№ 33
гр. Силистра, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500445 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, против Разпореждане № 526 от 28.10.2021г. по ч.гр.д. № 534г. на РС Тутракан, с
което изцяло е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист против ДЖ. ДЖ. Ш., ЕГН **********, от гр. Тутракан, ул. „Тимок“, № 39, за главница
461,80 лева, договорна лихва 42,34 лева (18.04.2019-12.09.2019), сума за допълнителни
услуги 88 лева, застрахователна премия 181,50 лева, законна лихва от подаване на
заявлението, лихва за забава по договора за заем 65,28 лева (19.04.2019-26.10.2021), лихва за
забава по договора за доп.услуги 34,90 лева (19.04.2019-26.10.2021), дължими по договор за
заем и договор за доп. Услуги с един и същ номер1192-00050722/22.03.2019, предоставен от
„Микро кредит“ АД с ЕИК ********* – цедент.
За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на част от клаузите
на приложения договор за потребителски кредит и е приел, че по отношение на услугите
предлагани в пакет „Комфорт“ – сключеният договор се основава клаузи, спрямо която е
налице обоснована вероятност да са неравноправни, тъй като обуславят заплащане на
договорени услуги, които или не са еквивалентни, като стойност или се дължат по силата и
смисъла на самото заемно правоотношение - основание да се откаже издаването на заповед
за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 3, пр. 2 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 вр. чл. 145, ал. 1
от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК. Такива договори, при които едната страна е поела задължение, в
случая да плати цена, а другата страна не поема никакво задължение, принципно са
нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като задължението се явява поето при липса на
основание. При този анализ районният съд е стигнал до извода, че уговореното
възнаграждение за допълнителни услуги представлява възнаграждение за ползването на
самия кредит, с което се надхвърля максималният законов размер на ГПР, като се достига до
нищожност на клаузата за неговото заплащане. За да отхвърли изцяло претенциите
обективирани в заявлението заповедният съдия съобразил обстоятелството, че
претендираната главница е в по – малък размер от отпуснатият заем, което го мотивирало да
приеме, че макар и частични са налице извършени погашения на задължението. В тази
връзка и предвид невъзможността да се установи точния размер на действително дължимата
главница първоинстанционния съдебен състав отхвърлил цялата претенция.
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното разпореждане, които
могат да се обобщят в две основни оплаквания. Първото, че районният съд е излязъл извън
обхвата на служебната проверка в заповедното производство. Второто, че
1
правоотношението между кредитора и длъжника се е развило на плоскостта на договорната
свобода, с която страните разполагат съобразно чл. 9 от ЗЗД, и не са налице нарушени
императивни норми на Закона за потребителския кредит. Коментираните в разпорежането
допълнителни услуги са предоставени по искане на клиента, а разходите за тези услуги не
представляват част от общите разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване
на ГПР. Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
След, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на заповедния съд
и на жалбоподателя въззивният съдебен състав прие жалбата за допустима, но
неоснователна, като споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл.
272 от ГПК.
По повдигнатите с жалбата въпроси въззивният съд е формирал становище,
аргументирано в редица актове по въззивини дела на СОС, споделяйки аргументите на
заповедния съд, за квалифицирането на допълнителните услуги по споразумението за
предоставянето на пакет от услуги като средство за заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. По същество услугите по т.нар. пакети с допълнителни услуги „Комфорт“
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, за които не
може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тава
означава, че възнаграждението за тях е договорено в противоречие на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява събиране на такси и комисионни от кредитора за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Провежда се извод, че целта на
посочените договорни клаузи е да послужат като допълнително възнаграждение за
кредитодателя, което представлява разход за потребителя и поради това е следвало да бъде
включен при формирането на ГПР на основание на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. При съобразяване
на сумата на отпуснатия заем от 500 лева, с уговорката за 24 равни месечни вноски да върне
сумата от 550.32лв. Отделно от задължението за плащане на лихва и връщане на главницата,
длъжникът е приел да закупи пакет услуги „Комфорт“ и застраховка „Защита“. Разходите за
услугите очевидно не са включени в ГПР, тъй като съгласно погасителния план общата
месечна сума по погасителните вноски е 22.93 лева и не включва вноските за договорените
допълнителни услуги по пакета и застраховката. Размерите на договорените възнаграждения
по споразумението за предоставени допълнителни услуги, които заедно надхвърлят размера
на възнаградителната лихва за целия период на договора, сочат за превишаване на общия
размер на ГПР над допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК (50%). След като в договора за
кредит не е посочен действителния ГПР, то договорът не би отговарял на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - хипотеза по чл. 22 от ЗПК.
Въззивният съд не намира аргументи да преразгледа и излаганото вече становище,
развито и в мотивите на първата инстанция, че дори да се приеме, че разходите на
потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи
по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР/, при такова договаряне се
постига несъвместим с обществения морал резултат.
Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 526 от 28.10.2021г. по ч.гр.д. № 534г. на РС
Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3