Р Е Ш Е Н И Е
№
2040/ 14.08.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря Ж.Славова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7127 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.Г.Груп” ООД против Г.Д.Д., за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2503.07 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 11582/CL/2007 000345 CRS 2342833 / 19.10.2007 год., сключен с „Банка Пиреос България” АД, както и законната лихва върху главницата, начиная от 02.05.2012 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.06.2018 год. и за които по ч.гр.д. № 3773 / 2012 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Правното основание на исковете е в чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител заявява, че поддържа исковете, ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските.
Ответникът е оспорил основателността на исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 19.10.2007 год. между страните е сключен договор за кредит с № 11582/CL/2007 000345 CRS 2342833, по силата на който „Банка Пиреос България“ АД - кредитодател, е предоставила на Г.Д.Д. - кредитополучател, кредит в размер на 3000 лв. със срок за погасяване 60 месеца, при равни погасителни месечни вноски.
На 03.05.2012 год., по ч.гр.д. № 3773 / 2012 год. по описа на БРС, образувано по заявление на ищцовата банка, са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за вземанията, произтичащи от договора за кредит.
В това производство банката се е позовала на обявената предсрочна изискуемост, за което към заявлението е приложена покана до кредитополоучателя от 27.12.2011 год., с даден 7-дневен срок за издължаване на падежиралите вземания. Поканата е получена на 05.01.2012 год. от лице, намерено на адреса на Д., посочен в договора за кредит.
С договор за цесия от 14.01.2016 год. „Банка Пиреос България“ АД е прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания“ АД всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за кредит и заем, сключени с физически лица и описани в приложение № 1 - неразделна част от договора.
Препис-извлечение от същото (неподписан) е налично по изпълнителното дело с № 20178630401277 на ЧСИ Сия Халаджова, образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания“ АД, за събиране на вземанията по изпълнителния лист, издаден срещу Д. по ч.гр.д. № 3773 / 2012 год. по описа на БРС. В един от редовете на преписа-извлечение фигурират имената на ответника, кореспондиращи на същия ред с идентификационен номер на кредит, различен от този на договора за кредит, както и с дата на договор, също различна от тази на договора за кредит. Съвпада само размерът на отпуснатата главница, но е различен от заявения в заповедното, изпълнителното и настоящите производства.
С последващ договор за цесия, сключен на 20.06.2018 год. между „Агенция за събиране на вземания“ АД - цедент и „С.Г.Груп” ООД - цесионер, първото дружество е прехвърлило на второто вземанията си, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 - неразделна част към договора. Такова приложение не фигурира между кориците на делото.
По изпълнителното дело цедентът е представил списък с дела, предмет на цесия между „Агенция за събиране на вземания“ АД и „С.Г.Груп” ООД, сред които и въпросното дело. Списъкът също е неподписан и не съдържа данни за вземанията - предмет на станалата цесия.
Заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 3773 / 2012 год. по описа на БРС е издадена на 03.05.2012 год., а изпълнителното дело е образувано на 21.04.2017 год. по молба на „Агенция за събиране на вземания“ АД.
Първото изпълнително действие, предприето по изпълнителното дело в рамките на избрания от взискателя, респ. съдебния изпълнител способ, датира от 22.03.2018 год. и се изразява в налагане на запор върху паричните средства на длъжника в открити на негово име банкови сметки.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.
Очевидно, между „Банка Пиреос България“ АД и Г.Д.Д. са били в облигационно правоотношение по сключен помежду им договор за кредит, по силата на който на последния са предоставени 3000 лв. със задължението да ги върне в срока и по начина, определени с договора, ведно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва. Липсват доказателства, а и твърдения от страна на ответника, че е изпълнил това си договорно задължение точно, поради което следва да се приеме, че банката - кредитор е имала основание да обяви кредита (неплатения остатък) за предсрочно изискуем и е сторила това, изпращайки поканата от 27.12.2011 год., получена на 05.01.2012 год.
Но неоснователността на исковете произтича от недоказаността на твърдението, че тъкмо вземането на „Банка Пиреос България“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за кредит, е било предмет на договора за цесия, сключен между банката и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 14.01.2016 год., респ. на договора за цесия от 20.06.2018 год., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ АД и „С.Г.Груп“ ООД. Както се каза, с договорите за цесия са прехвърлени множество вземания, описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, не не фигурират сред доказателствата по делото. Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящите от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и „С.Г.Груп” ООД отделни изявления под каквато и да е форма. Обобщено - липсва приложение или друг документ, подписан от страните по договорите за цесия, които да издивидуализират в достатъчна степен прехвърлените вземания и от които да е видно, че сред тях са и тези към Д., произтичащи от договора за кредит.
Посоченото е достатъчно основание за отхвърляне
на исковете, но за пълнота следва да се посочи, че ако и да бе доказано
валидното прехвърляне на вземанията, това не би повлияло крайния извод на съда.
Дори при приложението на общата давност по чл.110 от ЗЗД и при изрично заявеното възражение на ответника в тази насока, вземанията са погасени. Ако се приеме, че заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК е прекъснало давността с постъпването в съда на 02.05.2012 год. и ако от този момент е започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, то към 02.05.2017 год. тя е изтекла. През този период същата не е била спирана или прекъсвана, доколкото молбата за образуване на изпълнително дело не води до прекъсването й, а по време на изпълнителния процес давността не спира да тече (т.10 от ТР № 2/2013, ОСГТК). Първото изпълнително действие, с което се прекъсва давността, е предприетото след изтичането й налагане на запор на 22.03.2018 год.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете на С.Г.Груп” ООД, предмет на настоящото дело, да се отхвърлят.
Мотивиран от горното, на основание чл.235 и
чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “С.Г.Груп” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Черни връх” № 150, ет.1, представлявано от Султанка Цампарова, предявени против Г.Д.Д. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2503.07 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 11582/CL/2007 000345 CRS 2342833 / 19.10.2007 год., сключен с „Банка Пиреос България” АД, както и законната лихва върху главницата, начиная от 02.05.2012 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 20.06.2018 год. и за които по ч.гр.д. № 3773 / 2012 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: П/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД