Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-В с-в, в публичното заседание на седемнадесети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия А.
гр.д.№ 525 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 26.01.2017
г. СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 51197/15 г. е осъдил „Д.з.“ АД /конституиран като
правоприемник на ЗАД „В.“ АД/ да заплати на К.Х.Б. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ вр. чл.52 ЗЗД сумата от 7 000 лв.-обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие от
ПТП, настъпило на 28.06.2014 г. със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска-28.09.2015 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лв.,
предявен като частичен от общо претендираната сума от 25 000 лв.
С решение от
28.11.2017 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 26.01.2017 г., постановено по гр.д.№
57741/15 г. по писа на СРС, 66 с-в в частта, с която е посочен началния период
на присъдената законна лихва върху сумата от 7 000 лв., като същият се
чете, считано от 28.06.2014 г., вместо считано от 28.09.2015 г., както и
относно номера на делото, като решението се счита по гр.д.№ 57741/15 г.
С определение от
13.12.2018 г. на основание чл.94, ал.3 от ПАС СРС е възстановил изготвеното от
вещото лице Г.Й.А.заключение на съдебно-психологическа експертиза, изслушано и
прието в проведеното по гр.д.№ 57741/15 г. на 26.10.2016 г. съдебно заседание
по проекта, обективиран в определение № 527378 от 06.11.2018 г.
Срещу решението от 26.01.2017 г. е постъпила въззивна жалба от ищцата К.Х.Б.
в частта, с която е отхвърлен иска й за разликата над за разликата над
7 000 лв. до пълния предявен размер от 8 000 лв., предявен като
частичен от общо претендирана сума от 25 000 лв. с оплаквания, че в тази
част решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и на съдопроизводствените правила.Не оспорва приетата за
установена фактическа обстановка относно механизма на ПТП и виновността на
водача, както и определения размер на обезщетение в размер на 10 000
лв.Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
нейна страна по причина, че водачът е бил със средна степен на алкохолно
опиване и това е било видимо за околните, включително и за ищцата.Твърди, че
съгласно трайната съдебна практика приносът на пострадалото лице трябва да бъде
доказан по категоричен начин от страната, направила възражението.Оспорва
констатацията на съда, че тя е имала възможност да узнае факта, че водачът е
употребил алкохол.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
иска за неимуществени вреди за още 1 000 лв.-разликата до пълния предявен
размер.Претендира разноски.
Постъпила
е въззивна жалба и от ответника-„Д.з.“ АД срещу
решението в частта, с която е уважен иска с оплаквания, че в тази част същото е
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд
неправилно е преценил характера на търпените вреди и е приел за установени
търпените от ищцата неимуществени вреди-страдания от психо-емоционално
естество.Твърди, че съдът неправилно е приел размера на вредите и е присъдил
обезщетение в размер, по-висок от дължимия.Изразява становище, че ищцата не е
пострадала физически от процесното произшествие, и че съдът е определил размера
на обезщетението за неимуществени вреди за цялостното психо-емоционално
състояние на ищцата-както за болките и страданията от претърпяното ПТП, така и
от смъртта на човека, с когото е живяла на съпружески начала.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да присъди справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, резултат от претърпяното ПТП.Оспорва въззивната жалба на
ищцата.
Въззивницата-ищец оспорва жалбата
на ответника като неоснователна.Оспорва твърденията на жалбоподателя, че не е
пострадала физически от процесното ПТП, като твърди, че по делото е установено,
че са й причинени контузия на дясното рамо и десния крак, като се е наложило да
й се прави пункция на крака, освен това е получила болки в главата, което е
наложило посещение при невролог, травматолог и рентгенови изследвания.Изразява
становище, че съдът е обсъдил единствено претърпените неимуществени вреди от
личното участие на ищцата в инцидента и е присъдил обезщетение само за тях, а
не за цялостната психо-емоционална травма, свързана с ПТП.Моли съда да потвърди
решението в обжалваната от ответника част. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищцата-К.Х.Б. твърди, че на
28.06.2014 г. е претърпяла ПТП на път III-623 между с.Жабляно
и гр.Земен, по повод на което е образувано ДП № 217/2014 г. по описа на РУП
МВР-гр.Радомир, преписка рег.№ 1995/2014 г. на ОС-гр.Перник.Твърди, че се е
возила на предната дясна седалка в лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с
рег.№ ******, управляван от фактическия й съжител К.Й.С., който се е движел в
посока от с.Жабляно към гр.Земен.Малко преди гр.Земен водачът й е подал фас от
изпушена от него цигара, за да го изхвърли през прозореца и в следващия момент
е загубил контрол над автомобила, който се е отклонил вляво, напуснал е
собствената си лента за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
после е напуснал пътното платно и е последвал удар в мантинелата,
вследствие на което автомобилът се е преобърнал и е спрял окончателно върху
тавана си.Причина за настъпилото ПТП е високата скорост, с която водачът К.С.е
управлявал автомобила, която не е била съобразена с конкретните пътни
условия.За настъпване на произшествието е допринесъл и фактът, че водачът е
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 2,15 на
хиляда и се е намирал в средна степен на алкохолно опиване.Образуваното
наказателно производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК поради
смъртта на водача, настъпила на 04.07.2014 г.Ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, изразяващи се в изпитания от нея ужас,
силен стрес и душевен дискомфорт, които не са отшумели напълно.Твърди, че след
преобръщането на колата тя е била заклещена между смачканите ламарини и се е
наложило да излезе през прозореца.Видяла е приятеля си, облян в кръв, който не
е реагирал на думите й, от устата, очите и ушите му е струяла кръв, а от
гърдите му се е чувало силно хриптене.Откарали са го
с линейка в болница, където няколко дни по-късно е починал.Освен преживения
ужас от гледката на умиращия й приятел и страха, който е изживяла за своя
живот, ищцата е получила и множество травматични увреждания: контузия на
дясното рамо и десния крак, като впоследствие десния й крак е започнал да
събира вода и се е наложило да й правят пункция.Получила е и болки в главата,
което е наложило посещение при невролог и травматолог и рентгенови изследвания,
като травматологът й е препоръчал един месец отпуск по болест.Вследствие на
преживения шок два месеца след инцидента тя е изпаднала в депресия и е
потърсила психиатрична помощ и е била във временна неработоспособност за още 14
дни с водеща диагноза посттравматично стресово разстройство.Твърди, че е
страдала от безсъние, спяла е по два часа на денонощие, сънувала е кошмари,
събуждала се е обляна в пот и скована от ужас, започнала е да получава
панически атаки, вследствие на нервното напрежение и безсънието е отслабнала
драстично.След инцидента и до момента продължава да се страхува да се вози в
автомобил и всеки път при качването й в кола я обзема ужас, че ще й се случи
нещо лошо, затворила се е в себе си, изолирала се е от близки и приятели,
обзета е от постоянно чувство на безпокойство, напрегнатост, мрачни чувства и
чувство за безизходица, загубила е радостта от живота.Моли съда да осъди
ответника да й заплати представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт в размер
на сумата от 8 000,00 лв., частичен иск при пълен размер на сумата от 25 000,00
лв. със законната лихва от датата на
увреждането- 28.06.2014 г. до окончателното плащане.
На
основание чл.227 ГПК с определение от 22.03.2016 г. като ответник по делото на
мястото на „В.“ АД е конституиран „Д.З.“ ЗАД.
Видно
от
представения констативен протокол за ПТП № 10/2014
г.
на РУП-Радомир на 28.06.2014 г. около 17,50 ч. на път III-623 преди табелата за гр.Земен е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег.№ ******, управляван от К.Й.С..Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че водачът се е движил с
несъобразена скорост спрямо релефа и местността и на ляв завой е загубил
контрол над управляваното МПС, влязъл е в насрещното платно и се е ударил в
преграда по посока на движението, след това се е преобърнал и е паднал по
таван.
Видно
от протокола за химическа експертиза установеното количество алкохол в кръвта на водача К.Й.С.
е било 2,15 промила.
С
постановление от 05.02.2015 г. ОП-Перник е прекратила наказателното
производство по ДП № 217/14 г. по описа на РУ на МВР-гр.Радомир, преписка №
1995/14 г. по описа на ОП-Перник, водена срещу виновно лице за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 НК на основание чл.199 и чл.243, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК поради смъртта на К. Стойнев.
В
съдебно заседание на 11.05.2016 г. първоинстанционният съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че механизмът на
протичане на процесното ПТП е този, описан в исковата молба, както и наличието
на правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника през процесния период.Последното
обстоятелство е установено и от представената полица № 15114001448243, от която
е видно, че лек автомобил марка „Ауди“ модел „80“ с рег.№ ****** е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ в АД „В.“ за периода 27.05.2014
г.-27.05.2015 г.
От заключението на приетата по
делото медицинска експертиза на в.л.Д.К. е установено, че от
процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на
главата без видими неврологични последици и без увреда на лицеви кости и череп
и навяхване на лява колянна става, които са в
причинна връзка с процесното ПТП.Лечебният и възстановителен процес е покой и
прием на обезболяващи.При навяхване на коляното е възможно да се появи оток на
ставата и завишаване на количеството ставна течност, но в представените
медицински документи не се е открил запис за извършена пункция с източване на
ставна течност.Дори и да е извършено
такова, то не се води операция, а манипулация и се извършва
амбулаторно.Получените телесни увреди са с травматичен характер и представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Възстановителният период
е под 30 дни, обикновено около половината от този срок.При подобен инцидент
всеки човек преживява някакъв стрес, пропорционален на получените увреди и
преминава за период от 10 дни до 2-3 месеца без лечение в зависимост от типа
нервна система на пострадалия и получените увреди.В конкретния случай той не би
трябвало да продължи повече от 10-15 дни.Продължаването му извън този срок и
посещения при психиатър и назначаване на антидепресивна терапия са следствие на
психична травма от загубата на близък човек при ПТП.При ищцата не са
наблюдавани тежки телесни увреждания, пораждащи тревожни мисли за собственото
състояние и перспективи, поради което вещото лице е направило заключение, че
психичното състояние на ищцата се дължи изцяло на загубата на близък човек.От
гледна точка на физическите травми няма медицинска причина ищцата да не е
напълно възстановена.Прогнозите са абсолютно благоприятни.В много голяма степен
психичното състояние на ищцата се дължи на травмата от загубата на близък
човек, като само в първите 10-15 дни от инцидента е възможно наслагване и на собственоличностни стресови изживявания.
Заключението на в.л.К. е оспорено
от ищцата в частта относно констатациите за психологическото състояние на
ищцата.
По делото е прието заключение и
на психологическа експертиза на вещото лице Г.А., от което е установено, че при
ищцата се констатират симптоми на психоемоционален
стрес, в основата на който е преживеният психоемоционален
шок от гледката на ПТП.Това състояние се дължи и на преживяното от нея ПТП и на
загубата на близък човек при същото ПТП, които са неразривно свързани, като
превес има преживяното и спомена от ужасната гледка на произшествието.Страхът
от преживяното следва да бъде преработен, в противен случай може да се върне по-късно
чрез определени симптоми и страдания.Изживяването на болката не може да се
избегне и всичко, което пречи да се изживее удължава процеса.Според вещото лице
ищцата не се е справила с травмата и трябва да има психотерапевтична
работа.Ищцата изпитва физически и психически дискомфорт при споменаване на ПТП
и при гледане на такива новини, получава паник атаки,
дори по време на разговора е проявила психосоматични прояви като задавяне,
разтреперване, кашляне, препотяване.
Разпитана по реда на чл.176 ГПК
ищцата е заявила, че в деня на произшествието тя и К.С.са отишли в с.Жалбяне, за да празнуват.Тя е употребила алкохол, а К. в
нейно присъствие не е употребил алкохол.Когато е настъпило ПТП те са се връщали
от тържеството в с.Жабляне.
Разпитаният по делото свидетел Б.Б.твърди, че познава ищцата от 15 години и са приятели, и
че я е видял един час след ПТП, както и на погребението на К..Твърди, че тя е
била придружавана от двама души, защото е била емоционално нестабилна.След
погребението се е отзовавал на нейни обаждания, за да й помага за
удовлетворяване на ежедневни нужди, тъй като тя има и малко дете.Свидетелят е
рязал дърва, поправял е електрически и домакински уреди.Преди инцидента тя е
била много весел човек, след това е станала затворена, оплаквала се е от
непрекъснато главоболие и безсъние, сънувала е кошмари, споделила е, че има
страх от автомобили.Много често се е налагало свидетелят да гледа детето,
защото тя е посещавала травматолог и психиатър.Свидетелят не знае дали емоционалното
й състояние се дължи на загубата на близкия човек или на травматичните
увреждания.
По делото е разпитан и свидетеля О.Н.,
който твърди, че познава К. от много малка /тя е племенница на съпругата
му/.Описва ищцата като жизнерадостен и весел човек, винаги е била център на
компания, участвала е в танцова трупа.Видял е К. на погребението на момчето,
което е шофирало колата.Тя е била разстроена.Десет дни след ПТП тя им е била на
гости и не е била същия човек, не е била способна да води нормален диалог, през
цялото време е четяла книга.Споделила е, че единственото, което я тревожи е
това какво е щяло да стане с нея и с детето, ако и те бяха пострадали при
инцидента.Няколко дни по-късно е споделила, че изпитва болки в крака и рамото,
страда от безсъние и във връзка с това е посещавала специалист /невролог или
психолог/, предписани са й хапчета за безсъние и за разстроеното психическо
здраве.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.За да са налице предпоставките за
уважаване на иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” между деликвента и ответника, и предпоставките на
чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна
връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” и е определил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 10 000,00 лв., като е
приел съпричиняване 30% от ищцата, която се е качила в автомобил с водач, който
е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиянение, което е било видимо
за околните, и е присъдил обезщетение в размер на 7 000 лв.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение,
както и относно наличието на съпричиняване от страна
на ищеца.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди с оглед
разпоредбата на чл.52 ЗЗД възлиза 7 000 лв.При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази характера и тежестта на уврежданията, които са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок,
по-кратък от 30 дни, без извършени оперативни интервенции с пълно
възстановяване и абсолютно благоприятни прогнози.По делото не се установи
ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба контузии на дясно рамо и
десен крак-от събраните писмени доказателства не се установи наличие на такива
травми, а приетата по делото МЕ установи наличие само на контузия на лява колянна става, която е в причинна връзка с процесното
ПТП.По отношение на преживените емоционални травми съдът кредитира приетата по
делото психологическа експертиза, тъй като тя е изготвена от вещо лице клиничен
психолог и от която е установено, че ищцата има симптоми на психо-емоционален
стрес, породен в по-голяма степен от преживяването и спомена от ужасната гледка на процесното ПТП, отколкото от преживяната
загуба на близък човек.С оглед механизма на ПТП
/преобръщане на автомобила/ преживеният стрес от ищцата е значителен.Съдът
съобрази характера и продължителността на физическите и психическите страдания
на ищцата, краткият възстановителен период и благоприятната прогноза за
физическите травми, както и обстоятелството, че пострадалата не се е
възстановила от тревожността и страха от преживяното.При определяне на размера
на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата не е
предприела необходимата психотерапевтична работа за преработване на травмата, с
което е допринесла за поддържане на състоянието на посттравматичен стрес.От
събраните доказателства се установи само, че тя е посещавала специалист във
връзка с оплакванията от безсъние.
Неоснователно е възражението за недоказано съпричиняване на вредоносния резултат от ищата поради качване в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол.Съгласно т.7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по т.д.№ 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС налице е съпричиняване на
вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен.С оглед разясненията в цитираното ТР тежестта
за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, която
следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само
обективния факт на знание на увредения, респ. възможност за узнаване при
проявена дължима грижа, че водачът на МПС е употребил алкохол.В случая
ответникът не е провел пълно доказване, че ищцата е знаела, че водачът е
употребил алкохол.С оглед на безспорно установения висок процент на наличие на
алкохол в кръвта на водача-2,15 промила съдът счита, че същият е имал видими
признаци на опиване, които са могли да се възприемат от ищцата /в този смисъл-Р
№ 170/24.01.2019 г. по т.д.№ 2857/17 г. на ВКС, I ТО/.Следва да се добави
и обстоятелството, че тя е била заедно с водача на празненство непосредствено
преди ПТП, както и фактът, че се е возила на предната дясна седалка и е могла да възприеме поведението му.При съвкупната
преценка на тези обстоятелства съдът намира за установена възможността за
узнаване на факта, че водачът е употребил алкохол при проявена нормална дължима
грижа, поради което приема 30% съпричиняване на
вредоносния резултат.
При определен размер на обезщетението от
7 000 лв. и при посочения процент съпричиняване
искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 4 900 лв.,
а за разликата до предявения размер от 8 000 лв. /частичен иск от
25 000 лв./ същият следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед частичното разминаване на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
уважен иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 4 900
лв. до 7 000 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищцата разноски над сумата от 896,75 лв., като вместо това се постанови
решение, с което в тази част искът да се отхвърли като неоснователен.В
останалата част решението следва да се потвърди.
При този изход на
спора въззивникът-ответник следва да
бъде осъден да заплати на въззивницата-ищец сумата от
949,38 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК за настоящата инстанция, а въззивницата-ищец-да заплати на „Д.з.“ АД сумата от 93 лв.-разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.Възражението
за прекомерност на въззивницата-ищец е неоснователно,
тъй като юрисконсулското възнаграждание
е определено от съда в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от НППП.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 26.01.2017 г. на СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 51197/15 г. в частта,
с която е уважен иска на К.Х.Б. срещу „Д.з.“ АД /конституиран като
правоприемник на ЗАД „В.“ АД/ с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр.
чл.52 ЗЗД за сумата над 4 900 лв. до 7 000 лв.-обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие от ПТП от 28.06.2014 г., както и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски по компенсация на ищцата над сумата от 896,75лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от К.Х.Б.
с ЕГН ********** с адрес: *** и със съдебен адрес:***, офис 9 срещу „Д.з.“ АД с
ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** /конституиран като
правоприемник на ЗАД „В.“ АД/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.06.2014 г. за сумата над 4 900 лв. до 7 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:***
/конституиран като правоприемник на ЗАД „В.“ АД/ да заплати на К.Х.Б. с ЕГН **********
с адрес: *** и със съдебен адрес:***, офис 9 сумата 949,38 лв.
/деветстотин четиридесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.Х.Б. с ЕГН ********** и с посочения по-горе адрес да заплати на „Д.з.“
АД с ЕИК********и с посоченото по-горе седалище и адрес на управление сумата 93
лв. /деветдесет и три лева лева/ на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.