Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 259 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Т.“ ООД твърди в исковата си молба, че на 19.09.2017 год. между „Т.” ООД и „М.” АД бил
сключена сделка за продажба на стоки от търговската гама на „Т.”
ООД, която била обективирана във фактура №**********
от 19.09.2017 год., по-нататък за краткост „Фактура”. Стоките
от Фактурата били приети от купувача „М.” АД без възражения и/или
забележки на същата дата с Протокол за предани стоки №********** от 19.09.2017
год. Цената на стоките по
Фактура била в размер на 200'185,92 лв. с
включен ДДС, като същата не била платена на падежа -
19.10.2017 год., посочен във Фактурата. „М.”
АД не
заплатило сумата от 200'185,92 лв. до 19.10.2017 год., поради което било в сериозна забава.
На 28.05.2018 год. „М.” АД извършило
частично плащане от 50'185,92 лв. по Фактурата, с преводно
нареждане по сметка на „Т.” ООД. След извършеното на 28.05.2018 год. частично
плащане от 50'185,92 лв., дължимият остатък за главница по Фактурата останал в
размер на 150'000 лв. След 28.05.2018 год. „М.” АД
не е извършило никакви други плащания на
дължимите от дружеството и изискуеми суми по Фактурата, поради което към
днешна дата неплатената продажна цена по Фактурата била в размер на 150'000 лв.
Към
днешна дата общият размер на
дължимата лихва за забава на плащането
на продажната цена (главницата) по Фактурата е
в размер на 22 914,20 лв., от които 12 289,20 лв. са
лихвата за забава върху сумата от 200 185,92 лв. за периода от 20.10.2017 г. до
28.05.2018 г. и 10 625 лв. представляват лихвата за забава върху сумата от 150'000
лв. за периода от 29.05.2018 г.. до 07.02.2019 г.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника „М.“ АД да му заплати сума в размер на
150 000 лева, представляваща неплатена част от продажна цена по фактура №
**********/19.09.2017 г. на стойност 200 185.92 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и 22 914.20 лева – мораторна
лихва, от които 12 289.20 лева върху сумата 200 185.92 лева за
периода 20.10.2017 г. до 28.05.2018 г. и 10 625 лева върху сумата
150 000 лева за периода 29.05.2018 г. до 07.02.2019 г. Претендира
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
„М.“ АД не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
В първото открито съдебно заседание
ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че с оглед
неявяването на представител на ответника „М.“ АД в първото открито съдебно
заседание по делото, неподаването на отговор на исковата молба в
законоустановения и указан от съда срок, липсата на искане от страна на ответника
за разглеждане на делото в негово отсъствие, са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по исковете на ищеца „Т.“ ООД. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК – на ответника редовно е връчена исковата
молба и призовка за първото открито съдебно заседание; при връчване на исковата
молба (в съобщението по чл. 367 ГПК) са му указани и последиците от неподаване
на отговор и от неявяването му в първото съдебно заседание, и липсата на искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Такива указания са му дадени и с
определението за насрочване на делото за първо открито съдебно заседание. От
друга страна, искът е допустим и вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства и липсата на
каквото й да е изявление на ответника.
Предвид
изложеното, съдът следва да постанови срещу ответника „М.“ АД неприсъствено
решение, като присъди на ищеца и сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Той е доказал и поискал разноски за настоящото производство в
размер на 15 528.99 лева, които следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен
размер. На ищеца не следва да бъдат присъждани 40 лева за производството по чл.
389 ГПК, тъй като същите са недължимо платени и не следва да бъдат възлагани на
насрещната страна.
Воден
от изложеното и при условията на чл. 238 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 1. Сумата
150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща неплатена част от
продажна цена по фактура № **********/19.09.2017 г., на основание чл. 327, ал.
1 ТЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба (08.02.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата; 2. Сумата 22 914.20 лева (двадесет
и две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки) – мораторна
лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от които 12 289.20 лева върху сумата
200 185.92 лева за периода 20.10.2017 г. до 28.05.2018 г. и 10 625
лева върху сумата 150 000 лева за периода 29.05.2018 г. до 07.02.2019 г. и 3. Сумата 15 528.99 лева
(петнадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки) – разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: