№ 8204
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110157931 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [******], срещу Р. Х. С., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
24.05.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 23400/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [******], аб. № [******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че
поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед
което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Ответникът, чрез адв. С. А., оспорва предявените искове, като счита, че същите
са предявени поради неправилно отчитане, респ. осчетоводяване на извършени от
ответника плащания, нередовно водене на счетоводните записвания и неспазване на
ОУ, приложими към договора за продажба на ТЕ. Излага подробни съображения
1
относно извършени плащания на задълженията за ТЕ през процесния период, като
оспорва наличието на непогасени задължения за главница през същия. Оспорва да е
изпадала в забава, като счита, че ищецът с поведението си, като не е уведомил
ответника за евентуално допълнително дължими суми след издаването на общите
фактури, не е предоставил на длъжника необходимото съдействие, за да погаси той
задълженията си. Изрично заявява, че не оспорва потреблението на ТЕ, стойността и
извършването на услугата за дялово разпределение, изравнителните сметки, съставени
през периода. Същевременно излага съображения, че ищецът неправилно е фактурирал
предоставените му от дружеството, осъществило дяловото разпределение, данни и е
начислил по-високи суми от реално дължимите. Заявено е искане за отхвърляне на
предявените претенции и за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца /[******]/ е заявило, че не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявените искове:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало
на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило
наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на
топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по
нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало
правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в
забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че
услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и
легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да
установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.
В тежест на ответника е да установи възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика
разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна
енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право
2
на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните
по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на
облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК,
например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
С оглед становището на ответницата, заявено с отговора на исковата молба, с
доклада по делото като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ са
отделени следните обстоятелства: че страните през процесния период са били
обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди, по който ответникът е
купувач, съответно задължен за цената на доставената до имота му ТЕ, че ищецът е
доставял на адреса на процесния имот топлинна енергия през исковия период, че след
края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на
индивидуалните уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено
изравняване, че са съставяни изравнителни сметки, че за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер
е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че услугата за дялово
разпределение на ТЕ е била осъществявана от [******].
Следва да се даде отговор на въпроса относно размера на задължението, за което
следва да отговаря ответницата.
В хода на съдебното дирене ищецът е заявил, че претенцията му за главница в
размер на сумата 1565,54 лева е формирана като сбор от следните вземания по
фактури: № ********* от м.07.2020 г. (обща фактура за сеозна 2019 г. – 2020 г.) в
размер на 62,90 лева, фактура № ********** от м.09.2020 г., с която ищецът е
извършил изравняване на сметката за ТЕ за периода 05.2019 г. – 06.2019 г. на стойност
сумата 5 лева, фактура № ********** от м.09.2020 г., с която ищецът е извършил
изравняване на сметката за ТЕ за периода м.07. 2019 г. – м.03.2020 г. на стойност
сумата 68,03 лева; фактура № ********** от м.09.2020 г., с която ищецът е извършил
изравняване за м.04.2020 г. на стойност сумата 6,14 лева; фактура № ********** от
м.07.2022 г. (обща фактура за сезон 2021 г. – 2022 г.) на стойност 1208,87 лева; фактура
№ ********** от м.09.2022 г., с която е извършено изравняване за периода м.05.2021 г.
– м.04.2022 г. на стойност 35,50 лева; фактура № ********** от м.10.2022 г., с която е
извършено изравняване на сумата за ТЕ за периода м.07.2021 г. – м.04.2022 г. на
стойност 175,85 лева и фактура № ********** от м.10.2022 г., с което е извършено
изравняване за периода м.05.2021 г. – м.06.2021 г. на стойност 3,25 лева. Същите са
приети като доказателства в производството.
Ответницата е представила документи за извършени плащания, както следва:
нареждане от 27.10.2020 г, за заплащане на сумата 888,66 лева с основание:
ДС2100308523; ф.[******]; нареждане от 12.10.2022 г. за заплащане на сумата 1303,03
лева с основание: ДС **********; ф. № **********; ф. № **********; ДР 21/22 г.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [******]. През исковия период съгласно заключението на СТЕ в
имота е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, щранг-лира в банята и 1
бр. водомер за измеране на потребеното количество топла вода. Съгласно
заключението дължимата сума за ТЕ по записванията на [******] възлиза на сумата
3319,35 лева. Вещото лице е пояснило заключението си в съдебното заседание,
проведено на 22.02.2024 г., като е потвърдило, че за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г.
3
на потребителя е следвало да бъде възстановена сумата 32,59 лева, а за отоплителен
сезон 2020 г. – 2021 г. – сумата 169,81 лева отново за възстановяване. Видно е от
заключението е, че за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. след извършеното
изравняване налице е била сума за доплащане от потребителя в размер на 236,24 лева.
В първоинстанционното производство е изслушано и е прието заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на което съдът приема за установено, че
след извършеното годишно изравняване за периода 2019 г. – 2020 г. ищецът е начислил
сума в размер на 1027,26 лева, която е намалил със сумата 88,18 лева (намаление от
корекция на цена) и със сумата 50,42 лева (годишно изравняване), с общата фактура за
отоплителен сезон 2020 – 2021 г. е начислена сума 886,87 лева, намалена с изравняване
в размер на 42,52 лева; общата фактура за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. е в
размер на 1247,96 лева, намалена с годишно изравняване в размер на 39,09 лева и суми
по корекции за доплащане в размер на 293,77 лева. Вещото лице е установило, че в
системата на ищеца през м.09.2020 г. е била добавена сума в размер на 79,17 лева,
която е прибавена към сумата по общата фактура в размер на 888,66 лева. На
27.10.2020 г. ответникът е заплатила сума в размер на 888,66 лева с основание
издадената обща фактура. За периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. окончателният размер
на задължението вещото лице е посочило, че възлиза на сумата 1423,47 лева, тъй като
от общата фактура е била приспадната сумата 39,09 лева и са прибавени сумите по
корекции през м.09 и м.10 в общ размер на 214,60 лева. На 12.10.2022 г. е било
извършено плащане от ответника с основание „ф. **********, ф. № **********, ДР
21/22 г.“. Плащането погрешно е било осчетоводено от ищца за погасяване на други
задължения на ответника за друг имот, различен от процесния. Вещото лице е
установило, че ответникът е погасил задължението по общата фактура за периода 2020
– 2021 г., като е заплатила сума в размер на 844,35 лева на 14.09.2021 г.
Не е спорно между страните, че задължението за ТЕ за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. не се претендира в настоящото производство, доколкото същото (вкл. и
съгласно заключението на ССчЕ) е било заплатено от ответника на 14.09.2021 г.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключенията на
вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза съдът
намира следното:
Съгласно заключението на СТЕ по данни на дружеството, осъществявало
дяловото разпределение задължението за ТЕ за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г.
възлиза на сумата 1008,99 лева. Това е видно и от изравнителната сметка
(индивидуална справка за отопление и топла вода, корекция на л. 72 от делото) от
30.09.2020 г. В същата е отразено, че причина за извършването на корекцията (след
издаването на общата фактура) е аб. № 309753, т.е. във връзка с потреблението на
абонат с посочения абонатен номер е извършена корекция на сметките на останалите
потребители в етажната собственост, в т.ч. и на задължението на ответницата, което е
посочено, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата 840,82 лева без
ДДС или 1008,99 лева с ДДС (както е посочено и в заключението на СТЕ). Доводите
на ответника, че не било ясно какво е фактурирал ищецът, както и че без подадени
данни от ФДР ищецът е извършил корекция на сметката, като през м.септември е
начислил допълнително сума към сметката на ответника, са напълно неоснователни.
Както се посочи и по-напред, видно е от данните от третото лице помагач, че
корекцията на сметката на друг абонат е станала причина за корекция на сметката и на
ответника през м.09.2020 г. Обстоятелството, че е налице сума за получаване от
абоната, както е отразено в изравнителната сметка, не е основание за промяна на този
извод на съда. Ако ответницата беше заплащала начислените по фактури суми през
целия отоплителен сезон, съответно беше заплатила на ищеца сума в размер на 1041,58
4
лева с ДДС (каквато ищецът е фактурирал по прогнозни данни), то след извършеното
изравняване тя би имала за получаване сума в размер на 32,59 лева с ДДС (1041,58 –
1008,99 = 32,59). Доколкото обаче прогнозните суми не са плащани, то и ответникът
дължи на ищеца сумата след извършеното изравняване (в т.ч. и сумите по корекциите).
Следователно и съдът намира, че ищецът е установил, че вземането му за отоплителен
сезон 2019 г. – 2020 г. възлиза на сумата 1008,99 лева (както е посочило и вещото лице
по СТЕ). От нея ответникът е заплатила сума в размер на 888,66 лева на 27.10.2020,
като е посочила основанието за плащане, с оглед което и при съобразяване на
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че е заявила кое свое задължение
към ищеца погасява, а именно това по обща фактура № [******]. Към посочения
момент обаче ответникът е била в забава за плащане на това си задължение, чийто
падеж е настъпил на 15.09.2020 г. Размерът на лихвата за забава към датата на
плащането (27.10.2020 г.) е бил в размер на сумата 10,61 лева или след извършеното
плащане е наличен остатък от главница по тази обща фактура в размер на сумата 10,61
лева.
Отделно въз основа на извършената корекция за ответника е възникнало
задължение в размер на сумата 120,33 лева (съгласно ФДР и заключението на СТЕ), от
които ищецът е фактурирал сумата 79,17 лева с ДДС по трите издадени през м.09.2020
г. фактури. Видно от справката на л. 93 от делото за отоплителен сезон 2019 г. – 2012 г.
ищецът претендира вземане в размер на 142,07 лева, а е доказал основателността на
претенцията си до сумата 89,78 лева (10,61 лева + 79,17 лева).
Както се посочи по-горе, не се претендира ТЕ за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г.
За отоплителен сезон 2021 – 2022 г. съгласно заключението на СТЕ дължимата
сума за ТЕ е в размер на 1423,52 лева (като се приспадне сумата 21,65 лева за
намалената ставка ДДС). Видно е от справката от ФДР на л. 74 от делото, че сумата
1204,28 лева без ДДС е формирана след извършена корекция на сметката на абонат с
договорна сметка **********, което е обусловило промяна на сметката към 31.08.2022
г., доколкото към 31.07.2022 г. в общата фактура ищецът е отразил дължимостта на
сумата 1247,96 лева с ДДС. От заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е
начислил окончателно задължение за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. в размер на
1423,47 лева, колкото се претендира и съгласно извлечението от счетоводството на л.
93 от делото. Ответникът е заплатила сума в размер на 1303,03 лева на 12.10.2022 г.,
като е посочила, че погасява задълженията си по общата фактура № **********, което
е на стойност 1247,96 лева с ДДС (от която сума ищецът е извадил сумата 3,59 лева
във връзка с намаляването на данъчната ставка) и по фактура № ********** на
стойност 35,50 лева с ДДС. Върху главницата по общата фактура в размер на 1244,37
лева с ДДС (при отчитане на намалената данъчна ставка) се дължи лихва за забава за
периода 15.09.2022 г. – 12.10.2022 г. в размер на сумата 9,68 лева, която по арг. от чл.
76, ал. 2 ЗЗД следва също да се счита погасена. Следователно и с направеното плащане
ответникът е погасил изцяло задълженията си по посочените две фактури. С остатъка
от 13,48 лева и предвид вписаното основание за плащане „ДР 21/22 г.“ съдът приема,
че ответникът е заявил намерението си да погаси задължението си цената на услугата
за дялово разпределение за периода 2021 г. – 2022 г. Ето защо и непогасено се явява
вземането за главница за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. въз основа на извършена
корекция в размер на остатъка от 120,44 лева (1423,47 – 1303,03 = 120,44).
В обобщение на изложеното, въз основа на всички доказателства по делото и на
основание чл. 162 ГПК съдът намира иска за главница за ТЕ за основателен за сумата
210,22 лева, която се явява сбор от остатъчните задължения след извършени корекции
и изравнявания за отоплителни сезони 2019 г. – 2020 г. и 2021 г. – 2022 г., подробно
5
описани и изчислени по-горе. За разликата до пълния предявен размер от 1565,54
лева искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен, доколкото
плащанията ответникът е извършил преди образуване на настоящото дело.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от третото лице помагач, като са били изготвени
изравнителни сметки в т.ч. и сметки въз основа на корекция на сметките на други
абонати от етажната собственост след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [******], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно ищецът е
извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщението по делото писмени доказателства и заключенията на експертите, съдът
приема, че искът е доказан по размер за сумата от 46,39 лева (приблизително по 2,32
лева на месец за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г.). От тази сума ищцата е погасила
с плащането, извършено на 12.10.2022 г., сума в размер на 13,48 лева. Следователно и
този иск следва да се уважи за сумата 32,91 лева и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 46,39 лева.
За пълнота съдът следва да посочи, че начинът по който ищецът осчетоводил
извършените от ответника плащания и своите вземания, които е погасил с тях, с оглед
правилата на чл. 76, ал. 2 и ал. 1 ЗЗД не обвързват съда, доколкото ответникът изрично
е заявил кои свои задължения погасява. От друга страна и следвайки принципа на
диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), съдът е обвързан от обема на търсената с
предявените искове защита.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
6
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
В случая лихвата за забава следва да бъде изчислена от съда на основание чл.
162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор.
Както се посочи и по-горе, неплатеният остатък от общата фактура (преди
корекциите) от 31.07.2020 г. е в размер на сумата 10.61 лева. Върху същата се дължи
лихва за забава, считано от 15.09.2020 г. до 13.04.2023 г. Тази лихва е в размер на 2,81
лева. Върху сумата от корекция, възлизаща на 79,17 лева, лихва се дължи от
изтичането на 45 дни от издаването на тази фактура (30.09.2020 г.) или считано от
15.11.2020 г. до 13.04.2023 г. Същата възлиза на сумата 19,68 лева. Що се отнася до
непогасения остатък от вземането за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. в размер на
сумата 120,44 лева, лихва се дължи за периода от 45 дни след издаването на фактурата,
а именно от 10.12.2022 г. до 13.04.2023 г. и същата е в размер на 4,68 лева. Общият
размер на лихвата върху непогасената главница е сбор от посочените вземания и
възлиза на сумата 27,17 лева за периода 15.09.2020 г. – 13.04.2022 г. За разликата до
пълния предявен размер от 135,03 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 117,49 лева от общо 762,92 лева /за държавна
такса, депозити, от които са изплатени възнаграждения на съдебните експерти и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата 13,11 лева от общо 85,10 лева съгласно заповедта за
изпълнение.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски само за
исковото производство в размер на сумата 549,90 лева от общо сторени разноски в
размер на 650 лева (заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и
адвокатско възнаграждение). Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено в условията
на евентуалност от ищеца с исковата молба, е неоснователно с оглед броя и цената на
исковете, конкретната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършените
7
от процесуалния представител действия и броя на проведените съдебни заседания.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [******], ЕИК [******],
със седалище и адрес на управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.
Х. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: [******], дължи на [******] следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 14609/24.05.2023
г. по ч.гр.д.№ 23400/2023 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в: сумата 210,22 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: [******], аб. № [******], инсталация [******] за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 27,17 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 13.04.2023 г., сумата 32,91 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
03.05.2023 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. Х. С., ЕГН **********
със съдебен адрес: [******] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ,
чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата над 210,22 лева до
пълния предявен размер от 1565,54 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [******],
аб. № [******], инсталация [******] за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., за
сумата над 27,17 лева до пълния предявен размер от 135,03 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до
13.04.2023 г., за сумата над 32,91 лева до пълния предявен размер от 46,39 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
същия имот за периода 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и за сумата 8,21 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода 16.05.2020 г. до 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Р. Х. С., ЕГН ********** със
съдебен адрес: [******] да заплати на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на
управление: [******], сумата 117,49 лева - разноски в исковото производство и сумата
от 13,11 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [******], ЕИК [******], със седалище
и адрес на управление: [******] да заплати на Р. Х. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес: [******], сумата 549,90 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [******] на
страната на ищеца [******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8