№ 894
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110148200 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. В. Ц. срещу „****“ ЕООД, с която са
предявени при условията на евентуално съединяване установителни искове, както следва:
главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за
признаване за установено, че Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. и неговите
анекси са нищожни поради противоречие на закона; евентуален иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за кредит №
**********/29.06.2023 г. и неговите анекси са нищожни поради накърняване на добрите
нрави; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че клаузите в Договор за кредит №
**********/29.06.2023 г. и неговите анекси, предвиждащи такси за бързо разглеждане и за
удължаване на срока, са нищожни поради противоречие на закона, включително поради
неравноправност, а така също са предявени и кумулативно съединени с тях и помежду си
осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 37.06 лв. – платена без основание договорна лихва по
Договор за кредит № **********/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до
окончателното плащане; 195.17 лв. – платена без основание такса за бързо разглеждане по
Договор за кредит № **********/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до
окончателното плащане; 1 267.20 лв. – платена без основание такса за удължаване на кредит
по Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. и неговите анекси, ведно със законната
лихва от 14.08.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за кредит №
1
**********/29.06.2023 г., по силата на който му била предоставена в заем сума в размер на 1
100 лв., при ГПР 49.70 % и ГЛП 40.99 % , като лихвата за срока на договора от 30 дни
възлизала на 37.06 лв., а задълженията по договора трябвало да бъдат погасени в срок до
29.07.2023 г., като в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него
на такса за бързо разглеждане в размер на 195.17 лв., с което общата дължима сума станала 1
332.23 лв. Излага, че е сключил анекси към договора на 27.07.2023 г., 28.08.2023 г.,
27.09.2023 г., 27.10.2023 г., 25.11.2023 г. и 26.12.2023 г., като по силата на всеки анекс срокът
на договора е бил удължен с 30 дни, размерът на общата дължима сума не е променен, а той
се задължил всеки път да заплаща такса за удължаване на договора в размер на 211.20 лв.
Излага, че е платил всички такси за удължаване на договора, а на 25.01.2024 г. е заплатил по
договора сумата от 1 332.23 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за бързо
разглеждане. Релевира възражения за нищожност на целия договор за кредит поради
противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК
– посочени са грешни ГЛП и ГПР, защото таксите за бързо разглеждане и за удължаване на
срока в действителност представляват скрита печалба, но не са включени в размера на
посочения лихвен процент, нито като разходи по кредита. Евентуално сочи, че по този
начин се нарушават добрите нрави. Навежда възражение за противоречие на клаузите
относно таксите за бързо разглеждане и за удължаване на кредита със забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, доколкото таксите в действителност са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Счита, че тези клаузи са неравноправни. Излага, че всички платени от него суми по
договора освен главницата са платени без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е сключен по реда
на ЗПК и ЗПФУР Договор за кредит № **********/29.06.2023 г., по който той е предоставил
на ищеца сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, а ищецът се задължил да върне на 29.07.2023
г. сума в общ размер на 1 332.23 лв., включваща освен главницата, но също договорна лихва
в размер на 37.06 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане
на искането за кредит в размер на 195.17 лв. Излага, че ищецът многократно е заявявал
ползването на допълнителна незадължителна услуга по удължаване на срока за връщане на
кредита, в резултат на което са сключени анекси за удължаване на срока без друга промяна
на договора, както следва: на 27.07.2023 г., 28.08.2023 г., 27.09.2023 г., 27.10.2023 г.,
25.11.2023 г. и 26.12.2023 г., като за всяко удължаване той е заплатил такса в размер на по
211.20 лв. Твърди, че на 25.01.2024 г. ищецът е погасил задължението си по договора, като е
заплатил на дружеството сума в общ размер на 1 332.23 лв., с която е погасил следните
задължения: 1 100 лв. – главница по кредита; 37.06 лв. – договорна лихва; 195.17 лв. – такса
за използвана допълнителна услуга бързо разглеждане. Сочи, че ищецът доброволно е
кандидатствал за отпускане на кредита, като е попълнил желаните параметри, включително
желанието да ползва услугата за бързо разглеждане на кредита, и е одобрил общите условия
на ответника, като към договора се прилагат и специални условия. Оспорва договорът да е
нищожен. Излага, че при приемане на искането за отпускане на кредит е предоставил на
ищеца пълна и ясна преддоговорна информация. Твърди, че ГЛП е непроменен през срока на
2
договора, а ГПР е формиран изцяло в съответствие със законовата формула, като в него е
включена само договорната лихва, но не и таксите за бързо разглеждане и за удължаване на
срока, защото те не подлежат на включване в него, след като не се заплащат във връзка с
договора, а са дължими за самостоятелни услуги, които не касаят усвояването или
управлението на кредита, и щом ползването на услугите не е задължително условие или
гаранция за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са при условията на обективно съединяване искове за прогласяване за
нищожен на няколко различни основания на договор за кредит, евентуално – иск за
прогласяване за нищожни на клаузи от него, предвиждащи задължение за заплащане на
такси за бързо разглеждане и за удължаване на срока, и кумулативно съединени с тях и
помежду си искове за връщане на платени въз основа на нищожния договор парични суми.
Съобразявайки съдебната практика /например Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, І ТО, и Решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV
ГО/, съдът приема с оглед основанията на всеки един от исковете за установяване
нищожност на договора, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност,
като те подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото. Ето защо първо следва да бъде разгледан искът
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора поради
противоречие на закона и само в случай на неговото отхвърляне следва да бъдат разгледани
последователно другите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за нищожност на договора:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи: сключването между
страните на Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. с посоченото съдържание и на
твърдяните анекси; твърдяното противоречие на договора със закона.
В случая с Определение № 46559/14.11.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно сключването между страните на Договор за кредит № **********/29.06.2023 г.,
по който ответникът е предал на ищеца в заем сумата от 1 100 лв. за срок от 30 дни, при
посочен ГПР 49.70 %, включващ само договорната лихва, и при ГЛП в размер на 40.99 %,
като ищецът се задължил да върне сума в общ размер на 1 332.23 лв., включваща главницата,
договорна лихва в размер на 37.06 лв. и такса за бързо разглеждане в размер на 195.17 лв.;
сключване на анекси към договора на 27.07.2023 г., 28.08.2023 г., 27.09.2023 г., 27.10.2023 г.,
25.11.2023 г. и 26.12.2023 г., с които е променена падежната дата.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата на
чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
3
Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.
Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на договора за
кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от договора, че преди
отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради
което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Съгласно т. 4 от Общите условия на договора за кредит кредиторът се задължава да
даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок
от 7 календарни дни, считано от получаването му, а според т. 4.2. от същите кредиторът
предоставя възможност на кредитополучателя изрично да заяви получаването на
допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за
отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до
15 минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3., когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се
допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се
гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от
началото на първия следващ работен ден, но кредиторът не може да бъде отговорен за
забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя
/например при изключен мобилен телефон/, при което кредиторът се задължава да изпълни
услугата в първия възможен момент. Според т. 4.4. за заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят
дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на
договора за кредит, като тя е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е
включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница, а в т. 4.5. е предвидено, че
допълнителната услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на
сумата по заявения кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя да получи
такъв. В случая е установено поемането от ищеца на задължение за заплащане на такса за
бързо разглеждане в размер на 195.17 лв.
Независимо от формалното посочване в договора за кредит, че бързото разглеждане
представлява допълнителна незадължителна услуга, от съдържанието на уговорките е
видно, че се касае за такса във връзка с действия по усвояването на кредита. Съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК обаче кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно клаузите,
предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане, влизат в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, таксата за бързо разглеждане, дължима отделно от главницата и
възнаградителната лихва по договора за кредит, е част от общия разход по кредита и следва
да бъде включена при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
4
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая по делото е безспорно, а и в договора за кредит изрично е посочено, че ГПР не
включва таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане, като каквато кредиторът се е опитал да очертае таксата
за бързо разглеждане в изготвените общи условия. Следователно посоченият в договора ГПР
не включва всички действителни разходи – включва само възнаградителната лихва, но не и
таксата за бързо разглеждане. Поради това съдът намира, че е налице противоречие на
сключения договор с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на
ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и
това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване нищожност на договора в неговата цялост е основателен, поради което е
безпредметно разглеждането на другите доводи за нищожност на договора поради
противоречие на закона, като не са налице условията и за разглеждане на евентуалните
установителни искове.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За тяхната основателност в тежест на ищеца е да докаже извършени от него в полза
на ответника престации на твърдените парични суми и получаване на сумите от ответника, а
в доказателствена тежест на последния при установяване на горните факти е да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което в случая
предполага да установи наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. и неговите анекси и включващо в
съдържанието си валидни клаузи за договорна лихва, такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване на срока.
В случая с доклада по делото е обявено за безспорно заплащане от ищеца на
ответника по договора на такса в размер на по 211.20 лв. за всяко от шестте продължавания
на срока на договора, т.е. общият размер на тези такси възлиза на 1 267.20 лв.; заплащане на
25.01.2024 г. от ищеца на ответника на сума по договора в общ размер на 1 332.23 лв., с
която е погасил следните задължения: 1 100 лв. – главница по кредита; 37.06 лв. – договорна
5
лихва; 195.17 лв. – такса за бързо разглеждане.
Основателността на иска за прогласяване на договора за нищожен неминуемо налага
извод, че плащането договорна лихва, такса за бързо разглеждане и такси за удължаване на
кредит е извършено при начална липса на основание, поради което те следва да бъдат
възстановени на ищеца.
По изложените съображения осъдителните искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат сторените от него разноски по
делото, възлизащи на сумата от 163.96 лв. – държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК на процесуалния
представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ. Доколкото съдът не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, в който смисъл
е актуалната съдебна практика /включително тази на СЕС/, и като съобрази липсата на
каквато и да е фактическа и правна сложност на делото и минималните положени от
адвоката усилия, съдът приема, че на последния се дължи възнаграждение в размер на 200
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от К. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
****, срещу „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, че
Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. и неговите анекси са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
да заплати на К. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следните суми: 37.06 лв. – платена без основание договорна лихва по Договор за кредит
№ **********/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до окончателното
плащане; 195.17 лв. – платена без основание такса за бързо разглеждане по Договор за
кредит № **********/29.06.2023 г., ведно със законната лихва от 14.08.2024 г. до
окончателното плащане; 1 267.20 лв. – платена без основание такса за удължаване на кредит
по Договор за кредит № **********/29.06.2023 г. и неговите анекси, ведно със законната
лихва от 14.08.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 163.96 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
да заплати на адв. М. П. П. от САК, с личен № *****, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Мелодия“ № 30, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на К. В. Ц..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
6
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7