Разпореждане по дело №179/2024 на Административен съд - Силистра

С разпореждане № 670 / 13.06.2024 г. ответникът (ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г.) бе задължен в 7-дневен срок от съобщаването на разпореждането да представи повторно преписката по издаването на решение № РД-02-14-710 / 20.05.2024 г. на два оптични носителя (CD или др.), като завери с квалифициран електронен подпис (КЕП) всички незаверени електронни фотокопия.

С молба вх.№ 986 / 21.06.2024 г. ответникът заявява следното: а/ изтъква, че не може да завери незаверените фотокопия, тъй като оригиналите на документите се намират у жалбоподателя; б/ преповтаря изразеното в придружителното писмо доказателствено искане за изискване от жалбоподателя на заверени преписи от документите в преписката, касаещи процесната обществена поръчка; в/ посочва, че чл. 152, ал. 2 АПК не вменява задължение за представяне на копие от преписката за жалбоподателя, но въпреки това прилага към молбата още един оптичен носител.

Съдът счита, че разпореждане № 670 / 13.06.2024 г. не е изпълнено от ответника и че развитите в молба вх.№ 986 / 21.06.2024 г. доводи и доказателствено искане са неоснователни с оглед на съображенията, изложени по-долу.

1/ По силата на чл. 152, ал. 2 АПК на съда трябва да бъде изпратено заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, а не заверено фотокопие от оригиналните документи, с чиито преписи е попълнена преписката. Защото съдът трябва да разполага с доказателствените материали в онзи им вид, в който те са използвани от административния орган при издаването на административния акт. Следователно, когато заверява копието от преписката, ответникът не е задължен да изписва надпис "вярно с оригинала", щом в преписката липсва оригиналът на съответния документ. Достатъчно е да се изпише: "вярно с копието по преписката" или "вярно с документите в ИСУН", или друго в подобен смисъл. Ако преписката се представя не в писмена, а в електронна форма, може с отделна молба да се посочи, че положеният върху фотокопията КЕП удостоверява не вярност с оригинана, а вярност с копията по преписката. Но да се представи фотокопие без никаква заверка е недопустимо от гледна на чл. 152, ал. 2 АПК. Ето защо, ако ответникът не изпълни разпореждане № 670 / 13.06.2024 г., незаверените преписи няма да бъдат приети като доказателства по делото, а фактическото основание на обжалвания административен акт ще се приеме за недоказано по силата на процесуалната санкция на чл. 161 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

2/ Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, изр. 1 ГПК гласи следното: "Когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него". От цитирания текст става ясно, че искането за представяне на оригинал на документ или на официално заверен препис от него може да бъде направено не от страната, която първоначално е представила препис от въпросния документ, а от насрещната страна. Ето защо ответникът не може да представя препис от документ и едновременно с това да повдига спор относно достоверността на собствения си препис, като прави искане съдът да задължи жалбоподателя да представи препис от същия документ. Освен това, ако ответникът се е съмнявал в преписите, които е свалил от системата "ИСУН", той е трябвало да изисква заверени преписи от жалбоподателя още във фазата на производството по издаването на административния акт. На настоящия етап от процеса тези документи трябва да бъдат представени като заверени преписи от ответника по силата на чл. 152, ал. 2 АПК, а до изискване на такива преписи от жалбоподателя може да се стигне, само ако самият жалбоподател оспори преписите, с които ответникът се е снабдил посредством системата "ИСУН". Едва тогава ответникът, за да докаже достоверността на съдържащите се в преписката преписи, може да направи искане за представяне на оригинали и преписи на документи от жалбоподателя. Следователно доказателственото искане на ответника за изискване от жалбоподателя на заверени преписи от документите в преписката, касаещи процесната обществена поръчка, трябва да бъде отхвърлено.

3/ Вярно е, че разпоредбата на чл. 152, ал. 2 АПК не изисква от ответника да представя екземпляр от преписката за жалбоподателя. Такъв действително не е необходим, когато преписката постъпва в съда на хартиен носител. Щом обаче ответникът представя преписката не на хартиен носител, а в електронна форма съобразно чл. 141 АПК, ще трябва да се проведе и процедурата по чл. 184, ал. 2, изр. 1 ГПК, а за целта е необходимо преписката да се връчи на жалбоподателя във вид на електронни фотокопия. Ето защо ответникът трябва да представи заверено фотокопие от преписката на нови два оптични носителя (един за съда и един за жалбоподателя), тъй като предишните два компакт-диска съдържат множество незаверени електронни фотокопия. Другият вариант на процесуално поведение, с който разполага ответникът, е представянето на преписката на хартиен носител в един екземпляр, като завери всеки един от документите по указания по-горе начин.

Следва също така да се отбележи, че част от съдържащите се в преписката документи, подписани с КЕП, не се валидират изцяло при проверка чрез съответния файл с разширение "p7s" или p7m. Ето защо на ответника трябва да бъде указано, че е в негова тежест да докаже перфектността на КЕП.

Водим от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника (ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г.) за задължаване на жалбоподателя да представи заверени преписи от документите в преписката, касаещи процесната обществена поръчка.

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже валидността на КЕП, положен върху следните електронни документи: заповед № РД-02-14-525 / 23.04.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдържаща се във файл „заповед РУО април 2024.docx“; заповед № РД-02-14-642 / 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдържаща се във файл „РД-02-14-642 РУО А. Б..pdf.p7m“; решение за определяне на финансова корекция, съдържащо се във файл „4 решение Тутракан 2458.docx“; писмо до кмета на община Тутракан относно сигнал за нередност № 2458, съдържащо се във файл „2 Писмо Тутракан 2458.docx“.

ЗАДЪЛЖАВА ПОВТОРНО ответника в 7-дневен срок от съобщаването на настоящото разпореждане да изпълни разпореждане № 670 / 13.06.2024 г., като представи преписката по издаването на решение № РД-02-14-710 / 20.05.2024 г. - съобразно указанията в мотивите на настоящото разпореждане - ИЛИ в писмена заверена форма, ИЛИ в електронна форма на два оптични носителя (CD или др.), като във втория случай завери с КЕП всеки един файл от преписката, с изключение на следните вече подписани с КЕП файлове: „заповед РУО април 2024.docx“; „РД-02-14-642 РУО А. Б..pdf.p7m“; „4 решение Тутракан 2458.docx“; „2 Писмо Тутракан 2458.docx“; „Контролен лист.docx.p7m“; „2093.pdf.p7m“; „АДБФП и общи условия.rar.p7m“; „espd-response_ODBH_signed(19956873).pdf“; „Приложение 13.2.1.1. Декларация конфликт интереси 1 sign.pdf“.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на описаното в предходния абзац задължение съдът ще приеме за недоказани фактите, формиращи основанието на оспорения административен акт, поради създаване на пречки за събиране на доказателства.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия: