№ 487
гр. Монтана, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА МАНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело №
20231630102047 по описа за 2023 година
Производството е по предявен положителен иск за установяване правото
на собственост върху недвижими имоти, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК
във вр. чл.79, ал.1 ЗС, от Т. М. В. против К. В. И. и И. О. И..
Ищецът в исковата молба и уточнителна молба вх. № 10071 от 04.10.2023
г. твърди, че е собственик по давностно владение на масивна сграда с обща
застроена площ от 262 кв.м. на три етажа с /РЗП-786 кв.м/ и от западната
страна на масивна сграда /груб строеж без дограма и ел. инсталация/ от 108
кв.м. /РЗП-324 кв.м./ на три етажа, находящи се в УПИ I, квартал 52 по плана
на .... при граници: север - улица с о.к. 54-59-60 и УПИ III - общинска
собственост; юг - улица с о.к. 116-117; изток - УПИ – II и УПИ - III; запад -
улица с о.к. 59-60 и о.к. 116-117 от същия квартал. Твърди, че владее имотът
като свой от 2006 г., въз основа на договореност и предаване на владението от
....., председател на .... ..... Кооперацията била предишен собственик на имота
въз основа на Акт за общинска собственост № 807/18.05.2005 г. вписан на
20.05.2005 г. с вх. рег. №2803, парт. 31, том 8, №56 по описа на Служба по
вписвания - Монтана. Ищецът заявява, че повече от 16 години се грижи и
поддържа имота и съхранява в него движими вещи, собственост на трети лица.
В периода на владението твърди, че никой не е предявявал претенции за
връщане на имота. Заявява, че още през 2016 г. в мисълта си възприел, че е
1
собственик на имота по силата на давностно владение. При извършената
справка в имотния регистър ищецът установил, че първият ответник - К. В. И.,
през 2021 г. закупил по реда на ДОПК процесния имот. Вторият ответник - И.
О. И., бил станал собственик на имота по силата на решение №25 от
31.01.2022 г., постановено по гр. д. № 2115/2021 г. по описа на Районен съд -
Монтана вписано под № 1005/09.03.2022 г., акт №71, том 1 по описа на
Служба по вписвания - Монтана. Ищецът моли да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че е собственик по давностно
владение на процесните сгради. Претендира присъждане на направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от първия ответник – К. В. И.,
с който оспорва ищецът да е собственик на сграда със застроена площ 279
кв.м. на три етажа и РЗП от 789 кв.м. находяща се в УПИ I, квартал 52, по
плана на ...... Твърди, че е закупил сградата на 14.07.2021 г. на публичен търг с
тайно наддаване, организиран и проведен от НАП. Изпълнително дело
№12110000942/2011 г. било образувано срещу длъжника ...., ЕИК ********* за
задължения към държавата. Ответникът заявява, че след спечелването на
търга, му било издадено от ТД на НАП Велико Търново Постановление за
възлагане на имота, което вписал в Агенция по вписванията на 30.09.2021 г.
Ответникът декларирал имота и заплащал дължимия местен данък. Твърди, че
след образуване на изпълнителното дело през 2011 г., по партидата на имота
била вписана от кредитора възбрана №889 от 09.03.2011 г. Счита се за
собственик, придобил процесната сграда на първично и възмездно основание.
Твърди, че ищецът не е владял този имот. Оспорва изцяло твърденията имотът
да е бил предаван на ищеца. Последният не е поддържал имота, не съхранява в
него вещи, дори не знае къде точно в селото се намира процесният имот.
Претендира направените в производството разноски по представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Вторият ответник – И. О. И., в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен
отговор.
С определение № 37 от 09.01.2024 г. в производството е конституирана
ТД на НАП Велико Търново, Офис Монтана, като трето лице – помагач на
страната на ответника К. В. И..
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
От представения от ищеца Акт за общинска собственост № 807 от
18.05.2005 г. на недвижим имот, находящ се в ......, вписан на 20.05.2005 г. вх.
рег. №2803, парт. 31, том 8, № 56 по описа на Служба по вписвания – Монтана
/л. 5/ се установява, че урегулиран поземлен имот с площ от 6920,00 кв.м.,
отреден за кметство, фурна и магазин, ведно с част от построената в него
двуетажна масивна сграда със сутерен /кметство/, със застроена площ – 264.00
кв.м. /обща ЗП – 562.00 кв.м./, ж.б. конструкция, построена през 1979 г., е
собственост на ......
Установява се от Постановление за възлагане на недвижим имот изх. №
С210012-091-0000686/29.07.2021 г., вписано като акт. № 163, том 12, вх. рег.
№ 4568 от 2021 г. /л. 10/, че след проведен публичен търг с тайно наддаване по
изпълнително дело № 12110000942/2011 г. срещу .... с ЕИК *********,
недвижим имот собственост на дружеството, представляващ административна
сграда – масивна, триетажна, застроена площ – 279 кв.м., РЗП – 786 кв.м.,
находяща се в УПИ I, квартал 52 по плана на ......, с граници: север – улица и
УПИ и УПИ III – общинска собственост, юг – улица, изток – УПИ II и УПИ
III, запад – улица, придобит с Нотариален акт № 24, том I, рег. № 1408, дело №
21/2009 г., е възложен на К. В. И., с ЕГН **********.
Видно от решение № 25 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 2115/2021 г. /л. 11-13/
Районен съд – Монтана е обявил за окончателен сключеният на 17.02.2016 г.
предварителен договор, по силата на който ...., ЕИК ********* се задължава да
продаде на И. О. И. „Административна сграда“ /масивна/ със застроена площ
от 279 кв. м. на три етажа с /РЗП-786 кв.м./, находяща се в УПИ I, квартал 52
по плана на ......, при граници на имота: север-улица и УПИ III - общинска
собственост; юг-улица: изток УПИ-II и УПИ-III; запад-улица от съшия
квартал, който имот е описан в НА № 24/04.09.2009 г., том I, рег. №1408, дело
№ 21/2009 г. на нотариус с рег. № 113 на НК и вписан под вх. рег. №
545/04.02.2009 г., акт. № 136, том I, дело № 94 в Служба по вписвания –
Монтана, за общата сума в размер на 9 800 лева.
Установява се, че с Акт за отговорно пазене от 20.04.2007 г. /л. 100/, ТБ
„Алианц България“ АД – клон Монтана възлага на ищеца Т. М. В., в
качеството му на наемодател на ..... на отговорно пазене „Технологична линия
за сапун „МОС“, зав./инв. № 0204001, произведена през 1992 г., с пазарна цена
3
на лицензиран оценител 133 080 лв.
От представеното удостоверение от 15.05.2013 г. по ф.д. № 227/2000 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана /л. 101/ се установява, че с решение от
16.07.2004 г. е вписана последната промяна в регистъра на кооперациите под
№ 3, том 12, стр. 21 по ф.д. № 227/2000 г. на кооперация с наименование
„Вереница 2000“, със седалище и адрес на управление .... БУЛСТАТ .....
Посочен е предмет на дейност, членовете на управителния и контролен съвет,
председателя - ....., ЕГН ... и че дейността на кооперацията е прекратена на
01.01.2012 г. на основание §5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР.
Относно приетия по делото Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот /л. 102/ като писмено доказателство, частен документ
представен от ищеца, при направено оспорване от пълномощника на
ответника К. В. И. досежно истинността му, съдът е открил производство по
реда на чл. 193 ГПК за автентичността на подписа положен от ..... и
посочената дата на сключване на договора. В отритото съдебно заседание,
проведено на 03.10.2024 г. пълномощникът на ответника К. В. И. веднъж
оспорил авторството на документа, по реда на чл. 175 ГПК е направил
признание, че подписът, положен на предварителния договор за продавача е на
лицето ..... с ЕГН ********** /л. 162 - протокол № 716 от 03.10.2024 г./. С
открИ.ето на производството по реда на чл. 193 ГПК съдът е указал на ищеца,
че тежестта за доказване истинността на оспорената дата е негова и че същата
може да бъде доказана само по реда на чл.181 ГПК, съобразно която норма
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е
заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност
за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от
деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. При липса на такива
доказателства, оспорените документи имат достоверна дата от датата на
представянето им с исковата молба. Въпреки разпределената му
доказателствена тежест, ищецът изрично в проведеното на 03.10.2024 г.
открито съдебно заседание е заявил, че няма доказателствени искания. До
приключване на устните състезания по делото, ищецът не е ангажирал
доказателства по реда на чл.181 ГПК.
4
При това положение съдът намира, че ищецът не е доказал истинността и
по-конкретно датата на оспорения писмен документ, поради което същият и
спрямо ответниците има достоверна дата от 07.03.2024 г., когато е представен
от ищеца в проведеното открито съдебно заседание.
Видно от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
/л. 102/ от 06.02.2006 г., .... с ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: ....
представлявана от ..... с ЕГН **********, л. к. .... г. от МВР-Монтана в
качеството му на председател и ищеца Т. М. В., са се договорили, че предмет
на договора е „Масивна сграда" с обща застроена площ от 262 кв.м., на три
етажа с /РЗП-786 кв.м/, находяща се в УПИ I /Първи/, квартал 52 по плана на
......, област Монтана, при граници и съседи: север-улица с о.к. 54-59-60 и УПИ
III -общинска собственост; юг-улица с о.к. 116-117; изток- УПИ-II и УПИ-III;
запад-улица с о.к.59-60 и о.к. 116-117 от същия квартал. В чл. 3.3, раздел III.
Права и задължения от предварителния договор е уговорено задължението на
продавача да предаде владението и ползването на имота при подписване на
предварителния договор за покупко-продажба.
Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 24, том I, рег. № 1408, дело № 21/2009 г., на нотариус Бисер Петров – с
район на действие Районен съд – Монтана, че на 04.02.2009 г. продавачът
КПЗП „Победа“ /в ликвидация/, регистрирана с решение по ф. дело 195/1993
г., рег. 4, том 3, стр. 311 по описа на Окръжен съд – Монтана, със седалище и
адрес на управление с. Долна Вереница, Булстат ...., чрез ликвидатора Т. М. В.
продава на ...., със седалище и адрес на управление .... регистрирано с решение
по ф. дело № 198/2004 година, том 53, стр.101, парт. 65 по описа на Окръжен
съд - Монтана, ЕИК *********, представлявано от .... И. с ЕГН **********
недвижим имот „Административна сграда“ /масивна/ със застроена площ от
279 /двеста седемдесет и девет/ квадратни метра на три етажа с /РЗП-786
кв.м./, находяща се в УПИ I, квартал 52 по плана на ......, при граници на
имота: север-улица и УПИ III - общинска собственост; юг-улица: изток УПИ-
II и УПИ-III; запад-улица от съшия квартал.
Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетели.
Свидетелят ...... установява, че си спомня да е подписвал, в качеството си
на управител или директор на „Алианц България“, клон Монтана Акт за
отговорно пазене на машини за производство на сапун и собственикът на
5
фирмата бил немски или австрийски гражданин. Свидетелят ..... ...., разпитан
на страната на ищеца и баща на ответника И. О. И., заявява, че ползва
процесната сграда като складова база, но за начало на ползването не сочи
конкретно календарна година, а заявява веднъж периода 2006, 2008 или 2007
г., втори път сочи период 2007/2008 г. Твърди баща му .... също да е ползвал
сградата, но откакто починал, свидетелят наследил правата и задълженията на
..... Заявява, че баща му преди ползвал процесната масивна сграда, като
съхранявал в нея строителни материали във връзка с тухлена фабрика.
Ползвал празното помещение от едната страна, където имало зала или
столова. Заявява, че самият той съхранява в процесната масивна сграда кафе-
автомати, кафе-машини за заведения, инвентар за заведения, рафтове за
заведения, хладилници, пластмасови тръби, дренажи, две пещи, скелета,
десетина тона дрехи, спални, кухни, хладилници. Завява, че се занимава със
строителство и в сградата имал вещи за над 100 хиляди лева. Твърди, че
ищецът му е позволил да ползва сградата и не му пречел да съхранява вещите
си в нея. Ищецът също имал ключ за сградата. Свидетелят З..... сочи, че води
съдебни дела с втория ответник и негов син И. О. И..
Свидетелят ..... установява, че родителите й имали къща на 100 метра от
процесната сграда. Събота и неделя, при посещенията в селото, не е виждала
някой да ползва и поддържа сградата. Последната била необитаема, нямала
прозорци и осветление. Свидетелката излага възприятията си от позицията на
външен наблюдател, като сочи че в имота не е влизала.
При така установите факти, съдът от правна страна намира следното:
Безспорен е правният интерес на ищеца от водене на установителен иск за
собственост по отношение на първата сграда, индивидуализирана като
масивна сграда със застроена площ от 262 кв.м. на три етажа с /РЗП-786 кв.м/,
доколкото претендираното му право се оспорва от първия ответник, който се
легитимира с Постановление за възлагане на недвижим имот изх. № С210012-
091-0000686/29.07.2021 г., вписано като акт. № 163, том 12, вх. рег. № 4568 от
2021 г., а от втория с решение № 25 от 31.01.2022 г. по гр. д. № 2115/2021 г. по
описа на Районен съд – Монтана.
По отношение на втората сграда, представляваща масивна сграда /груб
строеж без дограма и ел. инсталация/ от 108 кв.м. /РЗП-324 кв.м./ на три етажа
в същия УПИ, ответниците в производството не заявяват права и не
6
представят доказателства относно тяхно право на собственост. В откритото
съдебно заседание от 07.03.2024 г. ищецът заяви, че предявява иска по
отношение и на сградата на груб строеж, защото в един бъдещ момент
ответниците можели да искат и този имот. Правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск за собственост е налице когато ищецът
оспорва претендирано от ответника вещно право с твърдението, че е негов
носител. В производството нито един от ответниците не сочи права върху
сградата на груб строеж. При липса на правен интерес производството,
образувано по положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗС, по отношение на масивна сграда /груб строеж без дограма и ел.
инсталация/ от 108 кв.м. /РЗП-324 кв.м./ на три етажа, находящи се в УПИ I,
квартал 52 по плана на .... при граници: север - улица с о.к. 54-59-60 и УПИ III
- общинска собственост; юг - улица с о.к. 116-117; изток - УПИ – II и УПИ -
III; запад - улица с о.к. 59-60 и о.к. 116-117 от същия квартал, трябва да се
прекрати като недопустимо.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът
следваше да докаже главно и пълно, че е собственик на процесния имот на
заявеното фактическо основание, а именно: изтекла в негова полза
придобивна давност с начало 06.02.2006 г. Искът остана недоказан по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Общите правила на чл. 79 и сл. ЗС регламентират давностното владение като
основание за придобИ.е на правото на собственост върху всеки недвижим
имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ.
Придобивната давност е средство за придобИ.е на правото на собственост
след изтичане на известен период от време и при определени условия.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това
владение в случая трябва да е продължило 10 години, да има траен характер,
да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се
държи като своя. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал.1 ЗС).
Владението се характеризира с два основни признака: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен -
7
намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.
За да се уважи така предявеният иск следва още да бъде установено, че в
периода от 06.02.2006 г. и до момента не е имало и няма законово
ограничение, относно възможността да тече давностен срок през посочения
период.
Ищецът не доказа, че е започнал да осъществява владение върху имота от
06.02.2006 г. по съображения подробно изложени по-горе, предвид
непротивопоставимостта на тази дата на ответника К. И.. От една страна
ищецът не проведе успешно доказване на истинността на датата на
предварителния договор, а от друга страна не се доказа в производството, че
имотът му е предаден от представляващ собственика към същата дата.
Предварителния договор ищецът е сключил с .... с ЕИК ...., представлявана от
....., а в Акта за общинска собственост, като собственик на същия имот е
посочена ...... Не се доказа в производството, че ......и .... с ЕИК .... са едно и
също юридическо лице. Твърденията на ищеца са, че с подписване на
предварителен договор за покупко-продажба за процесната масивна града през
2006 г., владее имота без да е обезпокояван. В производството не се доказа, че
на ищеца му е предадено владението на процесната сграда, нито от
представляващия собственика, нито на посочената дата – 06.02.2006 г.
От свидетелските показанията на свидетеля ..... не се доказа твърдяното
от ищеца владение през 2007 г. върху процесната масивна сграда, чрез
извършване на действия по отговорно пазене на движими вещи, описани в Акт
за отговорно пазене /100/. Свидетелят сочи, че си спомня да е подписвал, в
качеството си на управител или директор на „Алианц България“ на документ,
свързан с обезпечение на кредит – машини за производство на еко сапун. В
Акта за отговорно пазене единствено е посочено, че на ищеца Т. М. В., в
качеството му на наемодател на ..... се възлага отговорно пазене на посочени
движими ДМА. Не се доказа вещите, описани в представения от ищеца частен
документ, да са били съхранявани в процесната масивна сграда с обща
застроена площ от 262 кв.м. на три етажа с /РЗП-786 кв.м/, находяща се в УПИ
I, квартал 52 по плана на ....... От посоченото в Акта за отговорно пазене, че Т.
М. В. е наемодател на конкретно юридическо лице не може да се обоснове
извод, че вещите са били поставени за отговорно пазене именно в масивната
процесна сграда.
8
В производството се събраха доказателства разколебаващи твърденията
на ищеца изобщо, че е осъществявал владение върху процесната масивна
сграда за посочения в исковата молба период. Установи се, че ищецът, в
качеството си на ликвидатор на КПЗП „Победа“ /в ликвидация/ продава на ....
на 04.02.2009 г. същата сграда, т.е. бил е държател на процесната сграда и чрез
продажбата се е манифестирал като държател на вещта, извършвайки
разпоредителна сделка с имота. Продавайки масивната сграда, в качеството си
на ликвидатор на КПЗП „Победа“ на .... ищецът не е променил намерението с
което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и да претендира
изключително владение /interversio possessionеs/, а напротив той като
физическо лице я отчуждава. В НА за продажбата на процесната масивна
сграда /л. 105/ е посочено, че титулът за собственост на КПЗП „Победа“ /в
ликвидация/ е НА № 132, том XIII, н.д. № 2124/2007 г., което означава че
продавачът - КПЗП „Победа“ на неизвестна дата от 2007 г. до 04.02.2009 г. е
бил собственик на масивната сграда, а междувременно и ищецът неин
ликвидатор, неясно от кога и за какъв период.
Установи се по категоричен начин, че на 04.02.2009 г. ...., представлявано
от .... И. с ЕГН **********, чрез възмездна правна сделка придобива правото
на собственост върху процесната масивна сграда. Свидетелят ..... .... заявява,
че е син на .... И. и след смъртта на баща си е наследил фирмата. Свидетелят
З..... сочи, че баща му преди ползвал процесната масивна сграда, като
съхранявал в нея строителни материали във връзка с тухлена фабрика. Също
заяви, че самият той е баща на втория ответник И. О. И., с който водят
съдебни дела. Настоящият съдебен състав не кредитира свидетелските
показания на свидетеля ..... ...., в частта, с която заявява, че ищецът му
позволил да ползва сградата и не му пречел да съхранява вещите си в нея.
Свидетелят сочи за съдебни спорове с втория ответник и негов син – И. О. И.,
което през призмата на чл. 172 ГПК навежда на възможна заинтересованост от
изхода на делото и то във вреда на този ответник.
Придобилият правото на собственост - .... върху процесната масивна
сграда от 04.02.2009 г. е упражнявал това право в пълния му обем. Твърдяното
от ищеца своене на имота не се доказа в производството, нито от сключване на
предварителния договор за покупко-продажба, нито на по-късен етап. Още
повече, че от 04.02.2009 г. - датата на сключване на разпоредителната сделка
между ищеца като ликвидатор на КПЗП „Победа“ и ...., ищецът по субективен
9
признак е бил държател. За да промени държането във владение като
предпоставка за придобИ.е по давност на чужд имот, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio
possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се
обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на
правото си. Както е посочено в Решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. №
627/2010 г. по описа на ВКС, І г. о., общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят
права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност,
поради неведение, да се брани. Съобразно дадените в тази насока разяснения в
ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на което е
придобита фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не
владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на
собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които
по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика /решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г. по описа
на ВКС, II г. о./ Не се събраха доказателства в производството, които да сочат,
че ищецът е предприел действия и е демонстрирал намерение да придобие
имота за себе си. Твърдението на ищеца, че трети лица са съхранявали вещи,
не почива дори на житейска логика, защото третите лица в случая са били
представляващият дружеството-собственик на процесния имот и неговият
син. За да е налице за ищеца владение, годно да произведе правни последици,
е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е било
постоянно и непрекъснато, да няма случаен характер, а да е израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица за период по-дълъг от шест месеца, да е спокойно /да не е
установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма
съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/.
За периода 04.02.2009 г. до 07.2021 г. носител на правото на собственост на
процесната масивна сграда е било .... и изложеното от свидетеля З....., че баща
му също е ползвал сградата, води до извод че ищецът не е бил в обективна
невъзможност да заяви промяна в намерението си да държи вещта като своя.
Сградата е ползвана от лица, свързани със собственика и вместо ищецът да
10
препятства тяхното право, той твърди че е позволил на същите да ползват
имота. Заявеното от свидетеля З....., че ищецът имал ключове, не води до
промяна на държането в своене на веща за себе си, а сочи на единствен извод,
че ищецът е имал достъп до имота. При условията на пълно и главно
доказване, в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни
последици, е да докаже извършването на такива действия след придобИ.е на
фактическата власт, които да го направят собственик. Това в производството
не се доказа. В случая презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за
опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобИ.е по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС. Съдът намира, че
ищецът не доказва установяване на владението в имота на 06.02.2006 г., което
да е продължило десет години, включително и чрез други трети лица.
Предвид изложеното, предявеният от Т. М. В. иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника К. В. И. направените разноски. Представен е договор
за правна защита и съдействие /л. 42/, служещ като разписка за заплатената
сума, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК за направения разход за
адвокатско възнаграждение в размер на ....
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК като недопустима исковата молба, в
частта, с която Т. М. В., ЕГН **********, адрес ..... е предявил положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗС
против К. В. И., ЕГН **********, с адрес ..... и И. О. И., ЕГН **********, с
адрес ..... за признаване за установено спрямо ответниците, че е собственик по
давностно владение на масивна сграда /груб строеж без дограма и ел.
инсталация/ от 108 кв.м. /РЗП-324 кв.м./ на три етажа, находяща се в УПИ I,
квартал 52 по плана на .... при граници: север - улица с о.к. 54-59-60 и УПИ III
- общинска собственост; юг - улица с о.к. 116-117; изток - УПИ – II и УПИ -
III; запад - улица с о.к. 59-60 и о.к. 116-117 от същия квартал.
Прекратява производството в тази му част.
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. В., Т. М. В., ЕГН **********, адрес .....
срещу К. В. И., ЕГН **********, с адрес ..... и И. О. И., ЕГН **********, с
адрес .... положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗС, за признаване за установено спрямо ответниците,
че ищецът е собственик на масивна сграда с обща застроена площ от 262 кв.м.
на три етажа с /РЗП-786 кв.м/, находяща се в УПИ I, квартал 52 по плана на ....
при граници: север - улица с о.к. 54-59-60 и УПИ III - общинска собственост;
юг - улица с о.к. 116-117; изток - УПИ – II и УПИ - III; запад - улица с о.к. 59-
60 и о.к. 116-117 от същия квартал, по силата на придобивна давност в
периода посочен в молбата.
ОСЪЖДА Т. М. В., Т. М. В., ЕГН **********, адрес ..... ДА ЗАПЛАТИ на
К. В. И., ЕГН **********, с адрес ....., разноски по делото в размер на .....две
хиляди и шестстотин/ лева.
Решението е постановено при участие на привлечено на страната на
ответника К. В. И., ЕГН ********** трето лице-помагач - ТД на НАП Велико
Търново, Офис Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната му част, имаща характер на определение – в едноседмичен
срок.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12