РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. К., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20235100500097 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 446/20.12.2022 г., постановено по гр. д. N 715/2022 г. по описа на
Районен съд – К., е допуснато да се извърши делба на следната движима вещ: МПС
марка Шкода модел Октавия с ДК N *, рама *, находящa се в държане на ответника И.
Ф. Х., ЕГН **********, между Х. Н. М. от гр. К. и И. Ф. Х. от с. Г., общ. К., при
дялове 1/2 идеални части за Х. Н. М. и 1/2 идеални части за И. Ф. Х.; отхвърлен е
предявеният от И. Ф. Х. против Х. Н. М. насрещен иск за признаване на установено, че
процесното МПС марка Шкода, модел Октавия, с ДК.№*, рама *, е негова личнa
собственост, като неоснователен; осъден е И. Ф. Х. да заплаща ежемесечно на Х. Н. М.
на основание чл.344, ал.2 предл.посл. от ГПК сумата 45 лв., представляваща
обезщетение за ползването на МПС марка Шкода, модел Октавия, с ДК.№*, рама *, за
периода от влизане в законна сила на решението до окончателното извършване на
делбата, като e oтхвърлено искането по чл.344, ал.2 предл.посл. от ГПК за разликата
над сумата 45 лв. до пълния му ежемесечен размер от 100 лв.; осъден е И. Ф. Х. да
заплати на Х. Н. М. сумата в общ размер на 1 405 лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по иска за
делба и ищец по насрещния установителен иск за собственост И. Ф. Х. от с.Г., общ.К.,
който чрез пълномощника си адв.Д. И. го обжалва в частта, с която е допусната делба
на процесната движима вещ, представляваща МПС, при равни дялове за страните по
1
делото и е отхвърлен предявеният от него установителен иск, че е едноличен
собственик на вещта. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост, с искане в обжалваната част да се отмени, искът за делба да
се отхвърли и да се уважи установителния иск за собственост. С въззивната жалба не се
сочат доказателства и не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
разноски по делото. Оплакванията са, че неправилно и в протИ.речие с доказателствата
по делото първоинстанционният съд е приел, че процесната движима вещ е закупена с
общи средства, при установеност от показанията на св.Р. Х., че със свои средства е
закупил автомобила в Кралство Швеция, дарявайки на въззивника парите, с които е
закупен автобила, като недоказан е останал приносът на въззиваемата за
придобиването на автомобила. В тази връзка въззивникът релевира, че съдът в
нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК не е обсъдил доводите му, както и представените по
делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите Р.Х. и Ф. И., от които се
установява, че процесният автомобил е закупен в друга държава от трето лице с негови
средства, като както правните, така и фактическите констатации съда протИ.речат на
действително установените факти и обстоятелства, с оглед което решението е
постановено в нарушение на правилата на логическото мислене и формалната логика.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия Х. Н. М..
В съдебно заседание въззивникът И. Ф. Х. лично и с пълномощника си адв.Д. И.
поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата и претендира
разноски по делото по представен списък.
В съдебно заседание въззиваемият Х. Н. М. не се явява и не се представлява,
като оспорва въззивната жалба с писмено становище чрез пълномощника си адв. Н. М.,
с искане обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски по
представен списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от ищеца Х. Н. М., в която твърди, че с ответника И. Ф. Х. са бивши съпрузи
и по време на брака са придобили при равни квоти правото на собственост върху МПС
марка Шкода, модел Октавия, с ДК*, което МПС се ползва само от ответника, с искане
съдът да допусне делба на вещта и да определи на основание чл.344, ал.2 от ГПК
2
привременна мярка по отношение на същата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът с отговор на исковата молба оспорва иска
за делба, при възражение, че процесното МПС е закупено на негово име в Кралство
Швеция, със средства дарени му от трето лице – Н.Ю.Е., в размер на 40 000 крони,
представляващи продажната цена за закупуване на автомобила, като същото лице
заплатило и застраховката на автомобила от 2 045 крони, след което автомобилът бил
внесен и регистриран в Република България на името на ответника, поради което
същият е негова лична собственост, за което ответникът предявява насрещен иск за
собственост по чл.23, ал.1 от СК, основан на пълна трансформация на лично
имущество – делбената вещ е придобита с дарени му по време на брака парични
средства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск го оспорва с отговор на
исковата молба, при възражение, че има принос при придобиване на вещта.
От доказателствата по делото се установява, че страните по делото са бивши
съпрузи. Бракът им, сключен на *г. в гр.К., е прекратен поради развод с Решениe N
260072/01.03.2022г. по гр.д. N 1242/2020г. на Районен съд – К., влязло в сила на
01.03.2021г.. По време на брака на страните, на 09.04.2019г. в Министерство на
вътрешните работи, с посочен собственик И. Ф. Х., е регистрирано МПС – лек
автомобил марка Шкода, модел Октавия, с ДК N */ с дата на първа регистрация
02.09.2009г./. Пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-К. И. Ф. Х. декларира, че е
закупил автомобила в Швеция на 21.05.2018г. и го е внесъл в България на
17.02.2019г..Представени са доказателства, че по издадена на 10.05.2018г. фактура N
86001014041, с получател И. Ф. Х. и издател Застрахователна компания If
Skadeforsakring AB, за сумата 2 045 крони, за застраховка за процесния лек автомобил,
плащане е направено по банков път на 11.05.2018г. от сметка на Н.Е. От показанията
на св.Р.Ф. Х., брат на ответника И. Ф. Х., се установява, че първият свидетел и Н. –
мъж на сестра на ответника отишли в гр.Б., Швеция, да купят колата, като св.Р.Х. я
закупил на името на брат си, със свои пари 40 000 крони, които били около 7 000 лв.,
без да има уговорка, че ще дари автомобила на брат си, но му дарил парите, с които е
закупен автомобила . От показанията на св.Ф. Х. И., баща на ответника И. Ф. Х., се
установява, че Р.купил автомобила, но парите били дадени от зет му Н.
Пред първоинстанционния съд, в първото по делото съдебно заседание,
ответникът по иска за делба и ищец по насрещния иск е заявил чрез упълномощен
адвокат, след доклада по делото, че в исковата молба е допусната фактическа грешка
относно имената на третото лице, дарило средствата, като съдът с нарочно
определение е допуснал изменение на фактическата обстановка в отговора на исковата
молба, като дарението да се чете като извършено от Р.Ф. Х..
При така установеното следва, че по време на брака на възмездно основание –
3
договор за продажба страните придобиват процесната делбена вещ като съпружеска
имуществена общност, прекратена с развода им, при което по отношение на същата е
налице обикновена съсобственост при дялове съгласно чл. 21, ал.1, вр. ал.3 от СК и
чл.27, ал.1, вр. чл.28 от СК.
Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, а съгласно чл.21, ал.3 от СК съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Съгласно чл.27, ал.1 от СК съпружеската
имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, когато съгласно чл.28
от СК при приложим законов режим на общност дяловете на съпрузите от тази
общност са равни. Съгласно чл.23, ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по
време на брака изцяло с лично имущество.
Делбената вещ е придобита възмездно по време на брака в режим на СИО, при
приложение на презумпцията на чл.21, ал.3 от СК за съвместен принос и не
представлява лична собственост на ответника по иска за делба. Трансформацията на
лично имущество по чл.23 от СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.22
от СК –придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите посочени в
нормата хипотези. Недоказано е възражението на ответника по иска за делба за
трансформация на дарени му лични средства по време на брака, вложени при
покупката на делбената вещ. Освен, че недопустимо е заявено след срока по чл.131 от
ГПК и съответно недопустимо е допуснато от първоинстанционния съд изменение на
заявените в този срок факти, недоказано е както, че сумата, необходима за покупката
на вещта, е дарена на ответника от посоченото трето лице Н. Ю. Е., така и от лицето,
посочено в хода на делото, което в качеството си на свидетел сочи, че е купил
автомобила със свои средства и е нямал уговорка да дари автомобила на брат си, но му
дарил парите, с които е закупен автомобила. Съгласно чл.214, ал.1 от ГПК не е
допустимо ответникът да заяви изменение на твърденията си за известни факти, на
които основава правните си възражения, защото преклузия за тях настъпва в срока по
чл.131 от ГПК, като такова изменение не е допустимо и за твърденията за известни
факти, на които се основава и предявеният иск, в случая този по чл.23, ал.1 от СК/т.4
на ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. N 1/2013 на ОСГТК на ВКС/, освен ако това не се
отнася до правнорелевантите/юридическите/ факти, от които се извежда
претендираното право – в случая, ако погрешно ответникът по иска за делба и ищец по
насрещния иск е заявил основанието, на което претендира трансформация на лично
имущество, в случая това е дарение на парични средства. Твърдението кое е третото
лице, дарило средствата, е твърдение за известен факт, който не подлежи на изменение
след срока по чл.131 от ГПК. Независимо от това, и дарение на парични средства от
новопосоченото трето лице не е доказано. Съгласно чл.225, ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД с
договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
4
който го приема, като дарението на движими имущества трябва да стане в писмена
форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая нито един
елемент от фактическия състав на твърдяното дарение на парични средства не е
установен по делото, при което не е оборена презумпцията на чл.21, ал.3, вр. ал.1 от
СК за съвместен принос на съпрузите при възмездните придобивания на вещни права
по време на брака, независимо от това на чие име са придобити, което обуславя
правомощие на съда да допусне трансформация на създалата се между страните
имуществена общност в имуществена разделност, а именно делба на процесната
движима вещ при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, като
отхвърли насрещния установителен иск за лична собственост на процесната вещ,
предявен от ответника по иска за делба.
С оглед на горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение на районния съд, с което е уважен иска за допускане на делба на
процесната движима вещ и е отхвърлен насрещния установителен иск за лична
собственост на същата вещ, предявен от ответника по иска за делба, за правилно и като
такова следва да се потвърди.
При този изход на делото, в приложение на чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът няма
право на разноски за тази инстанция и в негова тежест са направените от въззиваемия
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лв., от което 480 лв./с
ДДС/ за защита по въззивната жалба по иска за делба и 480 лв./с ДДС/ за защита по
въззивната жалба по иска за лична собственост на въззивника, при неоснователност на
възражението на последния по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение, което по всеки един от исковете е под
нормативно предвидения в чл.7, ал.1 т.2 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер от 420 лв. без ДДС и 504 лв. с ДДС,
тъй като то е дължимо с ДДС от въззиваемия съгласно §2а от ДР на наредбата.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 446/20.12.2022 г., постановено по гр. д. N 715/2022
г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която допуснато да се извърши делба на
следната движима вещ: МПС марка Шкода модел Октавия с ДК.№*, рама *, находящa
се в държане на ответника И. Ф. Х., ЕГН **********, между Х. Н. М., ЕГН
**********, адрес гр. К., ул. Б. №* и И. Ф. Х., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. К., ул.
Н.Х. №*, при дялове 1/2 идеални части за Х. Н. М. и 1/2 идеални части за И. Ф. Х.; и
отхвърлен е предявеният от И. Ф. Х., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. К., ул. Н.Х.
№*, против Х. Н. М., ЕГН **********, адрес гр. К., ул. Б. №*, насрещен иск за
признаване на установено, че процесното МПС марка Шкода модел Октавия с ДК.№*,
5
рама *, е негова личнa собственост.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Ф. Х., ЕГН **********, адрес с. Г., общ. К., ул. Н.Х. №*, да
заплати на Х. Н. М., ЕГН **********, адрес гр. К., ул. Б. №*, сумата в 960 разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6