Решение по дело №658/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 382
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Румяна Михайлова
Дело: 20191630100658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

№ 382 / 13.6.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

Град Монтана

13.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                     

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

                    

При секретаря Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. №658 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се провежда по реда на чл. 239 от ГПК и е образувано по предявен иск с правно основание чл.433, т.3 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба на „Д. –. О. З.” ЕАД ЕИК:  xxxx  , адрес на управление гр.София, бул. Витоша №89Б, представлявано от К. Ч., главен изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв.Н.Б., срещу С.И.С. xxx с посочено правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

Поддържа, че на 27.03.2013 г. около 14,35 часа, в с. Градешница, община Криводол, на кръстовището на ул. „ Мир“ и ул. „Витоша“ ответника С.С., като водач на моторно превозно средство -лек автомобил „Субару“ модел „Легаци“ с рег. № М  xxxx   ВВ при излизане от земен път на път с настилка, не пропуска движещия се по улица „Мир“ товарен автомобил „Ф. т.“ с рег. № СА  xxxx   РН, управляван от Я. В. К. и става причина за реализиране на ПТП.

Твърди, че за събитието е съставен Протокол за ПТП №  xxxx   от 27.03.2013 година от старши полицейския инспектор Я. Х., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, наличието на вина за настъпване на ПТП от страна на С.С. - като участник № 1, като ответникът С. е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест- Дрегер, който е отчел 0,70 промила. На ответника е съставен Акт за установяване на административно нарушение за допуснато нарушение по чл. 49 и чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.

Ищецът поддържа, че на основание сключена застраховка „Булстрат бонус Каско“, за товарен автомобил „Ф.“ с рег. № СА  xxxx  РН, със срок на действие от 17.06.2012 година до 17.06.2013 г. и след постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в ЗАД „г. Б. В. И. “ е образувана преписка по щета  xxxx  Изготвен е доклад по щетата и за уврежданията по автомобила е определено обезщетение в размер на 1261.98 лева, която сума е преведена на 21.01.2014 г. Твърди, че с покана по регресна претенция от 05.03.2014 г. ЗАД „Б. В. И. г.“ е поискало от „Д. О. З.“ АД като застраховател на виновния водач възстановяване на изплатеното обезщетение, заедно с ликвидационните разноски –. 1286.98 лв.

С регресни покани изх.№ 92-4092/19.06.2014г., получена на 23.06.2014г. и изх. № 92-4092/21.07.2014г., получена на 23.07.2014г., ответникът е уведомен за заплащане на дължимата сума във връзка със станалото на 27.03.2013 година ПТП, а именно обезщетение в размер на 1286,98 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски или О. дължимата сума е в размер на 1301.98 лева. Поканен е да възстанови изплатената сума, но до настоящия момент няма направено плащане на дължимите суми.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника С.И.С. да заплати на „Д. О. З.” ЕАД сумата от 1 301,98 лева, представляваща изплатено обезщетение вследствие настъпило ПТП на 27.03.2013 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, както и сумата от 396,42 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 13.03.2016г. до 13.03.2019г., както и да му бъдат присъдени направените разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Към ИМ са приложени заверени копия на доказателства, съгл. приложен опис.С ИМ са направени искания за събиране на доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът С.И.С. xxx, не представя писмен отговор на ИМ и не взема становище по предявения иск.

С определение, постановено в закрито заседание на 07.05.2019г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 29.05.2019г. В първото заседание по делото ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е обявил делото за решаване, като приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от не подаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.

Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК - страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на лице от домакинството на ответника, майка Л. Г., която е поела задължение да предаде съобщението.

Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба.

Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен - с оглед приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум. Налице е изплатено от застрахователя обезщетение по заведена щета с №  xxxx   в размер на сумата от 1 301.98 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.433, т.3 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторно превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма по ЗДвП, в случая ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 0.7 промила.

При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.433, т.3 от КЗ така, както е предявена.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в общ размер на 450.97 лева, включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА С.И.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Д. –. О. З.” ЕАД ЕИК:  xxxx  , адрес на управление гр.София, бул. Витоша №89Б, представлявано от К. Ч., главен изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв.Н.Б., сумата от 1 301,98 лева, представляваща изплатено обезщетение вследствие настъпило ПТП на 27.03.2013 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба, 14.03.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 396,42 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 13.03.2016г. до 13.03.2019г., както и разноските по делото в размер на 450.97 лева.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: