№ 2459
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100501481 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. И. И. чрез
назначения й особен представител адв. К. Б., ответник в първоинстанционното
производство срещу решение № 197/04.01.2024 г. на СРС, 58 състав,
постановено по гр.д. 1 881/2022 г. С обжалваното решение Е. И. И. е осъдена
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 232, 70 лв. –
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.11.2019
г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот с абонатен № ********* като за
горницата до пълния предявен размер от 2 011, 91 лв. и за периода 01.05.2018
г. – 31.10.2019г. искът е отхвърлен, сумата от 224, 97 лв. – лихва за забава в
периода 15.09.2019 г. – 25.10.2021 г. като за горницата до пълния предявен
размер от 336, 68 лв. искът е отхвърлен, сумата от 29, 16 лв. - представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение и сумата
от 5, 98 лв. – лихва за забава върху главницата, представляваща дялово
разпределение за периода 31.08.2019 г. – 05.10.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 14.01.2022 г. до погасяване на
задължението. В жалбата са наведени възражения, че не били получени част
от доказателствата, приложени към исковата молба. Заявени са твърдения за
1
проведено единствено открито съдебно заседание, в което не бил приет
проектодоклада за окончателен и не е разпределена доказателствената тежест.
Твърди се, че липсвало произнасяне от съда по повод заявени доказателствени
искания на ответника, както и възражения за липса на надлежен доклад по чл.
140 от ГПК. Твърди се, че съдът бил кредитирал експертизите, които били
надлежно оспорени от ответника, както и че при заявено оспорване на
доказателствата на ищеца съдът не процедирал, съобразно ГПК. Заявени са
твърдения, че исковете не били доказани при условията на пълно и главно
доказване. Оспорена е изправността на измервателните уреди, както и
обстоятелството ответникът да е ползвател на топлинна енергия. Оспорено е
наличието на облигационни отношения между страните, както и валидността
на договор от 27.09.2002 г. респ. взетото решение на ОС на ЕС. Оспорени са
датите на всички представени от ищеца доказателства с твърдение, че същите
са антидатирани. Твърди се, че решението на СРС било и немотивирано.
Заявено е искане решението на СРС да бъде обезсилено като делото се върне
за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в който е
заявено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като са
наведени доводи относно правилността на обжалваното първоинстанционно
решение.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
2
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 155, ал. 1
от ЗЕ.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ /отм./, сключен на 25.08.1995 г., от който се установява,
че Е. И. И. е закупила ап.1, находящ се в гр. София, ж.к. „*********.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма за действителност и
същият е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС и
легитимира ответницата като собственик на имота.
Видно от представената по делото молба –декларация с вх. №
********* след придобиване правото на собственост на соченото придобивно
основание, ответницата е подала същата до „Топлофикация София“ ЕАД за
откриване на партида за процесния имот на нейно име.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент
за ответницата съществува задължение да заплаща цената на доставяната
топлинна енергия. В тази връзка заявените възражения в жалбата, касаещи
установяване, че ответницата потребител на топлинна енергия за процесния
имот респ. тези, касаещи липсата на облигационна връзка между страните се
възприемат като неоснователни от съда в решаващия му състав.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба . Законодателят е предвидил задължението за заплащане
3
на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си
задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
Видно от данните по делото, сградата, в която се намира процесния
имот е топлоснабдена като в нея е въведена системата за дялово
разпределение, а индивидуалното измерване на потребление на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано в процесния период от „Техем Сървисис” ЕООД, предвид
представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г. и протокол от ОС на ЕС от
19.09.2002 г.
При тези ангажирани доказателства по делото, възражението, касаещо
срока на договор с дружеството, извършващо дялово разпределение е
неоснователно, доколкото срокът на същия е 3 години /раздел I т. 4 от
договора/като процесния по делото период изцяло попада в срока на неговото
действие.
Възраженията, касаещи редовността на ОС на ЕС са били релевантни в
производство по реда на чл. 13 ал.1 от ПУРНЕС /отм., но относим с оглед
датата на провеждане на ОС/, заявено в срока по ал.2 на същата разпоредба, а
не 20 години по-късно.
Вещото лице по изслушаната пред СРС, СТЕ е установило, че
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано, съобразно
разпоредбите на Наредба 16- 334 /отм., но релевантна за част от периода/ и на
Наредба Е-РД-04-1. Вещото лице е посочило, че за процесния период
абонатът не е осигурил достъп за отчет, като за периода 2019/2020 г. в
изравнителната сметка имотът не е споменат като абонат с неотчетен водомер,
което е довело до начисляване на много по-малко количество БГВ отколкото
ако е било начислено служебно на 3 бр. потребители. При спазване на
нормативните изисквания е посочен размера на дължимата топлинна енергия
от ответницата – абонат – 2 099, 51 лв.
Възраженията, касаещи изправността на измервателния уред, с оглед
изводите на СТЕ, че в имота е монтиран нов топломер на 20.09.2019 г., за
който извършената метрологична проверка от оправомощена лаборатория е
дала заключение, че съответства, са неоснователни, по мнение на настоящия
4
съдебен състав.
Размерите на претенциите за възнаграждението за услугата дялово
разпределение респ. обезщетенията за забава са установени с оглед изводите
на изслушаната по делото ССчЕ.
Първоинстанционния съд е съобразил своевременно наведеното
възражение за изтекла погасителна давност като е съобразил релевантната
такава с оглед характера на вземанията като периодични такива, поради което
настоящият съдебен състав не намира причина да ревизира изводите му в тази
част.
Възраженията във въззивната жалба, че не били получени от
ответницата всички приложения към исковата молба се опровергават от
съдържанието на отговора по чл. 131 от ГПК и обективираното изявление за
тяхното получаване.
Възражението, че било проведено едно единствено съдебно заседание
по никакъв начин не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт.
Броят на откритите съдебни заседания е с оглед фактическата и правна
сложност на делото респ. нуждата от събиране на доказателства и извършване
на процесуални действия по делото.
Възражението, че в доклада по делото не била разпределена
доказателствената тежест се опровергава от съдържанието на определение
38531/28.10.2023 г., където такава е разпределена респ. същата отговаря на
изискването на чл. 154 от ГПК. В рамките на същото определение се съдържа
произнасяне по всички доказателствени искания на страните респ. доклада по
делото съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в разпоредбите на чл.
146 ал.1 и ал.2 от ГПК. Заявеното възражение, че в доклада не били описани
всички възражения на ответника е неоснователно. Задължения на съда с оглед
чл. 146 ал.1 т.2 от ГПК е да посочи правната квалификация на възраженията
на ответника, което е необходимо с оглед нормата на чл. 298 ал.4 от ГПК, но
възражения, попадащи в приложното поле на сочената норма не са заявявани
от страните в производството.
Възражението, че липсвал нарочен акт на съда, с който да се обяви за
окончателен доклада по делото не съставлява процесуално нарушение
доколкото същия е доведен до знанието на страните преди датата на открито
съдебно заседание респ. в същото не са извършвани действия, насочени към
5
изменение на доклада, които да ограничат или възпрепятстват процесуални
права на страните.
Възражението, касаещо кредитиране на експертизите, които били
оспорени от ответника не намира законодателна опора. Кредитирането на
заключението е с оглед извършена съвкупна преценка на всички ангажирани
доказателства по делото. Съвсем отделен въпрос е, че заявеното оспорване от
страна на ответницата касае възражение, че заключенията са изготвени въз
основа на частни документи, каквито обичайно се изготвят с оглед
облигационни правоотношения на частноправни субекти респ. липсва
оспорване, насочено към правилността на обективираните изводи на вещите
лица.
Други възражения във въззивната жалба не са заявени, поради което
първоинстационното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следват разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/04.01.2024 г. на СРС, 58 състав,
постановено по гр.д. 1 881/2022 г.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100
/сто/ лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6