№ 25
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110210567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от “З.А.Д. Д.: Ж. И. З.“
АД срещу Наказателно постановление (НП) № ***/24.06.2024 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на
чл. 108, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и
несправедливост на наложеното административно наказание. Посочва се, че
по постъпила застрахователна претенция от Б.Б.П. и допълнително
представяне на 15.12.2023 г. на всички необходими доказателства по смисъла
на чл. 106 от КЗ, с писмо с изх. № 182/09.01.2024 г. по описа на дружеството и
в 15-дневен срок застрахователят се е произнесъл за изплащане на
застрахователното обезщетение, като е определил и е наредил към
обслужващата го банка да извърши транзакция за сумата от 449,10 лева в
полза на молителя. В писмото било вписано, че застрахователят „ще заплати“,
1
т.е. че същият се обвързва с плащането. Твърди се допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото наказващият орган не прекратил
административнонаказателното производство, след като установил, че
деянието не е нарушение и не е извършено от застрахователя, като е
игнорирал писмени материали по преписката. Възразява се срещу верността
на констатациите, че на 12.01.2024 г. дружеството е извършило нарушението.
Сочи се, че в чл. 108 от КЗ законодателят е предвидил административно
наказание за лицата/застрахователите, които не са изразили своята воля, чрез
която да бъде постигнат определения резултат. Поддържа се, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, понеже
не било установено и посочено мястото на извършване на нарушението,
липсвало пълно и точно описание на мястото, където е извършено
нарушението, като същото следвало да се посочи не само с уточнение на
града, а и на адрес поне. Твърди се, че нарушението съставлявало маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН – органът е следвало да съобрази
липсата на вредни последици и засягане на интереса на ползвателя на
застрахователна услуга, защото в случая не било доказано, че същият е бил
възпрепятстван да потърси защита на правата си по съдебен ред, ниската
степен на обществена опасност и стойността на вредата, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно
увредените обществени интереси. Твърди се, че именно поради това НП е
издадено в разрез със закона и същото подлежи на отмяна. Направено е искане
за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност – за
осъществяване на проверка дали случаят може да се субсумира под
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател не е било
представлявано.
В депозирани до съда писмени бележки въззиваемата страна и
административнонаказващ орган е възразила срещу основателността на
жалбата. Посочено е, че на 15.12.2023 г. е била входирана застрахователната
претенция, като на 09.01.2024 г. застрахователят е уведомил молителя, че
поради съвина ще намали с 50 % застрахователното обезщетение. След
15.12.2023 г. не били изисквани допълнителни доказателства или документи за
произнасяне по претенцията. В срок до 11.01.2024 г. включително
2
застрахователят бил длъжен да се произнесе по претенцията. На 12.01.2024 г. е
осъществил състава на нарушението, като чак на 16.01.2024 г. е изплатил
обезщетение в размер на 449,10 лева. Посочва се, че според разпоредбата на
чл. 108, ал. 1 от КЗ законодателят е предвидил, че в срок следва да се определи
и едновременно с това да се изплати обезщетението, като в посочената
разпоредба липсвало визиране на намерение или обещание за плащане. Дали
увреденото лице е било уведомено, че ще му се плати в по-нататъшен момент,
е ирелевантно. Твърди се, че НП правилно е издадено, вместо производството
да бъде прекратено. Посочва се, че за нарушения, констатирани чрез проверка
на документи, в акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и НП било достатъчно да се посочи единствено градът, където са извършени.
Посочва се, че неприложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не
съставлявало съществено процесуално нарушение, доколкото същото било по
преценка на наказващия орган. Извършеното нарушение било формално, без
да е необходимо доказването на настъпили вреди. Забавеното уреждане на
застрахователната претенция винаги засягала правата на ползвателя да получи
своевременно обезщетение или да потърси по съдебен ред правата си в случай
на отказ или при несъгласие с размера му. Посочва се, че застрахователят не е
бил санкциониран за първи път за такова нарушение, поради което деянието
не е с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението било извършено
в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на НП №
***/26.01.2023 г. Посочва се, че в настоящия случай била определена
имуществена санкция в минимално предвидения в закона размер. Направено е
искане за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, представляван от процесуален
представител, е направила искане за потвърждаване на обжалваното НП.
Отново е възразено срещу основателността на подадената жалба и накратко са
изложени доводи, сходни с тези от писмените бележки. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и за присъждане
на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
3
Видно от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за периода от 27.12.2022 г. до 26.12.2023 г. при
жалбоподателя е бил застрахован автомобил с рег. № ***. От представения
двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 13.12.2023 г.
автомобил е участвал в ПТП заедно с автомобил с рег. № *** със застрахован
притежател на застрахователна полица Б.П..
На 15.12.2023 г. при дружеството-жалбоподател била входирана
претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заявена от Б.Б.П.. Видно от
уведомление за необходими документи при застрахователя била заведена щета
№ ***. От уведомлението се установява, че за завеждане на претенцията били
представени всички необходими документи за произнасяне по същата. С
писмо с изх. № 182/09.01.2024 г. до молителя застрахователното дружество
информирало същия, че поради установена съвина 50 % от изчисленото
застрахователно обезщетение ще се изплати по посочената банкова сметка. В
писмото не било посочено колко е изчисленото застрахователно обезщетение
или колко ще бъде изплатената сума и след редукцията. С писмо от 15.01.2024
г. от Б.Б.П. до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, лицето е уведомило, че към датата 15.01.2024 г. в
разрез с разпоредбата на чл. 108 от КЗ не е получил от застрахователя
произнасяне по претенцията му. С платежно нареждане от 16.01.2024 г. било
заплатено обезщетение в размер на 449,10 лева от дружеството. На 25.01.2024
г. било входирано при застрахователя възражение от Б.Б.П. срещу размера на
определеното обезщетение. С писмо с изх. № 509/26.01.2024 г.
застрахователят уведомил молителя, че е намерил основание да извърши
доплащане в размер на 50,65 лева. . С платежно нареждане от 29.01.2024 г.
било заплатено обезщетение в размер на 50,65 лева от дружеството. С писмо с
изх. № 605/31.01.2024 г. застрахователят уведомил молителя, че е намерил
основание да извърши доплащане в размер на 449,15 лева. С платежно
нареждане от 31.01.2024 г. било заплатено обезщетение в размер на 449,15
лева от дружеството.
За констатираното нарушение свидетелката М. В. С. в присъствието на
свидетелката Д. В. В. съставила АУАН № ***/15.02.2024 г. Същото било
връчено на представител на нарушителя на 15.02.2024 г. Няма данни за
4
постъпили възражения в срок. В АУАН било посочено, че в срок до 11.01.2024
г. включително дружеството-застраховател не изпълнил задължението си по
чл. 108, ал. 1 от КЗ да се произнесе по претенция № ***, като нарушението
било извършено на 12.01.2024 г. в гр. ***.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация, на 24.06.2024 г. заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“ издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ на
жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. В
наказателното постановление било прието, че нарушението е извършено
повторно – по смисъла на параг. 1, т. 52 от ДР на КЗ, тъй като било извършено
в едногодишния срок от влизане в сила на НП № ***/26.01.2023 г.,
стабилизирало се на 27.07.2023 г. Видно от представения по делото препис, с
Решение № 3232/07.07.2023 г., постановено по НАХД № 3152 по описа за
2023 г. на СРС, НО, 16 състав, и влязло в сила на 27.07.2023 г., е било
потвърдено НП № ***/26.01.2023 г. на заместник-председателя на Комисията
за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“,
с което на същото дружество е наложена имуществена санкция на основание
чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ за нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– издадените актове; писмо с изх. № 182/09.01.2024 г.; писмо от 15.01.2024 г.
от Б.Б.П. до заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“; задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за периода от 27.12.2022 г. до 26.12.2023 г.;
двустранен констативен протокол на ПТП от 13.12.2023 г.; уведомление за
необходими документи при застрахователя била заведена щета № ***; опис –
заключение от 15.12.2023 г.; писмо с изх. № 91-02-34/19.01.2024 г.; писмо от
жалбоподателя до административнонаказващия орган от 31.01.2024 г.;
претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС от 15.12.2023 г.;
документ от НОИ от 15.12.2023 г.; уведомление за необходими документи от
15.12.2023 г.; снимков материал от застрахователната преписка; писма с изх.
№ 509/26.01.2024 г. и с изх. № 605/31.01.2024 г.; възражение с вх. №
5
67/25.01.2024 г.; калкулация по наредба 24 от 31.01.2024 г.; платежни
нареждания от 16.01.2024 г., от 29.01.2024 г. и 31.01.2024 г., Решение №
3232/07.07.2023 г., постановено по НАХД № 3152 по описа за 2023 г. на СРС,
НО, 16 състав и Заповед № З-141/31.05.2023 г., приобщени по реда на чл. 283
от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни
изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.
В кореспонденция с писмените доказателства се явяват събраните по
делото гласни такива чрез разпита на свидетелите М. В. С. и Д. В. В.. Следва
да се посочи, че поради липсата на спомен показанията на свидетеля В. се
явяват лишени от конкретика и не служат в достатъчна степен за изясняване
на фактическата обстановка в цялост. Същите са полезен източник на
сведения, потвърждаващи изводите на съда, че през 2023 г. свидетелката е
участвала в производство по съставяне на процесния АУАН срещу
жалбоподателя. Показанията на свидетелката С. се явяват логични,
последователни и подробни, поради което съдът счита, че по отношение на
същите не може да съществува съмнение за тенденциозност. От същите
успешно се установява как се е развила проверката, какви са били
констатациите вследствие на същата за съставяне на АУАН и мотивите за
закрепяне на нарушението в акта за установяването му. В този смисъл съдът
изцяло се довери на същите.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за
защита от нарушителя.
6
Видно от приетата по делото заповед, актосъставителят е бил
компетентен по смисъла на чл. 647, ал. 1 от КЗ, а наказателното постановление
е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 от КЗ.
АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на
словесното описание на нарушението. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно мястото на нарушението, посочено в обжалвания акт.
Посочвайки града, в който е осъществено нарушението, в достатъчна степен е
постигната необходимата индивидуализация относно мястото, за да стане ясно
на жалбоподателя какви са параметрите на нарушението, предвид това че
нарушението е свързано с бездействие същият да осъществи свое срочно
задължение.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се
доказа обективната страна процесното нарушение. Според разпоредбата на чл.
108, ал. 1 от КЗ застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по
застраховки по раздел І от приложение №1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106 от КЗ, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. Застраховката
„гражданска отговорност” на автомобилистите попада в хипотезата на т. 10 от
приложение І раздел ІІ, б. „А” от КЗ и не представлява застраховка на голям
риск. Следователно жалбоподателят е имал задължение да се произнесе в
срока на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Видно от текста на чл. 108, ал. 1 от КЗ две са
хипотезите на произнасяне - кумулативно да определи и изплати размера на
определеното обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да
откаже плащането в срок, но и двете хипотези на действие следва да бъдат
7
осъществени в срок до петнадесет работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ. По делото няма данни да са изискани
допълнителни документи по претенцията. Напротив, видно от изявлението в
писмото от 09.01.2024 г. застрахователят е извършил калкулация с
представените вече към първоначално депозираната претенция. Следователно
срокът за произнасяне е започнал да тече на 15.12.2023 г. с депозиране на
застрахователната претенция, като 15-дневният срок (работни дни) е изтекъл
на 11.01.2024 г. Задължението за произнасяне – чрез изявление за определяне и
действие по изплащане на обезщетението/застрахователната сума или отказ за
това, е следвало да бъде изпълнено най-късно до 11.01.2024 г. Не се доказва по
делото да е налице изпълнение на задължението в този срок обаче. Не може да
се приеме изложеното в жалбата, че с писмо от 09.01.2024 г. е изпълнено
същото. Видно от съдържанието на писмото, молителят само е уведомен, че
поради констатирана съвина определеното обезщетение ще бъде намалено с
50 %. Липсва обаче посочване колко е определеното обезщетение преди или
след редукцията. Липсва и заплащане на каквото и да е обезщетение до
11.01.2024 г. Едва към края на месец януари 2024 г., след изтичане на срока,
застрахователят няколкократно се е произнасял по претенцията с посочване на
определени суми за изплащане, но като допълнение към първоначално
определената (каквато изобщо не е била посочена и е станала известна на
молителя едва с превода от 16.01.2024 г.). В този смисъл съдът счита, че
застрахователят не е изпълнил задължението по чл. 108, ал. 1 от КЗ в
предвидения срок, с което е нарушил от обективна страна сочената
разпоредба.
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Извършеното не
представлява маловажен случай, а неприлагането на този ред не представлява
съществено процесуално нарушение. Посочената разпоредба предвижда
възможност, но не и задължение, за административнонаказващия орган за
маловажни случаи на административни нарушения да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. За да се определи един случай като
маловажен, следва да се вземе предвид липсата или незначителността на
8
настъпилите вредни последици в сравнение на обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално
и в състава му не е предвидено настъпването на вреди, като законодателят е
счел, че неговата обществена опасност е достатъчно висока, за да бъдат
въздигнати в нарушения със самия факт на осъществяването им. Това е
отчетено и от административнонаказващия орган, който обосновано е
изложил съображенията си да не приложи привилегированата разпоредба на
чл. 28 от ЗАНН. От представения препис от решение се установява, че
текущото нарушение е осъществено повторно, като първоначално наложеното
наказание явно не е имало превантивен и превъзпитателен ефект с оглед
извършване на нарушения от същия вид и за вбъдеще от дружеството.
Доколкото задължението е срочно, следва да се посочи, че всяка забава на
длъжника (в случая дружеството) се явява основание за търсене на вреди по
реда на чл. 86 от ЗЗД, като тази забава се търпи в патримониума на молителя,
който нито получава своевременно в имуществена си сфера определеното и
изплатено обезщетение, нито бива уведомен за цялостен или частичен отказ
на претенцията му и размера на отказа с оглед възможност своевременно да
предяви претенцията си пред гражданския съд. Ирелевантно се явява обаче
изследването на тези вредни последици, доколкото претенциите за тях могат
да бъдат заявени в 5-годишния давностен срок за упражняване на правото на
иск от застрахования. В този смисъл обаче интересът на ползвателя на
застрахователна услуга е винаги засегат и той винаги разполага с правото на
иск, друг е въпросът дали ще го упражни. В действителност се доказва, че до
няколко седмици след изтичане на срока за изпълнение на задължението
застрахователят се е произнесъл по претенцията и е превел парична сума.
Прави впечатление обаче, че произнасянията са няколкократни и все за
частични допълнителни плащания. Посочените обаче не могат да санират
неизпълненото задължение за срочно произнасяне по претенцията по
предвидения от закона ред.
Изложеното е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на извършителя съгласно чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
КЗ. Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
застрахователното дружество, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е
достатъчно констатирането на извършеното нарушение, без да се изследва кое
е конкретно виновното лице и има ли вина то за извършването на деянието.
9
Имуществената санкция е определена правилно в минималните предели на
санкционната правна норма, вземайки предвид квалифицирането на
нарушението като повторно и последващото поведение на жалбоподателя.
Поради изложеното съдът намира, че така наложеното наказание би
изпълнило целите на общата и специалната превенция по чл. 12, ал. 1 от
ЗАНН.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН
в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № ***/24.06.2024 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на “З.А.Д. Д.: Ж. И.
З.“ АД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева
за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА “З.А.Д. Д.: Ж. И. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Комисията за финансов надзор, с адрес: гр.
София, ул. „Будапеща“ № 16, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в
размер на 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10