Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 13.02.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 892 по описа
на 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен частичен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 129 от ТЗ.
Ищцата Е.В.Р. твърди в исковата си
молба, че на 08.01.2019 г. А.Е., като едноличен собственик на капитала на „О.БГ“
ЕООД, прехвърлил притежаваните от него дялове от капитала на дружеството на „С.Е.“
ЕООД с договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието за сумата от
800 150 евро, платима от купувача в срок до един месец от подписване на
договора. Твърди се в исковата молба, че купувачът не изпълнил задължението си
в уговорения срок да заплати продажната цена.
Изложени са твърдения, че с договор за цесия от 26.02.2019 г. продавачът по
договора прехвърлил на ищцата непогасеното си вземане към „С.Е.“ ЕООД, ведно с
принадлежностите към нео, както и друго свое вземане. За извършената цесия било
съобщено на длъжника с нотариална покана-уведомление. Твърди се, че след
уведомлението не последвало изпълнение от страна на длъжника.
При тези фактически твърдения е обоснован правен интерес от иска и е
сезирала съдът с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от
200 000 евро, частична претенция, при пълен заявен размер от 800 150 евро,
представляваща неизплатената цена по договор за прехвърляне на дружествени
дялове от 08.01.2019 г. Претендират се сторените съдебни разноски.
Ответникът „С.Е.“ ЕООД, редовно
уведомен, оспорва иска по съображения, заявени в писмен отговор.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. О..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А.,
която претендира разноски.
Страните са депозирали и писмени бележки в определения от съда срок.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че А.Е. и
ответното дружество са били в договорни правоотношения по повод сключен на 08.01.2019
г. договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружество „О.БГ“
ЕООД, което се установява и от представения по делото договор. Видно от
съдържанието на същия, ответникът е закупил тези дружествени дялове за сума в
размер на 800 150 евро, платима по банков път в срок до един месец от
подписване на договора т.е. до 08.02.2019 г., съобразно правилата за броене на
срокове. Данни по делото за извършено плащане в уговорения срок и по указания в
договора начин страните не са ангажирали.
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор на ответното дружество
като цесионер по сключен договор за цесия от 26.02.2019 г. с А.Е., представен
по делото, с предмет вземането на същия по договора от 08.01.2019 г. предвид
липсата на изпълнение на падежа от страна на ответника. Развити са и
съображения, че договорът за цесия е надлежно съобщен на длъжника по него,
настоящ ответник.
Ответното дружество в писмения си отговор е оспорило факта на получаване на
уведомлението по чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Фактът
на получаване на уведомлението на дата 26.02.2019 г. за извършената цесия се
признава извънсъдебно от самия ответник в отговор на нотариална покана рег. №
3478/12.08.2019 г. на нотариус М.М., с район на действие – РС – Свиленград
/стр.21 в кориците на делото от ОС Хасково/. Извънсъдебното признание на
неизгоден за страната факт е доказателствено средство на общо основание, поради
което заявеното оспорване се възприема като неоснователно от съда в решаващия
му състав. Съвсем отделен въпрос е, че е
напълно допустимо уведомление, приложено към исковата молба /каквото в
настоящия случай е приложено/ и достигнало до длъжника с връчване на същата да
представлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр.1 от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД / в
този смисъл решение 78/09.07.2014 г. по т.д. 2352/13 г. на Второ ТО на ВКС,
решение 3/16.04.2014 г. по т.д. 1711/2013 г. на Първо ТО на ВКС и др./.
По повод на наведените твърдения за нищожност на договора
за цесия на сочените основания – заобикаляне на закона и привидност не са
ангажирани доказателства, които да установяват същите. От ангажираните от
страните доказателства такава нищожност не може да се извлече и по тълкувателен
път или чрез индиции.
По делото, при проведено насрещно доказване, е заявено твърдение за наличие
на изпълнение на задълженията по процесния договор чрез сторено извънсъдебно
прихващане от лице, встъпило в дълг с първоначалния длъжник. По делото е представен
договор за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД, сключен на 08.01.2019
г. между „С.Е." ЕООД и С.Ш.по силата на който физическото лице е встъпило
като нов длъжник за уреждане на задълженията по договора за покупко-продажба на
дружествените дялове на „О.БГ“ ЕООД. Представено е и писмо – уведомление до А.Е.,
с което същият е уведомен за сключения договор за встъпване в дълг респ. е
отправено изявление от новия длъжник за прихващане на задълженията по договора
за покупко-продажба на дружествени дялове с вземанията му, произтичащи от договори
за заем до размера на по-малката сума. В уведомлението е отразено, че е връчено
на 22.02.2019 г. при отказ на адресата, удостоверено с двама свидетели. Ищцата
от своя страна е оспорила договора по чл. 101 от ЗЗД досежно датата на неговото
сключване респ. е навела възражения за нищожност на същия като симулативен
такъв.
Договорът за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД в хипотезата на сключването
му от страна на длъжника с нов длъжник е неформален такъв респ. за да има
същият действие по отношение на кредитора той трябва да бъде одобрен от него
/изрично или с конклудентни действия/. Процесният договор като частен документ
не съдържа достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал.1 от ГПК с оглед стореното
оспорване на същата от ищцата. Липсва достоверна дата и по отношение на
последващото писмо-уведомление. Няма данни по делото и кредитора /цедента по
договора за цесия/ да е одобрил този договор. Напротив дори да се приеме изцяло
хипотетично, с оглед липсата на достоверна дата на уведомлението, че същото е
доведено до знанието на адресата на сочената в документа дата по делото,
предвид показанията на свидетеля С. в съдебно заседание от 28.11.2022 г., няма
доказателства за заявено одобрение от страна на кредитора. Напротив, видно от
доказателствата, ангажирани от страните, същият четири дни след сочената дата в
уведомлението се е разпоредил със своето вземане по договора, цедирайки го на
настоящата ищца, което поведение не може да се възприеме като одобрение по
мнение на настоящия съдебен състав.
Отново изцяло хипотетично, ако се приеме, че е налице одобрение от
първоначалния кредитор /цедента по договора за цесия/, за пълнота на мотивите и
с оглед твърденията и заявените насрещни оспорвания на страните в спора,
настоящият съдебен състав намира, че не се установява фактът на извършено
извънсъдебно прихващане от страна на встъпилия в дълг, което да породи целените
правни последици, съобразно правилото на
чл. 104 ал.2 от ЗЗД, а именно погасяване на насрещните вземания до
размера на по-малкото. За валидно извършено извънсъдебно прихващане,
законодателят е поставил изискване вземането да е ликвидно и изискуемо по арг.
на чл. 103 ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай за установяване наличие на вземане в
патримониума на встъпилото в дълг лице са представени седем преводни нареждания,
извършени в банкова институция, действаща на територията на Р Турция. Като
основание за превода на парични суми, във всяко едно от тях, е посочено
„трансфер на пари от сметка в сметка“ респ. „процедури на сметки“. Тези
преводни нареждания със соченото съдържание не установяват, по мнение на
настоящия съдебен състав, наличие на правоотношения между цедента и встъпилото
в дълг лице от сочения вид – заемни такива. Нещо повече, дори отново
хипотетично да се приеме наличие на такива заемни правоотношения, по делото
липсват доказателства за условията на предполагаемия/те договор/и респ.
правното положение на страните в правоотношението с оглед насрещните твърдения,
че и двете страни са заемодател по него. По причина на неустановяване на наличие
на заемни правоотношения респ. коя от страните е заемодател по евентуално
такова правоотношение не може да се възприеме от настоящия съдебен състав и
стореното съдебно възражение за прихващане.
По тези съображения, настоящият съдебен състав не може да възприеме като
основателно и възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на
предмет.
При липсата на други доказателства, ангажирани от страните, установяващи
факта на плащане на задължението по процесния договор, цедирано впоследствие на
ищцата по спора, заявеният частичен иск като основателен следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следва сумата от 19 436, 64 лв., посочена в списъка по чл. 80 от ГПК.
Заявеното възражение на ответника по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК с оглед
данните по делото за реално заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
само на 3 000 лв., колкото е посочено и в списъка, преценено с оглед
размера на заявения иск, фактическата и правна сложност на делото респ.
извършените процесуални действия по него се възприема като неоснователно от
съда в решаващия му състав.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата от 100 лв. – допълнителен депозит за СГЕ, съобразно
протоколно определение на съда от 28.11.2022 г.
Водим
от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, офис 26 – адв. А. да
заплати на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 129 от ТЗ вр. с чл. 99 ал.3
от ЗЗД на Е.В.Р., родена на *** г. в гр. Пенза, Русия, със съдебен адрес:***,
офис 1 – адв. О. сумата от 200 000 /двеста хиляди/ евро – вземане по
договор за прехвърляне на дружествени дялове от 08.01.2019 г., цедирано с
договор за цесия от 26.02.2019 г., частична претенция, при пълен заявен размер
от 800 150 евро, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от
19 436, 64 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Е.В.Р., родена на *** г. в гр. Пенза, Русия, със съдебен адрес:***, офис 1
– адв. О. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в полза на СГС сумата от
100 лв. – допълнителен депозит за СГЕ, платен от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: