РЕШЕНИЕ
№ 2972
Пловдив, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТОИЛ БОТЕВ |
При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ административно дело № 20247180702420 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят – Д. С. Д., [ЕГН], с постоянен адрес обл. Пловдив, [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4, чрез адв. А. оспорва Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0438-000203 от 11.10.2024 г. на Г. Р. Г. на длъжност Началник сектор към Трето РУ към ОД на МВР – [област], с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП от 11.10.2024 г., временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка с установено нарушение за управление на МПС с Рег. № [рег. номер], собственост на К. А. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, който е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин.
В жалбата се излагат мотиви за незаконосъобразност на атакуваната ЗППАМ, като постановена в нарушение на приложимите материалноправни норми, като се иска нейната отмяна, предвид липсата на медицинска експертиза по взетата кръвна проба от Д.. Цитира се съдебна практика , като се претендират и съдебни разноски.
Ответникът – НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ ОД НА МВР, ТРЕТО РУ [област], в становище на л. 12 оспорва жалбата, като незаконосъобразна, просрочена и недопустима. Счита заповедта за издадена от компетентен орган, съдържаща ясни мотиви и в законоустановената форма.
Окръжна прокуратура – [област], редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител.
Жалбата е процесуално допустима / подадена по ел. път на 25,10,24г. /, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства, относно оспореният административен акт от фактическа страна установи следното:
Д. С. Д., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], на 10.10.2024 г. , около 17,30ч. в [населено място] , на бул. Ц. О. е управлявал МПС с Рег. № [рег. номер], собственост на К. А. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство Д. Д. Т. 5000, който е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин.
Съдът установи, че административният орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото, като спор по пълнотата й няма.
Установено е и това не се спори от страните , че на 10.10.2024 г. , около 17,30ч. след тест с техническо средство Д. Д. Т. 5000, който е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин, на Д. е бил издаден в 18,40ч. талон за медицинско изследване с № 111573, като по него му е била взета кръв и урина в 18,55ч. в УМБАЛ „СВЕТИ Г.“- [област] в присъствието на ст. П.. Ж., от д-р А. Ч..
Спор по фактите между страните няма.
Спора по същество е дали Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки (ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметния им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т.1 , б. б от ЗДП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се временно отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му.
В хода на делото беше доказано наличието на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
В съдебното производство не е представена съдебна химикотоксилогична експертиза на Д. , с която да е установено , че не е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества.
Ответника в своето становище на л. 12 заявява , че няма пречка доказателствената сила на съставения АУАН да се ползва, до оборване на установеното с химикотоксилогична експертиза от МБАЛ-[област], каквато по делото няма представена.
Съдът счита , че процесната ПАМ № 24-0438-000203 от 11.10.2024 г. на Г. Р. Г. на длъжност Началник сектор към Трето РУ към ОД на МВР – [област], съобразно приложените заповеди /л.19-23/ е изготвена от материално и териториално компетентен орган.
Цитираната съдебна практика от жалбоподателя беше обсъдена, но същата е неотносима към наст. мат. правна норма.
Горното налага да се отхвърли жалбата , а оспорената ПАМ като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила , поради което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДП Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. С. Д., [ЕГН], с постоянен адрес обл. Пловдив, [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4, против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0438-000203 от 11.10.2024 г. на Г. Р. Г. на длъжност Началник сектор към Трето РУ към ОД на МВР – [област], с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП от 11.10.2024 г., временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, във връзка с установено нарушение за управление на МПС с Рег. № [рег. номер], собственост на К. А. Д., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено след тест с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, който е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |