
съставяне на акта да е бил налице отказ от такова изследване и съответно нямало
1
извършено нарушение от обективна страна. Не претендира разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2023 г. около 06:00 часа, жалбоподателят К. М. управлявал лек
автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № *******, като се движел в град София,
по ул. „******“, в посока от ул. „*******“ към бул. „Г. М. Д.“. При движението си
водачът допуснал ПТП с няколко паркирани автомобила, след което спрял на ул.
„******“ пред номер 1, за да огледа щетите по автомобила си. Очевидци на случилото
се подали сигнал в полицията и на мястото били изпратени служители на ОПП-СДВР,
сред които и свидетелят А. Д.. Полицаите установили жалбоподателя К. М., който се
опитвал да поправи щетите по автомобила си и бил във видимо неадекватно състояние.
По сведения на очевидци на произшествието полицейските служители установили, че
именно М. е управлявал автомобила, но тези очевидци не поискали да си предоставят
данните и да останат на мястото на произшествието. Полицаите провели и беседа с М.,
като той им обяснил, че е загубил управление над автомобила си. Служителите на
ОПП-СДВР поканили водача М. да бъде изпробван за употреба на наркотици с „ДРЪГ
ТЕСТ 5000“, но той категорично отказал. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване, но той не се явил във ВМА за да даде кръв.
Срещу жалбоподателя М. бил съставен АУАН № 969609 от 13.04.2023 г. за
нарушение на чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и
един свидетел при установяване на нарушението, след което бил връчен лично на М. на
същата дата за запознаване, а той го подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 23-4332-007421 от 26.04.2023 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
н***000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля А. Д., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Свидетелят А. Д. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като той подробно разказа за случая. Сподели как на процесната дата
2
между 06:00 и 07:00 часа сутринта били изпратени по сигнал за множество ударени
автомобили и на мястото на инцидента установили жалбоподателя К. М., който се
опитвал да поправи щетите по автомобила си и бил във видимо неадекватно състояние.
По сведения на очевидци на произшествието полицейските служители установили, че
именно М. е управлявал автомобила, но тези очевидци не поискали да си предоставят
данните и да останат на мястото на произшествието. Полицаите провели и беседа с М.,
като той им обяснил, че е загубил управление над автомобила си. Служителите на
ОПП-СДВР поканили водача М. да бъде изпробван за употреба на наркотици с „ДРЪГ
ТЕСТ 5000“, но той категорично отказал. След това на водача бил издаден талон за
медицинско изследване. Свидетелят Д. уточнява, че водачът М. отказал както да бъде
изпробван за употреба на наркотици, така и за употреба на алкохол, поради което му
били съставени два акта от Д. и колегата му за двата отказа. За да бъдат изготвени по-
бързо и тъй като се съставяли едновременно, Д. изготвил електронен АУАН за отказа
да бъде изпробван за употреба на наркотици, а колегата му изготвил стандартен
(написан на ръка) АУАН за отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания полицейски служител, тъй като същите
са логични, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират изцяло на писмения
доказателствен материал, на отразеното в съставения АУАН и издаденото НП.
Ирелевантно в случая е дали М. преди това е употребил наркотици, тъй като той е
наказан за отказ да даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива.
Няма никакви противоречия относно това обстоятелство, като думите на свидетеля се
подкрепят и от издадения талон за медицинско изследване, който също потвърждава
отказа на М..
Въз основа на всичко изложено дотук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
3
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разгледа спора по същество.
С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че
жалбоподателят М. е управлявал на процесната дата лек автомобил марка „****“,
модел „***“ с рег. № *******, допуснал е ПТП с него и след като е бил поканен за
проверка от контролните органи, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство се установява както от
показанията на свидетеля, така и от приложения по делото талон за изследване. По
този начин К. М. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук
отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение дали той
действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да
даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е
престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ
може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил
наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се
търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно
жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен
случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива
вещества.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят
съвсем съзнателно е отказал да даде проба. Определената от актосъставителя и
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.
По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете, че същият е
точно фиксиран в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер н***000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години, поради което не може да
бъде изменян от настоящата инстанция. Размерът на наказанията е толкова висок, тъй
като с отказа най-вероятно се избягва наказателна отговорност за извършено
престъпление, иначе не би имало основание за този отказ.
Няма противоречия и неяснота в издаденото НП. В случая АНО си е позволил да
цитира цялостно законовата норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда няколко
хипотези на нарушения, но в обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано,
че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „ДРЪГ ТЕСТ 5000“, което всъщност е причината за неговото
санкциониране. Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се
говори за наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване правото на
4
защита на М.. Самото нарушение е било довършено в момента на отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и именно след
този момент са били налице основанията за ангажиране на отговорността му. Дори
впоследствие той да е дал кръв или урина в болницата, то нарушение е налице, понеже
както беше споменато по-горе разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда
наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В случая не се касае за сложен фактически състав на едно
единствено нарушение, а за няколко хипотези на нарушения поради използването на
съюза „или“, тоест отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества е самостоятелно нарушение и за
съставомерността му е достатъчно единствено наличието на такъв отказ. В тази насока
е неоснователно възражението на защитника, че към момента на съставянето на акта
все още не е бил предоставен на М. талонът за медицинско изследване, поради което
нямало как при съставяне на акта да е бил налице отказ от такова изследване и
съответно нямало извършено нарушение от обективна страна. Действително талонът за
медицинско изследване е бил връчен на М. в 11:00 часа на 13.04.2023 г., но няма точен
час на съставяне на акта, тоест той може да е бил съставен и след връчването на
талона. Това, че нарушението е било извършено около 06:00 часа и служителите на
ОПП-СДВР са пристигнали между 06:00 часа и 07:00 часа не означава непременно, че
актът е бил съставен преди 11:00 часа. От друга страна и както беше отбелязано по-
горе, нарушението е довършено с отказа на водача да бъде изпробван за употреба на
наркотици с техническо средство и след този момент може да му бъде съставен АУАН
за това нарушение, като няма значение дали впоследствие той е дал кръв или урина в
болницата на база предоставения му талон за медицинско изследване, тоест за
съставомерността на нарушението не е необходимо да има и неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване.
В случая не може да се говори за нарушения на Наредбата за медицинското
изследване, понеже не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба
на наркотични вещества, а за отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба.
Поради тази причина правилата на Наредбата са неприложими, а самият отказ на
водача може да бъде доказан само от свидетелските показания на длъжностните лица,
без да е необходимо да се представя някаква медицинска документация за това
обстоятелство. В случая наказуем е бил отказът на водача да бъде изпробван с „ДРЪГ
5
ТЕСТ 5000“, а не отказът му да даде кръв за медицинско изследване. Отказът да бъде
изпробван с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“ се доказа категорично от показанията на полицейския
служител и издадения талон за изследване, и за същия не се издават медицински
документи.
Относно възраженията на защитника за недоказаност на обстоятелството кой е
бил водач на автомобила, то при анализа на доказателствата съдът подробно обясни,
как от разпита на свидетеля Д. става ясно, че на мястото на инцидента полицаите са
установили именно жалбоподателя К. М., който се опитвал да поправи щетите по
автомобила си и бил във видимо неадекватно състояние. Освен това по сведения на
очевидци на произшествието полицейските служители установили, че точно М. е
управлявал автомобила, а и полицаите провели беседа с М., като той им обяснил, че е
загубил управление над превозното средство. В тази връзка съдът приема за
категорично доказано, че именно М. е бил водач на автомобила, като няма нито едно
доказателство, което да оборва тези твърдения, тоест възраженията на защитника в
тази насока са напълно голословни и неподкрепени с доказателства.
Предвид сериозната обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране след
употреба на алкохол или наркотици. В доста случаи тези произшествия завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото. Освен
това стана ясно, че М. е предизвикал ПТП с няколко ударени автомобила и нанесени
материални щети, което завишава обществената опасност на неговото поведение.
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-007421 от 26.04.2023
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на К. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер н***000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3, пред.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7