Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна,
.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3010/2019
година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Л.Т., действащ със съгласието на своята майка К.Т. срещу И.Т.
иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 1 СК
за изменение на присъдения с решение № 311/01.02.2016г., поправено с решение №
971/12.03.2016г., постановени по гр.д. № 8350/2015г. на Районен съд – Варна
размер на месечна издръжка, дължима от неговия баща, чрез увеличаването му от 110 лв. на 250 лв., считано от датата
на предявяване на исковата молба – 22.02.2019г. с падеж до пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване
и иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 1 СК, предявен от Д.Т., действащ, чрез своята майка и законен представител
К.Т. срещу И.Т. за изменение на присъдения с решение № 311/01.02.2016г.,
поправено с решение № 971/12.03.2016г., постановени по гр.д. № 8350/2015г. на
Районен съд – Варна размер на месечна издръжка, дължима от неговия баща, чрез
увеличаването му от 105 лв. на 220 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.02.2019г. с падеж до
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Претендират се и сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 8350/2016г. на ВРС, упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака между К.Т. и И.Т., който не е прекратен, деца
– Л.Т. и Д.Т., е предоставено на тяхната майка, а на бащата е определен режим
на личен контакт.
Със същото решение съдът ответникът И.Т. е
осъден да заплаща месечна издръжка на Л.Т. в размер на 110 лв., а на Д.Т.
издръжка от 105 лв. и двете, считано от 01.10.2015г. с падеж до пето число на
месеца, за който се дължат, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
Поддържа се, че от постановяване на
решението до настоящия момент е изминал значителен период от време, през който
нуждите на децата – Л. на 15 години, ученик в 8 клас, а Д. на 13 години, ученик
в 6 клас от тетрадки, учебници, учебни помагала, средства за облекло, униформа,
транспорт, уроци по английски език за по-голямото от двете деца и подготовката
за кандидатстване на по-малкото, са нараснали значително. Отделно, минималният
размер на месечната издръжка вече е 140 лв., което обосновава уважаване на
претенциите.
Поддържа се още, че Л.Т. страда от „Ювениална идиопатична сколилоза“, което обосновава изключителна нужда от лечение,
чрез лечебна физкултура и медикаменти.
От друга страна, за същия период от време,
са се увеличили и възможностите на родителя, който не упражнява родителските
права, да заплаща издръжка в претендираните размери. Бащата разполага с висше
икономическо образование, което би му позволило да заеме ръководни длъжности, каквито
е заемал. Живее в самостоятелно жилище, състоящо се от пет стаи, надхвърлящо
жилищната му нужда от което може да реализира доход, както и от обитаема
таванска стая, вкл. и от недвижими имоти, единият намиращ се в к.к.“***“, местност „***“ с площ от 1 236 кв.м., а
другият в с. ***, област ***, както и от луксозния си автомобил марка „БМВ“.
Същият не е задължен към други свои малолетни или непълнолетни деца.
Предвид изложеното се настоява за уважаване
на претенциите в заявените размери.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.Т.
оспорва предявените искове по размер.
Твърди се, че бащата не реализира постоянни
доходи. Притежава само един недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в ***, както и ½ идеална част от семейното жилище, ползвано от съпругата
и двете деца, намиращо се в ***. Имотът в с. ***, Област *** е собствен на
сестрата на ответника, а със съдебен акт, е установено, че имотът в местност „***“
принадлежи на търговеца „***“ ЕООД. Лекият автомобил е технически неизправен,
подлежащ на бракуване.
Поддържа се още, че наред с изплащане на
месечните издръжки бащата закупува необходимите за децата облекло, пособия и
др.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на предявените искове.
Контролиращата страна – ДСП - Варна изразява становище за основателност
на предявените искове, като при определяне на дължимия им размер следва да се
съобразят нуждите на децата и възможностите на задължения родител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От брака между К.Т. и И.Т., е родено на ***г. детето Л.Т. и детето Д.Т.
на ***г.
Към настоящия момент бракът между съпрузите не е прекратен.
С решение № 311/01.02.2016г., поправено с решение № 971/12.03.2016г. и
двете постановени по гр.д. № 8350/2015г. по описа на Районен съд – Варна,
родителските права по отношение на двете деца са предоставени на тяхната майка К.Т.,
а на бащата е определен режим на личен контакт, на осн.
чл. 127, ал. 2 СК.
Бащата И. Т. е осъден да заплаща на своя син Л.Т. месечна издръжка в
размер на 110 лв., а на Д.Т. сумата от 105 лв. и двете с падеж до пето число на
месеца, за който всяка една от тях се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на законни основания за тяхното
изменение или прекратяване.
Към деня на влизане в сила на решението – 26.02.2016г., обстоятелство
установено при служебна справка в деловодната програма на Районен съд – Варна, Л.Т.
е бил на дванадесетгодишна възраст, а Д.Т. на деветгодишна възраст.
Към деня на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция, Л.Т. е на 15 години, а Д.Т. на 13 години.
През учебната 2018/2019г., Л.Т. е редовен ученик в ***, а Д.Т. е ученик в 6 клас в ***
Безспорно е, че след фактическата раздяла между съпрузите, г – жа Т. отглежда
двете си деца в семейното им жилище, находящо се в ***.
Именно родителят, който упражнява родителските права е закупувал
необходимите на децата раници, учебници, ученически пособия, абонаментни карти,
ученически униформи и курс по английски език. / л. 14 – л. 27/.
Още през 2015г. при детето Л.Т. е установена заболяване „Ювениална идиопатична сколилоза“, провокирала болки в гръбначния стълб, актуални
и към настоящия момент /л. 72/, които налагат, според лекарско предписание
ортопедични стелки и ортеза.
Г – жа Т. получава брутно трудово възнаграждение в размер на 1 200
лв., полагайки труд на длъжност „***“ във „***“ ООД. Същата погасява месечните анюитетни вноски по договор за жилищен и ипотечен кредит от
23.11.2009г., обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия имот,
представляващ до фактическата раздяла семейното жилище на съпрузите.
Ответникът И.Т. е на петдесет и пет годишна възраст. Полага труд по
трудов договор, сключен на 09.05.2019г. с търговско дружество „***“ ООД на
длъжността “***“ с основно месечно трудово възнаграждение, съответстващо на
минималната работна заплата от 560 лв.
Безспорно е, че г – н Т. е собственик на недвижим имот, намиращ се в ***,
ведно с таванско и избено помещение /л. 29/.
С решение № 213/21.02.2019г. на Окръжен съд – Варна по гр.д. №
1593/2018г. е потвърдено решение № 964/09.03.2018г., поправено с решение №
2402/25.05.2018г. и двете постановени по гр.д. № 17589/2012г. на ВРС, с което предявените
от И.Т., М.Т. и Л.Т., последният заместен от законните си наследници И.Т. и М.Т.
отрицателни установителни искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „***” ЕООД не е собственик на недвижими имоти с идентификатори № ***и
№ ***по КККР на ИД на АГКК, находящи се в гр. Варна, к.к.”***” и двата с площ
от 618 кв.м., са отхвърлени.
Решението на въззивния съд не е влязло в
законна сила, поради постъпила касационна жалба, видно от служебна справка в Портала
за достъп до съдебни дела.
В съдебно заседание, г – н Т. отклони предложението на съпругата си,
отправено в хода на устните състезания да заплаща издръжка в полза на Л.Т. в
размер на 220 лв., а в полза на Д.Т. сумата от 200 лв.
В съдебно заседание, родителят който не упражнява родителските права
заявява категорично, че разполага с възможност да заплаща издръжка в размер на по
150 лв. в полза на всяко едно от децата.
За да се уважат предявените искове по чл. 150 СК, следва да се докаже съществено изменение на условията, при които е присъдена първоначалната издръжка по отношение нуждите на двете деца и възможността на задължения за това родител да я заплаща.
С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума
на ВС и Постановление № 5/31.11.1981г. на Пленума на ВС, които представляват
задължителна съдебна практика е прието, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглеждат, които принципи са установени с разпоредбите
на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2 СК.
Решението на Районен съд – Варна по гр.д. № 8350/2015г.,
с което е определен първоначалния размер на издръжката на двете деца е влязло в
сила от 26.02.2016г. От постановяване на
посочено решение към настоящия момент са изминали почти три години и половина,
за които изменението в посочените условия за присъждане на издръжката са най –
вече свързани с увеличаване разходите на децата с оглед тяхната възраст,
нуждата им от храна, облекло, помагала, учебни пособия, извънкласни занимания и
разходи за подобряване здравословното състояние на по-голямото от двете деца.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът намира, че по делото е доказана промяна в обстоятелства от
първоначалното изменение на издръжката, определена в полза на децата Л.Т.,
ученик в 8 клас и Д.Т., ученик в 6 клас, с оглед възрастта им на 15 г. и 13 г.
и нарасналите им нужди след месец февруари 2016г.
При определяне размера на издръжката следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че родителските права са предоставени на
майката, както и че децата живеят при нея и тя поема значителна част от
издръжката им, съответно 200 лв. за Л. и 180 лв. за Д..
Съдът, като взе предвид освен
трудоспособната възраст, в която бащата И.Т. се намира, липсата на заболявания,
които да възпрепятстват полагането на труд, липсата на задължения към други
свои непълнолетни деца, притежаваният доход от полагане на труд /основна
заплата 560 лв., над чиито размер се начислява допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опи от 0, 6 % за всяка година стаж/,
безусловният характер на задължението за издръжка и минимално установеният й
размер в чл. 142, ал. 2 СК, приема, че същият има възможност да заплаща
издръжка в полза на Л.Т. в размер на 220 лв., а в полза на Д.Т. в размер на 200
лв., считано от датата на исковата молба – 22.02.2019г. с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване. Така определената издръжка би задоволила нуждите на
децата така, както те биха живяли, ако родителите не
бяха разведени.
Общият размер на двете издръжки, дължими от И. Т. е по-нисък от размера на минималната работна заплата за
страната от 560 лв., определена от държавата, в какъвто размер възлизат
месечните доходи на немалък брой трудещи се, на които се налага да издържат
собствените си деца, така, че не би следвало да бъде приет за непосилен за
ответника. Водещ е интересът на децата и
това да бъдат задоволявани потребностите им при отглеждане, включващи битовите
такива, обучение, образование, здравеопазване, социални контакти и
културни занимания.
За разликата над присъдените суми до
претендираните, предявените искове по чл. 150 СК, следва да бъдат отхвърлени.
Следва да бъде посочено, че родителят, който
не упражнява родителските права не е длъжен да отдава под наем стаи от
жилището, в което живее, нито прилежащи към него помещения. Към настоящия
момент не би могло да се приеме, че г – н Т. е собственик на незастроени
недвижими имоти в гр. Варна, к.к.”***”, от които би
могъл да извлича граждански плодове. Факт е, че г – н Т. би могъл с оглед
образованието си да полага труд, съобразно придобитото образование и
квалификация, което евентуално би могло да му осигури по-висок доход от
получавания.
Погасяването на заемното отношение по повод
закупуване на семейното жилище, в което майката отглежда децата, е ирелевантно за определяне размера на издръжката. Този факт
би могъл да обоснове извод, че към момента на сключване на договора съпрузите –
кредитополучатели са разполагали с доходи, позволяващи им да закупят недвижим
имот със заемни средства.
При този изход на спора в тежест на
ответника И.Т. следва да се възложат сторените от ищците съдебно-деловодни
разноски в размер на 241, 18 лв., на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК.
Разноски в полза на ответника И.Т. не се
присъждат поради липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Ответникът И.Т. следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна следващата се държавна такса по предявените искове
възлизаща на 295, 20 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ
размера
на ежемесечната издръжка, която И.Л.Т., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща
на Л.И.Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител К.Д.Т., ЕГН
**********,***/2015г. на Районен съд – Варна в размер на 110 лв., като я УВЕЛИЧАВА на 220 лв. /двеста и двадесет лева/, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 22.02.2019г., с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.Т.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Д.Т.,
ЕГН **********,*** срещу И.Л.Т., ЕГН **********,*** иск за разликата над
присъдената сума от 220 лв. до претендирания размер от 250 лв., представляваща
месечна издръжка, считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.02.2019г.,
с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 СК.
ИЗМЕНЯ
размера
на ежемесечната издръжка, която И.Л.Т., ЕГН **********,*** е осъден да заплаща
на Д.И.Т., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител К.Д.Т., ЕГН
**********,***/2015г. на Районен съд – Варна в размер на 105 лв., като я УВЕЛИЧАВА на 200 лв. /двеста лева/, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 22.02.2019г., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 150 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.Т.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Д.Т., ЕГН **********,***
срещу И.Л.Т., ЕГН **********,*** иск за разликата над присъдената сума от 200
лв. до претендирания размер от 220 лв., представляваща месечна издръжка,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 22.02.2019г., с падеж до
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 150 СК.
ОСЪЖДА И.Л.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител К.Д.Т., ЕГН ********** и на Л.И.Т.,
ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Д.Т.,
ЕГН **********,*** сумата от 241, 18 лв.
/двеста четиридесет и един лева и осемнадесет ст./, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Л.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 295, 20 лв. /двеста десетдесет и пет лева и двадесет ст./, представляваща дължима за производството държавна такса и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: