Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261034 27.10.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17241 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от от „Лайт кредит консулт” EООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А. Д. А.,
чрез пълномощника адв. П. П. против З.Д.Д., ЕГН ********** *** с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи сумата от общо 3205,30
лв. – главница, от която 2437,92 лв.,
представляваща невърната част от предоставен заем по договор за заем № ***/***
г., с падеж: 28.08.2018 г., сключен с „Лайт кредит” ООД, което вземане е
платено от „Лайт кредит консулт” ЕООД, който е встъпил в правата на „Лайт
кредит” ООД, съгласно договор за гаранция от 23.01.2018 г., сключен между
ответника, „Лайт кредит” ООД и „Лайт кредит консулт” ЕООД и 767,38 лева
- главница представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция от 23.01.2018 г., сключен между ответника, „Лайт кредит” ООД и „Лайт
кредит консулт” ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
заявлението – 21.08.2019 г. до окончателното изплащане, която сума е присъдена
по ч. гр. дело № 13660/2019 г. по описа на ПдРС със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и
„Лайт кредит” ООД е сключен Договор за заем № ***/*** г., като размерът на предоставената сума бил 2500 лв.
за срок от 7 месеца, като погасителните вноски са на 7 равни месечни вноски,
всяка от които на стойност от 406,32 лв., с падеж 23-то число на всеки месец, с
краен срок на погасяване 23.08.2018 г. Общата сума, подлежаща на връщане с
включена възнаградителна лихва била в размер на 2844,24 лв. Като обезпечение на
вземането по така сключения договор е сключен договор за гаранция на 23.01.2018
г. между ищцовото дружество, в качеството на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като заемодател и
ответника, като заемател. Съгласно този договор заемателят дължал на гаранта
възнаграждение в размер на 7 месечни вноски, всяка на стойност от 194,58 лв.,
което възнаграждение било обезпечено с издаден в полза на гаранта запис на заповед
на дължимото възнаграждение. Сочи се, че ответникът е заплатил една вноска по
договора за заем и 594,68 лв. по договора за гаранция. С уведомление от
13.06.2019 г. „Лайт Кредит” ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция,
претендирал плащане на задълженията на ответника към него в общ размер на
2437,92 лв. Поради тази причина ищецът извършил плащания на тази сума на
18.06.2019 г. Предвид изискуемостта на вземанията било подадено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявения иска по основание и размер. Твърди, че
възнаграждението от 1362,06 лв. дължимо по договор за гаранция, представлявало
разход по договора за кредит. Твърди, че договорът за кредит не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК. Възнаградителната лихва
била нищожни, тъй като противоречала на добрите нрави. Нищожността на договора
за заем водила и до недействителност на договора за поръчителство. Прави
възражение за прихващане със сумата от 594,68 лв. платена по нищожен договор за
поръчителство.
С оглед на това, се моли да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендират се разноски.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 13660/2019 г. на ПдРС се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против
ответника за следните суми: 2437,92 лв.- главница, представляваща невърната част от
предоставен заем по договор за заем № ***/*** г., с падеж: 28.08.2018
г., сключен с „Лайт кредит” ООД, което вземане е платено от „Лайт кредит
консулт” ЕООД, който е встъпил в правата на „Лайт кредит” ООД, съгласно договор
за гаранция от 23.01.2018
г., сключен между ответника, „Лайт
кредит” ООД и „Лайт кредит консулт” ЕООД и 767,38 лева - главница представляваща неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от 23.01.2018
г., сключен между ответника, „Лайт
кредит” ООД и „Лайт кредит консулт” ЕООД, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на заявлението – 21.08.2019 г. до
окончателното изплащане, както и разноски в
размер на общо от 364,10 лв. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал.
4 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на
вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № *** от 23.01.2018г.,
сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и З.Д.Д., като
заемател. По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на
заемателя сумата от 2500 лева, а заемателят се задължил да върне същата в срок
от 7 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 406,32 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите
от 48,75% и общ размер на всички плащания по договора 2844,24 лева. Представени
са и Общи условия на договор за паричен заем, преодставян от Лайт Кредит ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ EООД, ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК
*********, в качеството му на „заемодател“ и З.Д.Д., в качеството му на
„заемател“ бил сключен Договор от 23.01.2018г., по силата на който съобразно
чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя
гаранция при следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай,
че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от
23.01.2018 г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответника в техния пълен размер
в продължение на шест седмици да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по заема.
Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ
за гаранта до момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения
на заемателя към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора
заемателят дължал да гаранта възнаграждение, както следва: седем ежемесечни
премии в размер на 194,58 лева, които се заплащали заедно със съответните
месечни погасителни вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по
предходните точки са окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали
гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени
всички средства по заема и независимо от възможността срокът и/или размерът на
заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема
отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя
за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по
договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на
условията по чл. 2 от договора за гаранция.
Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят
продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2
е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички
суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни
дни след извършването на плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към
заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по
т.3.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и
да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта
от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които са дължими от
заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми
нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към
Заемодателя.
На 13,06,2019 г. е изпратено уведомление до Лайт Кредит Консулт ЕООД, във
връзка с което и на основание чл. 5 от договора за гаранция, последното изплаща
на Лайт Кредит ООД сумата от 2437,92 лв., с преводно нареждане от 18,06,2019 г.
Изготвено и прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. С.К., от която се установява, че извършените плащания по
договора за заем от заемателя към Лайт Кредит ООД са общо в размер на 406,32
лв., от които плащане на главница в размер на 322,99 лв. и плащане на лихва в
размер на 83,33 лв. Неплатената сума по договора за заем възлизала общо в
размер на 2437,92 лв., в тази част неплатена главница в размер на 2177,01 лв. и
неплатена лихва в размер на 260,91 лв.
Извършените плащания по договор за гаранция от заемателя към Лайт Кредит Консулт
EООД са в размер на 594,68
лв., като остатъкът от неплатената сума по договора за гаранция е в размер на 767,38
лв. Платената сума от Лайт Кредит Консулт ООД към Лайт Кредит ООД е в размер на
2437,92 лв., с основание на плащането: плащане гаранция по договор № *** от
23,01,2018 г.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност съдът
намира следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 23.01.2018 г.
между трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който
дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 2500 лева под
формата на потребителски кредит, а последният се е задължил да върне заетата
сума от 2844,24 лева на заемодателя, в срок от 7 месеца, при месечна
погасителна вноска в размер на 406,32 лева, при фиксиран годишен лихвен процент
по заема от 40% и годишен процент на разходите от 48,75%. Липсва спор между
страните, а и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че заемодателя е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил заемната сума на ответника.
В
чл.3, ал.2 от договора за паричен заем е предвидено, че сумата се предава при
предоставяне на обезпеченията по чл.6 от договора, едно от които е гарантиране
от трето лице чрез сключване на Договор за гаранция / вж.чл.6/. Т.е., условия
за предоставяне на заема е сключването на договор за гаранция.
Между
страните по делото не е спорен факта на сключен Договор за гаранция между
ищеца, в качеството му на гарант, заемодателя „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД и ответника,
съгласно който последният се задължил да плати на гаранта възнаграждение
разсрочено на 7 ежемесечни премии, всяка на стойност от 194,58 лв. Според
чл.3.1. от същия договор премиите се дължат и се заплащат заедно / на същата
дата/ със съответните месечни погасителни вноски по заема.
По
отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско
законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза,
за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на
потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да
прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между
договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се
характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост,
имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е
застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна
практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Анализирано
съдържанието на процесния договор за кредит обуславя извода, че е спазена
писмената форма, шрифта на текста е не по – малък от 12, съгласно чл. 10 от
Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т.
1-9 и т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който
в случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на
кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите на
плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника, че е налице нарушение на изискването
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че посочения в
договора годишен процент на разходите от 48,75 % и общата сума за плащане от
заемополучателя – 2844,24 лв. не съответстват на действителните такива.
Съображенията за това са следните:
Според
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е
указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на
договора, като условие за предоставянето на паричния заем, сключване на договор
за гаранция и заплащане на премиите по него заедно с всяка вноска по кредита,
като към вноската се добавя сума от 194,58 лева. Т.е., плащането на тези премии
се извършва в полза на заемодателя, а не на гаранта. Непредставянето на така
изискуемото обезпечение обаче не води до претърпяването на вреди или
увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази
възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на
условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението по договора за
гаранция да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин на практика
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните
вноски, то се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна
печалба за заемодателя / предвид уговорката за заплащане на премиите в негова
полза, а не в полза на гаранта/. Видно от съдържанието на процесния договор за
кредит, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от
потребителя". Така в графа "детайли на кредита" фигурира
"обща сума за погасяване", но тя отчита само общия му размер, без да
включва общите разходи за потребителя, в това число и възнаграждение за
поръчителя, което е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита,
независимо че задължението за кредитополучателя може и да не възникне, ако успее
да представи обезпечението по чл. 3 от договора за кредит. Това, от своя
страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото
той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –
чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
възнаграждението за поръчителя – на стойност, близка до тази на отпуснатия
кредит, в "общата сума, дължима от потребителя", кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не съществуват по
договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита.
Освен това следва да се отбележи, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, следва да се окачестви като
нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните търговски
практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да
плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него. Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи
възнаградителна и наказателна лихви, както и възнаграждение за поръчителя, тъй
като последното се явява "друг разход по кредита".
Според чл. 138, ал. 2 от ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно,
след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда
задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай поръчителят – ищецът
по делото, е изпълнил едно "чуждо задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД
този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да
стори това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за
нищожността на сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с
факта на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността,
а от друга – с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици
за изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение №
212/19.12.2008 г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността
на договора за кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят
е получил изпълнение от поръчителя, последният не е знаел, че договорът за
кредит е недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил
действие.
Поръчителят има правен интерес да
изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респективно, е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с
длъжника – чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно, ищцовото
дружество встъпва в правата на кредитора, включително и в правото му да получи
чистата стойност на кредита /чл. 23 от ЗПК/, или в случая – сумата от 2500 лева
главница, намалена с направените плащания от страна на ответника, които според
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира изцяло като обективна, пълна и компетентно изготвена, са общо в
размер на 1001 лева или ответникът е задължен към ищеца за сумата от 1499 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените в настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
При този
изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на
държавна такса в размер на 83,42 лв., и внесен депозит за вещо лице в размер на
150 лв. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат
на 233,42 лева, като по съразмерност
следва да му бъдат присъдени 109,16 лева. За заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 364,10 лева, като следва да му се присъдят
по съразмерност 170,28 лева.
С оглед
частичната основателност на исковите претенции, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност.
Представен е договор за правна защита
и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно цената на
исковете е 700,65 лв., като по съразмерност следва да се присъди 454 лева в
полза на Адвокатско дружество „Г..
По заповедното производство също
следва да се присъди разноски в полза на ответника. Процесуално
представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК от длъжник срещу
издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от
09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. В настоящия случай
длъжникът чрез процесуален представител е подал възражение в утвърдения образец
като възражението е бланкетно. Поради което и в случая съдът намира, че
по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от
Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно
т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до
действията му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Съдът намира че чл.7 ал.7 от
Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение е неприложим. Доколкото
подаването на възражението е една от възможностите за защита на длъжника срещу
заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от
материалния интерес.
С оглед на така изложеното, съдът
намира, че в полза на длъжника следва да се присъдят само 50 лева адвокатско възнаграждение, като по
съразмерност с отхвърлената част от иска, следва да се присъди -26,62 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на страните, че З.Д.Д., ЕГН ********** ***, дължи на „Лайт кредит
консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А. Д. А., сумата от 1499 лева-
главница, платена от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД за
погасяване на задължения по сключен между последното, в качеството му на
заемодател от една страна и от друга - З.Д.Д., в качеството му на заемател,
Договор за паричен заем № ***/*** г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с поръчителство дадено от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД посредством
сключен между него, в качеството му на „Гарант“, „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, в
качеството му на „Заемодател“ и З.Д.Д., в качеството му на „Заемател“ на
23.01.2018 г. Договор за гаранция, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019 година до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 13660/2019 г. по описа на ПдРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за признаване за установено по
отношение на „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, че З.Д.Д., ЕГН **********,
му дължи разликата над сумата от 1499 лв. до 2437,92 лв., платена от „ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД за погасяване на задължения по
сключен между последното, в качеството му на заемодател от една страна и от
друга - З.Д.Д., в качеството му на заемател, Договор за паричен заем № ***/***
г., изпълнението на задълженията по който е обезпечено с поръчителство дадено
от „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД посредством сключен между него, в качеството му
на „Гарант“, „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на „Заемодател“ и З.Д.Д., в
качеството му на „Заемател“ на 23.01.2018 г. Договор за гаранция, както и
сумата от 767,38 лв., представляваща неплатено възнаграждение по сключен на
23.01.2018 г. между „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на „Гарант“,
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на „Заемодател“ и З.Д.Д., в качеството му на
„Заемател“, Договор за гаранция като обезпечение на задълженията на последния
по сключен между него и „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД Договор за паричен заем № ***/*** г.
ОСЪЖДА З.Д.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А. Д. А.,
сумата от 109,16 лева лв. - разноски
по настоящото производство и сумата от 170,28 лева - разноски по ч. гр. дело № 13660/2019 г. по описа на
ПдРС.
ОСЪЖДА „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.
2, представлявано от у. А. Д. А. да заплати на Адвокатско дружество „Г.“,
БУЛСТАТ ********* с адрес: гр. ****, сумата от 454 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по настоящото
производство и 26,62 лева –
адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 13660/2019 г. по описа на ПдРС, на
основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен
съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ