Решение по дело №6/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  808             Година  2020, 22.04.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 11.03.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 6 по описа за 2020 година и като обсъди:

 

          Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба от К.И.П. с посочен адрес ***, срещу Разпорежда­не № 4506-40-389 от 26.11.2019г. на Директор на фонд „ГВРС“ – София, с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от Закона за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/, е било отказано на П. изплащане на гарантирано вземане.

Недоволна от така издаденото разпореждане на Директора на фонд „ГВРС“ - София, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незако­но­съобраз­ност, поради което настоява за отмяната му.

Ответникът по жалбата Директор на фонд „ГВРС“ – София, намира същата за неоснователна.

Пловдивският административен съд – VІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за ней­ната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, по­ра­ди следните съображения.

Не е спорно между страните, че със заявление вх.№4502-15-96/29.10. 2019г. П. поискала отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, като е декларирала, че е работила при работодател „БАЛИ ГРУП“ЕООД от 03.12.2018г. на длъжност „Организатор пътнически транспорт“ до 01.08.2019г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено. Приложена е към заяв­ле­нието Справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаг­раждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нор­мативни актове с изх. № 1 от 12.08.2019г., издадена от „БАЛИ ГРУП“ЕООД и под­писана от управителя Г.Т., съгласно която за месеците февруа­ри, март, април, май, юни и юли 2019г. на П. са начислени брутни тру­дови възнаграждения от по 2 500 лева, които не са изплатени. В справката са потвърдени заявените от лицето обстоятелства, а именно, че е постъпила на работа в дружеството на 03.12.2018г., съответно й е било прекратено трудовото правоотношение от 01.08.2019г. на основание чл.328 ал.1 т.1 КТ/л.13-15/.

В тази връзка бил изготвен Доклад от Р.Р.– ***при ТП на НОИ – Пловдив с изх. № 4005-15-458#1 от 30.10.2019г., в който е посочено, че не може да се установи контакт с предс­тавител на дружеството, който да представи необходимата счетоводна доку­мен­тация и на настоящия етап не може да се извърши проверка по ЗГВРСНР и ревизия по разходите на ДОО.

За да достигне до тези изводи инспекторът по осигуряването при ТП на НОИ – Пловдив е приел за установено, че с Решение № 472/02.08.2019г. на ПОС, вписано в ТР на 21.06.2019г., е обявена неплатежоспособността на „БА­ЛИ ГРУП“ЕООД с начална дата 01.04.2017г., открито е производство по несъс­тоя­телност, обявено е в несъстоятелност дружеството, наложени са обща въз­брана и запор върху имуществото му, прекратена е дейността на предприятие­то и е спряно производството, като в мотивите на това решение е посочено, че съгласно изготвена съдебно-счетоводна експертиза,липсва заведена счето­вод­на отчетност в дружеството, а и в Търговския регистър няма публикувани ГФО за период от вписването на осигурителя в същия регистър, а в ТД на НАП има подадена ГДД по чл.92 ЗКПО само за 2016г.

Установено е, че на 16.07.2019г. е изпратено писмо с обратна разписка до настоящ и постоянен адрес на управителя и едноличен собственик на капи­тала на дружеството – Г.Т.Т.в село ***, да се яви в ТП на НОИ – Пловдив и да представи необхо­димите документи за извършване на проверка по ЗГВРСНР и ревизия по разхо­дите на ДОО, което се е върнало с код – трайно отсъства. А съгласно получен във връзка с предходна проверка отговор с вх. № 1012-15-310#11/06.03.2018г. от МВР след направено запитване от ТП на НОИ – Пловдив, е отразено, че ли­цето Г.Т.Т., роден на ***г., се намира в затвор в Авст­рия от 06.03.2017г.

На същата дата 16.07.2019г. е изпратено писмо с обратна разписка и до нас­тоящ и постоянен адрес на К.И.П., тъй като е устано­вено при предходна проверка, че това лице разполага с нотариално заверено пълномощно от Т. да представлява „БАЛИ ГРУП“ЕООД, което писмо се е върнало като непотърсено.

На 07.08.2019г. с писмо до ТД на НАП – Пловдив е изискано представя­нето на копия от РА и РД от извършени ревизии на „БАЛИ ГРУП“ЕООД, в как­вато връзка в отговор от 20.08.2019г. е посочено, че на 07.12.2018г. на дружест­вото е връчен по реда на чл.32 ДОПК издаден РА, с който са установени задължения по КСО, ЗЗО и ЗКПО за периода 09.03.2016г. – 30.06.2017г., същият е оспорен по административен и съдебен ред, като жалбата на дру­жеството е отхвърлена. Със ЗВР е възложена нова ревизия на дружеството за периода 01.07.2017г. – 30.04.2019г., която към момента на отговора не е прик­лючила.

На 20.09.2019г. е изпратено писмо до Шесто РУ“Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за съдействие и откриване на П., като съгласно отговор с вх. №1006-15-196#57/09.10.2019г., е било извършено посещение на адреса на ли­це­то на 03.10.2019г., но същото не е било намерено, като при разговор с Х.Х.– лице, с което П. живее на съпружески начала, е установено, че последната не е в Пловдив и след проведен телефонен разговор с нея, е нас­рочена среща в ТП на НОИ – Пловдив, която на 04.10.2019г. не се е със­тояла, поради нейното неявяване.

На 09.10.2019г. в 12,00 часа в приемната на сектор КП-първи при ТП на НОИ – Пловдив П. се е явила във връзка с подадено от нея заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, но е отказала да подпи­ше издадени заповеди от Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за извърш­ване на проверка по ЗГВРСНР и пълна ревизия по разходите на ДОО на „БАЛИ ГРУП“ЕООД и Задължителни предписания за представяне на необходимите документи, за които обстоятелства се сочи в доклада, че е съставен протокол.

На 11.10.2019г. в служебно помещение на Шесто РУ“Полиция“ при ОД на МВР – Пловдив в присъствието на инспектор Митков е извършена нова среща с К.П., която е заявила, че няма да разписва каквито и да било документи във връзка с възложените ревизии и по нейни данни, счетоводните документи били иззети от Икономическа полиция на 23.03.2019г. За тези дейст­вия също се сочи в доклада, че е съставен протокол с вх. № 1006-15-196#60/ 11.10.2019г.

И най-сетне се посочва в доклада, че съгласно Информационната систе­ма на НОИ е констатирано, че към датата на вписване в ТР на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „БАЛИ ГРУП“ЕООД, в дру­жеството ­няма лица с непрекратени трудови договори. Подавани са данни по чл.5 ал.4 КСО до м.07.2019г., а от представеното копие на РА от ТД на НАП – Пловдив е установено, че първите покупки на дружеството са по фактури от 26.04.2016г., а датата на неплатежоспособност е 01.04.2017г., поради което и е прието, че няма данни работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 пълни месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, което е необходимо условие лицата по трудов договор да ползват права по ЗГВРСНР.

За да постанови оспореното в настоящото производство разпореждане, административният орган се е позовал на изготвения доклад, на съдебно-сче­товодната експертиза, изготвена за целите на дело по несъстоятелност № 288/ 2019г. по описа на ПОС, като по този начин е достигнал до извода, че тъй като не е налице изискването на чл.3 ЗГВРСНР за наличие на начислени трудови възнаграждения и парични обезщетения, липсва правно основание за изплаща­не на гарантирано вземане, поискано от К.П..

В хода на съдебното производство по делото е приета Справка изх. № 310/06.02.2020г. от Затвора – Пазарджик, от която се установява, че Г.Т./управител на „БАЛИ ГРУП“ЕООД/ е постъпил в Затвора – София на 01.11.2018г. и впоследствие е бил преведен в Затвора – Пазарджик на 22.04. 2019г./л.39/.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рам­ките на предоставените му правомощия, съгласно чл.26 ал.3 ЗГВРСНР и в пред­видената в специалния закон форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 АПК.

Според разпоредбата на чл.3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работ­ниците и служителите по този закон са начислените и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на норма­тивен акт. Като правото на гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките на чл.4 и чл.6 от същия закон, а именно: впи­сано в ТР съдебно решение за: 1/ откриване на производство по несъстоятел­ност; 2/ откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обя­вяване в несъстоятелност; 3/ откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъж­ника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъч­ност на имуществото за покриване на разноските по производството; наличие на трудово правоотношение или прекратено такова, независимо от срока му и от продължителността на работното време; работодателят е осъществявал дей­ност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособност­та, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6.

Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на работниците и слу­жителите при несъстоятелност на работодателя, са уредени в Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изп­лащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /приета с ПМС № 362 от 29.12.2004г., обн., ДВ, бр. 3 от 11.01.2005г., в сила от 1.01.2005г., последно изм. и доп., бр. 36 от 27.04.2018г., в сила от 22.12.2017г. /наричана по-долу за краткост само Наредбата/.

Не е спорно между страните, че с Решение № 472/02.08.2019г., постано­вено по дело по несъстоятелност № 288/2019г. по описа на ПОС, Търговско отделение, XVI състав е:обявена неплатежоспособността на работодателя „БА­ЛИ ГРУП“ЕООД, като е определена началната й дата – 01.04.2017г.; открито е производство по несъстоятелност; обявено е дружеството в несъстоятелност; поставена е обща възбрана и запор върху имуществото му; постановено е прек­ратяване дейността на предприятието; спряно е производството по несъс­тоя­телност, като е указано на длъжника и кредиторите, че ако в едногодишен срок от обявяване на решението в ТР никой от тях не поиска възобновяване на производството с внасяне по сметка на ПОС първоначални разноски в размер на 3000 лева, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника в ТР. Това решение е обявено в ре­гистъра по чл.235 ал.5 ГПК на 02.08.2019г. и вписано на същата дата в книгата на основание чл.634“в“ от ТЗ/л.18-19/. Или, налице е първата предпоставка.

Видно от приложената към заявлението Справка за размера на начис­лените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дъл­жими от работодателя по КТ и други нормативни актове с изх. №1 от 12.08. 2019г., издадена от работодателя „БАЛИ ГРУП“ЕООД и подписана от неговия управител Г.Т., която не е оспорена от ответния административен орган, налице е и втората предпоставка, а именно: жалбоподателката е била в трудово правоотношение с дружеството от 03.12.2018г. на длъжност „организа­тор пътнически транспорт“ до 01.08.2019г., когато правоотношението е било прекратено на основание чл.328 ал.1, т.1 КТ, поради закриване на предприя­тието/л.15/.

В тази насока са и представените както с преписката, така и от жалбопо­да­теля справки, а именно: Актуално състояние на всички трудови договори на К.П. от 08.11.2019г. и Справка „Данни от Регистър на осигу­рените лица“/л.9-11/; Справка – Данни за осигуряването за период от 01.01. 2019г. до 31.12.2019г./л.29/; Справка актуално състояние на всички трудови договори на П. от 10.03.2020г./л.42/. Т.е., установява се наличието и на втората изискуема предпоставка.

Досежно наличие или липса на обстоятелството дали работодателят е осъ­ществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплате­жо­способността, съответно свръхзадължеността, посочена в решение­то по чл.6, съдът констатира, че в процесното разпореждане липсва произнасяне. Тако­ва се съдържа единствено в изготвения доклад, но инспекторът по осигуря­ването в ТП на НОИ – Пловдив се е задоволил само с посочването, че от предс­тавен РА, издаден на дружеството-осигурител, е видно, че първите покупки на дружеството са по фактури от 26.04.2016г., а датата на неплатежо­способ­ността е 01.04.2017г., поради което е прието, че няма данни работода­телят да е осъществявал дейност най-малко 12 пълни месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. Това обстоя­телство обаче, не е неподкрепено с никакви доказателства, доколкото нито отговорът на ТД на НАП – Пловдив е приложен към досието по чл.8 ал.4 от Наредбата, нито самият РА, респ. РД. Отделно от това, не става ясно и по ка­къв начин осъществяването на дейност на едно дружество е прието, че се доказва единствено и само с покупки на стоки и/или услуги по фактури, без да бъдат извършени справки в ТР и да бъде отчетен фактът кога е създадено това дружество и каква е основната му дейност.

Както вече се посочи, отказът на административния орган за отпускане на гарантираното вземане, е обоснован с невъзможност за извършване на про­верка от контролните органи на НОИ, като в общи линии се е позовал на не­възможността да бъде установен контакт с представител на дружеството, който да представи необходимата счетоводна документация, за да бъде извършена проверка по ЗГВРСНР, а и от изготвената в хода на делото за несъстоятелност съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че дружеството няма заве­дена счетоводна отчетност.

Тези изводи съдът намира за неправилни, недоказани и необосновани.

Това е така, защото административният орган в нарушение на чл.35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл.36 ал.1 АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл.9 ал.2 АПК да събира всички необходими доказателст­ва, независимо дали има искане от страните за това.

На първо място, липсват мотиви по какъв начин невъзможността да се из­върши проверка по определен нормативен ред отнема правото на жалбо­пода­теля да и бъде изплатено гарантирано вземане, още повече, че задълже­ние на юридическото лице в ликвидация или несъстоятелност, а не на неговите работници и служители, е да предостави своя архив, ведомости и книжа пред НОИ. А и неизпълнението на едно такова задължение не следва да бъде вме­нено в тежест на трети правоимащи лица, каквито са неговите работници и служители.

Отделно от това, в административното производство по издаване на разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия отказ зако­но­дателят е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните доказа­телства. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредбата, гарантираните взе­мания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец съгласно при­ложение №4, подадено от работника или служителя до ТП на НОИ по седа­лище на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава, като към заявлението-декларация се прилагат справката по чл. 4 и възражението по чл. 6, ако има такова.

Не е спорно между страните, че жалбоподателката е подала заявление по образец, към което е приложила справката по чл.4, която също е по образец съгласно приложение № 1. На П. не са давани указания да представи допълнителни документи съгласно реда на чл.8 ал.3 от Наредбата, не е спа­зено и изискването по чл.9 ал.1 от същата Наредба за разглеждане на пода­деното заявление-декларация и приложените към него документи на база съпос­тавяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър „Трудови договори“.

От така представената справка за размера на начислените, но неизпла­тени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работода­теля по КТ и други нормативни актове, се установява, че на К. П. са начислени, но не са изплатени брутни трудови възнаграждения за месе­ци­те февруари, март, април, май, юни и юли 2019г. от по 2 500 лева. Справката не е оспорена от страните в съдебното производство и по същество представ­ля­ва признание от страна на дружеството за размера и вида на начислените тру­до­ви възнаграждения и размера на дължимите обезщетения на жалбопо­дате­ля. Същата е подписана от управителя на дружеството и има печат на дру­жеството. При издаването на оспореното в настоящото производство разпореж­дане обаче, органът не я е взел предвид, като е посочил, че поради невъзмо­жност да се установи контакт с представител на дружеството, който да предс­тави необходимата счетоводна документация, не може да бъде извършена проверка по ЗГВРСНР.

Тази проверка обаче, съдът констатира, че се дължи на неизпълнение на задължението на административния орган да предприеме надлежно връчване на ЗВР от 06.08.2019г. на управителя на дружеството-работодател, който към тази дата е бил на територията на Р.България, като от една страна ответникът се е позовал на писмо, получено в хода на друга проверка/от МВР, Дирекция „Консулски отношения“ от 28.02.2018г./ и на съдържащата се в него информа­ция, че управителят Г.Т. се намира в Затвора на гр.Инсбрук, Ре­пуб­лика Австрия, без да извърши необходимите проверки за постоянен и нас­тоящ адрес на лицето в НБД“Население“, а от друга е предприел връчването на тази заповед на жалбоподателката, която дори и да е била упълномощена да представлява работодателя си „БАЛИ ГРУП“ЕООД, то очевидно тези право­мощия са и били дадени във връзка със заеманата от нея длъжност, която длъж­ност нито към 06.08.2019г., а още по-малко към 11.10.2019г. тя е изпълня­вала, доколкото на 01.08.2019г. трудовите правоотношения са били прекратени.

Съдът констатира също така и че при пореден опит от страна на органите на ТП на НОИ – Пловдив да връчат на П. ЗВР и Задължител­ни предписания за представяне на документи, последната ги е уведомила, че счетоводните документи на дружеството са били иззети от Икономическа полиция на 23.03.2019г. Каквито да и било данни обаче, административният орган да е извършил проверка, респ. да е направил запитване до Икономическа полиция дали и какви счетоводни документи, касаещи „БАЛИ ГРУП“ЕООД са били иззети на 23.03.2019г., липсват.

Тук е мястото да се посочи, че доказването в административния процес е дей­ност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установява­нето на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху пра­вото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл.4 ЗГВРСНР.

Ето защо, и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора на фонд „ГВРС“ – София е неправилно, като пос­тановено в нарушение на материалните и процесуалноправни разпоредби и ка­то такова следва да бъде отменено. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се изпрати като преписка на Директора на фонд „ГВРС“ – София за ново произнасяне по заявлението на К.П., при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

При новото разглеждане на преписката органът следва да съобрази при­ло­жената по административната преписка справка от работодателя, а също та­ка да направи проверка в масива на НАП/НОИ за подавани задължителни дек­ла­рации по образец № 1 и № 6 от страна на осигурителя, както и там, където е необходимо, в т.ч. и при необходимост да спре производството в хипотезата на чл.26 ал.2 т.2 ЗГВРСНР, и едва тогава да формира извод за наличието или не на документи, доказващи начислените, но неизплатени трудови възнагражде­ния на жалбоподателката от работодателя „БАЛИ ГРУП“ЕООД.

Ще следва да се достъпи по съответния за това ред до документите на прекратения търговец – работодател, находящи се в полицията, за да могат да се ползват и те, а също така ще следва да се отчетат резултатите от приключи­лото междувременно обжалване на ревизионния акт на ЕООД-то, вкл. и по съде­­бен ред/съобразно Решение №4640 от 21.04.2020г., постановено по адм. дело №13103/2019г. по описа на ВАС на РБ, I-во отд./.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 4506-40-389 от 26.11.2019г. на Директор на Фонд „ГВРС“ – София, с което на основание чл.26 ал.3 във връзка с чл.3 от ЗГВРСНР, е било отказано на К.И.П. с посочен адрес *** изплащане на га­ран­ти­рано вземане, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директор на фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административно решение по направеното пред него искане по заявление вх. № 4502-15-96/29.10.2019г. на К.И.П. с посочен адрес ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълку­ва­не и прилагане на закона.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: