П Р О
Т О К О Л № 98
гр. Пловдив, 25 февруари 2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при
участието на съдебния
секретар Златка Стойчева и в
присъствието на прокурора Иван
Даскалов, сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ, ВЧНД № 79 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10. 41 часа в залата се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
/обвиняемият/ М.Й.К. се явява лично
и с адв. П., адв. П. и адв. Я., редовно упълномощени.
ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се
явява прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ.
ПО
ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв.
П.: Да се даде ход на делото.
Адв.
П.: Да се даде ход на делото.
Адв.
Я.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият
К. : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
се делото от съдията – докладчик
Веселин Ганев.
На страните се разясниха правата по
чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.:
Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава.
Моля да допуснете изготвянето на СМЕ на подзащитния ми К., която да
отговори на въпросите, които са упоменати в молба, подадена до Окръжна
прокуратура от 30.12.2019 година. Същата ни беше отказана от първоинстанционния
съд с мотива, че подзащитният ми действително поддържа високо кръвно налягане,
като стойностите са 140 на 220, 140/80 и
т.н. и в писмо, изпратено от Ареста, д-р С., същият заявява, че има трайно
повишени стойности на артериалното кръвно налягане, за което му се провежда
медикаментозна терапия. Мотивът на първоинстанционния съд беше и отказа се
изготвянето на такава СМЕ с мотива, че подзащитният ми К. не е приемал
лекарства. Всъщност, получава се едно противоречие. От Ареста се изпраща писмо,
с което се казва, че се провежда такава терапия и няма данни той да не приема
лекарства. Той ги е приемал. А първоинстанционният съд беше с мотива, че той не
е приемал лекарства и поради тази причина продължавал да поддържа високо кръвно
налягане. Откакто е задържан под стража, от м. ноември, вече повече от три
месеца същият е с трайно повишени стойности на кръвното налягане и то не
такива, които да са неопасни за здравето и живота му, а такива, които са
опасни. Същият е бил и прегледан от Спешна медицинска помощ в Ареста. В тази
връзка ще моля да допуснете изготвянето на СМЕ, която да отговори на въпросите,
а един от въпросите е дали може с това здравословно състояние да пребивава в
Ареста в гр. П..
АДВ. П.: Поддържам искането.
АДВ. Я.: Поддържам искането.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
искането не е основателно и мястото му за отправянето не е тук. Въпросът е бил
дискутиран и пред първата инстанция. Вярно е, че има направено искане, вярно е,
че има отказ от разследващия полицай, обаче има ред в закона, по който отказите
на разследващия полицай пише пред кого се обжалват, как се обжалват и кога се обжалват. В противен случай, всяко
дело по разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение ще се превърне в
експертиза. Въпросът в това производство е има ли новонастъпили обстоятелства
или няма новонастъпили обстоятелства. Ако ги има, те вече трябва да са по
делото. Не може да се твърди, че новонастъпило обстоятелство ще бъде евентуално
онова, което ще се напише в експертизата.
Адв. П. /реплика/ : Поддържам
казаното от колегата П.. Касае се за изключително влошено здравословно
състояние. Не само така изтъкнатата хипертония, за която колегата П. каза.
Видимо подзащитният ни е отслабнал 20 кг. Има изтръпване в лявата страна. И аз
считам, че една такава експертиза е необходима и наложителна и моля да уважите искането.
СЪДЪТ намира искането за неоснователно. Следва
да бъде отправено такова искане относно здравословното състояние на обвиняемия
на досъдебното производство. Въпросът дали е уважено или не е, не касае
настоящото производство по мярката за неотклонение.
Отделно е приложена медицинска документация относно здравословното
състояние на обв. К., която ще бъде взета предвид и обсъдена от настоящия
съдебен състав при определяне на мярката за неотклонение, като е едно от обстоятелствата, които са от значение в
производството по чл. 56 НПК, поради което съдът
О П Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П.за
назначаване на съдебно-медицинска
експертиза.
Адв.
П.: Други доказателствени искания нямаме.
Адв.
П.: Други доказателствени искания нямаме.
Адв. Я.: Други доказателствени
искания нямаме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и
за доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че
нямат искания по този ред, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, смисълът на това производство е да се установи е
ли са налице някакви нови обстоятелства и по този повод беше спорът, т.е. дали
настоящият състав да назначи съдебно медицинска експертиза днес. По нито едно
от основанията, предвидени в закона за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, няма към настоящия момент относими нови доказателства и нови
данни. Нито по отношение на обоснованото предположение, нито по отношение на
опасността от укриване на обвиняемия и извършване на друго престъпление. Не са
налице такива нови обстоятелства и по настоящия момент за здравословното
състояние. За здравословното му
състояние към настоящия момент може да бъде съдено само и единствено по
представената справка пред първоинстанционния съд от арестните помещения. От
нея се вижда, че липсват пречки и основания, за да се приеме, че пребиваването
му в арестните помещения към настоящия момент е невъзможно, точно поради
влошено здравословно състояние.
Точно поради тези причини, моля да потвърдите определението.
Адв.
П. – Уважаеми апелативни съдии, моля
да уважите искането ни за изменение на мярката спрямо подзащитния ми от
задържане под стража в по-лека. Съображенията сме изложили в искането ми. Ще
апострофирам държавното обвинение, със следното: мярката е по чл. 65 от НПК и в
нея не се изискват нови обстоятелства, за да бъде тя мотивирана. Единственото
за нови доказателства се касае за
мярката по чл. 270 от НПК. На следващо място държавното обвинение заяви,
че ако съм искал да обжалвам постановлението за отказ за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза в досъдебното производство, ако забележите
постановлението за отказ за съдебно-медицинска експертиза е от дата 07.02.2020
г., а искането ми за изменение на мярката е от 06.02.2020 г., така, че няма как
аз да обжалвам постановление, след което е след моето искане до Окръжния
прокурор за назначаване на съдебно медицинска експертиза.
Подзащитнтият ми повече от 3 месеца е с мярка „задържане под стража“,
която считам, че е изиграла своята роля по чл. 57 от НПК. Относно обоснованото
предположение, освен разпитани свидетели, които за закупували евентуално
някакво количество наркотици, но в тях нито е намерено, нито е установени. Те
заявяват, че са купували от него, от оркестъра К., че са купували много отдавна
някакъв вид наркотик. Единственото, на което се обосновава прокуратурата, това
са показанията, обясненията на другата
обвиняема, която е с „парична гаранция“ от 2000 лева освободена от Окръжна
прокуратура. Считам, че обоснованото предположение не е затвърдено, а
единственото, което прокуратурата изтъква, това са само обясненията на другия
обвиняем К., тя е бременна и освободена. Тя е обвинена за същото престъпление.
Други свидетели, че подзащитният ми К. е направил опит да се сдобие с 68
грама метамфетамин няма. Не са намерени големи количества наркотични вещества,
не са намерени пари в него. Единственото по делото е, че той е консуматор
самия. Той е признал вината си. Той е признат вината си за това, че кара
автомобил.
На 06.02.2020 г. е написано и на 7-ми отказват - подал искането.
Относно това да
се укрие или извърши друго престъпление, считам, че не са налице, той не е
осъждан, няма опасност да се укрие, не е
направил опит да избяга, съдействал е.
Моля да измените мярката от „задържане под стража“ в по-лека.
Адв.П.
– Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така депозираната въззивна
жалба, като считам, че определението на
първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно в частта, в която е потвърдила най- тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Определението е неправилно и незаконосъобразно по отношение на първата
предпоставка по чл. 63 ал.1 от НПК. Споделям изцяло съображенията на колегата
П., няма да ги приповтарям. Считам, че към настоящия момент обоснованото
предположение за авторство на подзащитният ми, че именно на инкриминираната
дата въпросното количество наркотично вещество е било за него и с цел
разпространение.
Относно втората кумулативно изискуема предпоставка, същата към настоящия
момент, т.е. 4 месеца по късно, тази реална опасност от извършване на
престъпление към първоначалния момент е била налице, т.е. при определяне на
първоначалната мярка „задържане под стража“, то 4 месеца по-късно, тази
реалната опасност е отпаднала. В този смисъл са и Европейската конвенция по
правата на човека, при която се приема, че мярката за неотклонение „задържане
под стража“ е изчерпила предназначението си и реалната опасност от извършване
на престъпление 4 месеца по-късно е отпаднала.
Относно здравословното състояние на подзащитния ми ,считам че по делото
са налице достатъчно писмени доказателства за изключително влошено здравословно
състояние. В приложената справка от Затвора се касае за стойности 220 на 180
кръвно. Не е необходимо за специални медицински знания, за да знаем, че при
една такава хипертонична криза подзащитният ми може да получи инсулт или
инфаркт. Отказът на разследващия орган, а именно на разследващия полицай, да
факт, е че може да се обжалва пред наблюдаващия прокурор, но това нещо нямаше
как да се случи, тъй като самото производство, т.е. беше депозирана жалба за
изменение по чл. 65. Това искане беше отправено и пред първоинстанционния съд,
като считам, че няма пречка по 65, да се иска от съда изменение на мярката за
неотклонение да потърси адекватна медицинска помощ и да се види каква е
причината за това кръвно и във връзка със здравословното състояние - съдът в
Страсбург изисква осигуряването на адекватна медицинска помощ за задържаните
лица като стандарт за спазване на забраната за човешко или унизително отнасяне.
В този смисъл са и решенията по делото К. срещу П., Кипър срещу Турция, и други
дела. Когато невъзможност или липса на такава необходима медицинска помощ
изложи съответното задържано лице, както и в конкретния случай с подзащитния ми
на тежка или продължителна болка, тогава неизменно се индифецира нарушение на
съответната държава по реда на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи.
Моля, в този ред на мисли,
да уважите въззивната жалба и да отмените най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която е наложена на подзащитния ми в по-лека, а именно
„парична гаранция“ в размер, определен от Вас. Досъдебното производство е
приключено, разпитани са всички свидетели. Няма как подзащитният ми да повлияе
на свидетели. Поради тази причина, а и другата обвиняема е с променена мярка за
неотклонение. Смятам, че целите на чл. 57 от НПК биха се постигнали с
определяне на по-лека мярка, а именно „парична гаранция, а и с оглед здравословното състояние.
Адв.Я.- Уважаеми апелативни съдии,
поддържам казаното от двамата колеги. С
оглед равнопоставеността на страните в процеса, считам, че след като мярката за
неотклонение на другата обвиняема е променена, би следвало с оглед равнопоставеността
да се измени и мярката на доверителят ми в по-лека каквато поиска адв. П..
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам
това, което каза защитника ми. Няма какво да добавя.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Моля за
по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание, след което приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция споделя съображенията
на Окръжния съд, че спрямо обв. К. следва да продължи да действа мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Действително съдът е направил дължимата
проверка по чл.65, ал.4 от НПК и правилно преценил, че не е настъпила промяна в
обстоятелствата – както по отношение на обоснованото подозрение, така и с оглед
на реалната опасност за извършване на престъпление, която да налага изменение
на мярката за неотклонение в по –лека.
Основно защитата се акцентира на
здравословното състояние на обвиняемия, с което първият съд се е занимал и
обосновано заключил, че предвид на представената по делото медицинска
документация, не се налага болнично лечение на обвиняемия. Не му е предписана в
условията на Следствения арест медикаментозна терапия. Освен това, следва да се
има в предвид, че макар и в хода на досъдебното производство е било отказано
извършването на СМЕ, съгласно ЗЗС
разследващите органи са длъжни при влошаване на здравословното състояние
на обв. К. да го приведат в болнично заведение,
за да бъде хоспитализиран и да му бъде указана адекватна и
специализирана медицинска помощ.
Обстоятелството, че другият обвиняем по
делото е с мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“ не е
основание за изменение на мярката за неотклонение на обв. К., тъй като мярката
за процесуална принуда се определя за всеки един от обвиняемите предвид на
конкретните обстоятелства и предпоставки по чл. 56, ал.3 НПК, предпоставката на
чл. 63, ал.1 НПК, с оглед тежестта и степента на обществената опасност на престъплението,
за което е повдигнато обвинение и с оглед на събраните доказателствени
материали в подкрепа на обвинението.
Ето защо въззивният съд намира, че
обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228/18.02.2020 г., постановено по ЧНД №
305/2020 година по описа на Пловдивския
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11.07 часа.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в С.З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: