№ 240
гр. П., 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20245200500283 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
36/24.01.2024 г., постановено по гр.д. № 20235210100125 В.ският районен съд
е отхвърлил иска на О. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: П., ул.
„П.” № 6, ет. 1 и Д. К. Р. с ЕГН: **********, гр. П., ул. „П.” № 6, ет. 1, срещу
В. О. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ул. „П.Б." № 54, с правно
основание чл.124 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на 1/6 идеална част на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1121.1.1, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 1,
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
10450.502.1121.2. предназначение: Жилищна сграда — многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
1
обекта: 1, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части:
съответните ид. части от общ. части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма. подобекта: няма, над
обекта: 10450.502.1121.1.2, стар идентификатор: няма; като неодоказан.
Приел е за установено на основание чл.124 ГПК, по отношение на В. О.
З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ул. „П.Б." № 54, че О. К. Р., с
ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН: ********** са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1121.1.2, гр. В.,
общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к.
4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 10450.502.1121.1, предназначение: Жилищна сграда
— многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1121, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: I, посочена в документа площ: 80.00 кв. м.,
прилежащи части: ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на
същия етаж: няма, под обекта: 10450.502.1121.1.1, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, на основание наследяване по закон и изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Отхвърлил е исковете на О. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
П., ул. „П.” № 6, ет. 1 и Д. К. Р.. с ЕГН: **********, гр. П., ул. „П.” № 6, ет. 1,
срещу В. О. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ул. „П.Б." № 54, с
правно основание чл.124 ГПК, с които се иска съдът да признае за установено
по отношение на ответницата, че ищците са собственици на идеална част на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на следните недвижими
имоти: сграда с идентификатор 10450.502.1121.3. гр. В., общ. В., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-
1214/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, последното изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма
данни за изменение, адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ул. „П.Б.“ № 54,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121
застроена площ: 46 кв.м.. брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в
2
сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и на
сграда с идентификатор 10450.502.1121.6. гр. В., общ. В., обл. П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК. последното
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
сградата: няма данни за изменение, адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ул.
„П.Б.“ № 54, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1121, застроена площ: 17 кв.м., брой етажи: I, брой самостоятелни
обекти в сградата: няма данни, предназначение: друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор: няма. номер по
предходен план: няма, като недоказани.
С решение № 120/21.03.2024 г., постановено по същото дело по реда на
чл.248 от ГПК, ВРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение № 36/24.01.2024 г., като е осъдил В. О. З., с ЕГН
********** да заплати на О. К. Р., с ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН:
**********, сумата от 901.38 лв. разноски.
Осъдил е О. К. Р., с ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН: **********, да
заплатят на В. О. З., с ЕГН **********, сумата от 750 лв. разноски.
Против така постановените решения в законния срок са постъпили
въззивни жалби и от двете страни. Жалбоподателите-ищци О. и Д. Р.и
обжалват първоначалното решение в отхвърлителните му части с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че районният съд
неправилно е преценил събраните по делото доказателства. По делото било
безспорно установено, че К. О.ов Р. – праводател на ищците – през 2004 г. е
установил владение върху всички имоти, в т.ч. първия жилищен етаж и
сградите на допълващо застрояване от 46 кв.м. и 17 кв.м. и ги е владял
необезпокоявано и спокойно до смъртта си през 2021 г. За всички трети лица
било ясно, че това са имотите на К., а след неговата смърт – на синовете му.
Безспорно било установено, че К. се грижел за майка си до нейната смърт и
само той е правил подобрения и ремонти в имотите; само той имал и ключ за
всички обекти, а свидетелите установили, че той развивал търговска дейност
в тези имоти според собствените си желания и разбирания. В жалбата се
3
твърди, че били доказани и двата елемента за уважаване на предявените
искове: субективния – К. считал себе си за единствен собственик, а след
неговата смърт така считали и неговите наследници, и обективния елемент –
всички те установили владение в продължение на повече от 10 години, което
било спокойно и явно, с демонстрация на действия по стопанисване и
владение на имотите и вземане на еднолични решения какво да се прави с
тях. След смъртта на К. собственическо поведение демонстрирали и неговите
синове, които веднага след погребението поставили СОТ за опазване на
имотите от трети лица.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните
части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да
бъдат уважени с присъждане на разноските за двете инстанции в пълен
размер.
Жалбоподателят-ответник В. О. З. оспорва решението на районния съд в
уважителната му част с твърдение, че районният съд неправилно е приел за
установено, че ищците са собственици на нейната ½ ид.ч. от втория жилищен
етаж на жилищната сграда, която била построена от родителите й, а спорната
½ ид.ч. й била дарена през 1975 г. През 2008 г. (след смъртта на баща й) майка
й прехвърлила собствените си 4/6 ид.ч. от първия жилищен етаж на внуците
си. Непротиворечиво било установено по делото, че жалбоподателката
живяла на първия жилищен етаж със семейството си до преди 20 години и
след като е напуснала етажа, се преместила в друго населено място, а на
първия етаж останала да живее нейната майка до смъртта си през 2018 г. На
втория жилищен етаж продължил да живее брат й, но според
жалбоподателката той не успял да докаже собственическото си отношение
към този жилищен етаж, защото не били представени никакви доказателства,
от които да се установи по безспорен начин, че през 2004 г. К. е
демонстрирал, че владее само за себе си и тази демонстрация да е достигнала
до знанието на В.. От показанията на свидетелите се установило, че К. никога
не й е казвал, че само той е собственик на наследствените имоти; било
установено, че до смъртта на майка й В. е ходила в имота и преспивала там,
но престанала да го посещава, когато К. завел в къщата новата си жена, с
която жалбоподателката не се разбирала. За евентуални данни за промяна в
намерението за владеене за себе си у К. можело да се говори едва от около
4
2018 г., но до тогава праводателят на ищците осъществявал търпими
действия, които не представлявали владение и въз основа на които не можел
да придобие собствеността независимо от срока на държането. Не били
установени действия, с които К. да е преобърнал държането във владение за
себе си, поради което решението в уважената част от исковете се явявало
неправилно и следвало да бъде отменено с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от
страните на подадените от тях въззивни жалби с изразено становище за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното:
В исковата си молба против В. О. Р.а ищците О. и Д. К.и Р.и са твърдели,
че през 1964 г. техните баба и дядо - О. Ю. Р. и З.Ц. Р.а - закупили 1/2 ид. ч. от
дворно място, находящо се в гр. В., ул. „П.Б.“ № 54-54а, понастоящем с
идентификатор 10450.02.1121. През 1965 г. било учредено право на строеж на
жилищна сграда-двойник в имота. През 1975 г. те дарили на баща им К. О.ов
Р. и на ответницата, по 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от построената
сграда. През 2008 г. баба им З.Ц. Р.а им дарила притежаваните от нея 4/6 ид.
ч. от първи жилищен етаж от построената сграда.
Ищците са твърдели, че в дворното място баба им и дядо им са
построили приживе и следните сгради: сграда с идентификатор
10450.502.1121.1.3, със застроена площ 46 кв. м., на един етаж, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда
и сграда с идентификатор 10450.502.1121.1.6, със застроена площ 17 кв. м., на
един етаж, с предназначение: друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда. След смъртта на дядо им О. Ю. Р. през 2004 г., за
описаните сгради се грижел и стопанисвал единствено и само баща им К.
О.ов Р.. Той извършил множество ремонти и други подобрения в тях, а след
неговата смърт за имота се грижели те. Поддържали са, че през 2004 г. баща
им установил владение върху имотите - първи и втори жилищен етаж, както и
сградите с площ от 46 кв.м. и 17 кв.м., като изрично, явно и необезпокоявано
5
показвал собственическото си отношение към вещите и в нито един момент
владението му не е било оспорвано от когото и да е. Твърдели са, че никой не
е предявявал претенции спрямо имотите и не е оспорвал владението му, а
след неговата смърт - и това на ищците, поради което считат, че са техни
собственици по силата наследяване, дарение и давностно владение, към което
присъединяват и владението на баща си на осн. чл. 82 от ЗС, а именно, за
периода от 2004 г. до настоящия момент. Твърдели са, че са сложили СОТ и
така охранявали имотите си. Поддържали се, че повече от 15 години леля им -
ответницата В. Р.а - не се интересувала от имотите, не се е грижела за тях и не
е имала никакви претенции, знаела за тяхното намерение за своене от самото
начало и не се противопоставяла. Поради изложеното молят съдът да признае
за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на
следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1121.1.1, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 1,
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
10450.502.1121.2. предназначение: Жилищна сграда — многофамилна,
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части:
съответните ид. части от общ. части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма. подобекта: няма, над
обекта: 10450.502.1121.1.2, стар идентификатор: няма; по дарение и
наследство; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1121.1.2, гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от
03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к. 4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 2,
самостоятелният обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор
10450.502.1121.1, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121,
6
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: I, посочена в документа площ: 80.00 кв. м., прилежащи части: ниво: 1,
съседни самостоятелни обекти в сградата:, на същия етаж: няма, под обекта:
10450.502.1121.1.1, над обекта: няма, стар идентификатор: няма по наследство
и на основание изтекла придобита по давност; 3. сграда с идентификатор
10450.502.1121.3. гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18- 1214/06.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК, последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение,
адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ул. „П.Б.“ № 54, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121 застроена площ: 46 кв.м..
брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, по наследство и
на основание придобита по давност; 4. сграда с идентификатор
10450.502.1121.6. гр. В., общ. В., обл. П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- ******/06.06.2018 г. на
изпълнителен директор на АГКК. последното изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение,
адрес на сградата: гр. В., п. к. 4600. ул. „П.Б.“ № 54, сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 10450.502.1121, застроена площ: 17 кв.м.,
брой етажи: I, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
стар идентификатор: няма. номер по предходен план: няма, по наследство и
на основание придобита по давност.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК пред районния съд е постъпил писмен отговор
на исковата молба от В. Р.а с искане предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Твърдяла е, че праводателят на ищците никога не е
демонстрирал или заявявал права върху собствените й идеални части и до
смъртта му през 2021 г. по никакъв начин не е показал, че счита имотите за
негови, не е отблъснал владението й върху него и не е възпрепятствал достъпа
до него. Оспорила е твърдението на ищците, че след 2004 г. единствено
праводателят им се е грижел и е стопанисвал сградите, както и че е извършвал
7
множество ремонти и други подобрения в тях. Твърдяла е, че след 2004 г. той
е живял в първия жилищен етаж заедно с майка им и тъй като средствата им
били ограничени, ремонти и обновяване на сградата не са правили изобщо,
като състоянието им не било променяно от момента на първоначалното им
обзавеждане до сега. Твърдяла е, че за процесиите имоти е заплащала
дължимия данък от 1998 г. /кампанията по предекларирането на имотите/ до
настоящия момент, след смъртта на брат й извършила предеклариране, тъй
като постройките на допълващо застрояване не били декларирани. Заплатила
допълнително данък, включително и този на ищците, за разликата от
декларираното с действително отразеното в кадастъра, за пет години назад.
Твърдяла е, че след смъртта на брат й са провеждани разговори с ищците за
доброволна подялба на сградите, във връзка с което издала всичките
необходими документи: скици, удостоверения, данъчни оценки, необходими
за изповядване на договора за доброволна делба, като при всичките им
разговори не била чула или разбрала от тях, че считат имота за техен.
Твърдяла е, че след като изминали няколко месеца, в които ищците така и не
дошли до В., за да сключат сделката, подала искова молба пред PC В., по
която било образувано гр.д.№ 1097/2022 г. за делба на процесните имоти.
Твърдяла е, че за поставения СОТ разбрала на 10.12.2022 г., когато изпратила
дъщеря си до жилището. При опита й да влезе в къщата се е задействала
алармата и е пристигнал служител на фирмата за охрана. Претендирала е
разноски.
С определение № 636/06.10.2023 г. на В.ския районен съд са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че страните са
наследници на покойните О. Ю. Р. и З.Ц. Р.а, които са придобили
собствеността върху процесните имоти като са закупили 1/2 ид. ч. от дворно
място, находящо се в гр. В., ул. „П.Б.“ № 54-54а, понастоящем с
идентификатор 10450.02.1121, върху което през 1965 г. е учредено право на
строеж на жилищна сграда-двойник. Не се нуждае от доказване, че през 1975
г. те са дарили на К. О.ов Р. и на ответницата по 1/2 ид. ч. от втори жилищен
етаж от построената сграда. Изложеното се установява и от приетите по
делото на районния съд писмени доказателства - нотариален акт за
отстъпване право на строеж върху недвижим имот № 299, том II, дело №
686/1965 г., нотариален акт за отстъпване право на строеж върху недвижим
имот № 198, том I, дело № 441/1964 г., нотариален акт за дарение на
8
недвижим имот № 672, том III, дело № 951/1975 г.
Установява се от удостоверение за наследници изх. № 28/01.04.2022 г., че
О. Ю. Р. е починал на 12.06.2004 г. и е оставил за наследници по закон
следните лица: З.Ц. Р.а - съпруга, В. О. З. - дъщеря и К. О.ов Р. - син. От
същото удостоверение се установява, че К. О.ов Р. е починал на 16.04.2021 г.
и оставил за наследници по закон О. К. Р. - син и Д. К. Р. - син.
От приложения като доказателство по делото пред ВРС нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 23, том I, рег. № 94, н.дело № 28 от 2008 г., на
нотариус С.Д., се установява, че З.Ц. Р.а се е разпоредила със собствените си
4/6 ид. части от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10450.502.1121.1.1, ведно с 4/6 ид. части от ид. част от дворното място, в
което е изградена сградата, цялото на площ по доказателствен акт 650 кв. м., а
по скица 719 кв. м., означен по кадастрален план на В. като парцел XXVII -
4400, като го е дарила на внуците си О. К. Р. и Д. К. Р..
Като доказателство по делото пред районния съд е приложен и сигнал,
подаден от ответницата до началника на РУ В., на 12.12.2022 г., от който се
установява, че на 10.12.2022 г. ищецът О. К. Р. лишил дъщерята на
ответницата Д. З. от достъп до имота.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд са разпитани и свидетели:
От показанията на свидетелката П.С.П. се установява, че живяла на
съпружески начала с бащата на ищците К. О.ов Р. в периода от 2016 г. до
смъртта му през 2021 г., като през този период ищците живеели в гр. П., а
ответницата - в с. В.. Свидетелката е заявила, че ответницата не е посещавала
брат си, нито е имала вещи или достъп до процесните имоти през този
период, не е притежавала и ключ от къщата, а когато е идвала, е било на
гости. От показанията й става ясно, че бабата на ищците З.Ц. Р.а живеела на
първия етаж от къщата, а тя и К. Р. - на втория, като последно ответницата е
посетила процесните имоти след смъртта на майка си през 2018 г. От
показанията й се установява още, че К. не е отказвал достъп на ответницата
до процесните имоти, нито е твърдял, че той е единствен техен собственик,
нито е забранявал на В. да стъпва там или да има ключ от тях. Свидетелката е
твърдяла, че докато е живяла с наследодателя на ищците, той е стопанисвал
процесните имоти.
9
От показанията на свидетеля В.Г.С. се установява, че бащата на ищците
и свидетелката П.П. са живели заедно на втория етаж от процесната къща, а
майката на К. и бабата на ищците З. - на първия етаж. Свидетелят е заявил, че
не познава ответницата и никога не я е виждал, но познава дъщеря й Д. -
братовчедка на ищците, която посещавала баба си З. и оставала да пренощува
при нея. От показанията му пред първата инстанция става ясно, че ключ от
процесните сгради са имали св. П., ищците и покойният К. Р.. Свидетелят е
категоричен, че ищците не са живели в имота повече от 10 години.
От показанията на свидетеля И.Г.К. се установява, че с бащата на
ищците се познават и са приятели от 30 години. Свидетеля е твърдял, че през
времето на познанството им не е знаел, че К. има сестра. Заявил е, че в
процесния имот живеел К. Р. заедно с майка си, а след смъртта й - със
свидетелката П.П.. Ищците живеели в гр. П. и периодично посещавали
процесния имот. Свидетелят е твърдял, че сградите в имота съществуват от
поне 30 г., като ключ за имота имал само К. и само той е правил ремонти.
От показанията на свидетелката В.Т.К. се установява, че с покойния й
съпруг били семейни приятели с ответницата и съпруга й З. от дълги години и
затова познава и брат й, и децата му. Заявила е, че ответницата е живяла на
първия етаж от къщата, на който направила ремонт и това станало до 2000 г.,
а след това заедно с баща си се преместила в с. В.. След тази година
ответницата посещавала майка си З. Р.а, грижела се за нея и оставала да
пренощува при нея на първия етаж от къщата. Свидетелката е твърдяла, че
когато К. Р. заживял с жена в къщата, което станало някъде около 2017/2018
г. - след смъртта на баба З., на ответницата й било забранено да ходи в
къщата и тя спряла. Свидетелката е посочила, че на първия етаж от къщата се
намират вещи, собственост на ответницата, които тя не можела да си вземе,
тъй като нямала достъп до тях, откакто след смъртта на брат й бил поставен
„СОТ“ в къщата. Според свидетелката ответницата винаги е имала ключ за
първия етаж от къщата, а на втория влизала приживе на брат си.
От показанията на свидетеля М.А.П. се установява, че със съпруга на
ответницата З. са влизали последно на първия етаж от къщата 7-8 месеца
преди разпита му в с.з. на 21.11.2023 г. Свидетелят категорично е заявил, че З.
системно ходел в къщата и ползвал първия етаж от нея, като си оставял дрехи
там, преобличал се, преспивал. От разпита му става ясно още, че ответницата
10
е посещавала майка си, грижела се за нея и преспивала при нея на първия
етаж от къщата до смъртта й, но на втория етаж нито тя, нито съпруга й са
влизали. От показанията му се установява, че след смъртта на баба З.
ответницата преустановила посещенията си в къщата, защото жената, която
довел брат й, а и той самият, й били забранили, а В. не искала да се разправя с
брат си, тъй като бил заядлив човек. Пред свидетеля К. Р. редовно заявявал,
че е единствен собственик на къщата, но никога не се било случвало да гони
ответницата или мъжа й от там.
Въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за недопустим в частта,
с която В.ският районен съд е приел за установено по отношение на
ответницата В. Р.а, че ищците О. и Д. Р.и са собственици на целия втори етаж
от къщата, като за ½ ид.ч. решението следва да бъде обезсилено като
недопустимо по следните съображения:
Установява се от обстоятелствата, изложени в исковата молба, че
ищците са твърдели, че през 1975 г. праводателите на К. и В. Р.и – техните
родители О. Ю. Р. и З.Ц. Р.а, са им дарили по ½ ид.ч. от втория жилищен етаж
на жилищната сграда, находяща се в гр. В., п. к. 4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 2,
като сделката е сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот №
672, том III, дело № 951/1975 г. С отговора на исковата молба, депозиран в
срока по чл.131 от ГПК, ответницата В. Р.а не е оспорила твърдението, че
през 1975 г. е получила като дарение от своите родители ½ ид.ч. от втория
етаж на жилищната сграда, а другата ½ ид.ч. е дарена на брат й К. Р. –
праводател на ищците. С определение № 636/06.10.2023 г. този факт е приет
от районния съд за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.
При тези данни следва да се приеме, че районният съд е бил сезиран с иск да
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на дарената й през 1975 г. ½ ид.ч. от процесния втори жилищен
етаж на основание изтекла в тях полза придобивна давност, към която е
присъединена и придобивната давност, изтекла в полза на техния баща К. Р., а
спор относно собствеността върху останалата ½ ид.ч. от недвижимия имот
между страните не съществува. При това положение като се е произнесъл по
недопустим иск, районният съд е постановил недопустимо решение, което
следва да бъде обезсилено до размера на ½ ид.ч.
Разгледани по същество и двете въззивни жалби са неоснователни в
11
останалата си част по следните съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова
презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай,
че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада
върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие
съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира
явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като
своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва
да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана
фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по
упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по
12
такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като
отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията,
чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/. Цитираната съдебна практика
касае случаите на съсобственост, когато единият от съсобствениците владее
цялата вещ, в т.ч. и идеалните части на другия съсобственик, но принципът на
демонстрация на „своене“ от страна на владелеца важи в пълна сила и в
случаите, когато вещта се държи от трето лице.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка
във всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от
25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се
приема, че словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на
претенции в разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с
действия, насочени към самия имот и имащи за последица отстраняването на
владеещия сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова
полза придобивна давност и не смущават владението му.
В светлината на така направения анализ на практиката на ВКС,
13
относима към настоящия спор, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че ищците
са установили владение върху целия първи жилищен етаж за себе си, който да
владеят повече от 10 години и до настоящия момент, вкл. това не е направил
и техният праводател – баща им К. Р.. Установи се от показанията на
разпитаните свидетели, че до смъртта през 2018 г. на общата наследодателка
на страните З. Р.а, която обитавала този първи жилищен етаж, ответницата В.
Р.а нерядко е ходела там, оставала е да спи на етажа при майка си и имала
ключ за него. Установи се от още от свидетелските показания, че дъщерята на
ответницата – Д. – също е посещавала баба си и оставала да спи при нея, а
съпругът на В. – З. – имал собствени вещи и дрехи на първия жилищен етаж и
често на път за работа се отбивал там, за да се преоблече. Тези посещения без
съмнение са продължили до смъртта на З. Р.а през 2018 г., поради което се
налага изводът, че дори и да се приеме, че от тази дата К. Р. е установил
еднолично владение за себе си на целия първи жилищен етаж и го е
демонстрирал пред сестра си, забранявайки й повече да посещава имота, до
датата на предявяване на исковата молба на 06.02.2023 г. не е изтекла
необходимата 10-годишна придобивна давност, за да се приеме, че К. Р., а
след неговата смърт – синовете му са станали собственици на притежаваната
по наследство след смъртта на О. Ю. Р. от В. Р.а 1/6 ид.ч. от първия жилищен
етаж.
По отношение на двата имота на допълващо застрояване с площ 46 кв.м.
и 17 кв.м. установителният иск за собственост също е неоснователен, тъй като
на първо място липсват доказателства по делото, че тези два имота могат да
бъдат самостоятелни обекти на собственост. В исковата молба тези обекти са
описани като „друг вид производствена, складова инфраструктура“ и от
това описание не може да се направи извод, че са самостоятелни недвижими
обекти, които представляват самостоятелни обекти на собственост, а не
складови помещения към съществуващата жилищна сграда, които са общи
части по предназначение. От друга страна липсват доказателства и за това, че
единствено К. Р. е владял посочените обекти на допълващо застрояване и е
демонстрирал пред сестра си, че е едноличен техен собственик. Липсват
каквито и да било конкретни доказателства, че К. Р. е правил ремонти в тях,
както се твърди във въззивната жалба и в исковата молба, а съдебната
практика трайно приема, че текущите ремонти, дори и да са извършени, са
14
действия на обикновено управление на имоти и не могат да бъдат
разглеждани като демонстрация на намерение да се владее за себе си.
Решението е правилно и в частта, с която е прието за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от втория
жилищен етаж – предмет на дарение, извършено с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 672, том III, дело № 951/1975 г. от родителите на В. Р.а
в нейна полза. От свидетелските показания на всички свидетели, включително
и на тези, посочени от самата ответница, се установи, че тя никога не е
притежавала ключ за втория жилищен етаж. Дори и когато е живеела на
първия жилищен етаж от процесната сграда (според свидетелски показания –
до 2000 г.), нейният брат К. Р. и децата му са живеели на втория жилищен
етаж и тя е ходела у тях само по изрична покана. Липсват каквито и да било
доказателства тя да притежава собствени вещи на този етаж, да е преспивала
там на собствено основание, а не като гост или да е извършвала каквито и да
било действия, които могат да бъдат определени като проява на упражняване
на правото й на собственост през период от повече от 10 години преди
смъртта на брат й К.. Фактът, че е била лишена от свободен достъп до втория
жилищен етаж и е ходела там рядко, само по покана на живеещите в него,
следва да се разглежда като ярка проява на демонстрация, че К. Р. е считал
този имот за свой, поради което искът за ½ ид.ч. от втория жилищен етаж се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Като е достигнал до подобни изводи, В.ският районен съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се
присъединява към тях.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да се преизчисли размерът на дължимите разноски
пред двете инстанции.
Неоснователно се явява възражението на адв. Т. В. – пълномощник на
жалбоподателите Д. и О. Р.и по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от В. З. възнаграждение за адв. К.. С оглед вида на спора, броя на
съединените искови претенции, фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия от адв. К., съдът намира, че не са налице
предпоставки за намаляването на адвокатското възнаграждение.
15
Ето защо, съобразно представените по делото доказателства, ищците
Р.и следва да се осъдят да заплатят на В. З. разноски за две инстанции в общ
размер на 1 576,96 лв., от които 875 лв. за първата инстанция и 701,96 лв. за
въззивната инстанция.
Ответницата В. З. следва да бъде осъдена да заплати на ищците Р.и
разноски за две инстанции в общ размер на 906,25 лв., от които 456,25 лв. за
първата инстанция и 450 лв. за въззивната инстанция.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 36/24.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20235210100125 в частта, с която В.ският районен
съд е приел за установено на основание чл.124 ГПК, по отношение на В. О.
З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: В., ул. „П.Б." № 54, че О. К. Р., с
ЕГН: ********** и Д. К. Р.. с ЕГН: ********** са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1121.1.2, гр. В.,
общ. В., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-******/06.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК,
последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 03.08.2021 г., адрес на имота: гр. В., п. к.
4600, ул. „П.Б.“ № 54, ет. 2, самостоятелният обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 10450.502.1121.1, предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.1121, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: I, посочена в документа площ: 80.00 кв. м.,
прилежащи части: ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:, на
същия етаж: няма, под обекта: 10450.502.1121.1.1, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, на основание наследяване по закон и изтекла в тяхна
полза придобивна давност ДО РАЗМЕРА НА ½ ид.ч.
ОТМЕНЯ решение № 120/21.03.2024 г., постановено по гр.д. №
20235210100125 по описа на В.ския районен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
16
ОСЪЖДА О. К. Р., ЕГН **********, от гр.П., ул. „П.” № 6, ет.1 и Д. К.
Р., ЕГН **********, от гр.П., ул. „П.” № 6, ет.1 ДА ЗАПЛАТЯТ на В. О. З.,
ЕГН **********, от гр.В., ул. „П.Б." № 5 сумата от 1 576,96 лв.,
представляваща разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА В. О. З., ЕГН **********, от гр.В., ул.„П.Б." № 54 ДА
ЗАПЛАТИ на О. К. Р., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.” № 6, ет.1 и Д. К.
Р., ЕГН **********, от гр. П., ул. „П.” № 6, ет.1 сумата от 906,25 лв.,
представляваща разноски за две инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/24.01.2024 г., постановено по гр.д. №
20235210100125 по описа на В.ския районен съд в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17