МОТИВИ към присъда № 219/28.11.2017г. по
НОХД № 3809/2017г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.М.С.
с ЕГН **********, с който същата е обвинена в това, че на 19.07.2017г. в гр.***, кв. „***”,
в къща, находяща се на ул. „***” № 48, държала акцизни стоки по смисъла на
чл.4, т.1, вр. чл.2, т.2, вр. чл.11, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/, без бандерол по смисъла на чл.4, т.7 от ЗАДС, когато
такъв се изисква по закон - чл.28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия /ЗТТСТИ/, а именно: 40 /четиридесет/ броя кутии
цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS”, всяка съдържаща по 20 /двадесет/ къса
цигари, на стойност за 1 /един/ брой кутия цигари 7,50 лева /седем лева и
петдесет стотинки/, на стойност 300,00 /триста/лева; 95 /деветдесет и пет/ броя
кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS”, всяка съдържаща по 20
/двадесет/ къса цигари, на стойност за 1 /един/ брой кутия цигари 7,50 лева
/седем лева и петдесет стотинки/, на стойност 712,50 лева /седемстотин и
дванадесет лева и петдесет стотинки/; 39 /тридесет и девет/ броя кутии цигари,
марка „ROSEMAN, KING SIZE”, всяка съдържаща по 20 /двадесет/ къса цигари, на
стойност за 1 /един/ брой кутия цигари 7,50 лева /седем лева и петдесет
стотинки/, на стойност 292,50 лева /двеста деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/, всичко на обща стойност 1305,00 /хиляда триста и пет/ лева, в
немаловажен случай, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.234, ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава 24 НПК (бързо производство),
като подсъдимата депозира двукратно обяснения, в които заявява, че не е
извършила деянието, в което е обвинена. Посочва, че цигарите са били оставени в
дома й от св. С.М., като същият й е нанесъл побой в следствие, на който същата
първоначално е поела вината за случилото се.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Посочва,
че вината на подсъдимата е безспорно доказана. Счита, че следва да се определи наказание при наличие
на изключителни смекчаващи вината обстоятелства, а именно – лишаване от свобода
в размер на една година, което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира за
възлагане на разноските в тежест на подсъдимата, както и за отнемане в полза на
държава на предмета на престъплението.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Т.Д.
- БАК моли съда за постановяване на оправдателна присъда, като заявява, че
обвинителната теза е останала недоказана. Акцентира, че подсъдимата не е знаела
за намиращите се у дома й цигари, като фактът, че в крайна сметка ги е предала
на полицейските служители, обяснява с натиска, който й е бил оказана от св. М..
Подсъдимата С. заявява, че се придържа към заявеното
от нейния защитник.
В предоставената от съда възможност за последна дума
подсъдимата заявява, че желае отговорността да се понесе от действително
виновния.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата
С.М.С. с ЕГН ********** е родена на ***г***, българка, българска
гражданка, без образование, неомъжена, безработна.
С Присъда №
120/14.05.2013г. по НОХД 4276/2012г. на БРС същата била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 234, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК, като й било
наложено накзание Лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение
било отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1476 лева.
Присъдата влязла в сила на 18.08.2013г. Подсъдимата не заплатила доброволно
дължимата глоба, поради което спрямо същата било образувано изпълнително
производство от органите на ТД на НАП, като на 05.03.2015г. до длъжника
(подсъдимата) била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки това –
до 25.07.2017г. публичното задължение не било погасено.
Към 19.07.2017г.
подсъдимата живеела във фактическо съпружеско съжителство със св. С.М. и двете
си малолетни дъщери на адрес: гр. ***, ж.к. „***” ул. „***” № **, в къща собственост на бащата на св.
М. - св. С.М.. Самата къща била двуетажна, като вторият етаж все още бил в
процес на ремонт и бил необитаем. На първия етаж имало две стаи, като едната се
обитавала от двете деца на подсъдимата, а в другата живеела тя, заедно със св. М..
На 19.07.2017г. около 08.30 часа св. С.М. излязъл от дома си и отишъл по работа
в гр. П, като в къщата останала подсъдимата и децата й. В следобедните часове
на същия ден по улицата пред дома на подсъдимата минал бял микробус с
неустановена марка и модел. В микробуса имало двама мъже, които подсъдимата не
познавала. Въпросните мъже предложили на подсъдимата да закупи цигари без бандерол
за сумата от 22 лева за стек. Понеже подсъдимата и св. С.М. пушили много
цигари, подсъдимата решила, че ще излезе по-евтино да закупи цигари без
бандерол от двамата мъже. В изпълнение на решението си подсъдимата купила общо 40
/четиридесет/ броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS”, всяка
съдържаща по 20 /двадесет/ къса цигари;
95 /деветдесет и пет/ броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE, Super
SLIMS”, всяка съдържаща по 20 /двадесет/ къса цигари и 39 /тридесет и девет/
броя кутии цигари, марка „ROSEMAN, KING SIZE”, всяка съдържаща по 20 /двадесет/
къса цигари. Цялото количество цигари подсъдимата прибрала у дома си, в стаята
ползвана от дъщерите й.
Междувременно, същият ден св. Д.Б. –
Началник група „КП” към 04 РУ-МВР, получил оперативна информация, че подсъдимата
е придобила и съхранява в дома си цигари без бандерол. Предвид това, че според
информацията подсъдимата смята да продава цигарите, веднага бил съставен план
за специализирана полицейска операция (СПО) с рег. № 3292р-7414/19.07.2017г.,
като бил сформиран и екип, който да извърши проверка по сигнала, в състав - св.
Д.Б., св. И.И., св. Н.Г.. За оказване на съдействие на екипа били изпратени и
свидетелите С.Ж., Г.Г., Ц.М. и Р.Р. - полицаи при същото районно управление.
Около 16.30 часа същия ден полицейският екип пристигнал на адреса, на който
живеела подсъдимата, като заварили същата в двора на къщата. След като св. Б.
се легитимирал, попитал подс. С. дали съхранява в дома си цигари без бандерол.
Същата заявила, че не държи такива стоки, след което поканила полицаите да
влязат в къщата и да се уверят сами. Проверката започнала от втория етаж,
където полицейските служители не открили нищо, след което същите се насочили
към първия етаж. При проверка на една от стаите на първия етаж свидетелят С.Ж.,
погледнал през счупената врата на стаята, обитавана от децата на подсъдимата,
като забелязал стековете с цигари, поставени малко по-рано там от С.. Полицейските
служители попитали подсъдимата какви са тези цигари и на кого са, при което тя
им отговорила, че са нейни. Полицаите попитали подсъдимата дали ще предаде
доброволно цигарите, на която тя отговорила утвърдително. В този момент на
адреса пристигнал св. С.М., а малко – по-късно и св. С.М.. Последният се
афектирал от извършваната полицейска проверка и започнал да крещи и обижда
подсъдимата, като дори успял да я удари. Когато разбрал, че полицейските органи
са видели кутии цигари без бандерол в стаята, същият на български и турски език
казал на подсъдимата да не съдейства на полицаите и да не им предава цигарите.
За да предотвратят действията му, полицейските служители, чрез използване на
физическа сила, опитали да го задържат, като за целта го извели извън двора на
къщата. Св. С.М. също се опитал да възпрепятства действията на полицаите, като
също приканвал подсъдимата да не предава цигарите. В следствие на настаналата
суматоха, около къщата се събрали множество граждани (около 30-50 човека),
които започнали да блъскат полицейските служители и да дърпат св. С.М., като в
крайна сметка успели да го издърпат и същият избягал в неизвестна посока.
Междувременно подсъдимата С. решила да предаде цигарите, като взела цялото
количество цигари, които се намирали в къщата и ги изнесла в двора, поставяйки
ги на земята. В този момент минавайки покрай нея св. С.М. ритнал поставените
цигари и те се разпилели на земята, след което с викове същият подканил
сбралата се тълпа да ги вземе. Настанала суматоха, при която множеството се
опитвало да събере пръснатите цигари, а полицейските служители се опитвали да
въдворят ред, като се наложило да поискат съдействие на допълнителни полицейски
патрули. Когато тълпата чула, че на място ще пристигне подкрепление, същата
бързо се разотишла, което позволило на полицейските служители да съберат
разпилените цигари и да ги натоварят в служебните автомобили. Понеже ситуацията
не предлагала необходимите условия за съставяне на документи на място,
полицейските служители задържали подсъдимата и я транспортирали до сградата на
04 РУ-***, където пристъпили и към оформяне на документацията по случая.
Подсъдимата предала въпросните цигари доброволно с надлежен протокол за
доброволно предаване, в който посочила, че цигарите са нейни и ги е закупила
същия ден.
По случая било образувано бързо производство
№ 3292ЗМ-604/2017г. по описа на 04 РУ-***, в хода на което била назначена физикохимична
експертиза на представителни проби от предадените от подсъдимата цигари, от
която се установило, че растителната маса по морфологични белези и химичен състав
/наличие на никотин/ е тютюн. Била назначена техническа експертиза, вещото
лице, по която установило, че на нито една от процесните кутии никога не е бил
поставян акцизен бандерол. Била назначена и оценителна експертиза, от
заключението, на което се установило, че стойността на цялото количество цигари
е 1305,00 лева.
В хода на разследването по бързото
производство подсъдимата С. била привлечена като обвиняем, като в последвалия
разпит в присъствието на защитник, признала изцяло вината си и изразила желание
за сключване на споразумение. Спрямо същата била взета МНО „Подписка”.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателствени
материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Д.Б. (л.43 гръб – 44 от съдебното
производство); С.Ж. (л. 44-45 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.5,
вр. с ал.1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство (л. 20 от ДП); Г.Г. (л. 45 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т. 1 НПК
показания от досъдебното производство (л.21 от ДП); И.И. (л. 45 гръб – 46 от съдебното производство); Н.Г. (л. 46 от съдебното производство);
Р.Р. (л. 46 гръб – 47 от съдебното
производство), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.
1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство (л.30, ред 19-23 от ДП); Ц.М. (л. 47 гръб – 48 от съдебното
производство), включително и на приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с
ал.1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство (л. 29, ред 24-26 от ДП);
частично на показанията на св. С.М.
(л. 48 -49 от съдебното следствие), включително и на приобщените по реда на чл.
281, ал.4, вр. с ал.1, т. 1 НПК показания от досъдебното производство (л. 28,
ред 11-12 от ДП), частично на показанията на св. С.М. (л. 73 от съдебното производство) и частично на обясненията на
подсъдимата С.С. (л.25 гръб – 26 и
л. 74 от съдебното производство), включително и на приобщените по реда на чл.
279, ал.2, вр. с ал.1, т. 3 НПК обяснения от досъдебното производство (л.17 от ДП).
От писмените доказателства: справка за
съдимост (л.16 от съдебното производство); писмо от ДПБ - Царев брод (л. 41а от
съдебното производство); справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. (л. 58 от
съдебното производство); заповед за задържане (л. 4 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 31 от ДП); разписка (л. 32 и 33 от ДП); писмо от ТД на
НАП-*** (л.56 от ДП); план за СПО (л. 58 – 59 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум (л. 34-37
от ДП); протокол за взимане на сравнителни образци (л. 38 от ДП); От експертизите: съдебно-химическа (л.
40-42 от ДП); съдебно-техническа (л. 45-47 от ДП); съдебно-оценителна (л. 49-52
от ДП) и съдебно-психиатрична (л.60-65 от съдебното производство).
От веществените доказателства: 40 (четиридесет) броя кутии цигари, марка
„COMPLIMENT, Super SLIMS”, без бандерол, от които 38 (тридесет и осем) броя
кутии цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS” и 2 (два) броя празни кутии
цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS”, всички без бандерол, тъй като 2 (два)
броя са били изразходвани при химическата експертиза; 95 (деветдесет и пет)
броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS”, без бандерол, от които
88 (осемдесет и осем) броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS” и
7 (седем) броя празни кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS”, тъй
като 7 (седем) броя са били изразходвани при химическата експертиза и 39
(тридесет и девет) броя кутии цигари, марка „ROSEMAN, KING SIZE”, без бандерол,
от които 33 (тридесет и три) броя кутии цигари, марка „ROSEMAN, KING SIZE” и 6
(шест) броя празни кутии цигари, марка „ROSEMAN, KING SIZE”, тъй като 6 (шест)
броя са били изразходвани при химическата експертиза, надлежно предявени на
страните в хода на съдебното следствие.
Съдът оцени събраните в хода на производството
доказателства по реда на чл. 305, ал.3 НПК, като кредитира изцяло показанията
на разпитаните полицейски служители. Показанията на тази група свидетели са
логични, последователни, взаимносвързани и взаимноподкрепящи се. Въпросните
свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като изложеното от тях
напълно се подкрепя от приложените писмени доказателства – протокол за
доброволно предаване и план за СПО. На база на тези показания се установява еднозначно,
че при проверка на дома на подсъдимата, в стая на първия етаж, същите са
установили кутии цигари, за които подсъдимата е заявила, че са нейни, след
което ги е извадила от стаята и им ги е предала.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата,
депозирани в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник и
приобщени в настоящия процес по реда на чл. чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т. 3 НПК. Въпросните обяснения напълно кореспондират с изложеното от първата група
свидетели и с писмените доказателства. Нещо повече, при този си разпит
подсъдимата е заявила, че е закупила цигарите по-рано същия ден, което напълно
съвпада с оперативната информация, получена от св. Б., дала повод за извършване
на проверката. Доколкото обективно подсъдимата няма от къде да знае, каква
информация са придобили полицейските служители, то фактът, че изложеното от нея
напълно съответства на придобитата информация, кара съда да счита, че
първоначално депозираните обяснения на подсъдимата са достоверни, поради което
и следва да се вземат предвид при изграждане на вътрешното убеждение на съда.
Въпросните обяснения са депозирани в присъствието на
защитник, което е гаранция за законосъобразното протичане на разпита и изключва
възможността подсъдимата (тогава обвиняема) да е била принуждавана или
склонявана по какъвто и да е начин да депозира въпросните обяснения. Не намират
подкрепа и в материалите по делото твърденията, че същата е била принудена от
св. М. и от свекърва си (очевидно става въпрос за майката на св. М.) да поеме
вината за случилото се. На първо място - доказателства в тази насока не са
събрани. На второ място въпросните обяснения са депозирани на 25.07.2017г.,
т.е. 6 дни след случая, по време когато св.М. вече е бил настанен за лечение в
ЦПЗ-***, поради което и по никакъв начин не е могъл да окаже каквото и да е
въздействие върху обвиняемата. Не на последно място – обясненията депозирани
пред орган на ДП не са изолирани или противоречащи на твърдения на същата до
онзи момент, а са продължение на линията на поведение на подсъдимата от момента
да откриване на цигарите (когато е заявила, че са нейни), през предаването им с
протокол за доброволно предаване (в който отново е посочила, че тя е техния
собственик и ги е придобила същия ден), до окончателното й взимане на становище
по предявеното обвинение в разпита й на обвиняем. Поради тези причини, съдът не
намира основание да не кредитира обясненията на подсъдимата, дадени пред орган
да ДП.
Не така стои въпроса с депозираните обяснения в хода
на съдебното производство. Същите се ценят от настоящия състав само в отделни
техни частите, а именно – досежно това, кои лица са живеели в къщата и какви са
били действията на полицейските служители и на присъствалите на проверката лица,
включително и нейните. По отношение на основния факт – а именно, чии са
цигарите (кой е упражнявал фактическата власт върху тях), съдът не кредитира
твърденията на подсъдимата от съдебното следствие. Прави впечатление, че при
разпита си от 28.09.2017г. подсъдимата заявява, че е знаела за наличието на
цигари у дома й, но посочва, че същите са били собственост на св. М.: „ Аз знаех, че има цигари. С. ги докара с
някакъв непознат мъж.”. При втория й разпит пред съда от 28.11.2017г.
същата вече заявява: „аз не знаех дали
има цигари”. Въпросното съществено противоречие, наред с това, че в тази им
част обясненията на подсъдимата се опровергават от показанията на всички
полицейски служители, пред които в хода на проверката подс. С. е заявила, че тя
е собственик на цигарите, както и от първоначално депозираните й обяснения пред
органа на ДП, а и от писменото доказателство – протокол за доброволно предаване,
пречат на съда да ги цени като достоверни. Същите се опровергават и от
показанията на самия св. М., който категорично заявява, че не е собственик на
цигарите и не знае нищо за тях. Между другото в тази им част показанията св. М.
се оценят от настоящия състав, като достоверни - доколкото същият не е бил в
гр. ***, по времето, когато подсъдимата е закупила цигарите, поради което и
напълно логично, същият не е знаел за тях и се е изненадал при тяхното
откриване. Тук е мястото да се посочи, че обясненията на подсъдимата освен
доказателствено средства са и основно средство за упражняване на правото на
защита, поради което и подлежат на внимателна и детайлна проверка от страна на
съда. Доколкото в посочената част обясненията на подсъдимата, категорично се
опровергават от посочените вече гласни и писмени доказателствени материали,
съдът счита, че в тази им част обясненията, депозирани пред съда, представляват
защитна версия на подсъдимата, поради което и не ги цени при формиране на
вътрешното си убеждение.
Съдът цени изложеното от подсъдимата в хода на
съдебното следствие, досежно това, че на адреса живеят само тя, св. С.М. и
двете й дъщери, както и че стаята, в която са били съхранявани цигарите се
ползва именно от децата й. В тази част
обясненията се подкрепят напълно от изложеното от собственика на имота – св. С.М.,
поради което и съдът ги намира за достоверни. Единственият свидетел, който
твърди, че стаята се е ползвала временно от друго лице е св. С.М., който
заявява, че там е живеела братовчедка на подсъдимата. Съдът намира това
твърдение на свидетеля за изолирано и напълно опровергано от всички останали
доказателства. Нито подсъдимата в разпита си пред разследващите и в
последвалите два разпита пред съда, нито собственикът на имота в разпита си
пред органите на ДП и пред съда, са заявили за присъствието на такова лице.
Ползването на стаята от лице, различно от посочените по-горе не е установено и
от полицейските служители, извършили проверката, поради което и съдът счита, че
твърденията на св. М. целят оневиняване на лицето, с което живее на съпружески
начала и не кореспондират с действителното положение. Именно поради тази
причина съдът намери за ненужно провеждането на разпит на въпросната братовчедка.
Съдът не кредитира показанията на св. С.М., освен в
посочените по-горе части. Прави впечатление, че в показанията си пред съда, а и
пред органа на ДП, същият се стреми да представи действията си в положителна
светлина, като категорично отрича да е пречил на полицейските служители или да
е виждал цигари. В тези им части, показанията му се оборват от всички останали
доказателствени материали, поради което и съдът не им дава вяра, а ги оценя
като опит на свидетеля да омаловажи противоправното си поведение и да оневини
сина си и жената, с който същият живее на съпружески начала.
Съдът не кредитира показанията на св.
Д.Д. (л. 46 гръб от съдебното производство)
доколкото в показанията
си същият пресъздава информация получена при т.нар, „разузнавателна беседа” с
подсъдимата. Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото на досъдебната фаза на процеса, т. нар. „беседи“,
проведени от полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени
средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на
НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“
не е доказателствено средство за установяване на правнорелевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице
няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права,
гарантирани му от чл. 55 НПК, нито
разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание.
Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната
практика никога не са приемали за доказателствено средство. Полицейският
служител не е участвал в процеса в друго процесуално качество и може да бъде
разпитван като свидетел за установяване на факти и обстоятелства от значение за
делото. В случая обаче, той не възпроизвежда факти, които лично е възприел, а
преразказва изявления на задържания, станали му известни чрез заобикаляне на
процесуалния ред за снемане на обяснения, поради което и показанията му няма как
да бъдат кредитирани. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, въплътена в
Решение № 247/12.12.2016г. по дело №
895/2016г. на II н.о. на ВКС.
Съдът кредитира всички приложени по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по надлежния ред и
не са оспорени от страните. Съдът счита, че следва да цени протокола за
доброволно предаване, с който подсъдимата е предала предмета на престъплението.
Действително от разпитите на полицейски служители се установява, че същите фактически
са пристъпили към претърсване на имота, с оглед на което по-прецизно би било
цигарите да бъдат иззети по реда на чл. 160 и сл. НПК, а не да бъдат предадени доброволно
от подсъдимата. Доколкото обаче самата подсъдима няколкократно пред настоящия
състав заявява, че е знаела за цигарите и след поканата на полиците доброволно
и по свое желание (дори въпреки съпротивата на св. М.) ги е изнесла и им ги е
предала, съдът счита, че избрания от органите на ДП подход за приобщаването им
по реда на чл. 159 НПК е допустим и в конкретния случай законосъобразен. Дори
да се приеме, че процесуалният ред е бил нарушен, това би резултирало
единствено в невъзможност за ценене на писменото доказателство – протокол за
доброволно предаване, а не на изключване от доказателствената съвкупност на
приобщените цигари. Това е така, доколкото константата практика на ВКС приема,
че в случай на незаконосъобразно проведено процесуално действие, няма пречка
данните обективирани в протокола, да се установят по друг допустим и
законосъобразен ред. В случая такъв се явява разпитът на свидетелите и на
подсъдимата, посредством който в процеса по несъмнен начин се възпроизвеждат
същите факти, за които сочи процесният протокол. Именно поради това съдът
счита, че дори хипотетично протоколът за доброволно предаване да се изключи от
доказателствената маса, фактите обективирани в него, безпротиворечиво се
установяват от другите валидни доказателствени източници.
Съдът кредитира изцяло писмените
доказателствени средства – протокол за
оглед на ВД ведно с фотоалбум и протокол за взимане на сравнителни образци,
доколкото въпросните доказателствени средства са достоверни, изготвени по реда
и начина, описан в НПК и от легитимирани за това лица.
Съдът цени и всички изготвени по делото експертни
заключения, доколкото същите изхождат от компетентни лица (специалисти в
съответните области), изготвени са по реда на процесуалния закон и са научно
обосновани и изчерпателни. Против приемането им не са направени никакви
възражения от страните.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което й е повдигнато
обвинение.
От обективна страна
изпълнителното деяние на престъпния състав е извършено чрез „държане” на
инкриминираните вещи, като за осъществяването му е достатъчно деецът да е
установил фактическа власт върху предмета на престъплението, като без значение
е продължителността на държането. В конкретния случай се установява, че в деня
на проверката подсъдимата е закупила цигарите, принесла ги е в стая от къщата,
в която живее, и ги е оставила там, с цел в последствие тя и св. М. да ги
изпушат. Установява се и че след покана от страна на полицейските служители
подсъдимата е взела цигарите, изнесла ги е от помещението и им ги е предала.
Всички тези действия по мнение на настоящия състав сочат еднозначно, че подсъдимата
е упражнявала фактическа власт върху предмета на престъплението, поради което и
изпълнително деяние „държане” е осъществено.
Съдът споделя напълно изводите
на прокурора, че в случая са налице и другите изискуеми от закона признаци от
обективна страна, а именно - процесните цигари да представляват акцизна стока
по смисъла на закона, за която се изисква бандерол и такъв да липсва.Това е
ясно изводимо от разпоредбата на чл. 2,
т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), според която на облагане
с акциз подлежат тютюневите изделия (пури, пурети и цигари), като видно от заключението на химическата експертиза –
предадените от подсъдимата обекти съдържат тютюн и попадат в понятието „цигари”
по смисъла на чл. 11 от ЗАДС. За същите по силата на чл. 28, ал.1 от Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с него изделия (в сила от 08.04.2016г.) се
изисква поставянето на бандерол. По смисъла на чл. 4, т.7 от ЗАДС „бандерол” е
държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от
Министерство на финансите, и не може да бъде предмет на последваща сделка. Няма
спор, а и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
по кутиите с цигари никога не е имало поставен бандерол именно поради което и
поведението на подсъдимата осъществява всички обективни признаци на състава на
престъплението, за което е предадена на съд.
Извършеното
от подсъдимата деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93,
т.9 от НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си
последици. Въпросният извод на съда се извежда най-вече от количеството на
държани цигари – 174 кутии на стойност, близо три минимални работни заплати за
страната към датата на деянието (ПМС № 141/13.07.2017 г., определящ размера на МРЗ
за страната в размер на 460 лева).
Налице
е квалифициращият признак по чл. 234, ал.2, т.1 НК, като деянието е извършено
„повторно”. Това е така, доколкото подсъдимата С. е извършила настоящото
престъпление след като е била осъждана с влязла в сила на 18.08.2013г. Присъда № 120/14.05.2013г. по НОХД
4276/2012г. на БРС за
друго такова престъпление и не е изтекъл предвидения пет годишен срок по чл.
30, ал. 1 от НК, което обуславя деянието й като извършено в условията на
повторност.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото подсъдимата С. е съзнавала общественопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимата, че цигарите са акцизни стоки, за които законът
изисква наличие на бандерол, както и че такъв липсва и предвиждане, че купувайки
цигарите, същата ще установи своя фактическа власт върху тях, но въпреки това
от волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните
последици от деянието си.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимата
беше призната за виновна, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от две до осем година и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК.
Съдът след като съобрази принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените
блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването
му, и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието
предвидени в чл. 36 НК, намери, че в случая размерът на наказанието следва да
бъде определен по правилото на чл. 55, ал.1, т. 1 НК. Това е така, доколкото в
случая съдът констатирана наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което и най-ниско предвидено в закона наказание (две
години лишаване от свобода) се оказва несъразмерно тежко.
На първо място следва да се отчете, че подсъдимата е
майка на две малолетни деца, за които полага грижи и които се нуждаят от
нейното присъствие и опека. На следващо място съдът отчита, че извън
осъждането, което е взето предвид веднъж при квалифициране на деянието като
извършено при повторност, няма доказателства за други криминални прояви от
страна на подс. С.. Не следва да се пренебрегва и че стойността на
инкриминираните акцизни стоки, макар и не малка, не е значителна. На последно
място, съдът не може да не отчете, че видно от разпитите на полицейските
служители – подсъдимата е оказала съдействие при извършената проверка, като е
имала желание да предаде доброволно акцизните стоки, както и че същите са били
предназначени за лична употреба. Отегчаващи вината обстоятелства, съдът не
констатира.
Всичко горепосочено, кара настоящият състав да приеме,
че в случая минималното наказание от две години лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко, поради което и с оглед правилото на чл. 55, ал.1, т. 1 НК
съдът следва да определи накзание под най-ниския предел. В конкретния случай и
с оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че същият следва да е - лишаване от
свобода в размер на шест месеца.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на С. и наред с това ще й
въздейства предупредително. Освен всичко горепосочено, с така определеното
наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В случая, макар че наказанието е индивидуализирано на
шест месеца лишаване от свобода, съдът счита, че не са налице материално-правните
предпоставки за приложението на чл. 66, ал.1 НК. Това е така, доколкото към
датата на извършване на настоящето деяние, подсъдимата е била осъждана на
лишаване на свобода за престъпление от общ характер (по НОХД 4276/2012г. на БРС), за което престъпление не е била реабилитирана,
доколкото въпреки изтичане на изпитателния срок на осъждането, същата не е
заплатила наложеното кумулативно накзание – глоба в размер на 1476 лева.
Както е прието в Решение
№ 252 от 11.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 520/2015 г., I н. о., НК – когато не
е платена глобата, не започва да тече срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК за
реабилитацията по право. Това е така, доколкото реабилитацията заличава
вторичните последици от осъждането благодарение на позитивното поведение на
осъдения в определен от закона срок, било след изтърпяване на наложеното
наказание, било от изтичане на този срок от крайната дата на изтичане на т. нар.
„изпълнителска давност”.
Към 19.07.2017г., видно от приложена по делото справка
от ТД на НАП гр.***, глобата все още не е била платена – т.е. наказанието не е
било изпълнено. Не е налице и основание да се приеме, че е изтекла абсолютната
давност за изпълнението на наказанието „глоба” и оттам да се направи извод, че
е настъпила реабилитация. Действително
чл. 82, ал. 1, т. 5 НК предвижда, че наказанието „глоба” не се
изпълнява, ако са изтекли две години от налагане на наказанието, съответно три
години по чл. 82, ал. 4 НК. Но, съгласно изричната разпоредба на чл. 82, ал. 5 НК това не се прилага, когато за
изпълнението на наказанието „глоба” е образувано изпълнително производство,
каквото е налице в настоящия случай. В този аспект сроковете за погасяването на
глобата, при образувано изпълнително производство следва да се търсят не в НК
или ЗАНН, а в специалните закони относно принудителното му изпълнение, въз
основа на които се образува изпълнителното дело. В случая това е
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), определящ ги в чл. 171, ал. 1
и 2 на обикновена 5-годишна и абсолютна 10-годишна давност, след изтичането на
които публичното вземане се отписва съгласно чл. 173 от ДОПК и изпълнителното
дело се прекратява. Няма спор, че в случая присъдата, с която е наложено и
накзание „глоба” е влязла в сила на 15.08.2013г,
като изпълнителното производство е образувано преди изтичането на две години от
налагане на наказанието (доколкото поканата за доброволно изпълнение е
изпратена на 05.03.2015г.), като към
19.07.2017г. все още не е бил изтекла обикновената 5-годишна давност по чл. 171,
ал.1 ДОПК – т.е. изпълнението на наказанието не е погасено по давност.
Всичко това води до извода, че към датата на
процесното деяние не са били налице основанията за настъпване на реабилитация по
право за предходното осъждане на С., поради което и няма как за втори път да се
приложи институтът на условното осъждане. В този смисъл е и константната
практика на съдилищата от цялата страна, като освен горепосоченото решение на
ВКС следва да се цитират - Решение № 45
от 16.03.2016 г. на БАС по в. н. о. х. д. № 39/2016 г., Решение № 293 от 18.10.2013 г. на ОС - ***
по в. н. о. х. д. № 617/2013 г., Определение № 3 от 5.01.2016 г. на ПАС
по в. ч. н. д. № 533/2015 г., Определение № 28 от 24.08.2017 г. на Военен съд -
Сливен по ч. н. д. № 78/2017 г. и др.
Съдът счита, че не следва да налага кумулативното
наказание лишаване от права по чл. 37,ал.1, т. 7 НК, доколкото никой не може да
бъде лишен от упражняването на права, които не притежава към момента на
постановяването на съдебния акт/ Решение
№ 561/ 1986 г. ІІІ н.о. и Решение №
244/ 2012 г.на ІІ н.о.на ВКС/. При снемането на самоличността на подсъдимата
в съдебно заседание същата заявява, че е безработна, поради което, а и след
като не се установи същата да упражнява търговска дейност с акцизни стоки, съдът
не би могъл и да я лиши от такова имагинерно за нея право.
По
отношение на режима.
Доколкото настоящето умишлено престъпление не попада в
нито една от хипотезите на чл. 57, ал.1, т. 1 или т.2 ЗИНЗС, то по правилото на
чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС на подсъдимата следва да бъде определен първоначален
„ОБЩ” режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца.
По
разноските:
По делото има сторени разноски за изготвени експертизи,
като видно от приложените справки-декларации и постановления на водещия
разследването (л. 43, 48 и 53-54 от ДП), а и от посоченото в приложението на
обвинителния акт – общият размер на разноските в досъдебното производство е 142,04
лева, поради което и с оглед обстоятелството, че подсъдимата беше призната за
виновна в извършване на вмененото й престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът я осъди да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.***. В хода на съдебното
производство пред първоинстанционния съд са сторени разноски в размер на 295,01
лева за съдебно-психиатрична експертиза, поради което и на основание чл. 189,
ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата да ги заплати по сметка на РС-***, а на
основание чл. 190, ал.2 НПК да заплати и сумата от 10,00 лева по сметка на РС-***,
представляваща държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни
листи.
По
веществените доказателства:
По делото има приложени веществени доказателства: 40
(четиридесет) броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS”, без бандерол,
от които 38 (тридесет и осем) броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT, Super
SLIMS” и 2 (два) броя празни кутии цигари, марка „COMPLIMENT, Super SLIMS”,
всички без бандерол, тъй като 2 (два) броя са били изразходвани при химическата
експертиза; 95 (деветдесет и пет) броя кутии цигари, марка „COMPLIMENT BLUE,
Super SLIMS”, без бандерол, от които 88 (осемдесет и осем) броя кутии цигари,
марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS” и 7 (седем) броя празни кутии цигари,
марка „COMPLIMENT BLUE, Super SLIMS”, тъй като 7 (седем) броя са били изразходвани
при химическата експертиза и 39 (тридесет и девет) броя кутии цигари, марка
„ROSEMAN, KING SIZE”, без бандерол, от които 33 (тридесет и три) броя кутии
цигари, марка „ROSEMAN, KING SIZE” и 6 (шест) броя празни кутии цигари, марка
„ROSEMAN, KING SIZE”, тъй като 6 (шест) броя са били изразходвани при
химическата експертиза, които съобразно правилото на чл. 234, ал. 3 НК съдът
отне в полза на Държавата и на основание чл. 111, ал.1 вр. с ал. 5 НПК, постанови
след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени по предвидения за това ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
В.О.:М.Р.