Р Е Ш
Е Н И Е
№637/8.4.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и трети състав
На осми април
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание
в
следния състав :
Съдия :
Даниела Михайлова
Секретар :
Пламен Пламенов
Прокурор
: М.Даскалова
като разгледа докладваното ЧНД
№ 1313
по описа за две хиляди и деветнадесета
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Варненска Районна Прокуратура е
внесла искане на основание чл.157 от ЗЗ за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза на К.Ц.Ж.- ЕГН **********, с оглед установяване
на някое от заболяванията по чл.146 от ЗЗ и евентуалното му лечение по
принудителен ред.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло така
направеното предложение и позовавайки се на заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, настоява същото да бъде уважено и осв. К.Ж. да бъде настанен на задължително лечение
в посоченото от вещото лице здравно
заведение.
Осв. Ж.
участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител
–адвокат Д.П..В обясненията си той
заявява, че употребява алкохол, но обяснява това с необходимостта да се стопли,
тъй като известно време е живял на открито.Осв. Ж.
изразява желание да приема лекарства, но не иска да бъде настаняван в болнично
заведение. Тъй като същият към момента
на разглеждане на делото не бе в тежкото психическо състояние, бе определена амбулаторна форма за изготвяне на
съдебно-психиатричната експертиза. В последната си дума осв.Ж.
твърди, че си е намерил работа и че трудния му начин на живот се е отразила на
нервната му система, получил е „ депресии“ и за това е пиел алкохол.Той отново
заявява, че предпочита да пие лекарства.
Защитникът на осв. Ж. се присъединява към становището на
представителя на ВРП и посочва, че са
налице медицинския и социалния критерий за настаняване му на лечение в
специализирано лечебно заведение .
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени
доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Осв. Ж. започнал да употребява алкохол още в
младежка възраст, като увеличил приема през 2002г. През 2016г. пострадал при
пътно-транспортно произшествие и получил тежка черепно-мозъчна травма,
придружена със загуба на съзнание.След изписването му от болничното заведение осв.Ж. станал неспокоен, често гневен и агресивен към
околните и продължавал да употребява алкохол.През 2017г. той и майка му били
принудени да напуснат общинското жилище, в което живеели и от тогава освидетелствания
живеел на улицата.През годините Ж. неколкократно бил
хоспитализиран, като през м.11.2018г. за пореден път бил приет във Втора
психиатрична клиника на МБАЛ „Св.Марина“-Варна с диагноза психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на
зависимост.Три дни след изписването му осв.Ж. отново
бил хоспитализиран, но във Военноморска болница-Варна по повод оплаквания от
нервно напрежение, периодична силна тревожност, неконтролируеми пристъпи на
гняв, настъпили в хода на тридневно пиене на алкохол.След изписването му бил
насочен за оказване на психиатрична помощ.През м.02.2018г. св.И.-майка на осв.Ж., го видяла в района на Централна поща –Варна.Той
отново видимо бил употребил алкохол, говорел несвързано и се държал агресивно
към преминаващите хора.Тъй като имала съмнения, че вече е започнал да
употребява спирт, тя подала жалба до ВРП и било образувано настоящото
производство.
Според заключението на изготвената и приложена по делото
съдебно-психиатрична експертиза ,поддържана от вещото лице в съдебно заседание
и кредитирана от съда е видно, че осв. Ж. страда от
„ органично разстройство на личността,
дължащо се на увреда и дисфункция
на главния мозък, синдром на
зависимост към алкохол“, което пък
представлява трайна психична увреда в резултат на
психично заболяване и са налице
медицинските и социалните критерии по смисъла на чл.146 от Закона за здравето
за лечение. По време на неговото освидетелстване, той е бил с алкохолен дъх, психомоторно
напрегнат, гневно зареден, некритичен към алкохолния проблем. Осв. Ж. не може
да дава информирано съгласие за лечението си.Според вещото лице към настоящия
момент безусловно е налице медицинския критерий за приложението на чл.157 от
ЗЗ, както и е безспорно установено, че освидетелстваният е опасен на първо
място за себе си и за околните, доколкото
постъпките му са изцяло болестно мотивирани. За постигане на терапевтичен резултат е необходимо
продължително стационарно лечение.Поради това
д-р Б. предлага осв. К.Ж. да бъде
настанен на задължително лечение във
ДПБ „Карвуна” за срок от 3 месеца
Съдът преценява неоспореното от страните заключение на изготвената СПЕ
като обективно,компетентно и безпристрастно дадено и го кредитира изцяло.
В съдебно заседание бе разпитана
св.С.И.-майка на освидетелствания, която описа неговото поведение.
При така установената фактическа
обстановка, безспорна между страните
съдът прие от правна страна , че искането на ВРП е основателно и следва да бъде
уважено.По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на
медицинския критерий по смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв, тъй
като с поведението си осв. Ж. на първо място сериозно застрашава своето
здраве, а категорично представлява опасност и за околните предвид
констатираното заболяване.От друга страна той е некритичен към състоянието си.
Позовавайки се на събраните последователни и безпротиворечиви гласни и
писмени доказателства съдът прие, че в този случай са налице основанията на
чл.162 ал.1 от ЗЗ, поради което следва да се постанови задължително лечение по
отношение на осв. К.Ж. . Съдът счита, че е в интерес
на освидетелстваният е да се проведе лечение в специализирано болнично
заведение, за да се достигне до успокояване на поведението му.Съобразно с
предложението на вещото лице по изготвената експертиза съдът постанови същото
да бъде в стационарна форма за срок от три месеца и да бъде проведено в ДПБ „ Карвуна”.
С оглед събраните по делото доказателства съдът прие също ,че осв. Ж. не е в състояние да изразява информирано съгласие
за лечението си, което пък обуславя необходимостта от назначаване на лице по
реда на чл.162 ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на
лечението. При преценката на този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст
предвижда такова лице да бъде назначавано на първо място от кръга на роднините
и близките на лицето и едва при липса на такива или при конфликт на интереси,
следва да бъде назначено служебно определено лице.В конкретния случай, с оглед
на обстоятелството, че производството е инициирано по молба на майката на освидетелствания, съдът намира, че същата е заинтересована страна, налице е конфликт на интереси
и не е целесъобразно тя да бъде
определена за лице по смисъла на чл.162 от ЗЗ.
Ето защо съдът счита, че за
такова лице, което да изразява информирано съгласие на лечението на осв. Ж. е редно да бъде назначено такова, определено от кмета на Община- Балчик
.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.162 ал.1 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш
И :
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ в лечебно заведение за психиатрична помощ
– ДПБ „Карвуна” лицето
К.Ц.Ж.- ЕГН **********, на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ поради
заболяването му от „органично
разстройство на личността, дължащо се на увреда и дисфункция на главния мозък, синдром на зависимост към алкохол“,
ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението
–СТАЦИОНАРНО на основание чл.162 ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняването и лечението- ТРИ МЕСЕЦА на основание чл.162 ал.2 от
ЗЗ.
ПРИЕМА липсата на способност
на освидетелстваният К.Ц.Ж. да изразява информирано съгласие за лечението
си.
НАЗНАЧАВА определено от кмета
на Община – Балчик лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението на осв. Ж..
Решението подлежи на въззивно
обжалване в 7 –дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд от всички
заинтересовани лица.
След влизане на решението в законна сила, препис от същото да се изпрати
на ДПБ „Карвуна”.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :