Определение по дело №313/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 88/28.10.2013г., постановено по Г.д. №576/2013г. по описа на Районен съд - К., е отхвърлен предявения от Т. П. К. от Г. К. срещу „С.” Е., Г. К., ЕИК * иск с правно основание чл.50 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от вещ, ведно със законната лихва от 18.01.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 400 лв.

Недоволен от решението е останал жалбодателят Т. П. К. от Г. К., който го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изводът на съда, че действително били настъпили вреди от процесната вещ, но тъй като не било доказано, че ответникът е собственик на вещта, то не следвало да носи отговорност, бил необоснован. В тази връзка се сочи, че дори да не било доказано, че вещта е собственост на ответника, то безспорно било установено, че се намира под постояÝен негов надзор. В подкрепа на това се сочи, че от ответника не се оспорвало обстоятелството, че търговското помещение, на което бил монтиран климатика, се стопанисва и ползва от същия именно за задоволяване на търговските му нужди. При тази хипотеза, дори и помещението да било собственост на физическо лице, то щом като юридическото лице - ответник осъществявало търговска дейност в него и съответно вещта - причинила увреждането, била под постоянен негов надзор, то следвало да отговаря по иска по чл.50 от ЗЗД, която била безвиновна/обективна отговорност и ответникът по този иск отговарял само защото е собственик или е лице, под чийто постоянен надзор се намирала вещта. Налице били кумулативно предвидените предпоставки, за да възникне отговорността по този иск: наличието на вреда, чужда вещ - източник на вреда, действие или бездействие на собственика и/или лицето по чиито надзор е вещта, причинно следствена връзка между действието/бездействието на лицето под чиито постоянен надзор се намира и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място, твърди се от жалбодателя, че неправилно било прието от съда, че не било установено по делото с точност къде бил монтиран климатика към момента на настъпване на увреждането, който извод бил необоснован и се опровергавал от показанията на св. Т. Обстоятелството кой го е монтирал също било без значение за делото, тъй като било от значение под чий надзор се намира, което било безспорно установено по делото. По изложените съображения въззивникът чрез пълномощника си моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и необосновано, вместо което да постанови решение, с което предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД вр чл.45 от ЗЗД да бъде уважен изцяло. Претендира присъждане на разноските, направени в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание въззивникът лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна не е постъпил. С писмено становище за въззивното с.з., страната оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение като правилно, да се потвърди.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявен за разглеждане в първоинстанционното производство е иск по чл. 50 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещ, вследствие причиняване на разкъсно-контузна рана в областта на главата на ищеца Т. П. К. от удар в климатик, в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането- 18.01.2013г. до окончателното й изплащане.

От фактическа страна по делото се установява, че на 18.01.2013г. по обяд, ищецът се движел пеша по тротоара на У. „. К. в посока към офиса на А. „К.” в Г. К., където имал среща със св. Н. Т. Минавайки покрай фризьорски салон, намиращ се в бл. № * на същата улица, ударил главата си в областта на челото във външното тяло на монтирания на външната стена на салона климатик. От раната започнала да тече кръв, която ищецът се опитал да спре с подръчни материали – салфетки, и др. Наложило се да посети ЦСНП-К., където раната била зашита и превързана.

Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 19/2013г., ищецът бил освидетелстван на 18.01.2013г. от д-р Н. М., съдебен лекар, който констатирал наличието на разкъсно-контузна рана в горната дясна част на челото. Посочил, че описаното увреждане е получено при действието на тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин добре отговаря да е възникнало така, както е съобщено от освидетелствания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

От показанията на св. Н. Точев, които въззивният съд изцяло кредитира, се установява възприетият от съда и описан механизъм на причиняване на телесното увреждане на ищеца, както и местоположението на климатика на 18.01.2013г., а именно над тротоара, на височина около 1.70 метра от земята, като оставала свободна площ на тротоара около 1 м.

От показанията на св. М. П., на които съдът дава вяра се установява, че ищецът около две седмици бил с превръзка на главата. Имал болки. Раната му създавала притеснения особено нощно време, тъй като трябвало да я пази при сън. Трябвало да я пази и навън от студ и влага. Свидетелката сочи също така, че ищецът е емоционална личност, със силно развито чувство за справедливост. Случката с климатика го мотивирала да потърси собственика с идеята този климатик да бъде преместен, така че да не пострада и някой друг.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от първоинстанционния съд се установява, че климатикът е монтиран за нуждите на фризьорски салон, стопанисва от „С.” Е., Г. К., разположен в приземен етаж на бл. *, У. „. К., Г. К., изграден чрез промяна на предназначението на мазе № *. Външното тяло на климатика следвало да е поставено на фасадата на блок № * така, че да не създава предпоставки като строеж за здравето и живота на хората. При приемане на външното тяло като издатина на сградата, височината на местоположението му следвала да бъде 2.10 метра, отчитайки че блокът е разположен на уличната регулация. Към датата на изготвяне на заключението и представянето му по делото 11.09.2013г. е констатирано, че външното тяло на климатика е поставено в нишата на прозореца към мазето. По фасадата над сегашното местоположение на външното тяло на климатика били видими няколко отвора с и без дюбели, като ВЛ не можело да определи по същите дали се е намирало на друго място и е било преместено в сегашното му положение.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот № 77, том V, рег. № 7199, нот. дело № 877/2005г. се установява, че М. М. Ш. е собственик на процесното помещение, предназначено за фризьорски салон, а от справка в търговския регистър на АВ- че „С.” Е., Г. К., с управител М. М. Ш., има за основна дейност извършването на фризьорски и козметични услуги и адресът му на управление е този на салона.

При тези фактически обстоятелства по делото, се налагат и следните изводи: безспорно установено по делото е, че ищецът е пострадал, удряйки главата си в областта на челото във външното тяло на климатик, монтиран за нуждите на фризьорски салон, стопанисван от „С.” Е., Г. К., с управител М. М. Ш.. Вследствие на удара, на ищеца е причинено телесно увреждане- разкъсно-контузна рана в горната дясна част на челото, т.е. настъпила е вреда с неимуществен характер, свързана с преживени от него болки и страдание; вредата е причинена от посочената вещ-климатик. Отговорността на ЮЛ-ответник е обективна и произтича от факта, че посоченото ЮЛ осъществява основната си дейност - фризьорски услуги в помещението - фризьорски салон, собственост на физическото лице, същевременно управител на Е.. С други думи ФЛ се е регистрирало като търговец - Е., за да може да работи като фризьор, като за целта си е закупил помещение - мазе, което след съответното преустройство, е превърнато в салон, в който се упражнява търговската дейност на дружеството. Впрочем, от ответника се оспорва обстоятелството, че помещението е собственост на Е., като се представят доказателства, че е собственост на физическото лице, негов управител, но не се оспорва обстоятелството, че климатикът обслужва фризьорския салон, в който Е. осъществява търговската си дейност, като същевременно ФЛ не може да осъществява посочените услуги без да е регистрирано като търговец.

По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът - ЮЛ отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 50 ЗЗД, предвид монтирането на климатика над тротоар, на недостатъчна височина, осигуряваща безопасното преминаване на пешеходците край него, причинило телесното увреждане, в резултат от което са настъпили неблагоприятните за ищеца последици - преживени болки и страдания.

В обобщение, ответникът следва да понесе деликтна отговорност за причинените на ищеца болки и страдания, чийто размер, в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд определя на 1 000 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на увреждането – 18.01.2013г. до окончателното й изплащане.

Като е достигнал до изводи, различни от направените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло /в т.ч. и за разноските/, като се постанови друго, по съществото на спора, с което предявеният иск да се уважи съобразно изложеното по-горе.

При този изход на делото на ищеца се дължат направените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 598 лв., както следва: 570 лв. в първоинстанционното производство – ДТ в размер на 50 лв., възнаграждение за вещо лице – 110 лв., платен адвокатски хонорар – 400 лв., банкови комисионни – 10 лв.; във въззивното производство 28 лв. - държавна такса за обжалването 25 лв. и банкова комисионна 3 лв.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 88/28.10.2013г., постановено по Г.д. № 576/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „С.” Е., Г. К., У. „. К. 10, ЕИК *, представлявано от управителя М. М. Ш., ЕГН * да заплати на Т. П. К., ЕГН *, с адрес за призоваване: Г. М., У. „Г.” *, . * по предявения иск по чл. 50 ЗЗД сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещ, намираща се под надзора на „С.” Е., Г. К., У. „. К. 10, ЕИК *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2013г. до окончателното й изплащане, както и направените в първоинстанционната и въззивната инстанция разноски общо в размер на 598 лв. /съответно 570 лв. и 28 лв./.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.