№ 245
гр. Перник, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102437 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СН. Г. З. срещу
„Топлофикация – Перник” АД, с която се иска поради погасяване по давност да се
признае за установено, че не дължи сумата от 3368,01 лева – главница за стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2004г. до 31.08.2006г., сумата от
678,95 лева – лихва за забава за периода от 31.10.2004г. до 14.03.2007 г., както и 83,94
лева – разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на
Районен съд – Перник.
В исковата молба се посочва, че за вземанията е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Изложени са подробни доводи, че
претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва предявения иск по
съображения, че са предприети действия, с които погасителната давност е била
прекъсната. Поддържа се, че до новата погасителна давност е започнала да тече от
отвяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с ТР № 2/26.06.2015 г. Претендират се
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
1
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд –
Перник, от които става ясно, че по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм) е издаден
изпълнителен лист от 20.04.2007 г. в полза на „Топлофикация – Перник” АД срещу
СН. Г. З., отнасящ се за следните вземания: 3368,01 лева – главница за стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2004г. до 31.08.2006г., сумата от
678,95 лева – лихва за забава за периода от 31.10.2004г. до 14.03.2007 г., както и 83,94
лева – разноски.
От приложеното изп. дело № *** г. се установява, че същото е образувано въз
основа на посочения изп. лист от 20.04.2007 г. по молба на взискателя „Топлофикация
Перник“ ЕАД от 19.11.2007 г. Съдебният изпълнител е извършвал справки в ТД на
НАП, в Община Перник, Агенция за държавни вземания на 07.01.2008 г.. относно
имуществото на длъжника. На 22.02.2008 е наложил запор върху вземането й за
трудово възнаграждение, в резултат на който суми не са постъпвали. С постановление
от 13.09.2017 г. на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп. производство е прекратено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК /по въпроса за
исковата защита на длъжника в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди
влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС -
Решение № 129 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 864/2010 г., I т. о., ТК, Определение
№ 262 от 30.04.2009 г. по ч. т. д. № 265/2009 г. на ВКС, II т.о. и др./.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение
върху изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист, е погасено с
оглед доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 111, б.
В ЗЗД 3-годишна давност, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок
С ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите
на ТЕ са за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл.
111, б. В ЗЗД.
2
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието,
че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде придадено действие
да прекъсва давността.
Разяснено е, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Настоящият съдебен състав споделя съдебната
практика, според която разрешенията, дадени с ТР 2/2015г. на ОСГТК, относно това
кои действия в изп. производство спират давността се прилагат занапред спрямо
неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, т.е. тези
разрешения се прилагат от датата на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г.
В случая изп. производство е прекратено по право при условията на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК на 20.11.2009 г., тъй като ответникът в продължение на две години след
молбата за образуване на изп. производство от 19.11.2007 г. не е поискал извършването
на каквито и да е изпълнителни действия. Датата на прекратяването е преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, и
обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което относно погасителната
давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата давност
започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство –
20.11.2009 г. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат занапред спрямо
неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто
не е настоящият случай /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС/.
Определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат
последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на
това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение /Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК и
други/. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от ОУ на “Топлофикация
- Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т.е налице е установен
падеж на вземанията. През 30 -дневния период от време вземането е ликвидно, а след
3
изтичането на този срок вземането става и изискуемо /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, то следва извод, че
изискуемостта на главницата за първия месец от процесния период м.09.2004 г. е
настъпила на първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.11.2004 г. Изискуемостта
на главницата за последния месец от процесния период м.08.2006 г. е настъпила на
първия ден след изтичане на падежа, т.е. на 01.10.2006 г.. Молбата за издаване на ИЛ
по гр. д. №***г. на ПРС, по който е образувано изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ Ст.
Бадев с район на действие ПОС, не е могла да прекъсне действието на давността по чл.
111, б. В ЗЗД. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД.
Давността за вземането за ТЕ за първия месец от процесния период м.09.2004 г.
е изтекла на 01.11.2007 г. .
За останалите вземания давността е спряла да тече от обазуването на изп. дело
по молба от 19.11.07 г. до прекратяването му на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на
20.11.2009 г.
Това е така, тъй като съгласно разясненията по Постановление № 3 от 18.11.1980
г. на Пленума на ВС (загубило актуалността си към момента, но приложимо към
обсъждания момент) образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Взискателят не
е поискал извършването на изп. действия след подаване на молбата си за образуване на
изп. дело и след изтичането на две години от този момент на 20.11.2009г. по силата на
закова изп. производство е прекратено, независимо че е издадено постановление на
съдебния изпълнител много след това. Същото има само констативен характер. От
прекратяването на изп. производство започва да тече нова давност за вземанията, която
е изтекла на 20.11.2012 г.
По делото не се ангажира доказателства за извършени действия от ответника,
насочени към спиране или прекъсване на давността преди този момент. На основание
чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни вземания
/лихви, разноски и пр./.
С оглед на изложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
4
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 165, 24 лв., сумата 24,00 лв.-
такса за издаване на копие от изп. дело и 520 лева - адвокатски хонорар. Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 520 лв., при минимален размер от 519,16 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (интересът е 4130,90 лв.), с оглед фактическата и правна
сложност на делото, се явява неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СН. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „Благой Гебрев” № 58, ет. 2, ап. 3 НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност следните вземания:
сумата от 3368,01 лева –стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2004г. до 31.08.2006г., сумата от 678,95 лева – лихва за забава за периода от
31.10.2004г. до 14.03.2007 г., сумата от 83,94 лева – разноски, за които вземания е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
СН. Г. З., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „Благой Гебрев” № 58, ет. 2, ап. 3
сумата в размер на 709,24 /седемстотин и девет лева и двадесет и четири стотинки/
лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 0751-
771 по описа за 2007 г. на Пернишки районен съд, да бъде върнато в архив.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5