Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Евдокия - Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 12538 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 399015 от 03.05.2018 г.,
постановено по гр. д. № 82733/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 162 състав, са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.И.Т., ЕГН ********** и Р.Т.Т., ЕГН
********** искове за признаване на
установено, че ответниците дължат на
ищеца разделно, на основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, сумата от 131, 64 лв. главница, представляваща стойността
на потребената топлинна енергия за периода м.06.2014 г. – м.08.2016 г. в имот:
магазин № 3, с адрес гр. София, ул. *******, код на платеца Т419102, заедно със
сумата от 28, 04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 31.12.2014 г.
– 24.08.2017 г. и сумата от 37, 28 лв., представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.08.2016 г., заедно със сумата
от 8, 07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.12.2014 г. –
24.08.2017 г., с които ответниците неоснователно са се обогатили и които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.09.2017 г. по ч.гр.д. № 62309/2017 г., СРС, 162 състав. Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва
изцяло. Счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон. Твърди, че отношенията му с ответниците се
уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, тъй като помежду им не е
налице сключен писмен договор съгласно изискването на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ за
процесния имот, касаещ исковия период. През 2009 г. жалбоподателят е сключил с
трето за спора лице писмен договор за процесния имот със срок от 5 години,
който е изтекъл, като не е предвидена клауза за автоматично продължаване на
действието му. Безспорно е между страните, че през исковия период ответниците
са имали качеството собственици на процесния имот, като именно те са лицата,
които са се обогатявали за сметка на жалбоподателя, доколкото не са налице
данни друго лице да е ползвало имота. Счита за ирелевантно обстоятелството на
кое лице се е водила партидата при условие, че между страните не е налице
сключен договор. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените искове, като му присъди сторените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответниците С.И.Т. и Р.Т.Т..
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответниците не е подписван договор за
продажба на топлинна енергия. В същото време ответниците са ползвали топлинна
енергия, предоставяна от ищеца, за стопански нужди, но не са заплащали нейната
стойност. Така ответниците са се обогатили за сметка на ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците,
че му дължат разделно сумата от 205, 03 лв., от която: сумата 131, 64 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.06.2014
г. – м.08.2015 г., сумата 28, 04 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2014
г. – 24.08.2017 г., сумата 37, 28 лв. - главница, представляваща цената на
услугата дялово разпределение и сумата 8, 07 лв. - мораторна лихва върху нея.
Във връзка с посочените вземания е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по заявление вх. № 3070227. В рамките на законоустановения срок
длъжниците са депозирали възражения срещу постановената заповед.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват
предявените искове. Признават, че не са в договорни правоотношения с ищеца. Твърдят,
че за процесния имот е сключен писмен договор между „Т.С.“ ЕАД и трето за спора
лице – „С.С.“ ЕООД, което следва да отговаря за стойността на потребената
топлинна енергия. Молят съда да отхвърли предявените искове.
На 07.09.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред
СРС заявление вх. № 3070277 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу С.И.Т. и Р.Т.Т. за сумата от 168, 92 лв. – главница, както и 36, 11 лв. –
лихва за забава за периода 31.12.2014 г. – 24.08.2017 г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия
за периода м.06.2014 г. – м.08.2016 г. за топлоснабден имот: магазин № 3, с
адрес гр. София, ул. *******, код на платеца Т419102. Дължимите суми са, както
следва: за доставена и незаплатена топлинна енергия – 131, 64 лв. - главница и 28,
04 лв. - лихва и за дялово разпределение – 37, 28 лв. - главница и 8, 07 лв. - лихва.
Твърди, че сочените длъжници са се обогатили без основание за сметка на
заявителя, поради което са длъжни да върнат онова, с което са се обогатили до
размера на обедняването. Видно от т.13 на заявлението, претендира сумите в
условията на разделност при равни дялове.
С
разпореждане от 14.09.2017 г. съдът е постановил исканата заповед, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на 75 лв.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които са заявили,
че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция,
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот № 121, том II, рег.
№ 5037, дело № 279 от 30.05.2007 г., по силата на който П.К.П.продава на Р.Т.Т. и на С.И.Т. следния
собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. *******, изграден на груб строеж, находящ се в жилищна
сграда с магазини и гаражи, състояща се от: 12 бр. подземни гаражи, 12 бр.
надземни гаражи, 4 бр. магазини, 24 бр. апартаменти и 4 бр. ателиета, в УПИ с
площ 981 кв.м., съставляващ УПИ XII-20,21, в квартал 23 по плана на гр. София, местността „ГГЦ-Зона В-17“,
при съседи на имота съгласно скица: ул. „Козлодуй“, УПИ XIII-22, УПИ I-8 и
УПИ XI-19, а именно: магазин № 3, находящ се на партерен етаж в гореописаната
сграда, със застроена площ 70, 71 кв.м., състоящ се от: търговска зала, склад,
санитарен възел, при съседи: магазин № 2, портиерна, коридор, главно табло,
асансьорна шахта, проход, улица, заедно с 2, 49% ид. ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 20, 96 кв.м., заедно със съответните ид. ч. от
правото на строеж върху мястото.
Със заявление от 10.11.2009 г. „С.С.“ ЕООД чрез законния си представител Р.Т.Т.
е изразило воля за сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** за топлоснабдявания имот
с адрес: гр. София, ул. *******, магазин № 3.
Видно от декларация без посочена дата Р.Т.Т., в качеството на собственик
на топлоснабдявания имот с адрес гр. София, ул. „********, е дал съгласие „С.С.“
ЕООД да бъде купувач на топлинна енергия.
Представен
е договор № 295/409102 от 10.11.2009 г. при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ,
сключен между „Т.С.“ ЕАД в качеството на продаващ и „С.С.“ ЕООД в качеството на купувач, по силата на
който продавачът продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на
купувача за топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ул. *******, магазин № 3, а
купувачът я заплаща по еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ
ред. В поле „срок на договора“ не е отбелязана нито една от двете предвидени
възможности: за срок на договора от 5 години или за друг, посочен от страните
такъв.
Съгласно чл.6, ал.1 от представените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, обаче, договорът за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди е със срок от 5 години, считано от датата на сключването му
или от датата, посочена в договора. Съгласно ал.2, договорът може да е с по - кратък
срок по взаимно съгласие на купувача и продавача, както и в случаите по чл.61,
ал.2.
Със заявление от 19.02.2010 г. Р.Т.Т. е изразил воля за сключване на
договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т.С.“ ЕАД *** за топлоснабдявания имот с адрес: гр. София, ул. *******,
магазин № 3.
Представена е декларация без посочена дата, с която С.И.Т. е дала
съгласието си Р.Т.Т., попълнил заявление -декларация, да бъде титуляр на
партидата в „Т.С.“ ЕАД за магазин № 3, находящ се на ул. *******.
Представени с 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за аб.
№ 419102, съставени от топлинния счетоводител за клиент „С.С.“ ЕООД, ул. „********,
магазин № 3 за периодите м.05.2014 г. – м.09.2014 г., м.10.2014 г. – м.04.2015
г. и м.05.2016 г. – м.04.2017 г.
Представено е и писмо от 24.08.2017 г., с което „Т.С.“ ЕАД уведомява „С.С.“
ЕООД, че към посочената дата има неплатени задължения за обект гр. София, ул. „********,
маг. 3, аб. № 419102, код на платеца Т419102.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през
исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ищеца и трето
за спора лице „С.С.“ ЕООД е сключен в изискуемата писмена форма договор №
295/409102 от 10.11.2009 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, съобразно нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. В
самия договор не е посочен срок, поради което и на основание чл.6, ал.1 и ал.2
от Общите условия на ищеца следва да се приеме, че договорът със стопански
потребител е сключен за срок от 5 години. Ето защо и доколкото страните да са
постигнали съгласие за по - кратък срок, 5 – годишният срок на процесния договор
е изтекъл на 10.11.2014 г. При това положение за част от исковия период – от 01.06.2014
г. до 10.11.2014 г. ищецът се е намирал в облигационно правоотношение със „С.С.“
ЕООД, възникнало по силата на сключения помежду им договор.
С изтичане срока на сключения писмен договор № 295/409102 от 10.11.2009
г. между „Т.С.“ ЕАД и „С.С.“ ЕООД е била преустановена облигационната връзка
помежду им относно процесния топлоснабден имот.
Липсва спор между страните, че писмен договор между ищеца и ответниците
за исковия период не е подписан, както и, че не са обвързани от договорно
правоотношение, в каквато насока са и ангажираните по делото доказателства. Този
извод не се разколебава от представеното по делото заявление от ответника Р.Т.Т.
за сключване на договор с „Т.С.“ ЕАД, депозирано на 19.02.2010 г. - през време на
действие на сключения между „Т.С.“ ЕАД и „С.С.“ ЕООД писмен договор. Последното
има характера на оферта, която обаче не е била приета от страна на ищеца и не
се е стигнало до сключване на договор помежду им. С оглед на това заявлението
на Р.Т.Т. нито се е отразило на съществувалото към момента на депозирането му договорно
правоотношение между „Т.С.“ ЕАД и „С.С.“ ЕООД, нито е довело до възникването на
ново договорно правоотношение по отношение на същия имот.
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответниците с неоснователното
обогатяване на последните с доставената им и използвана от тях топлинна
енергия, доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор.
Ищецът поддържа, че като собственици на имота ответниците са ползвали топлинна
енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплащат, поради което е
налице неоснователно обогатяване на ответниците, обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание
за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване
на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води
до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са спестили разходи за
доставената и ползвана от тях топлинна енергия за процесния имот.
За установяване на горното не е достатъчно да се докаже, че ответниците
са били собственици на имота през исковия период, което обстоятелство е безспорно
между страните и се установява от представения нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № 121, том II, рег. № 5037, дело № 279 от 30.05.2007 г. Необходимо е да се докаже също
така, че именно ответниците са ползвали топлоснабдения имот. Представеното по
делото писмо от 24.08.2017 г., с което „Т.С.“ ЕАД уведомява „С.С.“ ЕООД, че към
посочената дата има неплатени задължения за обект гр. София, ул. „********,
маг. 3, аб. № 419102, код на платеца Т419102 за периода м.06.2010 г. –
м.07.2017 г., който включва исковия период м.06.2014 г. – м.08.2016 г.,
представлява извънсъдебно признание на ищеца, че за посочения период е доставял
топлинна енергия именно на „С.С.“ ЕООД, а не на ответниците. Следва да се
посочи също така, че в справките за отопление и топла вода за исковия период,
съставени от топлинния счетоводител, като клиент за процесния имот също е
посочено „С.С.“ ЕООД. Това от своя страна се явява пречка за обосноваване на
извода, че с доставяната топлинна енергия са се обогатили ответниците.
От изложеното следва, че за част от исковия период: 01.06.2014 г. –
10.11.2014 г., ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с трето за
спора лице, което изключва възможността му да се ползва от субсидираната защита
на чл.59 ЗЗД, а за остатъка от исковия период: 11.11.2014 г. – м.08.2016 г. не
се установи, че е налице обогатяване от страна на ответниците за сметка на
ищеца. Това от своя страна води до неоснователност на предявения иск относно
претендираната главница.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
Ответниците по жалбата имат право на разноски, но доколкото не са
претендирали такива и не са ангажирали доказателства за извършването им, такива
не следва да им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 399015 от 03.05.2018 г., постановено по гр. д. № 82733/2017 г. по описа
на СРС, I ГО, 162 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ********,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.