Р Е Ш Е Н И Е
№ 2331
гр.Русе, 16.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря С. К., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6171 по описа
за 2011г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът К.М.М. твърди, че бил неправомерно задържан за времето от 6
месеца в Арест – гр.Русе, а след това бил приведен в затвора – гр.Враца. С
присъда по НОХД № 71/2008г. по описа на РОС бил оправдан за повдигнатото му от
ответника обвинение, която била потвърдена от АС – гр.Велико Търново. Твърди,
че през периода, когато бил с мярка за неотколонение „задържане под стража”, се
разболял от ТБЦ и претърпял психическо разстройство, защото бил изоставен от
жена си, децата му останали без бащина грижа, от която имали помощ, а за него
това бил най-големия му шок в живота. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – психически и физически, резултат от незаконното му
задържане от 6 месеца в затвора по обвинението повдигнато му по НОХД № 71/2008г.
по описа на РОС.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на Република България и Районна
прокуратура – гр.Русе, в качеството им
на контролираща страна, оспорват
изцяло предявения иск. Твърдят, че иска не е доказан по основание и размер. Не
е доказано, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, че е претърпял
неимуществени вреди, които са в непосредствена връзка с взетата по отношение на
него мярка за неотклонение – задържане под стража, както и техния размер.
Представената от него епикриза за проведено лечение през периода от
07.07.2008г. до 15.07.2008г. не сочи на причинна връзка между отразеното в нея
заболяване и мярката за неотклонение – задържане под стража. Оспорва и размера
на иска като завишен и несъответстващ на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД № 71/2008г. по
описа на РОС се установява, че с влязла в сила присъда на 17.06.2009г. по
същото дело, К.М.М. е бил признат за: Невинен в това, че на 09.11.2006г. в
гр.Русе, в съизвършителство с неизвестно лице, да е отвлякъл лице ненавършило
18 годишна възраст – Е Б И на 12 години, с цел противозаконно да я лиши от
свобода, като деецът бил въоръжен и деянието е извършено от две лица –
престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2, т.3, пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК;
Невинен в това на 09.11.2006г., в съизвършителство с неизвестно лице,
противозаконно да е лишил от свобода непълнолетната Е Б И на 12 години –
престъпление по чл.142а, ал.3, пр.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и Невинен в
това на 09.11.2006г. в гр.Русе, в съизвършителство с неизвестно лице да е отнел
чужди движими вещи – дамски суичър и дамски пуловер, на обща стойност 33.00
лева, от владението на Е Б И, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 от НК и оправдан на основание чл.304 от НПК по повдигнатите му три
обвинения. От същата присъда е видно, че по НОХД № 350/2007г. по описа на РОС,
присъдата по което била отменена и делото образувано под № 71/2008г. по описа
на РОС, ищецът е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода
12.11.2007г. до 11.04.2008г.
Представена е епикриза, издадена от
ОДПЗС – гр.Русе, Пневмологично отделение, от която е видно, че К.М. за периода
07.07.2008г. до 15.07.2008г. е бил на болнично лечение, с диагноза:
ХОББ-смесена форма. ХДН І-ІІ. ХБС І-ІІ и анамнеза: с постеменно усилващ се
задух, постоянна тежест и болка в гърдите, температура, обилни изпотявания,
отслабнал на тегло и постоянна, дразнеща кашлица.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Основна предпоставка за
отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи.
Фактическите състави, при наличието на които държавата отговаря за вреди, са
ограничени до изчерпателно посочените в чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2, ал.1, т.2
от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В конкретния
случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които му били
причинени в резултат на мярката за
неотколонение „задържане под стража”, която била взета спрямо него по НОХД №
71/2008г. по описа на РОС, по което бил оправдан по повдигнатите му обвинения с
влязла в сила присъда на 17.06.2009г. Твърди, че в резултат на това се разболял от
ТБЦ и претърпял психическо разстройство, защото бил изоставен от жена си,
децата му останали без бащина грижа, от която имали помощ, а за него това бил
най-големия му шок в живота. В случая съдът
намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения по
наказателното дело с влязла в сила присъда. По делото обаче липсват каквито и
да било доказателства, които да доказват, че ищецът е претърпял някакви
неимуществени вреди в резултат на повдигнатите му от прокуратурата обвинения и
задържането му под стража в хода на делото, по които е бил оправдан, т.е.
същите да са в причинно-следствена връзка с образуваното спрямо него
наказателно производство и задържането му под стража. Представената от него епикриза за проведено
лечение през периода от 07.07.2008г. до 15.07.2008г. не сочи на причинна връзка
между отразеното в нея заболяване и същото да е в резултат на взетата спрямо
него мярка за неотклонение – задържане под стража или образуваното наказателно
производство, по което е бил оправдан. Не е доказано и твърдяното от М.
претърпяно психическо разстройство – а именно, че поради повдигнатите му
обвинения и задържането му под стража, бил изоставен от жена си, децата му
останали без бащина грижа, от която имали помощ, а за него това бил най-големия
му шок в живота. Такива доказателства по делото не са сочени, представяни и
събрани по надлежния законов ред, въпреки, че съдът с доклада по делото му е
указал, че доказателствената тежест за тези твърдени обстоятелства е на ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е
доказано по делото, че ищецът в резултат на незаконното му задържане от 6 месеца в затвора по обвинението
повдигнато му по НОХД № 71/2008г. по описа на РОС, е претърпял някакво физическо или психическо разстройство, а от там и
той да е претърпял някакви неимуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Предявеният иск се явява изцяло недоказан, а от там и
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.4 от ЗОДОВ ищецът
дължи държавна такса и разноски при отхвърляне на иска. Поради това и предвид
отхвърлянето на предявения иск, К.М. следва да бъде осъден да заплати по
бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 80.00 лева – държавна
такса за производството по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М. ***, с
ЕГН: **********, против Прокуратурата на Република България, иск за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – психически и физически,
резултат от незаконното му задържане от 6 месеца в затвора по обвинението
повдигнато му по НОХД № 71/2008г. по описа на РОС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 80.00
/осемдесет/ лева – държавна такса за производството по делото.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: