№ 8266
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110109029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26 от ЗЗДет.
Образувано е по молба на АСП-ДСП-Красно село с искане за настаняване
на децата Н. Т. Б. и Надежда Тодоркова Б. в ЦНСТ „Вълшебство“, гр. София,
бул. „Цар Борис III“, № 128, за срок от три години или до промяна на
обстоятелствата.
В молбата се поддържа, че майката на децата – Т. АН. Б., се намира на
територията на Република Германия, като същата няма подкрепяща среда за
тяхното отглеждане.
Заинтересованата страна Т. АН. Б. – не взема становище по молбата.
Назначеният по реда на ЗПП процесуален представител на децата – адв. М.,
изразява становище за основателност на молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените и приети по делото заверени копия на удостоверения за
раждане (л. 5 и л. 13 от делото) е видно, че децата Н. Т. Б., роден на
21.12.2015 г., и Надежда Тодоркова Б., родена на 07.02.2018 г., са с родители
Т. АН. Б. – майка, и баща – неизвестен. От проведеното социално проучване
не се установяват пълнолетни родственици, които да желаят да отглеждат
децата, както и не се установява подходящо приемно семейство, в което
същите да можат да ползват социалната услуга „Приемна грижа“. От
представените и приети по делото заверени копия на заповед на директора на
ДСП се установява, че децата са настанени временно по административен ред
в ЦНСТ „Вълшебство“, гр. София.
По делото с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е изготвен и
представен социален доклад от ДСП – Красно село, от който се установява, че
в интерес на децата е да бъдат настанени в ЦНСТ, тъй като по този начин ще
1
се осигури най-добра защита на интересите, живота и здравето им.
Тук е мястото да се посочи, че преценката за това дали мярката за закрила
защитава интереса на детето следва да се извърши от съда, като въз основа на
събраните по делото доказателства съдът намира същата за адекватна и в
интерес на детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт съдът по искане на органите или лицата по
чл. 26, ал. 2 ЗЗДт може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване
на дете извън семейството му при наличие на някоя от изчерпателно
изброените в чл. 25, ал. 1 ЗЗДт хипотези, а именно: 1) чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3) чиито родители,
настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията
за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата; 6) чиито родители, настойници или попечители са се
съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на
Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото
физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
В конкретния случай, въз основа на доказателствата по делото, съдът
намира, че е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗДт – майката на
децата без основателна причина трайно не полага грижи за тях, а бащата е
неизвестен. От друга страна, по делото не се установиха пълнолетни
родственици, които да желаят да отглеждат децата, както и не се установи
подходящо приемно семейство, в което същите да можат да ползват
социалната услуга „Приемна грижа“.
Ето защо този съдебен състав счита, че в интерес на децата е да бъде
приложена мярка за закрила, чрез настаняването им ЦНСТ „Вълшебство“, гр.
София, бул. „Цар Борис III“, № 128, където те са настанени по
административен ред.
По изложените съображения съдът счита, че искането на ДСП – Красно
село е основателно и следва да се уважи.
На основание чл. 28, ал. 5 ЗЗДт следва да бъде определен срок на
настаняване на децата. ДСП – Красно село в молбата си е посочила конкретен
срок за настаняването им, с който съдът счита, че следва да се съобрази, а
именно за срок от три години или до промяна на обстоятелствата.
Необходимо е да се отбележи и че в чл. 29, т. 6 ЗЗДт е предвидена
възможност за прекратяване на настаняването и преди изтичането на
определения от съда срок в случай, че отпаднат основанията, поради които
детето е настанено извън семейството.
На основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт, съдът следва да постанови незабавно
изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, т. 1 и 2 от ЗЗДт Н. Т.
Б., ЕГН **********, и Надежда Тодоркова Б., ЕГН **********, в ЦНСТ
„Вълшебство“, гр. София, бул. „Цар Борис III“, № 128, за срок от три години
или до промяна на обстоятелствата. считано от влизане на решенето в сила.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт незабавно изпълнение
на решението.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3