РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Бургас, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120106218 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД против М. Д. Д. и допълнително уточнен иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които по ч.гр.д. № 3974/2022 г. по
описа на РС-Бургас е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, а именно: 9 147,57 лв. – остатък от непогасена главница по Договор за кредит №
****/******* г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца, 975,41 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и
присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в
исковото производство. Ищецът твърди, че на **** г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и М. Д. Д. е бил сключен договор за потребителски кредит № *****, с
чиста стойност на кредита в размер на 9 000 лв., който е следвало да бъде върнат на 84 бр.
анюитентни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 195,06 лв., с първа падежна дата
на 21.02.2016 г. и последната падежна дата на 21.01.2023 г. Твърди се също така, че
кредитополучателят е погасил изцяло първата погасителна вноска, както и 6,40 лв. от
втората погасителна вноска, или общо са били внесени 201,46 лв., след което е изпаднал в
забава. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 24.10.2016 г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ”
ЕАД вземанията си, произтичащи от гореописания договор за потребителски кредит, като
ищецът е изпратил уведомление за цесията до ответника, което се е върнало невръчено,
поради което се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията е връчено на ответника
1
като приложение към исковата молба. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер. Твърди се, че
от представените доказателства не се установява, че заемодателят е предоставил на
ответника посочената в договора сума. Заявено е също така, че не става ясно какво е
погасено с платената от ответника сума, както и защо се претендира главница в размер на 9
147,57 лв. при условие, че главницата по договора е 9 000 лв. На следващо място е заявено,
че цесията не е била съобщена надлежно на ответника и не е породила правно действие
спрямо него, както и че липсва изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Заявено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията,
като в допълнителна молба от 16.03.2023 г. е уточнено, че според ответника погасени по
давност са 16 вноски по главницата, падежирали в периода 21.02.2016 г. – 21.06.2017 г.,
които са на обща стойност 3 120,96 лв., както и 975,41 лв. – част от претендираната
договорна лихва, дължима за периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г. Заявено е и възражение за
недействителност на договора за кредит като сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
тъй като размерът на използвания в договора и в приложенията му шрифт е по-малък от 12
пункта, като това се отнася и за свързаните с него застрахователни договори и общите
условия към договорите. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора и
моли искът да бъде отхвърлен, не са ангажирани доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Към исковата молба са приложени заверени копия на Договор за потребителски
паричен кредит № ****/***** г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и М. Д. Д., ведно с общи условия и погасителен план към него, преводно нареждане от ****
г. за сумата от 9 000 лв., Договор за цесия от 24.10.2016 г., Приложение № 1 и Приложение
№ 2 към договора за цесия, потвърждение за извършената цесия, уведомление за извършено
прехвърляне на вземания и обратна разписка за доставяне на препоръчана пощенска пратка.
По искане на ответната страна съдът е задължил ищеца на осн. чл. 183 от ГПК да представи
оригиналите на горепосочените доказателства, като такива оригинали не са представени по
делото, поради което с протоколно определение от 20.03.2023 г. тези копия на документи са
изключени от доказателствения материал по делото. С оглед на това съдът намира, че по
делото останаха недоказани твърденията на ищеца за сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕОД и ответника договор за потребителски кредит, че сумата от 9
000 лв., представляваща чиста стойност на кредита, е била получена от ответника, както и
че непогасените вземания по този договор за били прехвърлени на ищеца и ответникът е бил
уведомен за тази цесия, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, в случая не следва да бъдат обсъждани останалите
възражения на ответника, тъй като не се доказа наличието на сключен договор за кредит,
нито на валидно прехвърляне на вземанията по него в полза на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление гр. С***, бул. ***, против М. Д. Д., ЕГН
**********, от гр. Б**, жк. **, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 9 147,57 лв. (девет хиляди сто четиридесет и седем лв. и петдесет и седем
ст.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
****/****** г., сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, сумата от 975,41 лв. (деветстотин
седемдесет и пет лв. и четиридесет и една ст.), представляваща възнаградителна лихва,
дължима за периода 17.02.2016 г. – 24.10.2016 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед
№ 1923/22.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3974/2022 г. по описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3