Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9974 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 18652 от 16.11.2016г., постановено по гр.д. № 22520/2014г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав е
отхвърлен предявеният от Д.Т.К. срещу „Т.С.” ЕАД иск за
прогласяване на нищожност на Решение от 15.11.2012 г. на СРС, 86 състав по
гр.д. № 10302/11 г.
С решението е осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.Т.К., да заплати „Т.С.” ЕАД,
сумата 400 лв представляваща съдебни разноски.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт от ищеца,
който твърди, че решението е недопустимо, неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. По тези съображения жалбоподателят прави искане
за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което
искът му бъде уважен като основателен и
доказан.
Въззиваемата страна - ответник „Т.С.” ЕАД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подала отговор на
въззивната жалба и не е взела становище за нейната обоснованост.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността му,
въззивният съд приема следното:
От приложеното към настоящото
гр.д. № 10302 по описа на СРС за 2011 г. се установява, че същото е приключило
с постановяване на Решение от 15.11.2012 г. на СРС, 86 състав по гр.д. №
10302/11 г., с което е признато за установено, че ищецът дължи на ответника
сумата от 5 161,13 лв., представляваща стойността на незаплатена от ответника
топлинна енергия за периода от м.11.1998 г. до м.април 2008 г., както и сума в
размер на 1 289,98 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.01.1999
г. – 29.09.2008 г., за имот с аб.№ 102805.
По гр.д. № 10302 по описа на
СРС за 2011 г. е постъпила въззивна жалба, която с разпореждане от 10.03.2014
г. е върната, като просрочена.
Процесното съдебно решение е
влязло в законна сила на 03.01.2013 г.
По делото не е спорно обстоятелството, че страните
по настоящото производство са били такива и по гр.д. № 10302 по описа на СРС за
2011 г., приключило с постановяване на Решение от 15.11.2012 г. на СРС, 86
състав. Предмет на делото е бил иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Т.К. за установяване на вземането
на заявителя по ч.гр.д. № 32415/2008 г. по описа на СРС, 47 състав.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че е сезиран с иска с правна квалификация чл. 270,
ал.2 от ГПК за прогласяване на нищожността на от 15.11.2012 г. на СРС, 86
състав по гр.д. № 10302/11 г., с което е признато за установено, че ищецът
дължи на ответника сумата от 5 161,13 лв., представляваща стойността на
незаплатена от ответника топлинна енергия за периода от м.11.1998 г. до м.април
2008 г., както и сума в размер на 1 289,98 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 01.01.1999 г. – 29.09.2008 г., за имот с аб.№ 102805.
Като е приел същата правна
квалификация, СРС посочил че съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2 от ГПК нищожността на съдебното
решение може да се предяви по исков път безсрочно, като тази възможност не е
поставена под условие актът да не е бил обжалван пред по-горен съд. Съдържанието
на понятието нищожност на съдебно решение е установено безпротиворечиво в
съдебната практика. Нищожно е решение, постановено от незаконен състав /от
лице, което няма съдийска правоспособност или постановено еднолично, когато
законът предвижда колективен съдебен състав/, не е подписано или е извън
правораздавателната компетентност на съда /когато делото не е гражданско или е
извън личната и териториална компетентност на българския съд или срещу лица,
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища/, както и
абсолютно неразбираемото решение /Решение № 391/16.06.2009 г., постановено по
чл. 290 ГПК по гр.д.№ 2525/2008 г. на ВКС, II ГО; Решение № 340/11.10.2011 г.,
постановено по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 870/2010 г. на ВКС, IV ГО/. По смисъла на ТР № 1/2012 г.
на ОСГТК по тълк.дело 1/2011 г. нищожно е съдебно решение, което е постановено
от ненадлежен орган или в ненадлежен състав; извън пределите на
правораздавателната власт на съда; не е спазена писмената форма; решението е
абсолютно неразбираемо или неподписано от съдебния състав.
Видно от представените доказателства по делото,
атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав на СРС, в
пределите на правораздавателната власт на съда, а именно срещу лице, което е
подчинено на правораздавателната власт на българските съдилища. Спазено е
законоустановеното изискване за писмена форма на съдебните решения. Атакуваното
решение изразява волята на постановилия го съд така че да се изведе нейното
съдържание. В този смисъл не е налице липса на мотиви на съдебното решение и
вземането е индивидуализирано, както по основание, така и по размер.
СРС изрично е изтъкнал, по
твърдението на ищцата, че съдебното решение е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон, трайната съдебната практика, която приема, че
тези пороци не правят решението нищожно, а неправилно, които пороци са
отстраними единствено по пътя на въззивното обжалване. Пропускът на страната да
обжалва в срок процесното решение, не може да бъде саниран чрез предявяване на
иск за прогласяване на нищожността му. Нарушаването на императивна
материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебно
решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до
нищожността му (решение № 15 от 26.01.2015 г. по гр.д. № 3298/2014 г. по описа
на ВКС, І ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Съдът намира че е
неоснователен доводът за нарушение на общностното право при постановяване на
съдебния акт, тъй като предмет на установяване в производството е било
задължението на Д.Т.К. да заплати именно реално потребеното количество
топлоенергия, доказването на което е обусловило основателността на иска. Изложените
от въззивника пороци на съдебното решение, не могат да обусловят нищожност на
атакувания съдебен акт, а по същество представляват доводи за неговата
неправилност, които могат да бъдат разглеждани единствено по пътя на
инстационния контрол, а не в производство по предявен иск по чл.270, ал.2 от ГПК.
При тези мотиви СРС е приел,
че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв го е отхвърлил.
Въззивната инстанция напълно споделя изложените от СРС изчерпателни мотиви в
този им смисъл, поради което, по реда на чл.272 от ГПК, изцяло препраща към тях
и при наличие на съвпадение в крайния извод на двете съдебни инстанции,
въззивният съд намира обжалваното решение за правилно, поради което същото следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, която не е
представила отговор на въззивната жалба и не
е била представлявана в проведеното пред СГС открито съдебно заседание,
поради което и не следва да й бъдат присъждани разноски.
По
аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 18652 от 16.11.2016г., постановено по гр.д. №
22520/2014г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: