Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
09.04.2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание на единадесети февруари 2020
в състав: Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 2419 по описа за 2019,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е във
фаза по извършването на делбата
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Ю.Д.Б. с вх.№ 85062/18.11.2019г срещу решението на ВРС–XLIV с-в № 4589/29.10.2019 по
гр.д.№ 11131/2015г, с което е поставен в дял и изключителна собственост на С.Д.Б., недвижим имот, представляващ Апартамент № 28, находящ се на 10ет.в
бл.13 на адрес гр.Варна ул.„Света Ирина", а по документ за собственост – ул****”,
с площ 107,14кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентиф.№
10135.2559.5.1.28, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при
граници на самостоятелния обект по схема: на същия етаж-обект с идентиф.№ 10135.2559.5.1.29 и 10135.2559.5.1.27, под
обекта-обект с идентиф.№ 10135.2559.5.1.25, над обекта-обект с
идентиф.№ 10135.2559.5.1.31, заедно с
принадлежащото избено помещение № 11, както и 2,899% ид.ч. от ОЧС
и от правото на строеж върху ПИ с идентиф.№
10135.2559.5, съгласно КК и КР, одобрени със З-д РД-18-92/14.10.2008г на ИД на
АГКК, на осн. чл.349 ал.2 ГПК;
ОСЪДЕН е
С.Д.Б. да заплати на Ю.Д.Б. сумата от 57 100лв, представляваща сума за уравнение за поставения в дял делбен имот, ведно със законната лихва върху сумата
от влизане в сила на решението до окончателното й изплащане, в срок до шест месеца от влизане в сила на
решението, на осн. чл.349 ал.5 ГПК.
ОСЪДЕН е
С.Д.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС, сумата от 4568лв.
представляваща ДТ в производството по допускане и извършване на делбата, на
осн. чл.8 от Тарифата за ДТ по ГПК;
ОСЪДЕН е Ю.Д.Б. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 2284лв. представляваща държ.такса в производството по допускане и
извършване на делбата, на осн. чл.8 от Тарифата за ДТ по ГПК.
В жалбата се излага
оплакване за незаконосъобразност на решението поради нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила.
Излага подробни
доводи досежно това, че решението за поставяне в дял на С. Дим. Б. е
постановено в нарушение на материалния закон - чл.349 ал.2 ГПК. РС е приел, че
не е налице комбинирана съсобственост, тъй като в случая била възникнала от
наследяване. Този извод противоречи на закона. В случая е налице комбинирана
/смесена/ съсобственост, тъй като тя е възникнала от повече от един юридически
факт - наследство и след това сделка за част от имота В този смисъл е
задължителната практика на ВКС-ТР № 1/2004г по тълк. д.№ 1/2004г на ОСГК.
Според РС по-късно практиката на ВКС била доразвита с тълкуване на ТР. Следва да
се има предвид, че решенията по чл.290 ал.2 ГПК не представляват задължителна
съдебна практика, в който смисъл е разпоредбата на чл.290 ал.3 ГПК /нова, ДВ
бр.86/2017г/.
На следващо място,
счита, че при определяне пазарната стойност на имота ВРС е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствени правила. В с.з. на 29.05.2019г отв.Ю. Дим.Б. е
оспорил в срок заключението на тричленната СТЕ и поискал назначаването на
повторна такава, като били изложени убедителни съображения за неправилността на
тройната СТЕ - посочване на по-малка застроена площ /ЗП/ от действителната и
минимална разлика в пазарната цена между единичната и тройната - само 6 000лв,
при положение че тройната експертиза сочи, че ЗП е повече от 16м., отколкото
посочената в документа за собственост и от първоначалната СТЕ. РС е оставил без
уважение искането за допускане на повторна тройна СТЕ, без да изложи подробни
мотиви, а се задоволил само с общи - че заключението е обосновано и отговаря в
пълна степен на поставените въпроси.
Според заключението
на едноличната СТЕ застроената площ на имота е 107,14кв.м. и пазарната му
стойност е 165 400лв или по 1543,77лв. на кв.м.
Според тричленната
СТЕ ЗП е с 16кв.м по-голяма и е 123,43
кв.м. При цена от 1543,77лв. за кв.м. и ЗП от 123,43кв.м. пазарната цена следва
да бъде 190 547,53лв. /123,43кв.м. х 1543,77лв/кв.м. Заключението на тройната
СТЕ за ЗП на имота не било обосновано, тъй като площта не била 123,43кв.м., а
по-голяма. При определяне ЗП на имота единичната експертиза е взела предвид посочената
в документа за собственост от 1974г площ-107,14кв.м.
Към 1974г в ЗП на
жилището са се включвали само 40 % от площта на отворените лоджии и балкони
съгласно чл.10 ал.1 на Наредба за площите и елементите на жилищата /обн. ДВ
бр.101/21.12.1973г, отм.ДВ бр.70/6.09.1977г/
Към момента на
допускането и извършването на делбата в ЗП на жилищата обаче се включва цялата
площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания
съгласно §2 от Наредба № 7/22.12.2003г за правила и нормативи за устройство на
отделните видове зони и устройствени територии /обн.ДВ бр.З/13.01. 2004г/.
Поради изложеното
моли за отмяна атакуваното решение в частите, с които недвижимият имот е
поставен в дял на С. Дим.Б. и същият е осъден да заплати на Ю. Дим.Б. сумата 57
100лв, като вместо него бъде постановено друго по същество, с което да изнесете
имота на публична продан.
Ако съдът прецени,
че не са налице основанията за изнасяне на имота на публична продан, моли за
осъждането на ищеца да заплати на ответника сума за уравнение съответна на
припадащата му се идеална част, която да бъде определена чрез заключението на
нова тричленна СТЕ.
Отправя искане, ако
определената сума за уравнение не бъде заплатена в посочения срок, имотът да
бъде изнесен на публична продан на осн. чл.349 ал.6 ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
С.Б., в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.188 ГПК,
приема за установено от фактическа
страна
С влязло в законна сила Решение № 4034/04.11.2019г по настоящото дело,
отменено частично с Решение № 1079/28.06.2017г, е допусната делба между
съделителите С.Д.Б. и Ю.Д.Б. за недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 28,
находящ се на 10-ти етаж в бл.13 на адрес гр.Варна ул.„Света Ирина", а по
документ за собственост - ул.„Мир”, с площ 107,14кв.м., съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.28, състоящ се от три
стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при граници на самостоятелния обект по
схема: на същия етаж- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.29 и
10135.2559.5.1.27, под обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.25, над
обекта- обект с идентификатор № 10135.2559.5.1.31, заедно с принадлежащото
избено помещение № 11, както и 2,899% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху ПИ с ид. № 10135.2559.5, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК при квоти 2/3ид.ч. за С.Д.Б. и
1/3ид.ч. за Ю.Д.Б., на осн. чл.34 ЗС.
По отношение способа за извършване на делбата ищ.С. Д.Б. е отправил искане
по чл.349 ал.2 ГПК за възлагане на жилищния имот при твърдения, че същият е
придобил ид.части от имота по силата на наследствено правоприемство, че е живял
в имота към датата на отриване на наследството, както и че не разполага с друго
жилище. Възлагателната претенция е приета за разглеждане.
Искането за възлагане на делбения имот е оспорено от насрещната страна.
Ответникът поддържа, че в случая е налице смесена съсобственост, възникнала от
повече от един юридически факт-наследяване и покупко-продажба и затова настоява
за отхвърляне на претенцията, като имотът следва да бъде изнесен на публична
продан..
Във втората фаза са приети
заключенията на вещите лица по допуснатите еднолична и тричленна СТЕ.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
По извършването
на делбата
Съсобствеността
може да бъде прекратена чрез различните способи, указани в ГПК /чл.чл.348, 349,
352, 353/ в зависимост от броя и
квотите на съделителите, както и броя, вида, поделяемостта на допуснатите до
делба имоти, като водещ принцип е всеки съделител да получи дял в натура
В конкретния случай съделителите са
двама братя с различни квоти -2/3 и 1/3, а делбеният имот – апартамент, за
който няма спори се установи, че е неподеляем.(
Съгласно чл.349 ал.2 ГПК ако неподеляемият
имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е
живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или
с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо,
предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи,
който предложи по-висока цена.
От това следва, че е необходимо да бъде
установено кумулативното наличие на изискуемите предпоставки: делбеният имот да
има статут на наследствен; да има качеството на самостоятелен обект /съгласно
изискванията на ЗУТ/ и да е неподеляем; претендиращият възлагането на имота
съделител да е живял в него към момента на откриване на наследството; същият да
не притежава друго жилище.
В настоящия случай безспорно се установи,
че имотът допуснат до делбата е неподеляем и че същият представлява жилище.
Не е спорно между страните, а и от издаденото от ОД на МВР-гр.Варна,
удостоверение /л.287-І/ е видно, че считано от 10.08.1982г. С.Д.Б. има адресна регистрация на адрес в гр.Варна,
ул.“Света Ирина“ № 13 ет.10 ап.28, и че към датата на откриване на наследството
същият е живял в делбения имот.
От данните в у-е, изд. от АВп изх.№ 6024/2.05.2019г /л.270-І/ е видн, че
С.Д.Б. не разполага с друг имот, освен процесния.
Спорният въпрос между страните е дали собствеността върху имота
произтича от различни юридически факти, т.е. дали е налице смесена
съсобственост по смисъла на ТР №
1/19.05.2004г на ВКС по гр.д.№ 1/2004 на
ОСГК. В същото е прието, че под хипотезата на чл.288 ал.3 ГПК /отм./,
респ.чл.349 ал.2 ГПК, попада само възникналата в резултат на наследяване
съсобственост. В т.8 на същото ТР от приложното поле на посочената норма е
изключена всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала от
наследяване. Комбинирана /смесена/ съсобственост следва да се разбира, че е
тази, която е възникнала от осъществили се повече от един юридически факт, като
напр. наследяване и прекратена СИО; наследяване и сделка с част от имота и пр.
Впоследствие в практиката на ВКС е доразвито становището, че извършени разпоредителни
сделки между сънаследници не водят до смесена съсобственост, което означава, че и в тези случаи е
приложима нормата на чл.349 ал.2 ГПК. Това е така защото разпоредителните сделки между
сънаследниците водят до концентрация
правото на собственост в лицето на един от наследниците, при което се променят дяловете на сънаследниците,
но това не променя наследствения характер на имота /в този см. са решенията на ВКС под №№ 86/9.03.2012 по
гр.д.№ 1100/2011г; № 239/6.08.2012г по гр.д.№ 81/2011г; № 223/12.10.2012г по
гр.д.№ 235/2012г; № 18/27.02.2013
по гр.д.№ 572/2012; № 144/ 11.07.2014 по
гр.д.№ 7209/2013/. Смисълът на закона
е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците.
С влязлото в сила решение по
допускането на делбата със СПН е установено между страните, че към момента на
откриване на наследството на починалия наследодател Д. Дим.Б., делбеният
имот е бил негова лична собственост.
Съобразно чл.9 ал.1 ЗН и предвид броя на наследниците - преживяла съпруга и
двама низходящи, същият е бил придобит при равни квоти от тримата.
С договор за продажба от 6.08.2014г
съпругата на Д.Б.- Мария Баджакова се е разпоредила в полза на сина си С. Дим.Б. с
притежваните по нея 1/3 ид.част от съсобствения имот. При това положение следва да се приеме, извършената
прехвърлителна сделка е между сънаследници и касае наследствен дял, т.е не е
налице хипотезата на комбинирана съсобственост. Затова няма пречка делбата да
бъде извършена по реда на чл.349 ал.2 ГПК, като в дял на С. Дим.Б. бъде
възложен делбеният имот и съответно да заплати на съделителя Ю. Дим. Б. сума за
уравнение, съответна на квотата му от 1/3ид.ч. от действителната пазарна оценка
на имота.
По отношение размера на сумата за уравнение съдът възприема заключението
на тричленната СТЕ, основано на няколко метода, и изготвено непосредствено до
устните състезания при ВРС. Не
се налага изготвянето на актуална оценка с оглед пазарната конюнктура към
момента и липсата на съществени промени в цените на имотите.
Що се отнася до наведените в жалбата оплаквания относно начина, по който
бил определен размерът на действителната пазарна стойност на делбения имот,
т.е. не било съобразено от вещите лица новите законови изисквания за
формирането на ЗП на база включване 100% от площта на отворените лоджии и балкони и пр. , съдът
съобразява следното :
Действително, съгл.чл.10
ал.1 от Наредба за площите и елементите на жилищата /обн.ДВ бр.101/21.12.1973г,
отм.ДВ бр.70/6.09.1977г/ при определяне пазарната оценка на имотите към него
момент 40% от площта на балконите и лоджиите е била включвана в ЗП. По тази
причина апартаментът е бил описан с по-малка площ в НА - 107,14кв.м.
При определяне ЗП на
имота едноличната СТЕ е взела предвид посочената в документа за собственост от
1974г площ-107,14кв.м.
Видно от заключението на
тричленната СТЕ /л.256-І/ ЗП
е коригирана с 16кв.м, като е посочено, че площта по НА 107,14кв.м. /включваща
40% от балконите/, е увеличена с още 60% и е станала 123,43кв.м.. Следователно, отчетени са новите
нормативни изисквания, посочени в §2 от Наредба № 7/22.12.2003г за правила и
нормативи за устройство на отделните видове зони и устройствени територии
/обн.ДВ бр.З/13.01. 2004г/, като в ЗП е включена цялата площ на лоджиите и
балконите, измерена по външните им конструктивни очертания.
Пазарната стойност на
апартамента, вкл. с избеното помещение и ОЧС, възлиза на 171 300лв, от
което следва, че цената за кв.м. е равна на 1387,83лв.
При положение, че се
възприема заключението на тричленната СТЕ, недопустимо би било за цената за
квадратен метър да се определя според
оценката на едноличната СТЕ. Затова и доводите на въззивната страна за
начина на изчисляване на общата стойност на имота на база квадратен метър, са
неоснователни.
На въззивника Ю.Д.Б. съразмерно на
квотата му от 1/3, на осн.чл.349 ал.6 ГПК, се полагат суми за уравнение въз основа на посочената по-горе оценка от
171 300лв, равно на 57 100лв. Върху тази сума същият дължи
заплащането на държавна такса, на оснчл.355 ГПК.. Респективно, въззиваемият
Св.Д.Б. дължи държавна такса върху стойността на своя дял от 2/3, равен на
114 200лв, на осн.чл.355 ГПК вр.чл.8 Тарифата за ДТТСС по ГПК, както следва :: Св.Д.Б.– 4568
лв; Ю.Д.Б.– 2284лв.
Страните не са поискали разноски и затова такива не следва да бъдат
присъждани.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят
неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване решението на ВРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решението на ВРС–XLIV с-в № 4589/ 29.10.2019 по гр.д.№ 11131/2015г в
частта му, с която
е определена оценката на делбения имот и същият е възложен на С. Д.Б. по реда
на чл.349 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: