№ 98387
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110142435 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ФИРМА срещу В. М. С., ЕГН:**********, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
общо 402,56 лв., от която 200 лв. главница, 26,3 лв. договорно
възнаграждение, 110 лв. възнаграждение за услуга ФАСТ, 29,44 лв. лихва за
забава за периода 26.11.2022 г. - 25.05.2023 г., 6,82 лв. лихва за забава за
периода 25.05.2023 г. - 27.07.2023 г., както и неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, за които се твърди,
че дължи възнаграждение на кредитора.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, договорните
отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ
1
на представените доказателства съдът намира,че споразуменията за
допълнителните услуги включени към договора противоречат на нормите на
чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, които са императивни. Това е така,
защото в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е уредена забрана да се изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на ФИРМА към договор за потребителски
кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат
следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът, закупил допълнителна услуга
„Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга
„Фаст“. Следователно допълнителната услуга се явява услуга, свързана със
сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит.
С оглед на горното включената в договора услуга (Фаст - приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит) представлява услуга във
връзка с усвояване и управление на кредита, поради което не може да се
приеме, че за същата се дължи възнаграждение. На същото основание не се
дължи и претендираната сума за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги – предварително определено договорно възнаграждение за изтегления
кредит.
На следващо място, тези услуги са в общ размер на 136,3 лв. (при лихва
от 40,7% в размер на 26,03 лв. общо за периода), т. е. сключени са при
изначална липса на еквивалентност на престациите и има за цел единствено
да постави в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна,
съответно заобикаляне на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, водещо до кумулиране на
възнаграждение наред с погасителните вноски по кредита (видно и от
разсрочване на вноските по "допълнителните услуги" в основния договор
наред с вноските по главница и възнаградителна лихва), което води до скрито
оскъпяване на кредита. Същите са нищожни към момента на сключване. Така
установените клаузи са нищожни и поради противоречието им с добрите
нрави, тъй като чрез тях се увеличава размерът на кредита без яснота относно
насрещната престация, която получава длъжникът.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението съдът приема, че това задължение не съответства на
допълнителна услуга, която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл. 10а
ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по
управление на кредита, поради което посочената клауза от договора влиза в
противоречие с императивната разпоредба. С претендирането на вземането се
2
нарушава забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая се претендира допълнително плащане, чиято
дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която по съществото
си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните. Няма и данни какви точно разходи е
сторил заявителят във връзка с извънсъдебното събиране на вземането,
поради което и за сумата от 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, заявлението следва да се уважи единствано за
главницата в размер на 200 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението, както и за законна лихва за забава върху
падежиралите и неплатени главници. Размерът на задължението за законна
лихва, изчислен при съобразяване размера и падежа на отделните
погасителни вноски, възлиза на общо 5,42 лв., поради което и заявлението за
сумата над 5,42 лв. до 29,44 лв. следва да се отхвърли. Искането за законна
лихва за периода 25.05.2023 г. – 27.07.2023 г. следва да се отхвърли за сумата
над 4,32 лв. до претендираните 6,82 лв.
Следователно с оглед падежиралата главница за 200 лв. и признатите
задължения за лихви за забава за периодите 26.11.2022 г. -25.05.2023 г. и
25.05.2023 г . 27.07.2023 г. в общ размер на 12,24 следва да се издаде заповед
за 212,24 лв., а в останалата част заявлението да се отхвърли.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани
съобразно съотношението между отхвърлената и уважената част от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. съдът следва да
отхвърли искането за сумата над 13,18 лв. до сумата от 25 лв. за държавна
такса, както и за сумата над 26,35 лв. до сумата от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 27
НЗПП/.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 178 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 214397/28.07.2023 г., подадено от ФИРМА за
3
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. М. С. в ЧАСТТА относно
сумата от 26,30 лв. - неплатено договорно задължение, сумата от 110 лв. -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 30 лв. - такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, сумата над 5,42 лв. до 29,44 лв. - лихва за забава,
сумата над 4,32 лв. до 6,82 лв. - лихва за забава, както и в частта за разноските за
сумата над 13,18 лв. до сумата от 25 лв. за държавна такса, както и за сумата над 26,35
лв. до сумата от 180 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в полза на заявителя за сумите, за които заявлението не е отхвърлено - 200 лв.
главница, 5,42 лв. лихва за забава, 4,32 лв. лихва за забава, 13,18 държавна такса, 26,35
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4