РЕШЕНИЕ
гр. София, ………………. г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІIІ „В” въззивен състав, в публичното заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Биляна
Коева гр. дело № 10914 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.04.2018 г., постановено по гр. дело № 2184/2016
г. по описа на СРС, 43 състав са частично уважени предявените по реда на чл.
422 ГПК от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответника И.Е.И. искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 2061,30 лв. за
доставена от дружеството топлинна енергия в т.ч. услугата дялово разпределение
през периода от м. 08.2013 до м. 04.2014 г. ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 22.05.2015 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане и
сумата от 231,44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 30.09.2013 г. до 30.04.2015 г., като исковете са отхвърлени, както
следва : за главницата до пълния предявен размер от 2061,30 лв. за лихвата за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 268,14.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са
уважени исковете е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат
съображения за неправилност на крайния съдебен акт. Твърди се, че решението е
неправилнмо и необосновано, постановено при неправилно тълкуване на
материалните норми. Поддържа се, че е неправилен извода на СРС, че между
страните не е било необходимо да има сключен писмен договор. Сочи, че съгласно
чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ следва да има изрично писмен договор между клиента и
доставчика на топлинна енергия, а такъв писмен документ не е бил представен по
делото. Поддържа, че по делото не е наличен писмен договор с ответното
дружество сключен при общи условия. Отделно се поддържа, че Общите условия на ищцовото
дружество се явяват вътрешни правила и са неприложими спрямо всички останали субекти, с които
дружеството не е в облигационна връзка. Поддържа се, че приетата по делото СТЕ
е невярна, тъй като отчетите са изготвяни от “Н.” ЕАД, а вещото лице е
напаснало информацията съобразно исковата претенция. Поддържа се, че видно от
извършената ССчЕ тя е извършена за налични задължения на аб. № 270780 към “Т.С.”
ЕАД, а не на физиеското лице И.Е.И..
Искането към съда е да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок.
Въззиваемият-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не
изпраща представител и не взима становище по въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове е обжалвано от ищеца “Т.С.” ЕАД. В жалбата се поддържа, че в
отхвърлителната си част решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Излагат се съображения, че неправилно и в противоречие с действителното
фактическо и правно положение СРС е приел че доколкото ответниците нямат
сключен договор с дружеството, но са клиенти на ТЕ, същите не дължат лихва за
забава. Поддържа се, че ответника се е обогатил неоснователно с доставената
топлинна енергия. Искането към съда е да отмени решението на СРС в обжалваната
част и да уважи предявените искове. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от насрещната страна И.Е.И.. С отговорът се излагат
съображения за нередовност и неоснователност на въззивната жалба на въззивника
ищец и се прави искане същата да бъде оставена без уважение.
Въззиваемият-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не
изпраща представител и не взима становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:
СРС, 43 състав е бил сезиран с кумулативно обективно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на ищеца и съгласно разпоредбата на чл. 422 за ищеца е налице правен интерес от
търсената съдебна защита.
За уважаването на
предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл.
150, ал. 1 и ал.
3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за
енергетиката. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ.
По делото е представен нотариален акт № 55, том I, рег. №
2131, дело № 49 от 16.12.2004 г. на Нотариус с рег № 383 с район на действие
СРС, от който се установява, че ответникът И.Е.И. е закупил процесния недвижим
имот, а именно : апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. ***” II част, в
жилищна сграда-блок № ***, вх. “А”, етаж I.
Следователно,
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия, като неоснователни се явяват доводите на
въззивника-ответник за липса на писмен договор, респ. липса на облигационно
правоотношение между страните.
Правното
действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като
негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг.
чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско
(облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите
стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
От
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно техническа
експертиза, се установява, че общия размер на дължимата сума за потребена
топлинна енергия за процесния период е в размер от 2 030,70 лв. (2344,66 лв. – общия сбор от прогнозно
вноски – 313,96 лв. изравнителни вноски. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ е пълно, компетентно и обосновано,
поради което на основание чл. 202 ГПК същото следва да бъде кредитирано.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че експертизата касаела задължения
за абонатния номер, а не за ответника, доколкото по делото недвусмислено е
изяснено, че ответникът е собственик на имота, за който ищцовото дружество
претендира стойността на неплатената топлинна енергия, а не е било спорно между
страните обстоятелството, че именно процесния имот е такъв с абонатен № 270780.
Неоснователни са и доводите на въззивника-ответник относно приетата по
делото ССчЕ, доколкото съдът е обосновал изводите си за размера на дължимите
суми за топлинна енергия през процесния период съобразно заключението на СТЕ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно
Общите условия, действащи през прoцесния период, доставената топлинна енергия е
следвало да бъде остойностявана от ищеца всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД гласи, че
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/, с оглед на което неоснователни
се явяват оплакванията на въззвиника – ответник, че фактирите следвало да бъдат
връчвани на получателя на доставката. Видно от посоченото, ответника в случая
следва да се счита за изпаднал в забава на първо число на втория месец, следващ
отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия.
По
отношение на въззивната жалба на въззивника-ищец:
Настоящият
състав намира релевираните в въвззивната жалба на ищеца доводи за напълно
неотносими към настоящия правен спор. Предмет на делото пред СРС не е бил иск
за неоснователно обогатяване, а нито е бил канен да подписва договор, още по
малко такива обстоятелства са били обсъждани от първоинстанционния съд.
Доводите относно изпадането в забава и дължимостта на лихвата кореспондират с
изводите на СРС относно релевантния момент за изпадане в забава на длъжника и
дължимостта на лихвата.
Поради съвпадение на изводите на съда с тези на СРС,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да останат за страните, както са сторени.
С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи
на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.04.2018 г., постановено по гр. дело № 2184/2016
г. по описа на СРС, 43 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „Н.“ ЕАД и “Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.