№ 17711
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110128859 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против М. А. А. и М. А. Е..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 80, находящ се в гр. .............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 15, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 10.04.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.;
сумата 0, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2024
г. – 10.04.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за периода
м.08.2021 г. – м.04.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва – всеки от тях
по 1/2. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците М. А. А. и М. А. Е..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
1
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна
енергия.
Безспорно е между страните, че е налице е забава по отношение
задължението за изплащане на стойността на топлинната енергия, с оглед на
което в полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на
исковата сума.
Безспорно е между страните, че през периода м.08.2021 г. – м.04.2023 г. в
имота е извършвана услугата дялово разпределение.
Безспорно е между страните, че е налице забава по отношение
задължението за изплащане на цената на дяловото разпределение в размер на
исковата сума.
Страните не спорят и че задължението е изцяло погасено чрез плащане в
хода на процеса, което се потвърждава от представения по делото фискален
бон от 25.09.2024 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
2
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците имат
качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот,
който е топлоснабден.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че: процесният имот е топлоснабден; че за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. до имота е доставяна топлинна енергия;
налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността на
топлинната енергия, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за
мораторна лихва в размер на исковата сума; през периода м.08.2021 г. –
м.04.2023 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение; налице е
забава по отношение задължението за изплащане на цената на дяловото
разпределение в размер на исковата сума.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства
следва да се приеме, че в полза на ищеца са възникнали вземания за мораторна
лихва върху стойността на топлинната енергия и мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение в размер на исковите суми.
Не се спори между страните и че задълженията са изцяло погасени чрез
3
плащане в хода на процеса.
Предвид изложеното, предявените искове следва да се отхвърлят като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, право на разноски има ищецът.
Съдът констатира, че с извършеното плащане е погасена и дължимата
по делото държавна такса.
Ответниците нямат право на разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........
срещу М. А. А., ЕГН ********** и М. А. Е., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за по 1/2 срещу всяка
от тях от следните суми:
сумата 15, 31 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 10.04.2024 г. върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот: апартамент № 80,
находящ се в гр. ............;
сумата 0, 95 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2024
г. – 10.04.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение за периода
м.08.2021 г. – м.04.2023 г. – като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА
НА ПРОЦЕСА.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4