№ 363
гр. **** , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502991 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция
на МВР гр. ****, с адрес гр. ****, представлявано от ****, чрез юк ****, против решение №
3617/31.07.2020г. по гр.д. № 18495/2019г. на 33-ти състав на ВРС, с което е осъдена да
заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, в полза на Г. П. Р.
ЕГН ********** , съд. адрес: гр.****, сумата от 1190,99лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 169 часа за периода от
01.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в размер на 220,00лв., представляваща разноски
за дължима държавна такса и депозит за вещо лице и е осъдена на основание чл. 78, ал.1
ГПК да заплати в полза на Г. П. Р. ЕГН ********** , съд. адрес: гр.****, сумата от
313,37лв., представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство.
Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение,
с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Г. П. Р. ЕГН ********** , съд.
адрес: гр.****, чрез адв. ****, въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В писмено становище вх. № 806/15.01.2021г. въззивникът, чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждането на разноски за двете
инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение. Отново с писмена молба въззиваемият, чрез пълномощника си
1
адв. **** моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на
разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. П. Р. ЕГН ********** , съд.
адрес: гр.****, чрез адв. ****, срещу Областна дирекция на МВР гр. ****, с адрес гр. ****,
представлявана от директора ****, с която е предявил иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1478.85 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 177.32 часа за
периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 11.11.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност „старши
полицай“ в група Общинска полиция-****, поради което е бил със статут на държавен
служител.
С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове, ведно със
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР гр. ****, с адрес
гр. ****, представлявана от директора ****, чрез юк **** е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от
него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от
ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и
няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното
работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми.
В о.с.з. на 10.07.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска,
посредством намаляване от 1478.85лв. на 1190.99лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.11.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът Г. П. Р. е полагал труд като ст.полицай в Група „Общинска полиция“ на сектор
„Охрана на обществения ред“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-****.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова
справка на Г. П. Р., справка за въведени болнични листи и и платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд от Райков и същите са ползвани
от приетата по делото ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г., Г. П. Р. е положил общо 1186 ч. нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 1186 ч., не е бил преизчислен от въззивника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения
от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, или 1355.60 часа, се дължи
допълнително от ОД на МВР-**** брутно възнаграждение в общ размер на 1190.99лева за
разликата от 169 часа дневен извънреден труд.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на
ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото Райков е държавен служител в ОД на МВР-****. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период Райков е полагал
труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от
14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
3
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 01.11.2016г. до
30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва
да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът, за периода от 01.11.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил 1355.60 ч. извънреден
труд, нощен труд, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с
вече заплатеното е в размер на сумата от 1190.99 лева. Законната лихва върху
неизплатените, като преизчислени с коефициент 1.143 положени часове нощен труд се
дължи, считано от датата на подаване на исковата молба-11.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предявените искове са основателни.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение ,
последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските и държавната
такса и депозит за вещо лице.
При този изход на спора, не се следват разноски в полза на въззивника.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, представяйки доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение от 320.00лв., съгласно договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, а въззивното дружество е възразило за прекомерност.
Заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал. 5 от
ГПК по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, до размера на сумата от 313.37лв., съобразено с ниската
действителна фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3617/31.07.2020г. по гр.д. № 18495/2019г. на 33-ти
състав на ВРС, с което Областна дирекция на МВР гр. ****, с адрес гр. ****,
представлявано от ****, е осъдена да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.
5, т.2 от ЗМВР, в полза на Г. П. Р. ЕГН ********** от гр.****, сумата от 1190,99лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 169
часа за периода от 01.11.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на
4
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в размер на 220,00лв.,
представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице и е осъдена на
основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати в полза на Г. П. Р. ЕГН ********** , съд. адрес:
гр.****, сумата от 313,37лв., представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. ****, с адрес гр. ****, представлявана от
директора ****, да заплати на Г. П. Р. ЕГН ********** от гр.****, разноски за въззивната
инстанция в размер на 313.37 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5