№ 1077
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100500634 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 415/27.01.2021г. против Определение № 74/18.01.2021
г., с което съда на основание чл. 242 ал.1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение на
Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик", бл. 401, вх. 6, ет. 4, ап. 107, сумата от 3299.70 лева (три хиляди
двеста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за
оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето от 26.08.2020г. -
14.12.2020г., формирано, както следва: 2885.95 лева - основно трудово възнаграждение,
259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и
154.00 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда -11.09.2020г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно т.к. по делото
не са налице предпоставките на чл. 242 ал.1 от ГПК, доколкото не се касае за
възнаграждение за работа, не е изследвано финансовото положение на ищеца. Претендира се
отмяна на определението.
Направено е доказателствено искане за прилагане по делото на заверено копие на страници
36 и 37 от КТД на „Градски транспорт" ЕАД.
1
В срока по чл. 276 от ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
която се излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се отхвърлянето й и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК.Противопоставя се на доказателственото искане на въззивника като преклудирано.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от
лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния
обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение е допуснато предварително изпълнение на решение
постановено по иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ за сумата от
3299.70 лева (три хиляди двеста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за
времето от 26.08.2020г. - 14.12.2020г., формирано, както следва: 2885.95 лева - основно
трудово възнаграждение, 259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит и 154.00 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от
КТД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
11.09.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението.
При съобразяване характера на претенциите, които са разгледани и уважени от
първоинстанционния съд, а именно за обезщетение за оставането на ищеца без работа, то
безспорно се касае за претенция за възнаграждение и обезщетение за работа, за които е
налице императивна норма, която задължава съда винаги да постанови предварително
изпълнение на решението. Възраженията на жалбоподателя за липса на хипотезата на чл.242
от ГПК и на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на решението,
доколкото се касае за обезщетение за оставане без работа , се явяват
неоснователни.Приложените към частната жалба заверени копия на страници 36 и 37 от
КТД на „Градски транспорт" ЕАД, дори и да бъдат взети предвид, доколкото представянето
на доказателства за оспорване характера и сумата на присъденото обезщетение по чл. 225
ал.1 от КТ е преклудирана т.к. не са налице основанията на чл. 266 ал.2 и ал.3 от ГПК , не
могат до извод за незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение. В тази
връзка настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на ВРС относно начина на
формиране на присъдената сума от 3299.70лв./с включване на сумите по чл.82 т.1 и т.4 от
КТД/ и нейния характер – да обезщети работника за пропуснатите ползи за реализиране на
доходи от труд.
Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на решенията, с които се
присъждат вземанията, предвидени в чл.242, ал.1 от ГПК, представлява правна последица,
2
която настъпва по силата на закона. Съдът няма възможност за преценка дали да допусне
или не предварителното изпълнение, а следва да го стори служебно и без искане от ищеца.
Настоящата инстанция, счита, че искане за допускане на предварително изпълнение може да
бъде направено във всеки един момент, докато съдебният спор е висящ. Никъде в законовата
разпоредба на чл. 242 ГПК не е определен момент, в който това искане би могло да бъде
направено, както и да се извършва преценка за финансовото състояние на ищеца.
По изложените съображения въззивният състав намира, че атакуваното Определение №
74/18.01.2021 г., по гр.д. № 11295/2020г. по описа на ВРС , постановено по реда на
чл.242,ал.1 от ГПК, е правилно и законосъобразно и следва да се бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и направеното искане, в полза на въззиваемия следва да се
присъдят разноски в размер на 900.00 лева , представляващи възнаграждение за един
адвокат,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването
им.
Настоящото определение за законосъобразност на определение на първата инстанция
досежно произнесен диспозитив по чл.242, ал.1 ГПК за предварително изпълнение на
осъдително решение, няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, в рамките
на което е постановено, с него не се дава и разрешение на мате-риaлно-правен спор, свързан
с предмета на делото, а само се осигурява изпълняването на признатото със съдебно
решение вземане, поради което не подлежи на касационно обжалване /в този
смисъл Определение № 78 от 14. 02. 2011 г. по ч. гр. д. № 58/2011 г.на ВКС- IV
отд.; Определение № 427 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6076/2014 г., II г. о., ГК,
Определение № 172 от 23.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1429/2015 г., III г. о., ГК/.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 74/18.01.2021г., по гр.д. № 11295/2020г. по описа на
ВРС , постановено по реда на чл.242,ал.1 от ГПК .
Определението не подлежи на обжалване.
Настоящото определение в едно с в.гр.дело 634 по описа на ВОС да се изпрати на ВРС , за
произнасяне по молба вх. № 503/02.02.20121г. по описа на ВРС на адв. Десислава Борисова ,
в качеството й на процесуален представител на М.Й..
След произнасяне по молбата, делото да бъде незабавно върнато във ВОС за разглеждане в
3
открито съдебно заседание на подадените въззивни жалби.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4