Р
Е Ш Е
Н И Е348
гр. Пазарджик, 17.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ВЕНЦИСЛАВ
МАРАТИЛОВ
Членове
: 1. ИВАНКА ИЛИНОВА
2.
ЛИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА
При
секретаря Д.Н. като разгледа докладваното от съдията
Илинова гр.д.№478 по описа за
2013 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение №258 по гр.д.№4375/2011г.постановено
на 29.03.2013г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил
иска предявен от „КОНИК“ ООД с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,ул.Владислав № 20, представлявано
от управителя Е.Д.Г. срещу И.П.Б.,ЕГН:********** *** и Л.Б.Н.,ЕГН-********** *** за
установяване по отношение на
ответниците, че съществува вземане на „КОНИК“ ООД в размер
на главница- 1662.99 лева, договорна лихва в размер на 420.31 лева за
периода от 25.03.2009г. до 21.06.2010г., договорни неустойки в размер на
2970.36 лева за периода от 25.03.2009г. до 28.08.2011г. или общо 5053.66 лв.,
ведно със законната лихва считано от 03.09.2011г. до изплащане на вземането
както и сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на 327 лв.като
неоснователен.
„КОНИК“
ООД е осъдено да заплати на Л.Н. сумата от 450 лв. - разноски по делото .
В
срока по чл.259 ал.І от ГПК така постановеното решение е обжалвано от ищцовото дружество.
Излагат доводи за неправилност на
решението.Твърди се,че първоинстанционният съд при безспорно установена и
правилно възприета фактическа обстановка е постановил незаконосъобразно решение като е
възприел тезата на защитата на ответницата Л.Н. за нищожност на процесния
договор като противоречащ на чл.3 ал.1 от ЗКИ.Формулирано е искане за отмяна на
постановеното решение и уважаване на исковата претенция.Претендира присъждане
на разноски.Не са представени нови доказателства .
Не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК.В съдебно заседание адв.Л. като пълномощник на ответницата Л.Б.Н.
поддържа,че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът,като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение и
изложените в жалбата доводи ,за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД.Производството е по чл.422 от ГПК.
В исковата молба на „КОНИК“ ООД против Н.Г.Б.,И.П.Б. и Л.Б.Н. /против първата от ответниците
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение/ се твърди,че
съгласно договор за
предоставяне на кредит изх.№ Пз-4-1001,
сключен между страните на 24.07.2008г. „КОНИК“ ООД се задължил да
предостави кредит в размер на 2256,00 лв., а
Н.Г.Б.,И.П.Б. и Л.Б.Н. се задължили да го погасят на 23 равни
месечни вноски, всяка в размер на 138,00 лв., дължими до 21 число на месеца или общо следвало да
върнат 3174,00 лв. Твърди че съгласно чл.1 от договора той бил предоставен на
длъжниците за определена цел- подобрения в недвижим имот.Твърди, че съгласно
чл.5.1 първата вноска по предоставения договор се дължала на 21.08.2008 г.,а
последната на 21.06.2010 г.Твърди,че съгласно чл.8 от договора при
неиздължаване /цяло или частично/ на вноска с настъпил падеж съгласно погасителния
план длъжникът дължи неустойка в размер на 0.2% дневно,изчислена върху целия
остатък на главницата на кредита.Твърди се,че съгласно чл.10 кредиторът може да
изиска предсрочно погасяване на задължението по договора при неизпълнение на
задълженията на длъжника по договора. Твърди се, че на 1 август 2008 г. „КОНИК“
ООД превел чрез незабавно инкасо от собствената си сметка в банка „ДСК“ ЕАД на
посочената сметка от Н.Б.-BG27BPBI79221013843901 сумата от 2000,00 лв., след като си удържали договорените по чл. 1.1. такси, а
именно: такса за проучване в размер на 25 лева и такса за управление на кредита
в размер на 231 лева.Твърди се, че
ответниците преустановили плащането на месечните вноски, освен това не
погасявали редовно същите,като последно погасената вноска била на 27.02.2009г.Твърди се,че ответниците
солидарно дължат 1662,99 лв.главница по сключения договор
за кредит, договорна лихва за периода от 25.03.2009 г. до 21.06.2010г. в
размер на 420,31 лв. и дължима неустойка
за периода от 25.03.2009 г. до 28.08.2011 г. в размер на 2970,36 лв.и законната
лихва върху претендираните суми, считано от 03.09.2011г.
Във връзка с изложеното съдът е сезиран с искане да постанови
решение,с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че
съществува вземане на ищеца „КОНИК“ ООД в размер на 1662,99 лв.главница по сключения договор за кредит, договорна лихва за
периода от 25.03.2009 г. до 21.06.2010г. в размер на 420,31 лв. и дължима неустойка за периода
от 25.03.2009 г. до 28.08.2011 г. в размер на 2970,36 лв.и законната лихва
върху претендираните суми, считано от
03.09.2011г. до изплащане на вземането,както и сторените
разноски.Претендират се деловодни разноски пред районния съд в исковото
производство .
Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба
в срока и по реда на чл.131 от ГПК.
В проведено съдебно заседание на 13.02.2013 г. адвокат
Е.Л.-процесуален представител на ответника Л.Б.Н. оспорва иска изцяло по
основание и размер като неоснователен и недоказан.Релевира възражения за
нищожност на договора поради невъзможен предмет. Излага доводи, че договорът е
сключен на 24.07.2008г. като към този момент предмет на дейност на
дружеството в търговския регистър е била
посреднически,счетоводни,консултантски услуги и търговия,т.е. към момента,
когато е сключен този договори за кредит, по закон „КОНИК“ ЕООД не е имало
право да извършва такива сделки. Прави възражение за нищожност на договора и на
основание,че същият представлява договор
за банков кредит с оглед съдържанието си
и неговите външни реквизити,каквато
дейност дружеството към онзи момент нямало право да извършва.Съгласно
редакцията на закона за кредитните институции, действала към момента на
сключване на този договор , ищцовото дружество е можело да действа
единствено само като финансова
институция съгласно чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции и като такова
не е можело да извършва кредитна дейност, а само да отпуска заем със собствени
средства.
Ответницата
И.П.Б. оспорва предявения иск като неоснователен.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3523/11г. по описа на ПРС,се
установява,че ищцовото дружество е подало заявление на 30.08.2011 година и е
била издадена Заповед за изпълнение №2244/03.09.2011г.,с разпореждане,
длъжниците –ответниците по делото, да заплатят солидарно сумата
в размер на 1662,99 лева -
представляваща главница по паричен заем,лихва за периода 27.02.2009
г.-29.08.2011 г. в размер на 420.31 лв., неустойка за периода в размер на 2970,36
лв.и законната лихва връху главницата, считано от 30.08.2011г., както и разноските
по делото в размер на 102,00лв.държавна такса и 225,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо- 327,00 лв.
По делото е депозиран
договор за предоставяне на кредит изх.№ Пз-4-1001/24.07.2008г. по силата, на който ответниците са
получили в заем сумата от 2256,00 лв.,
като следвало задължението да погасят на 23 равни месечни вноски, всяка в
размер на 138,00 лв., дължими до 21
число на месеца или общо следвало да върнат 3174,00 лв., които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема и добавка, представляваща печалба
на ищцовото дружество. Твърди че съгласно чл.1 от договора той бил предоставен
на длъжниците за определена цел- подобрения в недвижим имот.Твърди, че съгласно
чл.5.1 първата вноска по предоставения договор се дължала на 21.08.2008г.,а
последната на 21.06.2010 г.Според чл.8 от договора при неиздължаване /цяло или
частично/ на вноска с настъпил падеж съгласно погасителния план, длъжникът
дължи неустойка в размер на 0.2% дневно, изчислена върху целия остатък на главницата
на кредита, а според чл. 10 кредиторът може да изиска предсрочно погасяване на
задължението по договора при неизпълнение на задълженията на длъжника по
договора.Според чл.9 от договора кредиторът събира вземанията си служебно в
следния ред: разноски, такси, неустойки, лихви, главница.
Видно от представената и неоспорена от страните СИЕ се
установи, че по сметката в банка „Юробанк и еф джи“ АД на Н.Г.Б. е постъпил превод на 01.08.2008 г. от
ищцовото дружество на основание договор №4-1001/24.07.2008 г. в размер на 2000,00
лв., която сума е изплатена на същата в брой на касата на банката.Вещото лице
установява размера на погасената главница от 461.29 лв.,а на непогасената част
от нея е в размер на 1794.71 лв. За периода 25.03.2009 г-28.08.2011 г. размерът
на дължимата договорна лихва е 482.08 лв.За периода 25.03.2009 г.-28.08.2011 г.
размера на дължимата неустойка е 2835.41 лв.Общото задължение на ответната
страна към 28.08.2011 г. възлиза на 5112.20 лв., от които: главница 1794.71
лв., договорни лихви -482.08 лв.и неустойка за забава 2835.41 лв.
От представеното Удостоверение за актуално състояние
изх.№1940/95 от 27.06.2008г.,издадено от фирмено отделение при Пазарджишки
окръжен съд на „КОНИК“ ЕООД /понастоящем „КОНИК“ ООД/ се установява, че
предмета на дейност на ищцовото дружество към момента на сключване на договора
е посреднически, счетоводни и консултантски услуги и търговия.
При така приетата за установена по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът приема
следното:
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са оспорили
иска по основание и по размер.Липсата на
подаване на отговор на исковата молба не е равнозначно на признание на иска
и не освобождава ищеца от задължението
да проведе пълно и главно доказване на правно релевантните по делото
обстоятелства.В тази връзка съдът приема,че от представения като доказателство
по делото договор за предоставяне на кредит,банково извлечение от транзакция от
01.08.2008г.по захранване на сметката на Н.Б. и заключението на допуснатата по
искане на ищеца и неоспорена от страните СИЕ,което съдът цени и кредитира като
доказателство по делото,може да се направи обоснования от фактическа страна
извод,че между страните по делото е
сключен договор за целево кредитиране ,а именно извършване на подобрения в
недвижим имот.По силата на договора кредитора е изпълнил задължението си и по
банков път е превел уговорената сума в размер на 2000,00 лв.след като е
удържана сумата от 256,00 лв.представляваща сбор от такса за проучване и такса
управление на кредита.По силата на така сключения договор и след реалното
изпълнение на задължението на кредитора по него да предаде сумата
представляваща главница по договора за кредитополучателите Н.Б.,Л.Н. и И.Б. е
възникнало солидарното задължение да върнат получената сума по реда и в
сроковете уговорени в договора.
От заключението на вещото лице се установи,че дължимата
главница,договорна лихва и неустойката
останали неизплатени към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК са в размери съответно:1794,71 лв.,482,08 лв.и 2835,41 лв.Размера на
договорната лихва вещото лице е изчислило неправилно за периода от 24.07.2008г.до
28.08.2011г.,вместо за процесния период от 24.07.2008г.до 21.06.2010г.Съдът
приема,че въз основа на заключението може да определи размера на задължението
по своя преценка за правнорелевантния период на основание чл.162 от ГПК.Съдът
приема,че същото е в размер на 420,31 лв.Липсват твърдения от страна на
ответниците и доказателства,че дължимите суми в изпълнение на задълженията по
процесния договор са изплатени.Поради което съдът приема ,че обективно
съединените искове са основателни досежно главницата и договорната лихва в
пълен размер и частично основателен се явява иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за неустойка в размер на 2835,41лв.,а за разликата до претендираните
2970,36 лв.иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Следва да се приеме
за установено по отношение на двете ответници,че ищцовото дружество има вземане
по договор за кредит от 24.07.2008г.в размер на 1662,99 лева - главница,лихва за периода 25.03.2009
г.-21.06.2010 г. в размер на 420.31 лв., неустойка за периода 25.03.2009г.-28.08.2011г.в
размер на 2835,41лв.и законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2011г., както и разноските по делото в размер на 102,00лв.държавна такса
и 225,00 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо- 327,00 лв.
Като е отхвърлил предявените искове районният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение ,което следва да бъде
отменено,включително и в частта за разноските, и постановено друго в горния
смисъл.Решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено единствено в
частта,в която е отхвърлен иска за претендираната неустойка над 2835,41 лв.до
2970,36 лв.
За да отхвърли иска районният съд е приел,че процесния
договор е нищожен на основание чл.26
ал.1 предл.1 от ЗЗД поради нарушение на императивните разпоредби на чл.2
ал.1 и чл.3 ал.1 и ал.3 от ЗКИ.Възраженията на ответницата Л.Н. в тази насока
са направени след срока по чл.131 от ГПК е са сведени до твърдения за нищожност
на договора поради невъзможен предмет и поради противоречие със чл.3 ал.1 от
ЗКИ.Съгласно практиката на ВКС съдът следва да съобрази нищожността на
договора,от който страните черпят права при решаване на спора по
същество,когато тя е очевидна и произтича пряко от договора или засяга неговата
форма .В настоящия случай в съответствие са така установената съдебна практика
е разгледал възражението на ответницата Н.,но необосновано е приел същото за
основателно.Съдът е следвало в момента на предявяване на възражението да се произнесе с определение,с
което да оповести на страните дали ще вземе предвид същото ,дали ще го разгледа
и съобрази при постановяване на решението си .Съдът при това положение е
следвало да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест,а
именно,че ответницата следва да докаже фактите ,на които основава наведените в
процеса правоизключващи възражения.Съдът не е изпълнил тези си процесуални
задължения,ответната страна не е проявила на свой ред процесуална активност
нито пред първата нито пред въззивната инстанция,където е могла да иска
събиране на относимите доказателства на основание чл.266 ал.3 от ГПК. По същество съдът приема,че възражението е
неоснователно на база наведените от ответната страна доводи и събраните по
делото доказателства.На първо място не може да се говори за нищожност поради
невъзможен предмет поради това,че в предмета на дейност на дружеството не са
включени финансови услуги.Вписването на предмета на дейност не е изчерпателно и
не означава,че търговеца не може да извършва и други дейности стига същите да
са разрешени от закона.Досежно твърдяното противоречие с императивни правни
норми съдът приема,че такова не е налице.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от
ЗКИ в редакцията на текста към момента на сключване на договора ,финансовите
институции могат да отпускат заеми със средства ,които не са набрани чрез
публично привличане на влогове.Съдът приема,че именно това е предмета на
процесния договор въпреки наименованието му :“договор за кредит“-отпускане на
заем.Други обстоятелства от ответника като основание за нищожност поради
противоречие със закона не са конкретизирани ,поради което съдът неправилно е
изложил съображения в мотивите на решението си за това дали ищецът към момента
на сключване на договора е имал разрешение за извършване на банкова дейност
/каквато не се твърди,че е извършвана/ и
дали е уведомил БНБ за кръга на извършваната дейност ,съгласно чл.3 ал.2 от ЗКИ
/редакция към 24.07.2008г.,Обн.-ДВ,бр.59 от 2006г./
С оглед изхода на делото съдът определя дължимите
разноски в полза на ищеца-заявител в заповедното производство в размер на
318,27 лв.,вместо присъдените 327,00 лв.,дължимите разноски в полза на ищеца в
първата инстанция са в размер на 149,32 лв.при сторени разноски в размер на
153,41 лв.,от които 102,00 лв.внесена ДТ и 51,41 лв.изплатено възнаграждение на
вещото лице /не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК с посочване
на размера на претендираното възнаграждение за процесуално представителство от
страна на М. Г./.В първоинстанционното производство с оглед изхода на делото и
направеното искане ответницата Л.Н. има право на разноски в размер на 12,02
лв.Във въззивното производство ищцовото дружество има право на разноски в
размер на 99,28 лв.,а ответницата Л.Н. – 12,02 лв.За дължимите в полза на ищеца
разноски двете ответници следва да бъдат осъдени солидарно.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишкия районен съд №258 по гр.д.№4375/2011г.постановено на
29.03.2013г.в частта,в която съдът е отхвърлил
иска предявен от „КОНИК“ ООД с
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,ул.Владислав № 20,
представлявано от управителя Е.Д.Г. срещу И.П.Б.,ЕГН:********** *** и Л.Б.Н.,ЕГН-********** *** за установяване по отношение на ответниците, че съществува
вземане на „КОНИК“ ООД в размер на главница- 1662,99 лв., договорна лихва в
размер на 420,31 лв.за периода от 25.03.2009г. до 21.06.2010г., договорни
неустойки в размер на 2835,41 лв.за периода от 25.03.2009г. до 28.08.2011г.,
ведно със законната лихва считано от 03.09.2011г. до изплащане на вземането
както и вземането за разноски сторени по гр.д.№3523/2011г.на ПРС,по което е
издадена заповед за изпълнение, в размер на 318,27 лв. ,вместо
което :
По
иска на „КОНИК“ ООД с ЕИК:*********,седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик,ул.Владислав № 20, представлявано от управителя Е.Д.Г. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците И.П.Б.,ЕГН:********** *** и Л.Б.Н.,ЕГН-**********
***,че съществува вземане на „КОНИК“ ООД
в размер на главница- 1662,99 лв.,
договорна лихва в размер на 420,31 лв. за периода от 25.03.2009г. до
21.06.2010г., договорни неустойки в размер на 2835,41 лв.за периода от
25.03.2009г. до 28.08.2011г. или общо 5053.66 лв., ведно със законната лихва
считано от 03.09.2011г. до изплащане на вземането както и сторените по делото
съдебно- деловодни разноски в размер на 318,27 лв.като неоснователен,за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№3523 по описа на Пазарджишкия
районен съд за 2011г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА СОЛИДАРНО И.П.Б.,ЕГН:********** *** и Л.Б.Н.,ЕГН-********** *** да заплатят в полза
на „КОНИК“ ООД деловодни разноски в размер на 248,60 лв. за двете съдебни инстанции. ОСЪЖДА „КОНИК“ ООД с ЕИК:*********, седалище и адрес
на управление гр.Пазарджик,ул.Владислав № 20, представлявано от управителя Е.Д.Г.
да заплати на
Л.Б.Н.,ЕГН-********** *** деловодни разноски за двете инстанции в размер
на 24,04 лв.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.