№ 81
гр. Радомир, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Е.Т.З.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100142 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем № . г.,
подписан с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила в заем
сумата в размер на 8000,00 лева, при ГПР 45,14 % и годишен лихвен процент 38,00 %. В чл.
6 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателят е длъжен да предостави
допълнително обезпечение на кредитора, а именно поръчителство или банкова гаранция,
като в противен случай дължи на основание чл. 8 от договора неустойка в размер на 2961,47
лева, която се начислява автоматично и се заплаща разсроченo съгласно включения в
договора погасителен план.
Счита, че така посочената клауза на чл. 8, вр. чл. 6 от договора, предвиждаща
дължимостта на неустойка, е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави.
Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, с цел
извличане на собствена изгода за кредитора. Наред с това, неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, бил типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според ищцата нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Дължимата по договора неустойка не била съобразена и с действащата към момента на
сключване на договора правна уредба и с предвидените в ЗПК ограничения, както и с
1
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити. В случая клаузата за неустойка, предвидена в
договора, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
водела до допълнително увеличаване на размера на задължението. По този начин на
длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат,
като ако не се направи, дългът му нараствал, т. е опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличавала.
На следващо място, ищцата счита, че дължимата сума за неустойка следвало да бъде
включена в ГПР, но това не било направено, тъй като с включването на сумата от 2961,47
лева в ГПР, неговият размер ще надхвърлел този, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 8, вр. чл. 6 от договор за паричен заем № . г.,
сключен между Ц. М. К. и „Сити Кеш“ ООД поради противоречие със закона и с добрите
нрави.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава
изцяло предявения иск, като моли при разпределяне на отговорността за разноските съдът да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 8, вр. чл. 6 от договор за паричен заем №
. г., както и да присъди на ищцата направените по делото разноски.
Ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № . г., сключен между „Сити
Кеш“ ООД (кредитор) и Ц. М. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 8000,00 лева, която кредитополучателят
се е задължил да върне на 26 бр. месечни погасителни вноски, първите три от които в размер
на 253,33 лева и останалите 23 – в размер на 494,98 лева. Падежът на първата погасителна
вноска страните са уговорили на 22.06.2020 г., а на последната – на 22.07.2022 г. Страните
са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент –
38 %; годишен процент на разходите – 45,14 %; общ размер на всички плащания – 12 144,53
лева. В чл. 6 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят се задължава да
обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно:
предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при
2
неизпълнение на това задължение дължи на кредитора на основание чл. 8 от договора
неустойка в размер 2961,47 лева.
По делото са представени и платежни документи, удостоверяващи извършвани
плащания от страна на ищцата по сключения договор за потребителски кредит.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен
договор за паричен заем № . г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на
8000,00 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
С исковата молба като предмет на процеса e въведена клаузата на чл. 8, вр. чл. 6 от
договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна и която предвижда заплащане на
неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени
дали действително същата е нищожна, така както се твърди в исковата молба.
На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния
договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание
потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по
които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са
били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите
следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи
неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора
обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в
ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
3
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и
изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора,
съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за
кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като
му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да
заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски, ако не осигури такова.
На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този
смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй
като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на
кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам щеше да стигне да
заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде
предоставено обезпечението.
Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от
друга страна противоречи на добрите нрави, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите
следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
4
на ищцата направените от нея разноски за заплатена държавна такса по предявения иск в
размер на 118,46 лева.
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. П. Н. от АК - В., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). В настоящия случай на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в
редакцията, действала към момента на сключване на договора, възнаграждението за
осъществената безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА следва да бъде определено размер
на 596,15 лева.
Доводите на ответника, касаещи приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, не се възприемат от
настоящия съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
приложи последицата на сочената разпоредба. В процесния случай, макар ответникът да
признава предявения иск, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като не е изпълнена и другата кумулативно дадена предпоставка за приложението на
цитираната норма, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като още с подписването на договора за кредит, съдържащ неравноправна
клауза, ответникът е дал повод на ищцата за завеждане на дело за прогласяване на нейната
нищожност, още повече и че на основание признатата за нищожна от съда клауза от
договора, последната е извършвала плащания в полза на ответното дружество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, съдържаща се в чл. 8, вр. чл. 6 от договор за
паричен заем № . г., сключен между Ц. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „О. и т.“
№ . и „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, поради противоречие със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на Ц. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. „О.
и т.“ № . сумата в размер на 118,46 лева (сто и осемнадесет лева и четиридесет и шест
5
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да заплати на адв. П.Й. Н. от АК – В. сумата от 596,15 лева
(петстотин деветдесет и шест лева и петнадесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6