Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217
гр. Добрич, 10.06.2022 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година, І състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 97/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО.
Образувано е по жалба на *** В.Г.,***,
подадена чрез адв. М.В., ДАК, срещу Решение № 2/ 12.02.2021 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата на *** В.Г. срещу
Разпореждане № 51042424/ 03.11.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ, с което не е приета за
трудова, настъпилата с него злополука на 13.10.2020 г.
Жалбоподателят
счита оспорения акт за необоснован, недопустим, неправилен и незаконосъобразен,
постановен при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, при
неизяснена фактическа обстановка. Настоява, че пътуването е било в изпълнение
на задължение по трудовото правоотношение. Счита, че е изпълнен съставът на чл.
55, ал. 1 от КСО, поради което неправилно е прието, че не е налице трудова
злополука. Иска да бъде обезсилено Решението на ответника или да бъде отменено
като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Представя писмена защита, в която изразява
съображенията си за това, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
(л. 141 – 142)
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. М. В., редовно упълномощена (л. 41), която
поддържа жалбата.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
редовно призован, не се явява, представлява се от А.М., старши юрисконсулт,
редовно упълномощена (л. 42), която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана. Представя Писмена защита (л. 139 – 141), в
която излага подробно доводите си за неоснователност на жалбата, като настоява,
че не са изпълнени кумулативните условия на чл. 55, ал. 1 от КСО и акцентира,
че внезапното увреждане не е причинило временна неработоспособност, трайна
неработоспособност или смърт, като не са представени от жалбоподателя
доказателства в тази насока.
Заинтересованото лице – „***“ ЕООД, с
управител В.Д.Д., редовно призовано, явявят се лично управителят в съдебно
заседание, представлява се от адв. Г.С., ДАК, който оспорва жалбата и настоява
за нейното отхвърляне, тъй като не са изпълнени условията. Претендира разноски.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
*** В.Г. е бил в трудовоправни отношения с
"***" ЕООД, съгласно трудов договор № 007 от 10.10.2018 г., като е
бил назначен на длъжността "шофьор", лекотоварен автомобил, куриер –
трета категория (л. 18). Според приложената по делото Длъжностна характеристика
(л. 25) същият е имал задължение да осигурява навременна доставка до клиентите
и навременно приемане на пратки от тях, съгласно параметрите, заложени в Общите
условия на договора за партньорство и приложенията към него, сключен с фирма ***
АД, както и да осигурява необходимата правилна експлоатация на техникатаи автомобилите,
да опазва собствеността и средствата на фирмата, да опазва и поддържа
повереното му имущество, да спазва графика за започване на работаи се
съобразява с работното време за пълноценна работа и почивка, да изпълнява
своевременно и качествено всички възлагани и свързани с дейността или
произтичащи оит нея задачи, да познава и работи съгласно Правилника за
вътрешния трудов ред. Жалбоподателят е запознат с Длъжностната характеристика
на 11.10.2018 г., видно от подписа, положен под нея.
Според обясненията на управителя на
дружеството – работодател на тази длъжност жалбоподателят е работил до деня на
инцидента, след което е освободен (л. 85): „На 13.10.20 г. имаше злополуката и
към нея дата той беше служител от две години назад, като се върнем, от 11.10.18
г. до съответната дата…“
На 13.10.2020 г., работен ден, жалбоподателят
е управлявал автомобил Рено Мастер с рег. № *** според приложената по делото
пътна книжка (л. 90 – 91), като е следвало да приеме и достави пратки от и на
клиенти. Видно от писмо вх. № 2187/ 07.07.21 г. (л. 92) *** Г. е взел на
процесната дата 17 пратки и е доставил до клиенти 70 пратки. От приетата като
доказателство разпечатка за обслужените от него пратки (л. 98 – 99) се
установява, че той е посетил с. Стефаново, общ. Добричка, с. Пчелино, с.
Славеево, с. Бранище, с. Плачидол, с. победа, вс. От общ. Добричка, с. Малина,
общ. Г. Тошево, с. Змеево, общ. Балчик, с. Горун, общ. Шабла, гр. Шабла, с.
Сърнино, общ. Г. Тошево.
По обясненията на жалбоподателя към 16 –
16.10 часа хапнал и изпил една бира. Към 18 – 18.15 часа преценява, че няма да
успее да отчете пратките в офиса в град Добрич, поради което след разнос в гр.
Шабла тръгва да се отчете в гр. Варна.
Според АУАН (л. 113) около 19 часа на
13.10.20 г. управлява товарен автомобил с рег. № *** след употреба на алкохол.
В Постановление за привличане на обвиняем
и вземане мярка за неотклонение от 09.12.21 г. по досъдебно производство № 335/
2020 г. на РУ – Аксаково при ОДМВР Варна е отразено, че на 13.10.2020 г. на път
2902 с. Кичево – пътен възел „Аксаковска панорама“, в землището на с. Каменар,
общ. Варна, обл. Варна, *** В.Г. е управлявал моторно превозно средство –
товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.57 на хиляда, установено с Протокол за
химическа експертиза. (л. 134)
По делото е приложен фиш за спешна
медицинска помощ от Центъра за спешна медицинска помощ Варна с отразено
посещение на място в 21.05 часа, към който е приложен Допълнителен лист за
преглед на пациент от специалист № 5698, в който е записано, че лицето се оплаква
от слаби болки в гръдната област и слаба палпаторна болезненост в долна трета
на гръден кош и по хода на VIII ребро вляво…, както и
че от рьография не се установява травматично увреждане (л. 10).
На 14.10.2020 г. от осигурителя „***“ ЕООД
е изготвен Протокол за трудова злополука № 1 (л. 12), в който е описано като
място, дата и време на злополуката – 13.10.20 г., 18.40 часа, околовръстен път
Варна преди Аксаковска панорама. Като фактор, специфично физическо действие,
извършвано от пострадалия, е посочено – при изпреварване на товарен автомобил
губи управлението на ЛТА, влиза в банкета и се удря в камък. Отразено е, че при
неясно забавяне за крайно отчитане, тръгва в 18 часа в посока Варна, без
знанието на управителя, ПТП след употреба на алкохол 1.53 (установено с
техническо средство), при ПТП в колата и действието на айрбег (въздушна
възглавница) оплакване от болка в гърдите и носа. По отношение допуснати
нарушения на нормативните актове – употреба на алкохол през работно време;
закъснение за крайно отчитане за деня; нерегламентирано тръгване в посока Варна
за отчет.
Приета е като доказателство и Декларация
за трудова злополука вх. № 5101 – 24 – 27 от 20.10.2020 г., подадена от
осигурителя до ТП на НОИ Добрич, в която са описани фактите, като за работно
време на дружеството е записано от 9.30 часа до 18.30 часа.(л. 13)
С Разпореждане № 51042424 от 03.11.20 г.
на длъжностното лице при ТП на НОИ – Добрич злополуката не е приета за трудова
с мотивите, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия при настъпилия
инцидент не е през време на извършваната работа, като присъствието и действията
му не са по повод или в интерес на изпълняваните от него задължения, поради
което е счетено, че не са налице условията на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО.(л.
15)
С писмо изх. № 5101 – 24 – 27#1/
03.11.2020 г. осигурителят и служителят са уведомени, че ТП на НОИ – Добрич не приема
злополуката за трудова. (л. 16) Към писмото е приложено Разпореждане № 51042424
(л. 16), в което е указан срок и пред кого може да се обжалва Разпореждането.
По жалба на служителя (л. 17) по
административен ред е издадено Решение № 2 от 12.02.2021 г., с което е потвърдено
Разпореждането.
В Решението ответникът е обсъдил
депозираната от осигурителя Декларация за злополуката, Протокола за трудова
злополука под № 1/ 14.10.20 г.(в Решението е допусната техническа грешка и е
записано „14.01.20 г.“), в който са отразени резултатите от извършеното
разследване, обяснението на жалбоподателя, справка за приети уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ, длъжностната характеристика, трудовия договор от 10.10.2018
г., фиш за спешна медицинска помощ и лист за извършен преглед, издадени от ***“.
Приел е, че на 13.10.2020 г. *** В.Г. е работил като шофьор на лекотоварен
автомобил (ЛТА) и куриер при „***" ЕООД, като неговите трудови задължения
са се изразявали в „навременна доставка до клиентите и навременно приемане на
пратки от тях“, което включвало пътуване по определен служебен маршрут, според местонахождението
на клиентите, в границите на Добричка област. Посочил е, че от обясненията на жалбоподателя
ставало ясно, че в деня на злополуката служебният му маршрут е минавал през с. Стефаново,
с. Победа, гр. Шабла, но след като е свършил работния си ангажимент в гр. Шабла,
след забавяне и без знанието на управителя, в 18 часа е тръгнал за Варна, при
което на околовръстния път за Варна, преди Аксаковската панорама, при опит да
изпревари товарен автомобил, е загубил управление и се е блъснал в камък. Добавил
е, че при удара се е отворила въздушната възглавница и е ударила носа и гърдите
на лицето, което е било отведено от екип на спешна медицинска помощ при МБАЛ
„Света А.-Варна", където е прегледано и резултатът от прегледа е отразен
във фиш за спешна медицинска помощ и лист за извършен медицински преглед.
С оглед събраните доказателства
административният орган е указал, че на лицето не е издаден болничен лист,
който да удостоверява, че в резултат от ПТП то е загубило временно или трайно
работоспособността си, с оглед на което е стигнал до извода, че внезапното
увреждане на здравето, изразено в болки в носа и гърдите, не е причинило
временна или трайно намалена работоспособност. На следващо място е счел, че тъй
като пътният инцидент е настъпил по пътя за гр. Варна, където *** Г. е отивал
не по служебния си маршрут и то без знанието на работодателя, инцидентът не е
възникнал през време и във връзка или по повод на извършваната работа или по
работа в интерес на работодателя. В този смисъл е приел, че не е изпълнен
съставът на разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от КСО, с която е дефинирано понятието
трудова злополука. Позовал се е на чл. 55, ал. 2 от КСО и е сторил заключението,
че не е налице нито една и от трите хипотези, разписани с тази разпоредба, а
именно: злополуката да е станала с осигурения по време на обичайния му път при
отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене
или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2.мястото,
където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3.мястото за
получаване на възнаграждение, с оглед на което е потвърдил обжалваното
Разпореждане.
Решението на Директора на ТП на НОИ –
Добрич е получено от служителя на 22.02.2021 г. (л. 8) и в законоустановения
срок е подадена жалба срещу същото.
В хода на съдебното производство е
допуснато събиране на гласни и писмени доказателства, вкл. приложен Правилник
за вътрешния трудов ред на дружеството – осигурител. (л. 161- 165)
Разпитани са шофьори - куриери в същото и
друго дружество, работещо със *** АД, за начина на отчитане на пратките. Показания
е дал и управителят на дружеството – осигурител.
Св. Д., управител на дружеството – осигурител,
което е конституирано впоследствие като заинтересовано лице, макар и да е
управител на осигурителя, който не счита злополуката за трудова, дава своите
показания отнсоно фактическата обстановка и съдът ги кредитира в частта, в
която са еднопосочни с останалите гласни и писмени доказателства. Така този
свидетел заявява: „…За тази злополука разбрах в 18.45 часа вечерта. Той лично
ми звънна от личния си телефон на моя личен или служебен, нямам спомен и ми
каза, че гръмнал гума на околовръстното на гр. Варна. Оттам го питах има ли му
нещо, той каза, не знам, бусът хвръкна нагоре и после нямам спомени. Попитах
дали ще може да смени гумата, беше 18.45 часа, тръгнал за гр. Варна, без да ме
уведоми мен, дали ще се отчита и редовно си ходеше при приятелката си там след
отчет в гр. Варна, което не е правилно, но това си е друг въпрос. Казах му,
огледай буса и ми се обади. И след малко ми звъни, че нямал крик и нямал ключ
за гуми и т.н. И го попитах дали бусът ще може да се движи, ако се смени гумата
и той каза, че мислел, че да. През това време звъннах във Варна на мениджъра,
който да отиде да го посрещне, защото
имаше пратки за изпращане, които трябваше да тръгнат вечерта. Той го
посрещна, а мениджърът ми звънна, че бусът е в окаяно състояние, не може да се
движи, без да се извика пътна помощ. Звъня на един куриер, който беше мой
служител и отидохме до неговия бус и взехме резервна гума, ключ за гуми и крик,
и тръгнахме за Варна. Това стана към 19.30 часа, осем без нещо. Отивам там и
видях, че предният му номер е паднал на
буса, видимо ударен вдясно, бронята и отдолу назад, което има, изкривена
джанта, скъсана гума. Питахме как е, каза, че е добре. Има си процедура, която
трябва да се спази. Звъннах на тел.112, защото той не беше звъннал. До този
момент не беше звъннал на тел.112. Седеше и чакаше нас да сменим гумата. После
звъним на тел.112, да пратят екип от „Бърза помощ“, защото имаше оплаквания в
гърдите и главата от въздушната възглавница…В процеса на работа за отчитане във
Варна се е налагало да става отчитане там, да, но в редки случаи, форсмажорни
обстоятелства, зимни условия, кампании годишни, за това говоря. А на 13.10.20
г. бяха нормални пратките около 65… В гр. Варна при фосмажорни обстоятелства се
случва да се отчита там. При него се случва често да ходи да спи при
приятелката си в седмицата по два-три пъти, което пак никъде не е
регламентирано с буса на *** ЕАД… и лично той е казвал, че е оставал там,
има-няма работа, е ходил… В Добрич сутринта се предават пратките, има си
куриерски номер и това е, където му се разпределят пратките, като се
разпределят пратките, след като ги свърши в гр. Добрич, трябва да дойде да се
отчете в офиса до 18 часа. Споменах, че се е случвало да закъснее и да не може
да стигне до офиса на Добрич, когато е извън града и казах, че се е случвало
такива фасмажорни обстоятелства, които не са случват три пъти в седмицата. На
13.10.20 г., след като е приключил в Шабла, не се е отчел. Наш мениджър отиде
на място на катастрофата и взе парите и отчете вместо него пратките. Тези пратки
са отчетени във Варна. От Варна е извикан мениджърът, тъй като ПТП беше близко
до Варна, т.е. преди да ми се обади за ПТП, той не ми е звънял, че ще закъснее
и няма да закъснее, звънна ми, когато е гръмнала гумата…“
Св. М. потвърждава: „…До миналата година
работих с него, но като месец не мога да кажа. Година и половина, две работи.
Точно назначението му не зная…По принцип се отчитаме в Добрич, а при извънредни
ситуации тогава, когато се пътува до Варна, лоши метеорологични условия,
катастрофирал камион, ако се случи нещо по пътя, това са извънредни ситуации. Когато
закъснеем по път, също. Отчитането в гр. Варна става, като се уведомява
прекият ръководител и тогава се отива да се отчита в гр.Варна…“
Св. В. споделя: „…Случвало се е да се отчитат
в гр. Варна. Случвало се е, ако не може да си свърши работата и отива в гр.
Варна. Отчитат се в гр. Добрич, в офиса зад хотел България… На 13.10.20 г., за
този ден отчитането е станало във Варна, но не зная какво се е случило точно.
Нямам представа, доколкото знам отчитането е станало във Варна. Обаждаше се
жалбоподателят редовно, като отиваше във Варна. За този 13.10.20 г. не мога да
се сетя. Но редовно се обаждаше, дали на мен или на колегата, но за него ден
какво се е случило и на кого се е обадил и за да не го чакаме, не мога да кажа…“
Св. Димов сочи: „…Аз си бях в къщи в 19.00
часа, когато ми звънна, че е пукнал гума. И колегата каза, че няма резервна
гума, ключове и крикове и помоли да отида да му помогна. Когато тръгнахме за
Варна, през това време от Варна, регионалният мениджър отиде да вземе парите и
пратките, защото гоним часовете. Когато пристигнахме, през това време се обади
и каза, че не е спукал гума, а е катастрофирал. Отидохме на мястото и видяхме
буса. Предната дясна гума беше скъсана, джантата беше изкривена до болтове.
Отпред вдясно беше ударена бронята, номерът беше паднал, еърбегът- шофьорският
беше се отворил. И оттам се вижда, че той е катастрофирал. Той си беше
добре, видимо нямаше увреждания. Не помнеше нищо… Пратките и парите ги взе
мениджърът от Варна, той дойде на място…“
Съдът цени дадените показания, доколкото свидетелите
са преки очевидци на развилите се събития преди и след инцидента. Същите са
непосредствени и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Въз основа на гореописаната фактическа
обстановка, която се възприе от представените по делото доказателства, съдът
намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от
надлежна страна – служител, претърпял инцидент, управлявайки служебния
автомобил. Жалбата е депозирана в законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. С
оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи разглеждането ѝ
по същество.
По правото:
Оспореното Решение на Директора на ТП на
НОИ - Добрич е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа, както фактически, така
и правни основания за издаването му. Волята на административния орган е ясна и
непротиворечива.
С жалбата не се оспорва обстоятелството,
че *** Г. не е представил болничен и не е установил временна или трайна нетрудоспособност.
Единственият предмет на спора е дали
инцидентът е произтекъл във връзка и в интерес на работата.
Вярно е, че в Разпореждането като мотив за
отказ е обсъдено единствено и само, че увреждането не е през време на
извършваната работа, а действията на водача не са по повод или в интерес на
изпълнението, без да са изложени мотиви за останалите предпоставки на чл. 55,
за да бъде приета или не злополуката като трудова. Самата административна
преписка като цяло съдържа останалата част от мотивите, а в постановеното от
ответника Решение са изложени подробни доводи за непризнаването на злополуката
за трудова. След като мотивите съществуват в преписката и след като Разпореждането
е в съответствие с тях, се налага изводът, че и Решението, и Разпореждането са
мотивирани. Въз основа на изложеното съдът счита, че не са налице
предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
В тази връзка следва да се обсъдят и
предпоставките на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно който "трудова злополука“
е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Законодателят изисква наличие в
условията на кумулативност на няколко предпоставки: настъпило внезапно
увреждане на здравето на осигуреното лице, настъпване на неблагоприятен
резултат, изразяващ се във временна или трайна неработоспособност или
смърт, причинна връзка между увреждането и извършваната от увреденото лице
работа, при или в интерес на работодателя.
В случая административният орган е описал
фактическата обстановка съответно на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е изложил мотиви защо е счел, че не са налице предпоставките
за приемане злополуката за трудова:
Пострадалият е бил назначен на работа в
дружеството – осигурител.
Няма спор, че в съответния ден е
изпълнявал трудовите си задължения, като е взел 17 пратки и е доставил до
клиенти 70 пратки.
Няма спор, че едва около 18 часа е тръгнал
от гр. Шабла.
Работното време на офиса в Добрич според
осигурителя и приложения Правилник е до 18.30 часа. Така е отразено и в
Декларацията до ТП на НОИ – Добрич, неоспорена от страните. Справка по картата
в интернет сочи, че най – краткото разстояние между Добрич и Варна е 69.2 км и
се изминава с автомобил за 57 минути, което означава, че служителят при
тръгване в 18 часа от гр. Шабла е нямало как да стигне навреме в офиса в град
Добрич и да се отчете.
Твърдението на всички свидетели, вкл. на
управителя на дружеството – осигурител, е, че в случаи на закъснение отчитането
е ставало в гр. Варна, както очевидно е решил да процедира в случая Г.. Няма
значение за квалифицирането на злополуката обстоятелството дали е звъннал преди
тръгването си на управителя или не. Тук от значение са показанията, че при
необходимост отчитане се е извършвало и в град Варна. Няма значение и фактът,
че лицето е употребило алкохол. Това обстоятелство би било относимо, ако следва
да се определя размер на обезщетение и съответно да се отчете поведението на
служителя. (Р № 14468 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 7589/ 2010 г. на Шесто
отд. на ВАС; Р № 14754 от 02.12.2010 г. по адм. дело № 6574/ 2010 г. на Шесто
отд. на ВАС) Съпричиняването на злополуката не се изследва в това производство,
тъй като няма отношение към признаването на злополуката за трудова. То би имало
значение в евентуално гражданско производство за обезщетяване на пострадалото
лице. (Р № от 16.11.2021 г. по адм. д. № 517/2021 г. на Административен съд – Русе;
Р № 1330 от 21.10.2021 г. по адм. д. № 497/2021 г. на Административен съд – Варна;
Р № 2627 ОТ 25.02.2021 г. по адм. д. № 10965/2020 г., VІ отд. на ВАС и др.)
Единствено от значение е фактът дали
пострадалият умишлено е увредил здравето си, тъй като в разпоредбата на чл. 55,
ал. 3 от КСО законодателят изрично е приел, че в тези случаи злополуката не е
трудова. От събраните доказателства обаче такъв извод не може да бъде направен.
Фактът, че в автомобила, чийто водач като служител е бил жалбоподателят, са
били пратките и парите за отчитане, налага извода, че пътуването му е било във
връзка с работата и по повод на същата. Нещо повече, след злополуката се е
наложило съответният мениджър да вземе пратките и парите, за да ги отчете в
град Варна. В този смисъл изложеното от длъжностното лице в Разпореждането, че увреждането
не е през време на извършваната работа, а действията на водача не са по повод
или в интерес на изпълнението, не се подкрепя от доказателствата по делото.
Макар и забавянето да се дължи не само на
големия брой пратки, а и на субективното поведение на водача, то така или иначе
връзката с изпълняваната работа като елемент от предпоставките за възприемане
на злополуката за трудова, включен в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО чрез
израза: „през време и във връзка или по повод на извършваната работа“, е налице
- злополуката е произтекла във връзка с извършваната работа, която е била
възложена на работника, а именно да извърши и отчитане за деня на пратките и
финансовите средства.
Третият елемент от състава на чл. 55, ал. 1
от КСО обаче не е налице. Нещо повече, със самата жалба, нито пред
административния орган, нито пред съда, се оспорва обстоятелството, че не е
настъпила, в случая според оплакванията, временна неработоспособност, а според текста
на чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. В този смисъл липсва неблагоприятният резултат, който да е във връзка с
увреждане от инцидента и да обоснове наличието на трудова злополука. Жалбоподателят
и не твърди наличието на временна нетрудоспособност, имал е оплаквания от
болка, резултат от задействането на въздушната възглавница, но във фиша от
Спешна помощ изрично е записано, че липсват травматични увреждания.
За пълнота според настоящия състав следва
да се отбележи, че неоснователно е обсъждането на чл. 55, ал. 3 от КСО от
административния орган, тъй като фактическата обстановка не сочи на тези
хипотези, а за действия във връзка с работата – необходимост от отчитане, за
което и свидетелите потвърждават, че при закъснение се е извършвало в град
Варна.
С оглед горното, независимо че двете
предпоставки са налице, то поради липса на неблагоприятен резултат във вид на
временна нетрудоспособност правилно злополуката не е приета за трудова, поради
което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
оспореният акт, макар и не по всички изложени в него мотиви, потвърден като
законосъобразен, в съответствие с материалния закон като краен резултат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, Първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на *** В.Г.,***,
срещу Решение № 2/ 12.02.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич,
с което е отхвърлена жалбата на *** В.Г. срещу Разпореждане № 51042424/
03.11.2020 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) при ТП на НОИ, с което не е приета за трудова, настъпилата с
него злополука на 13.10.2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: