№ 500
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002293 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №760/29.05.2020г., постановено по т.д.№1780/2017г.
Софийски градски съд е признал за установено по реда на чл. 694 ал. 1 т. 1
ТЗ, че „Интерхотели“ АД /н/ не дължи на „КТБ“ АД /н/ сума за разликата над
19 769,86 лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност на
„Интерхотели“ АД /н/ размер от 25 587,79 лв. на вземане за неустойка върху
просрочена лихва за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г., сума за
разликата над 62 071,50 лв. до предявения и приет в производството по
несъстоятелност на „Интерхотели“ АД /н/ размер от 63 071,51 лв. на вземане
за разноски по договор за кредит от 05.10.2010г. за периода до 24.11.2016г.,
както и сумата 376 196,86 лв. – вземане за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по ч.гр.д. №5954/2016г. на РС-Плевен. С
останалата част от решението съдът е отхвърлил предявените
1
от „Интерхотели“ АД /н/ искове за признаване за установено по реда на чл.
694 ал. 1 т. 1 ТЗ, че вземанията на „КТБ“ АД /н/ за сумата 20 340 632,00 лв. –
главница за периода от 05.05.2015г. до 18.07.2016г. по договор за кредит от
05.10.2010г., сумата 632 819,67 лв. – законна лихва върху главницата, изтекла
в периода от 05.08.2016г. до 24.11.2016г., сумата 188 634,31 лв. – просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2014г. до 25.03.2015г.,
сумата 417 608,82 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода
от 27.04.2015г. до 27.07.2015г., сумата 3 780 316,00 лв. – просрочени лихви
върху просрочена главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2016г., сумата
225 442,01 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от
27.06.2016г. до 18.07.2016г., сумата 276 273,62 лв. – неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015г. до 18.07.2016г., сумата 2 008,27
лв. – нотариални такси и разноски по кредита, сумата 182 500,67 лв. –
просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2016г. до
24.11.2016г., сумата 19 769,86 лв. – неустойка върху просрочена лихва за
периода за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата 62 071,50 лв. –
разноски по договора за кредит за периода до 24.11.2016г., и сумата 1 250,00
лв. – разноски по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в, не съществуват.
Присъдени са разноски , съобразно изхода на делото.
Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни с
оплаквания за неговата незаконосъобразност и необоснованост.
Ищецът „Интерхотели“АД /н/ оспорва решението в частта , с която
исковете му са отхвърлени. Твърди, че при постановяване на решението си
съдът не е изследвал изцяло, пълно и обективно фактическата обстановка,
установена от представените писмени доказателства, като се е позовал
единствено на приетото по делото заключение на вещо лице.Сочи като
релевантни за спора обстоятелствата,че разпореждането за незабавно
изпълнение е отменено и издадения изпълнителен лист е обезсилен, което е
останало несъобразено от първоинстанционния съд. Поискано е с въззивната
жалба на тази страна поделото настоящата инстанция да отмени решението в
обжалваната от нея част и вместо него да постанови друго,с което да признае
несъществуването на вземанията на „КТБ“АД/н/, приети в производството по
несъстоятелност на дружеството.
2
В писмен отговор въззиваемият „КТБ“АД /н/ е оспорил жалбата като
неоснователна и, считайки решението на СГС за правилно и законосъобразно
в обжалваната му от „Интерхотели“АД/н/ част, моли САС да го остави в сила.
Ответникът в първоинстанционното производство „КТБ“АД /н/ е
оспорил решението в частта, с която е признато несъществуването на вземане
на банката за разликата над 19 769,86 лв. до предявения и приет в
производството размер от 25 587,79 лв. – вземане за неустойка върху
просрочена лихва, както и на сумата 376 196,86 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство. По отношение на първото
вземане този въззивник се позовава на твърдения, че изчисленията на вещото
лице, послужили на съда за обосноваване крайния изход на делото в тази му
част, са основани на заложени неверни изходни данни от ползваните от него
параметрични справки. По отношение на второто – въззивникът оспорва като
неправилно заключението на съда,че вземането за юрисконсултско
възнаграждение, присъдено със заповедта за изпълнение, е недължимо ,
поради липса на влязла в сила заповед за изпълнение.Твърди,че за банката е
станало невъзможно да предяви иск по чл.422 ГПК с откриването на
производство по несъстоятелност на „Интерхотели“АД, решението по което е
предпоставка за влизане в сила на заповедта за изпълнение.Счита,че съдът е
следвало да разгледа по същество в производството по чл.694 ТЗ и
претенцията за разноски в заповедното производство.
Синдикът на „Интерхотели“АД /н/ е изразил становище за
основателност на въззивната жалба на „КТБ“АД/н/.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от
легитимирани да обжалват страни по делото, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт,поради което са допустими.
По същество на изложените в тях оплаквания и искания САС намира
следното:
Ищецът „Интерхотели“ АД /н/ е предявил искове с правно основание чл.
694 ал. 1 ТЗ , с които е оспорил съществуването на приети в производството
по несъстоятелността му вземания на „КТБ“АД/н/, произтичащи от договор
за кредит, сключен между страните на 05.10.2010г. , част от които са
3
присъдени със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
от 02.07.2015г. по ч.гр.д.№36329/15г. на СРС и от 08.08.2016г. по ч.гр.д.
№5954/16г. на РС Плевен. С определение от 12.09.2018г. СГС е прекратил
изцяло производството по делото като недопустимо. Това определение по
реда на въззивното обжалване е отменено частично с определение
№3677/23.11.2018г. по ч.гр.д.№5637/18г. по описа на САС, като с отмяната от
предмета на разглеждане по предявените по делото отрицателни
установителни искове са отпаднали вземанията, включени в списъка на
приетите предявени вземания по чл.685 ал.1 ТЗ въз основа на заповед за
изпълнение от 02.07.2015г. , издадена по ч.гр.д.№36329/15г. по описа на СРС.
След частичното прекратяване се претендира установяване несъществуването
на следните вземания: за сумата 20 340 632,00 лв. – главница за периода от
05.05.2015г. до 18.07.2016г., сумата 632 819,67 лв. – законна лихва върху
главницата, изтекла в периода от 05.08.2016г. до 24.11.2016г., сумата
188 634,31 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.07.2014г. до 25.03.2015г., сумата 417 608,82 лв. – просрочени лихви върху
редовна главница за периода от 27.04.2015г. до 27.07.2015г., сумата
3 780 316,00 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
27.04.2015г. до 27.06.2016г., сумата 225 442,01 лв. – текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 27.06.2016г. до 18.07.2016г.,
сумата 276 273,62 лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от
22.04.2015г. до 18.07.2016г., сумата 2 008,27 лв. – нотариални такси и
разноски по кредита, както и сумата 376 196,86 лв. – юрисконсултско
възнаграждение /приети под т.т. 1.2, 1.10,. 1.11, 1.12, 1.13, 1.14, 1.15, 1.16 и
1.17 от списъка на приетите вземания, одобрен с определението от
04.05.2017г. по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в/, както и вземания за
сумата 182 500,67 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 25.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата 25 587,79 лв. – неустойка
върху просрочена лихва за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г.,
сумата 63 071,51 лв. – разноски по договора за кредит за периода до
24.11.2016г., и сумата 1 250,00 лв. – разноски по т.д. №5599/2015г. на СГС,
ТО, VІ-1 с-в /посочени в т. 1.18, 1.19, 1.20 и 1.22 от списъка на приетите
вземания, одобрен с определението от 04.05.2017г. по т.д. №5599/2015г. на
СГС, ТО, VІ-1 с-в/. Наведени са доводи за недължимост на така приетите
вземания, както и, че издадената на основание чл.417 ГПК заповед за
4
незабавно изпълнение от 08.08.2016г. не се ползва със сила на пресъдено
нещо,че същата не е влязла в сила, а представените от банката извлечения от
счетоводните й книги не са годни доказателствени средства за установяване
размера на вземанията.
Ответникът „КТБ“АД/н/ в писмения си отговор на исковата молба е
оспорил същата с доводи за неоснователност на изложените в нея твърдения
и направени искания.
Аналогично становище е застъпил и синдикът на „Интерхотели“АД/н/.
За да постанови атакуваното решение СГС е приел,че от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установява възникнало облигационно
правоотношение между страните /договор от 05.10.2010г., изменен с анекси
от 2012г. и 2013г./, по силата на което ответната банка е предоставила на
ищеца кредитни средства в размер на 12 000 000 евро, от които последният е
погасил чрез плащане единствено сума в размер на 1 707,34 евро. За
установяване точния размер на дължимите като изискуеми и непогасени суми
по договора – главница,лихви, неустойки, такси и разноски за управление, в
левовата им равностойност,съгласно уговореното погасяване, съдът е
кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, потвърждаващо дължимостта на сумите в размерите, приети в
производството по несъстоятелност на „Интерхотели“АД/н/ и включени в
списъка на приетите вземания, с изключение на разликите в сумите,
включени в размер на 25 587,79 лв. , вместо дължимите 19 769,86 лв. и на
63 071,51 лв., вместо дължимите 62 071,50 лв. Поради това е уважил
отрицателните установителни искове за недължимост на тези разлики, а в
останалата им част е отхвърлил исковете. Искът за недължимостта на
присъденото по ч.гр.д.№5954/16г. юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, което е осъден длъжникът със заповедта за
изпълнение да плати в размер на 376 196,86 лв. , съдът е намерен от съда за
основателен. За да формира този извод, съдът е изложил съображения,че
заповедното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а
вземането за юрисконсултско възнаграждение /за разлика от останалите
видове съдебни разноски/ може да възникне и стане изискуемо единствено
5
като последица от влизането на сила съдебния акт, с който такова е присъдено
и то за конкретното съдебно производство.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК,намира
постановеното решение за валидно и допустимо.
По същество, настоящият състав споделя мотивите на първата
инстанция, формирали крайния й извод.
Изложените във въззивната жалба на „КТБ“АД /н/ оплаквания
представляват по характера си оспорване на заключението на вещото лице по
допуснатата и назначена в производството пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда без възражения от страните.
Доколкото страната не се е възползвала от правото си да оспори
заключението при приемането му, то е преклудирано и поради това не може
да бъде упражнено пред настоящата инстанция на основание никоя от
хипотезите на чл.266 ГПК.В този смисъл съставът на САС се е произнесъл и в
определението си по доказателствените искания на този въззивник.
Представената във въззивното производство параметрична справка поради
това се явява ирелевантно за спора доказателство, тъй като, видно от разд.ІІІ
т.18 от заключението на вещото лице това извлечение от счетоводните книги
на банката е съобразено от вещото лице в заключението му. По тези
съображения въззивната жалба на тази страна по делото, в частта й, касаеща
уважения иск за разликата над 19 769,86 лв. до предявения в производството
по несъстоятелност размер на вземане за неустойка върху просрочени лихви
върху просрочена главница за периода 18.07.2016г.-24.11.2016г. е
неоснователна.
Неоснователни са и наведените във въззивната жалба на „КТБ“АД/н/
доводи срещу решението в частта му, с която е уважен и иска за
несъществуване на вземане в размер на сумата 376 196,86 лв., предявено в
производството по несъстоятелност като вземане за юрисконсултско
възнаграждение за представителство в заповедното производство по ч.гр.д.
№5954/16г. по описа на ПлРС. Юрисконсултското възнаграждение , съгласно
чл.78 ал.8 ГПК, се присъжда с крайния съдебен акт на съда в рамките на
проведеното пред него производство. Като вземане юрисконсултското
възнаграждение възниква и става изискуемо с влизането в сила на съдебния
6
акт, с който е присъдено. За да е дължимо вземане за юрисконсултско
възнаграждение, присъдено в заповедно производство, следва заповедта за
изпълнение да е влязла в сила, а това, съгласно чл.416 ГПК, става когато не е
подадено възражение срещу нея в законоустановения срок или, при подадено
такова, е развито исково производство по реда на чл.422 ГПК, което е
приключило с решение, с което длъжникът е осъден да заплати
юрисконсултското възнаграждение, посочено в заповедта за изпълнение. В
случая нито една от двете хипотези не е налице – видно от данните по делото
/разпореждане №8483/23.05.2017г. по ч.гр.д.№5954/16г. на БлРС/ , срещу
заповедта за изпълнение от 08.08.2016г. е подадено възражение от
„Интерхотели“АД, а на „КТБ“АД/н/ е указана от съда възможността да
предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК.
Безспорно е, че такъв не е предявен. Без значение са причините за
непредявяването на иска – в частност поддържаното от въззивника,че такава
причина е междувременно постановеното съдебно решение, с което е открито
производство по несъстоятелност на длъжника му. Не може да бъде
споделена тезата му,че след като това решение е пречка за завеждането на
иска по чл.422 ГПК вземането за юрисконсултско възнаграждение по
заповедта за изпълнение съществува и следва да бъде прието в
производството по несъстоятелност, тъй като липсва основание /влязъл в сила
съдебен акт/, на което то да е възникнало. Доколкото производството по
чл.694 ТЗ касае единствено установяване съществуването или не на дадено
вземане, което вече е възникнало в определен момент и на определено
основание, в рамките на това производство, вземане за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство не може нито да възникне,
нито да бъде признато съществуването му. Като е основал крайния си извод
на мотиви в същия смисъл първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване в тази му
част.
Неоснователни са и възраженията на „Интерхотели“АД/н/ , изложени
във въззивната му жалба, срещу частта от решението на СГС, с която
исковете му са отхвърлени. В същата липсва конкретно посочване кои
писмени доказателства съдът не е изследвал и с какво те биха променили
възприетата от него фактическа обстановка. Писмените доказателства,
7
събрани в производството пред първата инстанция установяват безспорните
между страните факти по възникналото между тях правоотношение по
договор за кредит, по който липсва погасяване на поетите от длъжника, в
качеството му на кредитополучател, задължения /с изключение на една сума
от 1 707,34 евро, с която е погасена малка част от общо усвоената по кредита
главница от 11 930 475 евро/. Доколкото спорните по делото въпроси за
размера на усвоените средства и на възникналите и изискуеми задължения за
плащане на главница, лихви, неустойки, такси и разноски по кредита, са
изяснени с помощта на специалните познания на вещо лице, от която
процесуална възможност страните и съда са се възползвали, при липса на
направено оспорване от страна на ищеца при приемането на заключението по
делото, няма основание то да не бъде кредитирано. Не са налице писмени или
други доказателства, които да опровергават направените в него констатации и
изводи.
Не може да бъде постигната промяна на крайния резултат по делото в
обжалваната от тази страна част от решението при наведените от нея
твърдения за несъобразени от съда факти - че разпореждането за незабавно
изпълнение е отменено и издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
Отмяната на акта, с който съдът е разпоредил незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение и обезсилването на издадения въз основа на него
изпълнителен лист, препятства единствено изпълняемостта й, но не отрича
със сила на пресъдено нещо съществуването на самите вземания, които
произтичат пряко от договора за кредит и следователно не е пречка
вземанията, посочени в заповедта, както и други такива, предявени в
производството по несъстоятелност, да бъдат установявани по реда на чл.694
ТЗ при наличието на визираните в посочената разпоредба предпоставки за
допустимост на такъв иск.
Предвид съвпадане изводите на двете инстанции решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, направените по делото разноски следва да
останат в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, САС
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №760/29.05.2020г., постановено по
т.д.№1780/2017г. по описа на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допускане на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9