№ 9691
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110148548 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С ЕАД срещу В. Д. С..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в р.
София, общ. Илинден, ж.к. ....... с абонатен № 157641, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на
ответната страна, че дължи следните суми, за които имало издадена в негова полза заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК: 1063,98 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2021г. до изплащане на
вземането, 176,62 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., 25,64 лв. –
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.11.2021г. до изплащане на вземането и 5,46 лв. – мораторна лихва за забава
за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неосноватeлни и недоказани.
Оспорва да е ползвал топлинна енергия в процесния период, като изтъква, че по силата на
решение № III-86-42 от 25.02.2015 г. по гр.д. № 50739/2014 г. по описа на СРС, 86 с-в,
бракът му с В. С. бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие и съгласно одобрено
споразумение процесното семейно жилище било предоставено за ползване на В. С. и
родените от брака деца. Счита, че доколкото не той, а другият съсобственик е ползвал
1
имота, ответникът нямал облигационно отношение с ищеца. Заявява, че ищцовото
дружество било уведомено със заявление вх. № СФ-1103/01.07.2016 г., че ответникът не е
във владение на имота и не го ползва, считано от 01.07.2016 г., а ищецът прехвърлил
партидата на бившата му съпруга. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том
V, рег. № 7455, дело № 740 от 05.10.2001г. е видно, че В. Д. С. и В. В. А са придобили
собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. .......... От приложеното
по делото решение № III-86-42 от 25.02.2015 г. по гр.д. № 50739/2014 г. по описа на СРС, 86
с-в се установява, че бракът между В. Д. С. и В. В. А е прекратен чрез развод, като
ползването на семейното жилище е предоставено на В. В. А. От показанията на свид. Л се
2
установява, че след развода ответникът В. Д. С. не живее и не посещава процесното
жилище, което се ползва и обитава от бившата му съпруга В. В. А.
По въпроса за правните последици от предоставянето на ползването на семейното жилище
след прекратяване на брака отговор е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС. В същото се приема изрично, че в тази
хипотеза двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо
че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на
единия бивш съпруг, освен ако ползващият бивш съпруг сключи писмен договор с
топлопреносното предприятие. Сключването на индивидуален договор, по силата на който
ползващият съпруг да отговаря и за идеалната част на неползващия съпруг, подлежи на
доказване чрез установяването на постигнато съгласие между ползващия съпруг и
топлопреносното предприятие.
В настоящия случай не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че В. В. А е
поискала откриването на партида на нейно име и за идеалните части от процесния имот,
притежавани от ответника В. Д. С., поради което не може да се приеме, че е установено
сключването на индивидуален договор между нея и ищеца. Едностранната смяна на
титуляра на партидата не поражда действие по отношение на съсобственика-фактически
ползвател, без последният да е отправил изявление в тази посока. Липсващото в случая
волеизявление на В. В. А не може да бъде заместено от това на другия съсобственик В. Д.
С., тъй като последното не обвързва фактическия ползвател. Следователно, приложение
следва да намерят общите постановки, възприети в цитираното по-горе ТР, според което
всеки от бившите съпрузи отговаря пред топлопреносното предприятие за стойността на
потребената топлинна енергия според дяловете си в съсобствеността, а последиците от
фактическото ползване на имота от единия съсобственик подлежи на уреждане във
вътрешните им отношения.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът В. Д. С. е страна по
облигационно отношение с ищеца, по което дължи заплащането на предоставената в имота
топлинна енергия, като установяването на точното количество топлинна енергия, което е
доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска, но
евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска, предвид
разпоредбата на чл. 162 ГПК.
В случая, с изрично определение на съда от 25.04.2023г. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че количеството и стойността на потребената в процесния
имот топлинна енергия е при твърдените от ищеца размери, поради което следва да се
приеме, че предявеният иск за сумата от 1063,98 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. следва да се уважи като основателен.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
3
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало
и задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020
г. в размер на 25,64 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената
част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят,
като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното
предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна
консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че ответникът дължи и претендираната мораторна лхива в размер на
176,62 лв. за периода 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница в размер на 5,46 лв. за периода от 01.12.2018 г.
до 09.11.2021 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени
съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
4
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца следните суми, съразмерно на уважената част от
исковете: 25,32 лв. – държавна такса в заповедното производство, 24,89 - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 25,32 лв. – държавна такса за исковото
производство и 99,56 лв. - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове,
поради което в полза на същия следва да се присъди сумата от 2,20 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът В. Д.
С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........ дължИ на „Т С ЕАД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „......“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 1063,98 ЛЕВА - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, община Илинден, ж.к. ....... с абонатен № 157641 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.11.2021г. до изплащане на вземането, 176,62 ЛЕВА - мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., 25,64 ЛЕВА - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г. ведно със законната лихва
от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2021г. до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 5,46 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
09.11.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
67358/2021г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА В. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........ ДА ЗАПЛАТИ на „Т С
ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „......“ № 23Б
сторените по делото разноски, а именно: 25,32 ЛЕВА – държавна такса в заповедното
производство, 24,89 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
25,32 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство и 99,56 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т С ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„......“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ........
сторените по делото разноски, а именно: 2,20 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в
5
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Т С“ ООД, както и трето лице-помагач на страната на ответника
В. Д. С., с ЕГН ********** - В. С С., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6