Определение по дело №790/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 559
Дата: 30 юли 2019 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20192100600790
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213

гр. Бургас,   30.07.2019  година

 

 

            ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, наказателен състав, в  закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Стефан Стойков                                                                                                                       мл. съдия Красен Вълев

 

след като разгледа  докладваното от младши съдия Вълев ВЧНД №  790 по описа за 2019 година на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура Бургас срещу Определение № 721 от 17.05.2019 г. по НЧД № 1694/2019 г. на Районен съд Бургас, с което е отменено Постановление от 09.11.2018 г. за прекратяване на наказателно производство №251 ЗМ-315/2015 г. по описа на ОД-МВР Бургас, ДП №3187/2015 г. на РП-Бургас.

Според подалия протеста прокурор обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с доводите на първоинстанционния съд, че по делото не е изяснена фактическата обстановка. Твърди се, че в протестираното определение не се съдържа конкретика по делото а са използвани бланкетни изрази и законови постулати.  Сочи се, че в постановлението за прекратяване има пространна фактическа обстановка, анализ на доказателствата, фактически и правни изводи както и мотиви. Излагат се съображения, че при съблюдаване на принципа ne bis in idem е направен извод за идентичност между деянията и субектите във водените наказателно и административно наказателно производство, като е налице позоваване на Тълкувателно решение №3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС. Сочи се, че физическото и юридическото лице само формално представляват два различни правни субекта, доколкото само едно физическо лице представлява и управлява дружеството. Дори тази идентичност да не бъде приета се твърди наличие на административно нарушение, а не на престъпление.

 По изложените съображения прокурорът иска да бъде отменено протестираното определение и да бъде потвърдено постановлението на РП Бургас за прекратяване на наказателното производство.

В срока на произнасянето на Окръжен съд Бургас не е постъпило възражение срещу подадения частен протест.

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, като обсъди доводите в частния протест и се запозна с атакуваното определение, постановлението на прокурора от РП Бургас за прекратяване на наказателното производство и събраните по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, за да се произнесе, взе предвид следното:

Протестът е допустим,  като подаден в срока по чл. 243, ал. 6 НПК, но по  съществото си е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано  за това, че в неустановен период от време на територията на град Бургас са излъчвани чужди обекти на авторското и сродното на него право съгласно чл. 72,ал. 4 от ЗАПСП, а именно-телевизионни програми, без необходимото по чл. 91 от ЗАПСП съгласие на носителя на съответното право - престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НПК. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем. С постановление от  09.11.2018 г. прокурор от РП Бургас е прекратил наказаелното производство (ДП №251 ЗМ-315/2015 г. по описа на ОД-МВР Бургас, ДП №3187/2015 г. на РП-Бургас) на основание чл. 24,ал. 1, т.1 от НПК.

След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕНЕООД, ЕИК ********* е дружество с ограничена отговорност, в чийто предмет на дейност са включени осъществяване на далекосъобщителна дейност чрез фиксирани мрежи и излъчване на ефирна, кабелна и сателитна телевизия. Дружеството притежава хибридна оптико-коаксиална комуникационна мрежа на територията на град Бургас- „Кабелна телевизия Ер Ен“ и има абонати на които срещу възнаграждение предоставя услугата „Разпространение на радио и телевизионни програми“ От основаването на дружеството през 1999 г. действителен собственик и лице, което пряко ръководи дружеството и определя неговата политика е Георги Стоянов Стоянов.

„БТВ медия груп“ ЕАД е телевизионна организация, осъществяваща първоначално излъчване и предаване на собствени телевизионни програми „БТВ“, „БТВ Екшън“ и „БТВ Синема“, като има право сродно на авторското върху същите тези програми. „БТВ медия груп“ ЕАД на основание чл. 91 от ЗАПСП има изключително право да разрешава срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на собствените си телевизионни програми.

Между „БТВ медия груп“ ЕАД и “ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН” ЕООД на 01.11.2009 г. е бил сключен договор, с който „БТВ медия груп“ ЕАД е предоставило на “ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН” ЕООД право за разпространение чрез кабелната му мрежа на телевизионните програми „БТВ“, „БТВ Екшън“ и „БТВ Синема“.

Договорното правоотношение между кабелния оператор и телевизионната организация е прекратено с отправено писмено предизвестие от страна на  „БТВ медия груп“ ЕАД на 01.06.2011 г.

Непосредствено след прекратяване на договорното правоотношение кабелният оператор “ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН” ЕООД  продължил да препредава програмите на „БТВ медия груп“ ЕАД, като управителя на дружеството Георги Стоянов Стоянов е бил убеден, че програмите „БТВ“, „БТВ Екшън“ имат статут „must-carry” и следователно преизлъчването им следва да става безплатно. Тази своя позиция,  той заявява, в качеството си на управител на дружеството многократно в различни административни производства, като тази негова позиция не е била споделена.

По сигнал на „БТВ медия груп“ ЕАД Министерство на културата е извършило проверка за спазване на ЗАПСП на  “ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН” ЕООД и на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение и е издадено Наказателно постановление №4651/11.04.2016 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

 

Настоящото производство е второ подред такова по чл. чл. 243, ал. 7 НПК. При първото разглеждане на делото състав на Районен съд- Бургас с Определение № 2004 от 13.12.2018 г. по ЧНД №5526/2018 г. е изменил обжалваното Постановление от 09.11.2018 г. за прекратяване на наказателно производство относно основанието за прекратяване като вместо чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26,ал. 1, т. 1 от НПК е посочил чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26,ал. 1, т. 6, предложение трето от НПК. Определението на районния съд е отменено С Определение №110 от 12.04.2019 г. по ВЧНД №175/2019 г.  на Окръжен съд Бургас и е върнато за ново разглеждане от друг състав.

С Определение № 721 от 17.05.2019 г. по НЧД № 1694/2019 г. на Районен съд Бургас, постановено по второто разглеждане на делото по реда на чл. 243,ал. 4 от НПК отменено Постановление от 09.11.2018 г. за прекратяване на наказателно производство №251 ЗМ-315/2015 г. по описа на ОД-МВР Бургас, ДП №3187/2015 г. на РП-Бургас.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка  настоящият състав  споделя доводите на първостепенния съд, че наказателното производство е прекратено без да бъдат изяснени фактите по делото.

В производството по реда на чл. 243, ал. 3 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

Проверката за обоснованост включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дали  това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а проверката за законосъобразност се отнася към това дали фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се основават на доказателствената съвкупност,  са съответни и на приложимия закон (материален и процесуален), така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на Районен съд Бургас, че независимо от пространното изложение на събраните по досъдебното производство доказателства и доказателствени средства липсва единно изложение на приетата фактическа обстановка, а едва на места има фрагменирани фактически изводи.

Вътрешно противоречиви и нелогични са и направените правни изводи в постановлението за прекратяване. След като е  прието, че обществените отношения, които са обект на защита с престъплението са особено значими в развиващата се действителност  в страната, прието е и че деянието от обективна страна съставлява престъпление, макар и „маловажен случай“ по смисъла на чк. 93, т. 9 от НК, както и е налице умишлено поведение от страна на Георги Стоянов Стоянов, производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1 т. 1 и е направен нов извод че не е налице престъпление, а административно нарушение.

Настоящият състав счита, че за да стигне до този извод прокурорът е направил само бланкетно посочване на Тълкувателно решение №3 от 2015 г. на ОСНК на ВКС, като отново споделя мотивите на първоинстанционния съд в протестираното определение, че е неразбираем изводът за идентичност в правнорелевантните факти в наказателното и административно наказателното производство.

            Ne bis in idem като  принцип на наказателнопроцесуалното право, цели да не допусне повторение на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Принципът е съществен елемент от правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от ЕКПЧ и представлява самостоятелна гаранция на гражданите срещу заплахата да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата

Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни според критериите „Енгел“. „Тестовете“, които е следвало да извърши прокурора са свързани с квалификация на деянието по националното законодателство и характера и естество на нарушението. При оценка на характера и естеството на нарушенията се отчита: адресирана ли е правната норма към конкретна група или има общозадължителен характер; има ли правната норма наказателен или възпиращ характер; инициирана ли е процедурата от орган на власт, съобразно негово законово правомощие да прилага принудително производството; налагането на санкцията зависимо ли е от установяване на вина; каква е квалификацията на подобни производства в правото на други държави – членки на Съвета на Европа.

Тезата на прокурора е, че независимо, че в административнонаказателното производство е наложена имуществена санкция на юридическо лице, то има същия персонален субстрат като физическото лице, чиято наказателна отговорност би се реализирала (управител и едноличен собственик на капитала на “ВИРДЖИНИЯ - ЕР ЕН” ЕООД   е Георги Стоянов Стоянов) и по този начин би се стигнало до двойна наказуемост.

Този извод обаче не може да бъде споделен като се изследва втория критерий, изведен в решението по делото „Engel and Others v. the Netherlands“ в частта дали налагането на санкцията  е зависимо от установяване на вина. Имуществената санкция  е отделен правен институт в следствие на обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В процесния случай в проведеното административнонаказателно производство не се е установявало наличието на вина и по този критерий то няма характера на наказателно производство по смисъла на чл.6 §1 от ЕКПЧ.

При така изложената фактология, правилно и законосъобразно първостепенният съд е отменил Постановление от 09.11.2018 г. за прекратяване на наказателно производство №251 ЗМ-315/2015 г. по описа на ОД-МВР Бургас, ДП №3187/2015 г. на РП-Бургас.

С оглед на изложеното и на основание чл. 243, ал. 7 НПК, ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 721 от 17.05.2019 г. по НЧД № 1694/2019 г. ма Районен съд Бургас

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: