О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,……………..2019г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска
колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 4642 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото частно гражданско дело е
образувано по частна жалба на „Е.Т.Е.Г.“ЕООД, срещу Определение № 17525/21.01.2019
г. на СРС, 68 с-в, с което е отхвърлена молбата му за освобождаване на внесена
от него парична гаранция в размер на
2 200 лв.
В жалбата се твърди неправилност на определението, изведено
от наличието на всички законови предпоставки за уважаване на искането му за
освобождаване на внесената гаранция.
По реда на
чл.396 ГПК състав на СГС, с Определение №7659/16.03.2017 година, постановено по
въззивно ч. гр. д. №3006/2017 година, е отменил определението на СРС,
постановено по ч. гр. д. №11828/2017 година, с което е отхвърлена молбата на
настоящия жалбоподател, по чл.390 ГПК и е уважил искането за налагане на запори
върху вземания на бъдещия ответник ЕТ „П.-К.К.“, ЕИК ******, по отношение на
описаните в определението банки.
Обезпечението е допуснато при условие-
внасяне на гаранция от бъдещия ищец в размер на 2 200лв. Доказателства за
внесената гаранция страната е представила, поради което на 27.04.2017година
въззивният съд е издал исканата обезпечителна заповед.
По ч.въззивно
дело на 05. 05. 2017 година е постъпила молба от „Е.Т.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ******,
чрез адв. М.Й., за отмяна на определението за допускане на обезпечението и е
направено искане за прекратяване на делото. Съставът на СГС е постановил препис
от тази молба да се връчи на другата страна в процесуалната връзка за становище
в 3-дневен срок. Съобщението за това е достигнало до ЕТ „П.-К.К.“, ЕИК ******
на 2.05.2017 година.
На 07.06.2017 година съдът е разпоредил
делото да се изпрати незабавно на СРС за произнасяне по молбата за отмяна на
обезпечението.
С Определение от 16.06.2017 година
първостепенният съд е приел, че няма правомощия да отменя заповеди и
определения на въззивния съд, поради което е отхвърлил молбата на страната за
отмяна на допуснатото обезпечение и връщане на гаранцията. Определението е
влязло в сила на 12.07.017година.
На 09.08.2017 година пред СГС постъпва
идентична молба от настоящия жалбоподател, която по разпореждане на СГС е
изпратена на СРС, който от своя страна е разпоредил препис от нея да се връчи
на ЕТ „П.-К.К.“, ЕИК ****** за становище в 1- седмичен срок и на
10.10.2017година е постановил идентичен с гореописания отхвърлителен акт. И
това определение е влязло в сила на 08.11.2017г.
На 28.11.2017 година настоящият
жалбоподател, отново депозира молба с вх.№ 159590, с която моли СГС да се
произнесе по искането му за връщане на гаранцията, тъй като такива били
предписанията на процесуалния закон.
С разпореждане от 29.11.2017 година
въззивният съд постановява молбата да се изпрати на СРС за произнасяне.
68-ми състав на СРС е приел с определение от 06.12.2017 г. , че СГС „без посочване на правното
основание за препращането на молбата“ е изпратил същата и отново е отхвърлил и
молба с вх.№ 159590/ 28.11.2017 година, като е препратил към мотивите за това,
изложени от него в предходните актове, които са влезли в сила.
С Определение № 221/05.01.2018 г.
СГС, 6-6 състав е отменил Определение № 286913/06.12.2017 г., като е върнал
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
С Разпореждане от 09.05.2018 г.
СРС е отхвърлил молбата за възстановяване на гаранция.
С определение № 444/08.01.2019 г.
СГС, VІ състав е отменил Разпореждане от 09.05.2018 г., с което е отхвърлена
молбата на „Е.Т.Е.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****** за
възстановяване на внесената като обезпечение сума, като е делото е върнато за
произнасяне по същество на искането.
С обжалваното определение СРС е
отхвърлил молбата на „Е.Т.Е.Т.“
ЕООД, ЕИК ****** за
възстановяване на внесената като обезпечение сума.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Молбата за обезпечение е подадена
и разгледана за първи път по същество от СРС. Следователно този съд е
компетентен да разгледа и молбата, с която е поискана отмяна на допуснатото
обезпечение и освобождаване на внесената в обезпечителното производство парична
гаранция. Компетентността за разглеждане на молбата за отмяна на обезпечение
/чл. 321 ГПК отм., съответно чл. 402 ГПК/ следва компетентността на съда в
обезпечителното производство. Обезпечителното производство е започнало пред
първоинстанционния съд и след като той се е произнесъл по искането за
обезпечение, негова е компетентността да се произнесе и по отмяната на
обезпечението. Обжалването на определението за допускане на обезпечение по реда
на инстанционния контрол е ирелевантно за родовата подсъдност в производството
по чл. 321 ГПК (отм.), съответно чл. 402 ГПК, и не води до промяната й дори
тогава, когато въззивният съд е отменил определението на първата инстанция и е
допуснал обезпечение на иска или е изменил условията на допуснатото обезпечение(определение № 591/02.11.2009 г.
по ч. т. д. № 450/2009 г. на І т. о., определение № 59/06.02.2013 г. по ч. гр.
д. № 1034/2013 г. на ІІ г. о., определение № 463/01.07.2013 г. по ч. т. д. №
1153/2013 г. на ІІ т. о. и др.) Компетентен да се произнесе по молбата по
чл.404 ГПК за освобождаване на внесената гаранция е сезираният съд по
обезпечението, а не съдът,
който реално е допуснал това обезпечение като въззивна инстанция, чиито функции се изчерпват
с произнасянето по частната жалба срещу отказа на първата инстанция да допусне
обезпечението. (определение
№148/06.03.15г. по ч.т.д.№569/15г. е на І ТО, определение №59/06.02.13г. по
гр.д.№1034/13г. на ВКС, ІІ ГО; определение №678/11.10.2013г. по ч.т.д.№3409/13г.
на ВКС, І ТО).
С обжалвания акт СРС се е произнесъл
само по искането за освобождаване на гаранция, като е постановил акт по
същество – оставил е молбата без уважение, като изложените мотиви са без правно
значение.
Съобразно указанията дадени в т.3 от
ТР №6/15 г. на ОСГТК, при
надлежно сезиране с молба, компетентният съд се произнася с определение или
разпореждане, с което уважава или оставя без уважение същата. Актът, с който
съдът се произнася, не подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито
една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК: не
прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е
предвидил неговото обжалване. С това определение или разпореждане не се решава
спор по същество и не се слага край на делото, поради което и молителят може да
поиска неговото изменение от съда, който го е постановил вследствие на грешка,
пропуск, както и при изменение на обстоятелствата, което следва от разпоредбата
на чл. 253 ГПК. В тази връзка страната може да се снабди с
доказателства от СГС относно внесената сума, предвид мотивите на СРС, че не са
били представени доказателства за заверяването на банковата сметка на СГС.
Горното
налага извода, че частната жалба е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Воден от горното Софийски градски
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
Оставя без разглеждате частна жалба № 5018560/05.02.2019 г.
на Е.Т.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК ******
срещу Определение
№ 17525/21.01.2019 г. на СРС, 68 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред САС в 1 седм.срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.